Определение по дело №1107/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 237
Дата: 20 януари 2014 г.
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20131200501107
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 375

Номер

375

Година

28.6.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.28

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова

дело

номер

20124100500811

по описа за

2012

година

Normal;За да се произнесе, съобрази:

С определение № 1222/09.05.2012г., постановено по гр.д. № 1461/2012г. Великотърновски Районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по компетентност на РС В..

Против това определение е постъпила жалба от ищеца по делото – ”ФОРЕСТ- ПЛАМЕН К.”, с. Ц. жалбата се навеждат оплаквания, че в случая съдът не е съобразил приложимостта на разпоредбата на чл. 113 от ГПК Не кореспондирал със закона и изводът, че предявеният иск не попадал в приложното поле на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП . Жалбоподателят сочи, че е потребител по смисъла на т. 42 от ДР на ЗЕ, поради което има правото да предпочете искът му да бъде разгледан от съда по неговото местоживеене. С оглед това, че подсъдността по предявения от ищеца иск е изборна, жалбоподателят посочва, че компетентен да разгледа претенцията му е районният съд в С..

Претендира се отмяна на атакуваното определение.

В отговор на така подадената частна жалба ответникът – „Е. Б. П.” В. е възразил, че в настоящия случай не се касае за придобиване право на собственост върху количеството електроенергия, предмет на повдигнатия пред съда спор. С оглед това, че самият ищец сочел, че не е потребил посочената ел. енергия, искът му нямал характера на потребителски по смисъла на чл. 113 от ГПК.

Претендира се определението, предмет на въззивно обжалване, да бъде потвърдено.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на Закона, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна.

Касае се за иск, с който ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответника, че първият не му дължи сума, начислена по реда на корекционна процедура, предвидена в общите условия на договора за доставка на ел. енергия, сключен между ответника и потребителите на ел. енергия. Ответникът в срока за депозиране на отговор на исковата молба е депозирал и отвод за местна подсъдност на делото.

Очевидно е, че се спори именно дали ищецът е потребил процесното количество ел енергия, за цената на което ответникът е издал фактура , или не. Ищецът, без всякакво съмнение, се явява потребител на услугата доставка на ел. енергия, предоставяна му от самия ответник. Това следва както от разпоредбата на пар. 1,т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, така и от разпоредбата на пар. 13т.1 от ЗЗП, която е приложима понеже едноличният търговец е физическо лице.

Повдигнатият между страните спор според настоящия състав попада в обхвата на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, понеже се касае за иск на потребител на конкретна услуга. Това, че основният въпрос, поставен за разрешаване е дали ищецът е потребил или не конкретно количество ел енергия, не изключва приложението на горния текст. Спорното правоотношение между страните произтича директно от договора за предоставяне на услугата доставка на ел. енергия, сключен помежду им при общи условия.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че в случая се касае за иск на потребител, поради което ищецът е бил в правото си да прецени пред кой съд да предяви иска си.

В конкретната хипотеза ищецът по делото не е предявил иска си нито по своя адрес на управление, нито по седалището на ответника, каквито две възможности му предоставя законът. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че не е компетентен да разгледа иска, с който е сезиран. С оглед депозираното пред въззивния съд предпочитание, искът на ”ФОРЕСТ- ПЛАМЕН К.” с. Царево следва да се разгледа от РС С., който е съдът по седалището на търговеца.

При това положение обжалваното определение, с което ВТРС е приел, че не е местно компетентен да разгледа предявения иск и е прекратил делото пред себе си ,следва да се потвърди, а в частта, с която делото е изпратено на РС В., подлежи на отмяна. Делото следва да се изпрати на РС С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 1222/09.05.2012г., постановено по гр.д. № 1461/2012г. на Великотърновски Районен съд само в частта му, с която е определено делото да се изпрати на Районен съд В. по компетентност, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗПРАЩА гр. № 1461/2012г. по описа на РС Велико Търново по компетентност на РС С..

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.

Определението не подлежи на жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

3B2F646D4FE0EB81C2257A2B004BC5AD