Решение по дело №785/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по исковата молба на А. С. К., [ЕГН], понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили за периода от 04.05.2023 г. до 04.07.2024 г.

В исковата молба е посочено, че през посочения период ищецът е пребивавал в предварителен арест към Затвора – Пазарджик, където е пребивавал в лоши битови условия. Килиите са били пренаселени, с наличие на дървеници, бълхи, има оплаквания от качеството на храната, както и се твърди, че е наложен психически тормоз, който се състои в обиди към неговата полова ориентация. Счита се, че е малтретиран и от лишените от свобода.

В съдебно заседание, лишеният от свобода А. С. К., редовно призован се явява лично и с адв. Т., назначена за служебен защитник. По изложени съображения поддържа заявената претенция и моли съда да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София – редовно уведомена, се представлява от юриск. Р., който по изложени съображения счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Счита, че липсват доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изразява становище, че администрацията на Затвора – Пазарджик е направила всичко възможно, за да осигури нормални, социални и битови условия в пенитенциарното заведение. Изложено е становище, че след 2020 г. ремонтът на Затвора – Пазарджик е приключил, като напълно ремонтирани са били всички жилищни помещения с нови дограми, нови ел. инсталации, теракотени подове, с което ответникът е изпълнил своите задължения и няма налице незаконосъобразни действия насочени към ищеца.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства не са налице данни за незаконосъобразно бездействие на служители на затворническата администрация в периодите на престой на лишения от свобода. Моли да се остави без уважение исковата претенция като недоказана по основание и размер.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил задържан в Ареста – Пазарджик на 04.05.2023 г. с Постановление № 2341/2023 г. на РП – Пазарджик по БП № 374/2023 г. на РУ на МВР – Пазарджик за престъпление по чл. 150, ал. 1 от Наказателния кодекс за срок от 72 часа. С определение на Районен съд – Пазарджик по ЧНД № 693/2023 г. му е взета МНО „Задържане под стража“. На 02.08.2023 г. с постановление на РС – Пазарджик, А. К. е бил преведен от Арест – Пазарджик в Затвора – Пазарджик.

Съгласно представена по делото справка, изготвена от мл. експерт Ц. за периода от 04.05.2023 г. до 02.08.2023 г. ищецът е бил настаняван в следните помещения: от 04.05.2023 г. до 22.05.2023 г. е бил настанен в килия № 310 с площ 12,45 кв. м., от които 2,10 кв. м. – санитарен възел. По време на престоя на лишения от свобода, в стаята не са били настанявани повече от трима лишени от свобода. От 22.05.2023 г. до 02.08.2023 г. е бил настанен в килия № 309 с площ 21,87 кв. м., от които 2,14 кв. м. – санитарен възел. По време на престоя на лишения от свобода, в стаята не са били настанявани повече от петима лишени от свобода.

Помещенията са разполагали със санитарен възел и течаща вода, достъп до естествена светлина и са били оборудвани с единични легла с размери 190/70 см. Посочено е, че графикът за къпане на задържаните в Ареста – Пазарджик е всяка сряда и неделя от 15:00 часа до 16:00, като само в тези дни има топла вода. От справката е видно, че дезинфекцията и почистването на помещенията се извършва от задържаните лица, за което ежемесечно им се е предоставяли перилни и почистващи препарати. За справяне с вредителите са извършвани регулярни дезинсеции.

Съгласно представена по делото справка от Затвора гр. Пазарджик с вх. № 7527/05.09.2024 г., А. К. постъпва в Затвора – Пазарджик на 02.08.2023 г. и е бил настанен в следните помещения:

От 02.08.2023 г. до 08.08.2023 г. е бил настанен в спално помещение № 205 (приемно отделение), с чиста жилищна площ 12,85 кв. м. По време на престоя на лишения от свобода, в стаята не са били настанявани повече от трима лишени от свобода, какъвто е и допустимият капацитет на спалното помещение.

От 08.08.2023 г. до 31.05.2023 г. е бил настанен в спално помещение № 209 (второ отделение), с чиста жилищна площ 20,94 кв. м. По време на престоя на лишения от свобода, в помещението не са били настанявани повече от четирима лишени от свобода, при капацитет от петима лишени от свобода.

От 31.05.2024 г. до 04.09.2024 г. е бил настанен в спално помещение № 606 (шесто отделение), с чиста жилищна площ 21,23 кв. м. По време на престоя на лишения от свобода, в помещението не са били настанявани повече от петима лишени от свобода, какъвто е и допустимия капацитет на спалното помещение.

