№ 63
гр. гр. Добрич, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500858 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК. Подадена е въззивна жалба
от Община-гр.Добрич срещу решение №505/01.11.2021 г. по гр.д.№1066/2021 г. на
Добричкия районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на ЗАД "Булстрад Виена
иншурънс груп" със седалище и адрес на управление:град София,пл."Позитано" №5,ЕИК
*********,представлявано от И.И.Г. и П.А.Ш.,сумите: 1./246,40 лева,представляваща
заплатено застрахователно обезщетение, по застраховка „Автокаско" на собственика Ж.Д.П.
на л.а. марка "Мерцедес", модел "МL 320 СDI",с рег. № ***, по щета №470420202058539,за
вредите при ПТП на 18.11.2020г. в град Добрич,вилна зона "Лозята" пред хотел-ресторант
„Орехите",причинени на автомобила след попадането му в необезопасена и
несигнализирана дупка на общински път,ведно с обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер
на законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2021 г.-датата на завеждане
на исковата молба,до окончателното изплащане на сумата; 2./630 лева,представляващи
сторените разноски, от които 280 лв. депозит за вещо лице, 300 лв. адвокатски хонорар и 50
лв. държавна такса.
Настоява се от въззивника за отмяна на първоинстанционното решение като
неправилно,респ. за отхвърляне на иска. Съдържа оплаквания за неправилна преценка на
доказателствата, необоснованост на фактическите изводи и допуснато нарушение на
материалния закон. Оспорен, като изведен при необсъждане на съответното възражение на
1
ответника, е изводът на съда, че вредата от пътния инцидент е покрита от застрахователната
полица, тъй като с нея не е предвидено допълнително покритие на риска „механична
повреда" по липса на условията по глава „Втора - Покрити рискове и изключения" от ОУ по
застраховка „Каско" (с оглед производството на увредения автомобил преди повече от седем
години - на 13.07.2006 г.) и по т.8 - заплатена допълнителна премия. Оспорен като
необоснован е изводът на съда по фактите за мястото на настъпване на пътния инцидент (не
на общински път, а в участък, извън строителните граници и ПУП, за който не е установено
в границите на чия община се намира), за неговия механизъм и причинно - следствената
връзка между него и вредите с оглед изготвяне на автотехническата експертиза въз основа
на твърденията в исковата молба и недостоверните, противоречащи на дадената от него
декларация, показания на заинтересования шофьор на увреденото МПС, с оглед липсата на
доказателства за това дали в участъка е съществувала дупка с размерите, посочени от
вещото лице (при неактуалност на снимките от платформата „Гугъл мапс" от април 2012 г.)
и за това каква е била скоростта на движение на МПС-то. Съдът не обсъдил възражението
на ответника, че съставянето на протокол за ПТП е било задължително съгласно член 125,
т.8 от ЗДвП и без такъв документ доказването на правнорелевантните факти е невъзможно.
Иска се отмяна на решението, отхвърляне на претенция и присъждане на разноски.
В отговор ЗЕАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп", град София оспорва жалбата по
съображения, че настъпване на вредите при събитие „ПТП" е покрит от застраховката риск с
оглед избраната клауза „Пълно каско" и че всички твърдени от ищеца факти са установени с
доказателствата от застрахователната преписка; показанията на свидетеля Ж.П., дадени след
ликвидирането на щетата и при липса на заинтересованост по член 172 от ГПК,
неоспореното заключение по съдебно - автотехническа експертиза, писменото доказателство
от 14.02.2021 г. от А"ПИ", като не е установен факт за съпричиняване на вредите от водача
на МПС-то. За процесното ПТП, в което няма участие друг водач и МПС-то се е
придвижило на собствен ход, е нямало задължение за водача му за подава сигнал до
органите на полицията и не се е изисквало съставянето на протокол за ПТП. Изводът за
възникване отговорността на ответника по член 49 от ЗЗД бил правилен и налагал
потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи
следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК
/въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 09.11.2021 г.,а жалбата
е подадена на 18.11.2021г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 23.11.2021
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
2
легитимирано лице- страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е
неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на
районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и
разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.По
същество решението е и правилно,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№1066/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск
на основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във връзка с чл.49 ал.1 от ЗЗД от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп"-гр.София срещу Община- гр.Добрич,с който се настоява за осъждане на
ответната Община да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 264,40 лв.,
представляваща изплатено от последното застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско" на собственика Ж.Д.П. за лек автомобил марка "Мерцедес", модел "МL 320
СDI",с рег. №B 5089 HР, №470420202058539,за вредите при ПТП на 18.11.2020г. в град
Добрич,вилна зона "Лозята" пред хотел-ресторант „Орехите",причинени на автомобила
след попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка, на общински път,като на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е претендирано и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска 01.04.2021г.,до
окончателното изплащане на сумата.
