Определение по дело №3203/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2921
Дата: 18 ноември 2022 г. (в сила от 18 ноември 2022 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20221000503203
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2921
гр. София, 18.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов

Женя Д.
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503203 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.435, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила жалба от В. Р. Д., с която
обжалва определение № 9 261 от 26.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 3 601/22 г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 въззивен брачен състав, с което е
оставена без разглеждане жалба, частна жалба с вх. № *** от 17.03.2022 г., по описа на ЧСИ
Г. Н. с per. № *** от КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, депозирана от В. Р.
Д., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20219230400245 по описа на ЧСИ Г. Н. срещу
действия на ЧСИ - Разпореждане от 22.02.22 г., като недопустима.
В жалбата се твърди, че с определението съдът е приел, че жалбата следва да се
остави без разглеждане е незаконосъобразно, като в тази връзка оспорва изводите на съда.
Твърди, че жалбата е допустима, тъй като е насочена срещу отказа на ЧСИ да спре
изпълнението, който отказ подлежи на обжалване. Твърди, че с действията си ЧСИ излиза
извън пределите на обезпечителната заповед, тъй като правомощията му се ограничават
само до налагането на запор върху сметките. Твърди, че с тези действия е пряко увредена от
ЧСИ. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и да
върне делото на решаващия състав за произнасяне по същество.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и отговора и като
взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
определение № 9 261 от 26.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 3 601/22 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 въззивен брачен състав, с което е оставена
без разглеждане жалба, частна жалба с вх. № *** от 17.03.2022 г., по описа на ЧСИ Г. Н. с
per. № *** от КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, депозирана от В. Р. Д., ЕГН
**********, по изпълнително дело № 20219230400245 по описа на ЧСИ Г. Н. срещу
действия на ЧСИ - Разпореждане от 22.02.22 г., като недопустима.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
1
изпълнително дело № 20219230400245 по описа на ЧСИ Г. Н. е образувано въз основа на
обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. № 20211100112628 по описа на Софийски
градски съд, с която е наложен запор в полза на взискателя "Аркон Партнърс" ООД, вписано
в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********* върху банковите
сметки на В. Р. Д. в „Юробанк България“ АД до размера на претендираната сума 4 000 000
щатски долара с левова равностойност по курса на БНБ за 20.08.2021 г. – 6 703 200 лева.
Запорът е наложен след връчване на съобщение до третото задължено лице на 22.10.2021 г.,
което е отговорило, че наличността по сметката не е достатъчна за да покрие пълния размер
на сумата, за която е наложен запорът и няма наложени предходни запори.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по изпълнителното дело, че с
разпореждане от 07.02.2022 г. ЧСИ е дал указания на третото задължено лице да изпълни
задълженията си по чл.508 от ГПК.
С молба от 17.02.2022 г. В. Р. Д. е поискала отмяна на разпореждането от
07.02.2022 г. с доводи, че предметът се свежда до налагане на обезпечение, делото по което
е допуснато не е приключило с окончателен съдебен акт, поради което не следва да има
действия по събиране на вземането.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК жалбата, против действията на
съдебния изпълнител, се подава чрез него до окръжния съд по мястото на изпълнението в
едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. В конкретния случай
жалбодателят е длъжник в изпълнението. В новия ГПК е въведен изричен списък на
действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. Т.е. вместо
генералната възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, както
предвиждаше стария ГПК, е въведен т.н. "ексклузивен" подход, установен в разпоредбите на
чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на
съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на
жалба за всяко от тях.
В разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК законодателят е предвидил
изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от
длъжника: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от недвижим
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468 ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето
на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл.
486 ал. 2 от ГПК; както и отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение.
В конкретния случай видно от доказателствата по делото, както и от
отправеното до съда искане за защита налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника по издадена от съда обезпечителна заповед, респ. разпореждането на ЧСИ третото
2
задължено лице да изпълни задълженията си по чл.508 ГПК не попадат в кръга от
имитативно определените актове на ЧСИ, които подлежат на обжалване. По отношение на
наведеното твърдение, че с тези си действия ЧСИ уврежда интересите на длъжника, съдът
намира, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като излизат извън премета на проверката,
която съдът е длъжен да извърши в производството по чл.435, ал.2 от ГПК. За пълнота
следва да се отбележи, че ако частния жалбодател търпи вреди от незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител, отговорността на последния се ангажира по друг ред.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9 261 от 26.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 3 601/22
г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 въззивен брачен състав, като
правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3