Р Е Ш Е Н И Е
№114
гр. Велико Търново 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10097 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът,
Началникът на Районно управление – Габрово, е обжалвал като неправилно решение №183
от 29.12.2022 година, постановено по НАХД №405/2022 г. по описа на Габровският
районен съд като неправилно. Доколкото може да се извлече от направените в
касационната жалба оплаквания , касаторът счита, че
решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Всъщност според кастора е
неправилен извода на въззивния съд, че отпускът по
майчинство, който е ползван от представляващата ответника по касация, е пречка
последната да упражнява трудова дейност като управител и представляващ дружеството, поради което
изводът на районният съд е необоснован. Иска се отмяната на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по касация, „Видекс Инженеринг“
ЕАД – София, в представеният по делото писмен отговор на жалбата отрича
основателността и. според тази страна правилен е извода на районният съд, че в
случая следва да намери приложение института на допустителството
по чл.24, ал.2 от ЗАНН, а то е наказуемо, доколкото е извършено виновно. В
случая не било видно, че ръководителят на дружеството е бил информиран за транспортиране
на електродетонатори. Били налице обективни данни,
изключващи отговорността на изпълнителният директор на дружеството.
Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
като незаконосъобразно наказателно постановление №316 от 12.10.2021 година на касатора, с което на дружеството – ответник за нарушение по
чл.121, ал.9 от ЗОБВВПИ и на основание чл.212 от същия закон е наложена
имуществена санкция от 3000 лева.
Посоченото решение е постановено, след като
решение №21 от 02.03. 2022 година, постановено по АНД№40/2022 по описа на ГРС,
с което е отменено процесното пред въззивният съд наказателно постановление, е било обезсилено
с решение №124 от 1.06.2022 година на ГАС, постановено по КАНД №114/2022 година
по описа на съда, като делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне след
конституиране на надлежните страни в производството.
В процесното
понастоящем решение въззивният съд от фактическа
страна е приел, че М.Е.П. /неправилно упомената в решението като жалбоподателка, доколкото жалбоподател е дружеството/ е
изпълнителен директор на „Видекс Инженеринг“ ЕАД. При
проверка, извършена на 2.07.2021 година в складова база №1 на дружеството
„Еловица 1895“ ЕАД, която се намирала в село Чарково, служители на „КСО“ при
РУ Габрово констатирали средства за
взривяване, които са собственост на дружеството „Видекс
Инженеринг“. Тези средства били превозени до посочения склад с две разрешения
/съответно от 04.02.2021 година и от 13.04.2021 година/, като се установило
впоследствие, че издаването им не било предхождано от заявления, подадени до
РУ Габрово в посочените в чл.103 и
чл.121 от ЗОБВВПИ срокове. до дружеството е изпратена покана да съставяне на
АУАН, като П.информирала служителите на РУ, че е в отпуска за гледане на малко
дете и в дружеството има упълномощено друго отговорно лице, което я замества.
тъй като и на посоченото лице поканата не е била връчена поради отсъствието му,
актът е връчен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Въз основа на този акт е
издадено и спорното пред районният съд постановление, като то възпроизвежда
обстоятелствената част на акта.
От правна страна въззивният
съд е приел, че законосъобразността на постановлението е обусловена от акта за
нарушение, който следва да отговаря на законовите изисквания. Съответно актът,
въз основа на който е било издадено
постановлението установявал в обстоятелствената си част отговорността на жалбоподателката /според районният съд/, която е за
неизпълнение от нейна страна на задължение, свързано с предходно издадено
разрешение за транспортиране на взривни вещества /въпросното разрешение е било
издадено на 13.04.2021 година от ГД „НП“, които обстоятелства не се и спорят/.
Отговорността на жалбоподателката според съда е
ангажирана във връзка с липсата на заявление за транспортирането на въпросните
взривни вещества – 60000 броя електрически детонатори. Съдът е посочил в тази връзка,
че изводът за наличието на нарушение следва да се сподели, тъй като началният
момент за изпълнението на регламентираното задължение е предварително
определен, и след като не е спорно, че до 23.04.2021 година задължението не е
било изпълнено при спазване на изискванията на чл.121, ал.9 от ЗОБВВПИ, то
нарушението е налице обективният състав на нарушението. Въпреки този си извод
съдът е приел, че нарушението е формално, по делото няма данни жалбоподателката да е била санкционирана за други нарушения
по този закон, при което е обоснован изводът, че не става въпрос за
целенасочено поведение, водещо до умишлено или непредпазливо неспазване на
срокове. Всъщност съдът е приел, че през въпросният месец април на 2021 година,
през който е възникнало задължението за
уведомяване на РУ - Габрово за
транспортирането на взривни вещества, П.е ползвала отпуск за отглеждане на
малко дете по чл.164 от КТ. Това е и причината, поради която тя не би могла
обективно да изпълни задължението си за подаване на въпросното заявление за
транспортиране на взривните вещества, тъй като през това време не е изпълнявала
функцията на изпълнителен директор. Затова съдът е приел, че не може да
въпросното физическо лице да носи отговорност. освен това съдът е приел, че
отговорността на дружеството /което е жалбоподател пред районният съд с оглед
състава на нарушението/ е реализирана при липса на предвидените основания по
чл.24, ал.2 от ЗАНН, като не е било конкретизирано в акта за нарушение и в
постановлението дали с действия и/или бездействия е допуснато посоченото
нарушение.