Искът произтича от следните обстоятелства,изложени в исковата молба:
Сочи се,че при ПТП,настъпило на 18.11.2020 г. в гр.Добрич, вилна зона „Лозята“ пред
хотел-ресторант „Орехите“,при управление от водача Ж.Д.П. на лек автомобил марка
"Мерцедес",модел "МL 320 CDI ",с рег. № ***-собственост на водача, автомобилът
преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.При настъпилото
събитие били увредена предна лява гума.По сключен договор за застраховка „Булстрад
Каско Стандарт" ищцовото дружество изплатило на собственика на увредения автомобил
обезщетение в размер на 264,40 лв. на 17.12.2020 г.Претендира се осъждане на Община-
гр.Добрич да заплати на ищцовото дружество горната сума,като отговорността на ответника
се мотивира като такава по чл.49 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Община-
гр.Добрич,в който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че не са изложени
фактически обстоятелства, от които да става ясно, че ответникът като юридическо лице се
явява възложител на работата. Оспорва се твърдението, че пътят, на който е настъпило
произшествието, е общинска собственост. Според ответника не е налице валидно
застрахователно правоотношение, поради което нямало основание за заплащане на
застрахователно обезщетение. Оспорва се верността на записаното в Декларация за
3
настъпване на застрахователно събитие от 18.11.2020 г., като се излагат твърдения, че в нея
са описани неверни и непълни факти относно настъпилия инцидент. Същата е съставена от
лице, пострадало от произшествието, чиито твърдения не били обективни и достоверни.
Оспорва се и механизмът на настъпване на ПТП,като се навежда,че липсвали данни за
момента на настъпване на ПТП,за местоположението,размерите и дълбочината на
твърдяната необезопасена дупка,за посоката на движение на автомобила и състоянието на
пътния трафик,за скоростта на движение на МПС при настъпване на ПТП. Мястото на
произшествието не било посетено от контролните органи на МВР и не бил съставен
протокол за ПТП,като настъпването на щетите се твърдяло единствено от водача на МПС.
Декларацията на водача за настъпване на застрахователното събитие била документ с частен
характер,който нямал обвързваща съда доказателствена сила.Заявява се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила,като се
твърди,че същият не е съобразил скоростта на движение с актуалната пътна обстановка.
Счита се, че претенциите на ищеца са силно завишени и не отговарят на действителния
размер на причинените вреди.
Не е спорно по делото,че процесният автомобил е бил застрахован при ищеца по
застраховка „Каско" с действие към датата на твърдяното ПТП,както и че ищцовото
дружество-застраховател е изплатило застрахователно обезщетение за увреденото МПС в
посочения размер.Съгласно застрахователна полица №4704200810000519 със срок на
действие за периода 26.10.2020г.-25.10.2021г. между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп"-гр.София и Ж.Д.П. е сключен договор за застраховка „Каско" за лек автомобил с
марка "Мерцедес", модел "МL 320 СDI",с рег. №***. На 18.11.2020 г. същото лице в
качеството на водач на процесното МПС подава пред ищцовото дружество заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение и попълнена декларация за настъпване на
застрахователно събитие,в които се посочва,че на 18.11.2020 г. при движение през вилна
зона „Лозята“ в гр.Добрич, управлявайки процесния автомобил,е преминал през дупка на
пътното платно,при което на автомобила e нанесенa следнaта щета:повредена предна лява
гума.По образувана преписка при ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 246,40 лв.Плащането е удостоверено с платежно нареждане от 17.12.2020 г. /на лист 21 от
делото на ДРС/.