От приложената справка се установява, че лишеният от свобода е пребивавал в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците. Всички спални помещения, в които е бил настанен ищецът разполагат със самостоятелен санитарен възел – тоалетна и душ, където ежедневно може да се ползва течаща топла и студена вода. Подовите настилки и дограмата са сменени изцяло. Подменени са осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Отоплението е локално парно на газ с монтирани нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени според техния размер със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета, маси и табуретки. Хигиенизирането, почистването и проветряването на спалните помещения, коридори и тоалетни са задължение на битуващите в тях лишени от свобода. Всеки месец на лишените от свобода се дават метли, кофи, парцали и препарати за почистване.

По делото е представена и справка, изготвена от гл. инспектор Е. С. – Началник Сектор „ФЛКР“, относно битовите условия в Затвора – Пазарджик, по време на престоя на ищеца в затвора. В същата е посочено, че през процесния период, в Затвора – Пазарджик, са били създадени всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода, по време на престоя им, съгласно установените законови норми. Организацията на хигиенното и противоепидемично осигуряване в затвора, е регламентирано с вътрешни правила, разработени и функциониращи в съответствие с изискванията на действащата нормативна база.

През периода на пенитенциарна изолация на лишения от свобода, цялостната организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване в Затвора гр. Пазарджик е съобразно с утвърдените от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” вътрешни правила, съгласно Заповед № Л-1303/01.01.2022 г. Съгласно представения по делото Договор № 650/20.01.2021 г. между ГДИН и ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“ гр. Варна през съответния период са извършване дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията по утвърден график. Считано от 08.06.2023 г., дейностите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в затвора са извършвани при спазване указанията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията. В тази връзка, определени длъжностни лица от затвора са преминали курс на обучение за придобиване н квалификация за ДДД изпълнители в Столична регионална здравна инспекция, по реда на Наредба № 1/05.01.2023 г. за условията и реда на извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации.

В справката е посочено, че в раздел „Хигиенен контрол върху храненето на лишените от свобода“ от същите правила, е регламентиран начинът на организация на храненето, хигиенният контрол при получаване, транспортиране, съхранение, обработка и раздаване на хранителните продукти. Приготвянето на храната на лишените от свобода в затворническата кухня, има за цел, осигуряване на достатъчна по химичен и калориен състав храна. Приготвя се в съответствие с изискванията на утвърдена от Министъра на правосъдието и Министъра на здравеопазването Таблица № 1, за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода. В обекта е въведена система за самоконтрол, в съответствие с изискванията на Системата за анализ на опасните и критичните контролни точки (НАССР). Медицинските специалисти в качеството им на здравни инспектори, са осъществявали постоянен и насочен здравен контрол, както върху санитарния режим в помещенията, така и на територията на целия затвор. Посочва, че през периода на изолация на лишения от свобода, няма предписания за констатирани нередности.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Л. А. се установява, че с ищеца са били заедно в една килия преди да го преместят в осмо отделение. Споделя, че ремонтът е некачествен и мазилката е падала. В помещенията има отваряеми прозорци, но не влиза достатъчно въздух, нито светлина. Било е пълно с дървеници и хлебарки, включително и в храната. В затвора е от близо една година, но не е присъствал на дезинфекция, просто защото такава е нямало. Твърди, че не знае каква е сексуалната ориентация на ищеца, но в затвора се държат подигравателно с него. Бил е свидетел на такова отношение един-два пъти, и от страна на затворници, и от страна на надзирател. Споделя, че се хранят в столовата, където е пълна мизерия – хлебарки има в манджите и големи косми и това го отвращава да се храни. Само с вода се почистват масите, поради което целите маси лепят. За поддържане на хигиената в килиите не им е подсигурявано нищо за почистване – нито прах, нито препарати, нито парцали, нито метла, нищо и се налага да тънат в мизерия. Това, според свидетеля е пълна дискриминация. Посочва, че лично той не е виждал да се късат жалбите на ищеца, поради което лишените от свобода се застраховат като ги пускат с изходящи номера и до една седмица ако не получат отговор от съответната институция, значи са скъсани и са хвърлени в коша.

По делото е разпитан и свидетеля Г. Б., който посочва, че с ищеца са били в една килия през месец юни тази година. Били са 4 човека в килията. Помещението е било достатъчно проветрявано, имало е достатъчно въздух. Разполагали са с достатъчно топла и студена вода. Посочва, че няма оплаквания от храната и не е засичал косми и буболечки. Ищецът му е споделял, че е правил оплаквания пред администрацията, но не знае дали е подавал писмени такива. Свидетелят споделя пред съда, че те са поддържали хигиената в помещенията, за което са им давани препарати за почистване. В килиите няма насекоми и са били извършвани мероприятия по пръскане за хлебарки и дървеници. Не знае каква е сексуалната ориентация на ищеца и не е бил свидетел на подигравателно или агресивно поведение от страна на затворници или надзиратели.

