Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  113 Дата 27.03. 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 16 януари 2019 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 697 по описа за 2018 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 419 от 17.08.2018 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 267/2017 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА О.П.б. да заплати на К. „С.“ сумата 145 645.26 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща остатъка от възнаграждение по Договор № ***за „****** на ****** на о.П.б. по обособена позиция 2 /Сграда с административен адрес – с. ******/”, в т. ч. сумата от 1 730,24 лв. с ДДС, неизплатен остатък за изпълнени СМР, документирани в подписан и одобрен от всички участници в строителството Акт, ******г.; сумата от 86 352,54 лв. с ДДС за изпълнени СМР, документирани в подписан от строителя, строителния надзор и сдружението на собствениците Акт, ******г.; сумата от 6 538,13 лв. с ДДС за изпълнени СМР, документирани в подписан от строителя и сдружението на собствениците Акт, ******г.; сумата от 47 097,79 лв. с вкл. ДДС за изпълнени СМР – непредвидени работи по чл. 3, ал. 8 от договора, документирани в подписан от строителя и сдружението на собствениците Акт, ***– непредвидени работи/16.03.2017г,; сумата от 3 926,56 лв. с ДДС – за извършен авторски надзор, съгласно Приемо-предавателни протоколи от 17.03.2017 г. – 6 6р., подписани от проектантите по всички части на проекта.

ОСТАВЯ без уважение възражението на ответника О.П.б. за прихващане със сумата от 150 000 лева, представляваща неустойка по договора за забавено изпълнение като неоснователно.“

О.П.б. е била и осъдена, да заплати на К. „С.“ сумата 11 965.82 лева разноски по делото..

Това решение се обжалва от О.П.б. с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

 

         Искът е по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, претенцията на ищеца К. „С.“ към ответника О.П.б. е за плащане на остатъчно възнаграждение за изпълнени строително монтажни  работа по сключения между тях Договор № ***(л. 14 и сл.), чийто предмет е бил: „****** на ****** на о.П.б. по обособена позиция 2: /Сграда с административен адрес ***/, съгласно Ценово и Техническо приложение (Приложение № 2 и Приложение 1) – неразделна част от настоящия договор“ (чл. 1).

     Става въпрос за договор по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Постановление № 18 на М.С.от 02.02.2015 г. за приемане на ****, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й (обн., ДВ, бр. 10 от 6.02.2015 г., попр., бр. 18 от 10.03.2015 г., изм., бр. 35 от 15.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г., изм. и доп., бр. 82 от 23.10.2015 г., в сила от 23.10.2015 г., бр. 11 от 9.02.2016 г., в сила от 9.02.2016 г., бр. 12 от 3.02.2017 г., в сила от 3.02.2017 г.).

Според това Постановление на ****, **** предоставя безвъзмездна финансова помощ на регистрирани ****, като, при определени в методиките към този нормативен акт указания, финансира извършването на съответните строително монтажни работи, необходими за осигуряване на енергийната ефективност на сградите.

Нормативно определените в този процес участници са:

-        ****, което отговаря за методическо ръководство по отношение на бюджетните и отчетните аспекти на схемата, както и ****, което координира програмата, като издава необходимите методически указания;

-        ****, която участва в договарянето на споразуменията за предоставяне на финансовия ресурс за изпълнение като сключва договори за целево финансиране с кмета на съответната община и ****.

-        Областният управител, който, като представител на ****, подписва договор за целево финансиране с кмета на общината и ****на своята територия в изпълнение на договора за целево финансиране;

-        Сдруженията на собствениците, създадени по реда на чл. 25, ал. 1 ЗУЕС, които подават заявления за интерес и финансова помощ в общината, осъществяват контрол върху изпълнението на обновяването за енергийна ефективност в съответната жилищна сграда чрез упълномощено техническо лице и сключват договор с кмета на общината.

-        Общината, на чиято територия са сградите. Общината приема заявления от сдруженията на собствениците, води публичен регистър на сдруженията на собствениците, издават разрешения за строеж, упражнява инвеститорски контрол, а Кметът сключва договор със съответните сдружения по предоставянето на финансирането и помощта; сключва договори за целево финансиране с ББР и ****, както и сключва договорите и разплаща всички дейности с външните изпълнители по обновяването;

-        Външни изпълнители, които се избират от общините по реда и условията на открита процедура по ЗОП.

В приетата от М.С.**** (Приложение  № 1) е предвидено, че: одобрените сгради ще получат до 100 % безвъзмездна финансова помощ; сдружението на собствениците, чието заявление е било одобрено, ще бъде поканено от общината да сключи договор по образец (приложение № 10); след сключване на договора между общината и сдружението на собствениците, общината, от името на това сдружението, трябва да сключи договор за целево финансиране с ББР и с **** по образец (приложение № 11).