По делото са спорни всички факти и обстоятелства относно настъпването на
процесното ПТП на посочената дата и място,механизма на ПТП,стойност на нанесената
щета,наличие на съпричиняване от страна на водача на МПС.Тежестта за доказване
наличието на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е изцяло на ищеца по
делото. В тежест на последния е да установи,че вредата е следствие от противоправни
действия/бездействия на длъжностни лица при Община-гр.Добрич или трети лица,на които
ответната Община е възложила в качеството си на собственик на улицата да реализират
изпълнение на задълженията й по закон за надзор над улицата,нейната поддръжка и
ремонт,обозначаване с необходимите пътни знаци,включително обозначаване на
4
възникналото препятствие на пътя. Ищецът следва да сочи доказателства за настъпилото
ПТП,механизма на ПТП,наличието на причинно-следствената връзка между виновно
противоправно действие/бездействие на длъжностни лица при ответната Община или на
трети лица по възлагане от последната и причинените по процесния автомобил щети,вида
на щетите и размера на претендираното за тях обезщетение.В тежест на ответника Община-
гр.Добрич е да докаже твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря
за вредите,причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.От
съдържанието на тази норма следва извод,че тя се намира в отклонение от общия принцип
на деликтната отговорност,прогласен с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,за задължението да се
поправят виновно причинените вреди,т.е. отговорността по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има
т.нар. обезпечително- гаранционна функция,тъй като тя е отговорност за чужди
противоправни и виновни действия и бездействия и възниква в резултат на виновно
причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа. Изложените от ищеца обстоятелства в случая касаят вреди от
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, която не е естествено присъщо
свойство на вещта,а възниква като препятствие вследствие необезопасяването на улицата-
неизпълнение на задълженията по поддържане и ремонт на улицата,поради което
отговорността на Общината е именно по чл.49 от ЗЗД.
Община-гр.Добрич е собственик на процесния път, находящ се в
пределите на гр.Добрич.Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закона за пътищата
общинските пътища са публична общинска собственост.Според разпоредбата на чл.31 от
Закона за пътищата изграждането,ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините.В този смисъл именно Община-гр.Добрич е пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск.Ищцовото застрахователно дружество е
активно легитимирано да предяви иска по чл.410 ал.1 от Кодекса за
застраховането.Съгласно цитираната разпоредба с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото
определяне,срещу:1.причинителя на вредата,в това число в случаите на вреди,произтичащи
от неизпълнение на договорно задължение,или 2.възложителя за възложената от него на
трето лице работа,при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД,или
3.собственика на вещта и лицето,което е било длъжно да упражнява надзор върху
вещта,причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД.В случая е налице хипотезата на
чл.410 ал.1 т.2 от КЗ.Тъй като застрахователят е възстановил вредите на увредения до
размера на застрахователното обезщетение в границите на застрахователната сума,има
право да иска от причинителя им това,което е платил.
При настъпване на процесното ПТП действително не е бил съставен протокол за ПТП
от оторизираните органи на МВР,както навежда Община- гр.Добрич.Такъв протокол обаче
не е следвало да се съставя съобразно регламентацията в нормативната уредба,доколкото не
са били налице предпоставките на чл.125 от ЗДвП,при които службите за контрол на МВР
задължително посещават мястото на ПТП. В контекста на чл.125 т.8 от ЗДвП следва да се
посочи,че в случая се касае за произшествие с един участник,но МПС е било в състояние да
се придвижи на собствен ход вследствие причинените му вреди.Така и съобразно чл.6 т.4 от
Наредба №1з- 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР,Комисията за финансов надзор и ИЦ към Гаранционния
фонд,обн.ДВ,бр.8/30.01.2009 г.,не се посещават от органите на МВР-„Пътна полиция" и не
се съставят документи за повреди на МПС,които не са причинени от друго ППС,каквато е
5
настоящата хипотеза.