Решението е правилно като краен резултат.
Разпоредбата на чл.212 от ЗОБВВП, послужила
като основание за налагане на имуществената санкция на дружеството гласи
следното: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се
наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10
000 лв.“.
От структурата на разпоредбата е видно, че за
нарушаването на закона са предвидени наказания за виновни лица, както и
имуществени санкции.
Виновни лица както от доктринална,
така и от чисто логическа гледна точка могат да бъдат административнонаказателно
отговорните лица, посочени в чл.24, ал.1 от ЗАНН. След като с
процесното пред съда НП е наложена имуществена
санкция, то в случая става въпрос за прилагането на института на чл.83, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.212 от ЗОБВВП. Отговорността по чл.83 от ЗАНН е безвиновна и не предполага наличие на съзнателна и волева
дейност, с каквато се характеризира изпълнителното деяние. Съответно, за
неспазване на разпоредби на закон или подзаконов акт при извършване на
дейността на посочените в чл.83 от ЗАНН субекти не е характерно извършване на
такова виновно деяние. Затова изводите на районният съд за обстоятелствата,
които изключват умисъла и небрежността на законният представител на съответното
юридическо лице, са лишени от правна логика в конкретният случай. В конкретният
случай не става въпрос за настъпили вреди от дейността предприятия, учреждения и организации, които да са в резултата на деяния
на извършител или на допустител, за да се констатира
неспазване на разпоредбата, която урежда допустителство.
Посоченото обаче не може да обуслови
потвърждаването на процесното пред районният съд
постановление, респ. да обуслови отмяната на касираното решението на районният
съд.
Както се констатира от съдържанието на
наказателното постановление, в обстоятелствената му част е описано
следното: „В РУ – Габрово е установено,
че Иванова, като представляваща „Видекс Инженеринг“
ЕАД, получило разрешение за транспортиране с цел внос на взривни вещества
№20210757655 и издадено на 13.04.2021 г. от ГДНП – София е допуснала на
24.04.2021 година да бъдат транспортирани до територията на РУ- Габрово
60 000 /шестдесет хиляди/ броя електрически детонатори PSED2х4M, без да е представено за това заявление до
РУМВР – Габрово не по-късно от три дни преди датата на транспортирането.
Нарушението е извършено на 23.04.2021 година“.
Посоченото описание на нарушение не отговаря
на изискванията на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, като това нарушение е неотстранимо
в хода на съдебното производство. Всъщност, обстоятелствената част на
наказателното постановление описва виновно поведение на физическо лице, като тя
не съответства на приложения обективен състав на чл.212 от закона, с който е
наложена имуществена отговорност за безвиновно
неспазване на нормативни изисквания, установени в същия закон. Така
формулираната описателна част на наказателното постановление нарушава правото
на дружеството, като отделен субект на административно-наказателната
отговорност да установи всъщност кое лице е конкретният нарушител и в какво се
състои от обективна страна нарушението. От тази описателна част не става ясно
кое именно лице е получило разрешение за транспортиране /самото разрешение
липсва по делото/, като освен това е посочено и изпълнително деяние, което не
може да бъде извършено от юридическо лице – допускане на извършване на
транспортиране. В случая такова поведение по принцип би било несъставомерно, тъй като разпоредбата на чл.121, ал.9 от
закона не забранява недопускането на транспорт на боеприпаси без съответното
заявление, а задължава субекта на разрешението за внос да подаде в определен
срок заявление до определено местно компетентно РУ, което да има определени
реквизити. Най – сетне следва да се констатира и, че в постановлението изобщо
липсват обстоятелства, при които неспазването на нормативните изисквания на
чл.121, ал.9 от ЗОБВВП. не става ясно
кога и как е бил осъществен вноса на въпросните боеприпаси, кога точно е
установено нарушението, кога започва да тече срока по чл.121, ал.9 от закона и
кога е изтекъл /като след тази дата следва да се приеме, че дружеството е
нарушило съответното изискване/. Липсват убедителни доказателства, че
въпросните взривни вещества са въобще транспортирани по някакъв начин за сметка на дружеството до
мястото на проверката, извършена от органите на РУ, като не става ясно и кога е
извършено това транспортиране.
Всички тези пропуски във формата на НК са
неотстраними понастоящем, като те водят и до формалната незаконосъобразност на
постановлението, както и до невъзможността да се провери законосъобразността му
по същество.
В крайна сметка касационната инстанция счита,
че оспореното съдебно решение следва да се остави в сила по посочените
съображения.
Разноски не се следват, тъй като не са
поискани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №183 от 29.12.2022 година, постановено по НАХД
№405/2022 г. по описа на Габровският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.