Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна, 11.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря
Анастасия Митева и в присъствието на прокурора ..........................
разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 686 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 50 от СК.
Молителите К.А.Р. с ЕГН **********, с адрес *** и Г.А.Р.
с ЕГН **********, с адрес *** излагат, че са сключили граждански брак на
28.01.1993 г. в гр. Каварна, който брак е първи по ред и за двамата. От брака
си имат родени три деца – Ю. Г.А., родена на *** г., Н. Г.А., родена на *** г.
и Ю. Г.А., роден на *** г. Постигнали са сериозно, взаимно и непоколебимо
решение бракът им да бъде прекратен с развод на осн.
чл. 50 СК, без съдът да издирва мотивите за това. Към подадената молба са
приложили споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, с което уреждат въпросите относно
упражняването на родителските права над непълнолетното дете, личните отношения
и издръжката на детето, личните и имуществените отношения между съпрузите.
В проведеното съдебно заседание молителите заявяват,
че поддържат молбата за развод и постигнатото споразумение.
Контролиращата страна Д ”СП” град Каварна в изготвения
социален доклад излага становище, че за непълнолетното дете Ю. се полагат
адекватни грижи, не съществува риск за него и с постигнато между страните
споразумение интересите на детето са защитени изцяло.
След преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното :
От представеното удостоверение за сключен граждански
брак изд. въз осн. на акт за граждански брак №***г.
на общ. Каварна се установява, че страните са сключили граждански брак на
28.01.1993 г., като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Р..
От представеното по делото удостоверение за раждане издадено въз основа на акт
за раждане № 20 от 07.02.2002 г. на общ. Каварна е видно, че роденото по време
на брака дете Ю. Г.А. е непълнолетно.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Молбата за прекратяване на
гражданския брак с развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на
развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите на страните за
прекратяване на брака. Съдът се убеди в сериозното и непоколебимо взаимно
съгласие на молителите за прекратяване на брака им с развод, изразено както в
подадената писмена молба и споразумение по чл. 51 СК, така и заявено лично в
съдебно заседание. Постигнатото между молителите в писмен вид споразумение за
последиците от прекратяването на брака, удовлетворява изискванията по чл. 51 от СК, същото не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
Предвид горното, молбата по
чл. 50 от СК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като
съдът прекрати брака на молителите с развод по взаимно съгласие при уговорените
в споразумението условия.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за ДТ, които се събират
от съдилищата ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по допускане на
развода в размер на 40 лв., като по делото са ангажирани доказателства за внасяне
на същата при завеждане на делото.
На осн. чл. 7, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителят Г.А.Р. следва да заплати държавна такса върху определения
размер издръжка в размер на 91.80
лева.
Така мотивиран и на основание чл.330, ал.3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД на основание чл. 50
от СК, сключения на 28.01.1993 год. пред длъжностното лице по гражданското
състояние при Община Каварна, граждански брак между Г.А.Р., ЕГН ********** и К.А.Р.
, ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак № ***г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото по реда на чл. 51 от СК
споразумение, като:
ОБЯВЯВА, че
съпрузите са съгласни брака им да бъде прекратен с развод на осн. чл. 50 от СК, при сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие, без да се издирват мотивите за прекратяването.
ПОСТАНОВЯВА, че
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Ю. Г.А.,
с ЕГН **********, се предоставят на
майката К.А.Р..
ПОСТАНОВЯВА, че детето
Ю. Г.А., роден на *** г., с ЕГН ********** ще има местоживеене ***1.
ПОСТАНОВЯВА, че на бащата
Г.А.Р. се определя режим на лични контакти с непълнолетното дете Ю. Г.А., който
ще има право да взема детето при себе си
всяка седмица от месеца - събота и неделя от 09.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, с преспиване в дома му, както и веднъж годишно през лятото
за двадесет дни, който период не съвпада
с годишния платен
отпуск на майката, като бащата ще
взема и връща детето по местоживеенето му.
ПОСТАНОВЯВА, че бащата Г.А.Р., ЕГН ********** ще заплаща месечна издръжка в полза на сина си Ю. Г.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.А.Р., с ЕГН **********, в размер на 127,50 лв. (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки), считано от влизане в сила на решението за развод, при падеж 27-мо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със следващата се законова лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.
ОБЯВЯВА, че след развода
съпрузите не си дължат издръжка.
ОБЯВЯВА, че след развода
съпрузите нямат взаимни претенции към банковите сметки, които се водят на името
на другия съпруг.
ОБЯВЯВА, че по време на
брака съпрузите, нямат регистрирани търговски дружества и еднолични търговци.
ОБЯВЯВА, че съпрузите не притежават семейно жилище и
жилището в което са живели по време на брака е собственост на трето лице.
ОБЯВЯВА, че по време на
брака съпрузите не се придобили движими
вещи.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА Г.А.Р.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
по сметка на Районен съд гр. Каварна сумата от 91.80 лв. (деветдесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху
определения размер издръжка, дължими на
основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………