Ответникът Община-гр.Добрич оспорва верността на подадените до застрахователя от
водача на процесното МПС заявление и декларация,които представляват частни
свидетелстващи документи,удостоверяващи изгодни за издателя си обстоятелства,поради
което и не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Истинността им
обаче може да бъде потвърдена с други доказателствени средства. Разпитан е по делото като
свидетел водачът на МПС Ж.Д.П.,чиито показания подкрепят обективираните в оспорените
документи факти относно времето,мястото и механизма на настъпване на ПТП. Свидетелят
П. е категоричен,че автомобилът се е движил бавно със скорост 20-30 км/ч,която е
допустима в рамките на града,като по-висока не е била възможна,поради лошото състояние
на пътната настилка, пътят бил целия в дупки. Скоростта е била съобразена с пътната
обстановка.Свидетелят П. споделя, че било тъмно и нямал възможност да избегне
процесната „дупка", поради нейните размери и опасността да навлезе в друга такава.След
преминаване през въпросното препятствие автомобилът спукал лява предна гума, като
същата се сцепила отстрани и спаднала изведнъж. За да избегне по-значителни увреждания,
свидетелят, спрял, сменил гумата и продължил. Показанията на свидетеля дори и да се
приеме, че е налице заинтересованост от негова страна в полза на ищеца /доколкото е
управлявал увреденото МПС на което е и собственик/, следва да бъдат кредитирани, тъй
като съобразно чл. 172 от ГПК се подкрепят от други доказателства по делото, а именно – от
изслушаната по делото и неоспорена от Община Добрич автотехническа експертиза.
Посоченият от водача механизъм на ПТП е потвърден и от заключението на вещото
лице Н.Н. по допуснатата от районния съд съдебно- автотехническа експертиза. Експертът
е достигнал до извод,че описаният механизъм обуславя настъпването на процесните
повреди по автомобила. С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е установен
механизмът на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което на застрахованото
МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди – спукана лява предна гума, техния
размер и причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.Вещото лице е
изчислило,че за отстраняване на повредите е бил необходим ремонт на стойност 246,72
лв.Така платеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение съответства на
дължимата за цялостния ремонт сума.
Съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС поради движение
с висока скорост и несъобразяване с пътя не е доказано.Според свидетелските показания
макар автомобилът се е движел бавно по улицата, водачът не е могъл да избегне попадането
в процесната дупка,тъй като поради изключително лошото състояние на пътя е
съществувала и опасност избягвайки въпросната дупка да попадне в друга такава. Вещото
лице е изяснило, че вредите могат да настъпят и при движение с ниска скорост ( под 40
6
км/ч).