Изрично е посочено, че предвид начина на финансиране и предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по Програмата и поради това, че договарянето, разплащането и финансирането се извършва чрез кмета на общината – от името и за сметка на сдружението на собствениците, тези дейности и свързаното с тях финансиране и разплащане не се отразяват по бюджетите на общините. Всички операции по програмата, с изключение на разходите на общината по администриране на процеса, не засягат бюджета на общината, включително и по отношение на показателите за поети ангажименти и нови задължения за разходи.

Ясно е, че финансирането на предвидените дейности се извършва от ****, чрез ****, а безвъзмездната финансова помощ подлежи на отпускане след приключване на обновяването на сградите и се предоставя чрез директно погасяване от държавния бюджет (чрез бюджета на ****) на задълженията на сдруженията на собствениците по ползваното финансиране.

Затова изводът е, че в цялостния процес по изпълнение на ****по ПМС № 18 от 02.02.2015 г. О.П.б. е участвала като възложител на работите по обновяването на сградата и заедно с това – като представител не само на ****, която осигурява финансирането на СМР по обновяването на сградата, но и като представител на сдружението на собствениците, които са ползватели както на финансирането, така и на предмета на строително монтажните работи, свързани с обновяването.

         Ето защо, като се има предвид, че процесният ****г. съвсем не е самостоятелен, а е изрично сключен в изпълнение на нормативен акт – ****, приета с ПМС № 18 от 02.02.2015 г. и е фактическо и правно продължение на ****г. (л. 139 и сл.), предварително сключен между:

-        „ББР“ АД, от една страна,

-        ****, чрез ****, от друга страна и

-        Кмета на О.П.б. в качеството му на довереник на ****,

съдът приема, че това е договор по чл. 22, ал. 1 ЗЗД, в полза на трето лице (сдружението на собствениците, представлявано от О.П.б. ***) на уговарящия (****, представлявана от ****) с обещателя К. „С.“.    

         Заключението е, че изпълнението на възложителя О.П.б. по сключения с К. „С.“ Договор за изпълнение на **** с № ***е правно невъзможно, без предхождащо или поне едновременно изпълнение на третото, но неучастващо в процеса лице „ББР“ АД по ****г. Защото – според посочения по-горе нормативен акт по ПМС № 18 от 02.02.2015 г. – само това е лицето, което може да предостави осигурените от **** средства за „****“, с които да бъде платено на изпълнителя по последващия процесен ****г., тъй като условията за плащане от О.П.б. към К. „С.“ по втория ****г. едновременно са и предпоставки за плащането от „ББР“ АД към О.П.б. по първия договор ****г., в този смисъл и двете плащания са особен пример за индивидуално определена престация, която е извън регулацията на общото правило по чл. 81, ал. 2 ЗЗД.

         Изводът е, че щом ответникът О.П.б. като длъжник на ищеца по втория по време ****г., при същите условия е кредитор на „ББР“ АД и ****, представлявана от ****, по първия по време договор № ****г., налице е както правна, така и фактическа обвързаност (общност) между правата на „К. „С.“ спрямо О.П.б. *** спрямо „ББР“ АД и ****, представлявана от ****. Затова, с оглед естеството на спорното правоотношение, решението на съда трябва да бъде еднакво както за отношенията между К. „С.“ и О.П.б. по процесния ****г., така и за тъждествените с тях отношения между О.П.б. от една страна и „ББР“ АД и ****, представлявана от ****, от друга страна.     

Налице са били условията по чл. 216, ал. 2 ЗЗД и искът – при условията на задължително необходимо другарство – е следвало да бъде предявен както срещу О.П.б. така и срещу „ББР“ АД и ****, представлявана от ****. 

Заключението е, че при установеното неправилно конституиране на страните с исковата молба, обжалваният съдебен акт е недопустим отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК ще следва да се обезсили, а делото – да се върне на Старозагорския окръжен съд за изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 2, т. 2 и т. 5 ГПК и последващо разглеждане на делото, при съобразено със закона конституиране на страните. Необходима е и преценката, дали, при наличие на искане, което е основано на процесния договор по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ПМС № 18 от 02.02.2015 г., твърдението за бездействие на ответника О.П.б. и фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, едновременно не предпоставят и/или предявяване на косвения иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, но отново при законосъобразното конституиране на страните по делото (чл. 134, ал. 2 ЗЗД).

Според резултата от разглеждане на делото, окръжният съд следва да се произнесе и по исканията на страните за присъждане на разноски, включително и направените пред настоящата инстанция.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р     Е     Ш   И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 419 от 17.08.2018 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 267/2017 г. и ВРЪЩА делото на този съд за съответно произнасяне по предявения иск, съобразно по-горе написаното.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.