Следва да се отбележи, че посочените свидетели формират две групи противоположни показания – от една страна са показанията на свидетеля Г. Б., които излагат възприетата от съда фактическа обстановка, а на тях противостоят показанията на Л. А., които поддържат тезата на ищеца. При оценката на достоверността на всяка една от коментираните групи свидетели, съдът прие да кредитира показанията на Г. Б., които са логични, подробни и последователни, като този свидетел възпроизвежда факти и обстоятелства, които непосредствено е възприел. Следва също да се отбележи, че същите се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим, като разгледан по същество е неоснователен.

Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода от 04.05.2023 г. до 04.07.2024 г. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, претърпени по време на престоя му в Затвора – Пазарджик. Посочено е, че вредите произтичат от лошите хигиенно – битови условия, некачествена храна, включително и недостатъчни количества, както и че му е наложен психически тормоз във връзка с половата му ориентация, включително че е малтретиран и от лишените от свобода.

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3 от същия закон. Съобразно чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е пребивавал действително в посоченото място за лишаване от свобода. Същият е предявен и срещу надлежен ответник, доколкото, съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендират обезщетения за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, какъвто е Затвора – Пазарджик, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затворите следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. Тоест отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“ – в случая изразяващи се в настаняването на ищеца в килии, с недобра или липсваща хигиена в столовата и в килиите, наличие на инсекти, както и психически тормоз във връзка с половата му ориентация.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м². Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

В конкретния случай безспорно се установява, че за процесния период лишеният от свобода не е бил настанен при условията на пренаселеност. Видно от справката, приложена по делото, същият е пребивавал в килии с по 3 – 5 други лишени от свобода, като предвид квадратурата на помещенията им се е падало по 4 – 6 кв.м. на човек. С оглед на това съдът намира, че не може да се приеме, че е налице пренаселеност в килиите, които да са довели нечовешко или унизително отношение.

Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца, свързани с неосигуряване на достатъчно вентилация в местата за лишаване от свобода. Установява се категорично, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на дневна светлина, предвид размерите им. Във връзка с оплакването относно липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава практически се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за проникване на свеж въздух отвън, като в тази насока са налице и свидетелски показания на Г. Б..

Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца, свързани с неосигуряване на санитарен възел, достъп до топла и студена течаща вода. Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че в стаите в разглежданите периоди на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Нещо повече, както става ясно, налице е била и възможност за ползване на топла вода и в самите спални помещения, като не се установява в някое от помещенията по настаняване на ищеца, по време на престоите му, да не е бил изграден самостоятелен санитарен възел. Безспорно е установено, че всички спални помещения, в които е бил настанен ищецът са разполагали със санитарни възли с течаща вода.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки и дървеници в Затвора – Пазарджик, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора – Пазарджик. По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора – Пазарджик, в т. ч. и за наличието на инсекти. Действително от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените лишени от свобода. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение на подигравателно или агресивно поведение от страна на затворници или надзиратели. За времето на исковия период няма данни А. К. да е търсил помощ, или да е подавал оплаквания при психолозите на Затвора – Пазарджик, и в частност при наблюдаващият го инспектор „СДВР“ госпожа Б. относно налаган всекидневен тормоз от страна на лишени от свобода в отделението, в което пребивава. В този смисъл, липсват данни и за постъпили писмени жалби от лишения от свобода при инспектор „НОД“ – главен инспектор Г. Ф., относно упражняван тормоз или подигравателно отношение на надзирателите в Затвора – Пазарджик по отношение сексуалната ориентация на ищеца.

Не се събраха доказателства и относно твърденията за наличие на некачествена храна и в недостатъчни количества, поради което съдът намира иска за неоснователен и недоказан и в тази му част. Безспорно по делото се установи, че храната в затвора е достатъчно разнообразна, калорична и съобразена с изискванията на Министерство на здравеопазването, приготвя се под ръководството на професионален готвач, като се контролира ежедневно по отношение на качество и годност за употреба.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не може да се направи извод, че са налице действия или бездействия от страна на конкретната затворническа администрация, с които лишеният от свобода да е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Не се доказа да е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на санитарно-хигиенни условия през исковия период. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му, не може да се реализира отговорността на ГДИН.

Ето защо настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в Затвора – Пазарджик, за неоснователна и недоказана, поради което ще следва да бъде отхвърлена.

От ответната страна не е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и съдът не следва да се произнася в частта за разноските.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А. С. К., [ЕГН], понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили за периода от 04.05.2023 г. до 04.07.2024 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.