РЕШЕНИЕ
№ 824
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330112315 по описа за 2021 година
Прeдявен е иск по член 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. М. Б., ЕГН **********, с която е
предявен срещу „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК ****** отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 211,85
лева главница по предоставен кредит; 35,32 лева договорна лихва за периода
13.07.2007-15.01.2008г.; 89,16 лева, представляваща мор. лихва за периода
15.08.2007г.-10.11.2010г., ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 3.12.2010г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лева разноски за производството
и адв. възнаграждение, за които суми е издаден изп. лист по ч. гр.д. № 1999 от 2010г.
по описа на Карловски районен съд въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
и е образувано изп. дело № 1007/2015 г. по описа на ЧСИ ********
Ищецът твърди, че вземанията на ответника били погасени по давност, поради
бездействието му и непредпредприемане на изп. действия по изп. д. № 1007/2015 г. по
описа на ЧСИ ********.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба. На 10.11.2022г. е постъпило писмено становище от ответника, с което се
изразява неоснователност на исковата молба и се излагат твърдения за прекъсване на
давността.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
1
правна страна:
В доказ. тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в
претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземането
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на прин.
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично вземане по
член 410 ГПК давността е петгодишна, съобразно разпоредбата на член 110 ЗЗД за
главницата и тригодишна за вземанията за лихви и обезщетения, като началото на
давностния срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо по
смисъла на член 114, ал. 1 ЗЗД.
Според член 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. В т. 10 от ТР № 2/2013г. е
посочено, че в изп. процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изп. способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Взискателят има задължение със свои действия да
поддържа висящността на изп. процес, като прави искания за прилагане на избран от
него изп. способ, а съдебният изпълнител извършва съответното изп. действие. А в
хипотезата на упълномощаване на съд. изпълнител, последният осъществява както
определянето на способа на изпълнение, така и осъществяването на съответното изп.
действие. Следва да се посочи, че когато взискателят не е внесъл необходимите такси
и разноски, както и когато не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил
прилагането на способа давността не се прекъсва, тъй не се осъществява изпълнение.
От приложеното копие на изп. дело № 1007/2015г., образувано въз основа на
издаден изп. лист на 6.04.2011г. в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД се
установява, че в хода на изп. производство са извършвани множество справки за имущ.
състояние на длъжника, като през 2018г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника, с което действие за първи път е била прекъсната давността в хода на изп.
производство. Следва да се посочи, че прекратяването на изп. производство поради
перемпция настъпва по силата на закона, а съд. изпълнител само я констатира в
постановлението си, поради което перемпцията не прекъсва давността относно
вземането, а е основание за обезсилване на предприетите изп. действия, с изключение
на тези от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания – р. № 45 от 30.03.2017г. по гр.д. №
61273/2016г. на ВКС.
За прекъсването на давността е от значение само на коя дата е било предприето
последното валидно изп. действие и дали от тази дата са изминати повече от пет за
главницата, съответно три години за акцесорните вземания, за да се приеме, че
вземането е погасено по давност. В случая давноста е била прекъсната през 2018
година, с налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като от настъпване
2
изискуемостта на вземането до прекъсването на давността през 2018 година са изтекли
повече от пет години, с оглед на което както главното, така и акцесорните вземания по
см. на член 119 ЗЗД следва да се считат погасени по давност.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 76,40
лева държавна такса за образуване на делото и копие на изп. дело.
На адв. М.Н. А. ще се присъди адв. възнаградение в размер на 300 лева на осн.
член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за двокатурата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. М. Б., ЕГН **********,
срещу „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК ****** отрицателен установителен иск по член 439
ГПК, че Г. М. Б., ЕГН ********** не дължи на „С.Г.ГРУП“ ЕАД, ЕИК ******
следните суми: 211,85 лева главница по предоставен кредит; 35,32 лева договорна
лихва за периода 13.07.2007-15.01.2008г.; 89,16 лева, представляваща мор. лихва за
периода 15.08.2007г.-10.11.2010г., ведно със зак. лихва върху главницата, считано от
3.12.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лева разноски за
производството и адв. възнаграждение, за които суми е издаден изп. лист по ч. гр.д. №
1999 от 2010г. по описа на Карловски районен съд и е образувано изп. дело №
1007/2015 г. по описа на ЧСИ ******
ОСЪЖДА „С.Г.ГРУП“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Г. М. Б., ЕГН
********** разноски по делото в размер на 76,40 лева.
ОСЪЖДА „С.Г.ГРУП“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на адв. М. Н. А. ще се
присъди адв. възнаградение в размер на 300 лева на осн. член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
двокатурата.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3