Неоснователно е възражението на ответника, че застрахователят не е следвало да
изплаща обезщетение на пострадалото лице за настъпилия инцидент, тъй като видно от
договора за застраховка не е било предвидено застраховане на допълнително покритие на
риска „механична повреда" на автомобила, за да се изплаща обезщетение за настъпилото
пътнотранспортно произшествие, както й, че автомобилът е бил произведен преди повече от
7 години . По така наведеното възражение настоящият съдебен състав приема следното:
Видно от представената по делото застрахователна полица (л.6 и л.54 от делото на ДРС),
процесното МПС е застраховано при условията на "Пълно Каско". Като допълнително
покритие е посочено и "Помощ на пътя" и „Доверен сервиз". По делото са представени
Общите условия на застрахователя по застраховка "Булстрад Каско Стандарт".( л.7-14 от
делото на РС Добрич). В Глава втора "Покрити рискове и изключения" на Раздел "Каско" е
предвидено, че отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани
в клаузи, по избор на застрахования, сред които - т. 4 клауза "Пълно каско". Като
допълнителни покрития към клауза "Пълно каско" са уредени 6. 1. "Помощ на пътя"
(Асистанс), 7. 1. "Механична повреда"- за застраховани МПС без подзастраховане, за които
от годината на производството са изминали не повече от 7 години. Съгласно т. 8
допълнителните покрития се предоставят в изрично предвидените в тези условия случаи при
заплащане на допълнителна премия. Видно от уредбата на клауза "Пълно каско", по нея
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза
"Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия". По силата на т. 2 от глава
втора, т. I "Допълнително покрити рискове" при клауза "Пожар, природни бедствия и
пътнотранспортни произшествия на МПС", от Общите условия, "Пътно-транспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Тълкувайки систематично посочените клаузи, съдът намира, че волята на страните е
била срещу допълнително заплащане от страна на застрахования да му бъде осигурено
покритие по определени изрично посочени рискове. В уредбата на клауза "Пълно каско",
която е обща спрямо специалната такава относно допълнителните покрития, е предвидено
да се покриват щети от ПТП. За последното в Общите условия е дадена дефиниция, от която
съдът намира, че не може да се изключи попадането в дупка на пътното платно. Такова
изключение не е изрично предвидено в т. X "Общи изключения", в специалната уредба на
клаузата "Пълно каско", каквито специални изключения са предвидени при допълнително
7
покритите рискове, нито може да се изведе по тълкувателен път. Ако волята на страните е
била рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително заплащане, да не са включени в
рисковете, които се обезщетяват по клауза "Пълно каско", то щеше да е налице изричното
им изключване. По изложените съображения съдът намира, че волята на страните е при
уговорено "Пълно каско" да се покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на
пътното платно, което попада в дадената дефиниция на пътно-транспортно произшествие.
От така приетото от съда следва, че възражението на жалбоподателя, че не е налице покрит
риск, е неоснователно.
Доказано е неизпълнение на възложена от ответната Община работа,поради което
Община-Добрич отговаря на основание чл.49 от ЗЗД за вредите,причинени на процесния
автомобил от неизпълнението на задължението си като собственик на пътя да го поддържа
в изправно състояние. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се ангажира включително и
при виновно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на длъжностно лице, на
което е възложено изпълнението на определена работа. Лицето, което е възложило работата,
може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е
действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на
възложената работа, което в настоящия случай не е сторено от въззивника. Общината не
доказа и твърдението си, че пътят, на който е настъпило процесното пътно-транспортно
произшествие, не е общинска собственост.
Предвид изложеното съдът намира иска за основателен и подлежащ на
уважаване.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в
частта на присъдените на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по делото съдебно-
деловодни разноски,сторени в първоинстанционното производство.
Във въззивната инстанция разноски са претендирани от двете страни по спора. С оглед
изхода от делото въззивникът и ответник Община-гр.Добрич няма право на разноски и
такива не следва да й се присъждат.Право на разноски за настоящата инстанция има
въззиваемата страна и ищец ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп"-гр.София,което изрично
е претендирало такива.Представени са доказателства за сторени разноски в размер на 300 лв.
адвокатско възнаграждение,уговорено с договор за правна защита и съдействие на лист 40
от делото на ДОС и заплатено от страната по банков път съгласно хонорарен лист от
декември 2021 г. /лист 42 от делото на ДОС/ и извлечение от банкова сметка на лист 41 от
делото на ДОС.Горната сума следва да се присъди на въззиваемото дружество.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение №505/01.11.2021 г. по гр.д.№1066/2021 г. на Добричкия
районен съд.
ОСЪЖДА Община-гр.Добрич да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп"
със седалище и адрес на управление гр.София,пл."Позитано" №5,с ЕИК *********,сторени
във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9