Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../01.02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7314 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от
„ЕВРО- АЗИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „Изток“, ул. „Чарлз Дарвин“ № 12, ет. 1, срещу „НИТИ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 5, иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца
сумата 8402.63 лв., представляваща
възнаграждение по Договор за изработка съгласно оферта № 403 от 11.08.2017 г.
за полагане на архитектурни бои и материали от марката
„Бенджамин Мур“, за
обект Автосервиз в гр.София, Ботевградско
шосе, за което на възложителя са издадени фактури
за труд и материали, след приспадане на платен аванс,
както следва: фактура №
********** за сумата 3136.48 лв. с вкл. ДДС и фактура № ********** за сумата
5266.15 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 24.01.2019 г.
до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 488/25.01.2019г. по
ч. гр. д. № 1129/2019 г. по описа на ВРС, 33 състав.
В исковата си молба ищецът „Е.“ ЕООД излага, че
е подал заявление по реда
на чл. 410
ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената
такава било депозирано
възражение, поради което има правен интерес да предяви настоящия
иск. Твърди, че между страните бил
сключен описаният договор за изработка с материали на изпълнителя, съгласно офертата
за следните дейности: грундиране преди шпакловане и шлайфане на стени и тавани;
грундиране и полагане на архитектурни бои, съпътстващо облепване и почистване.
Количеството било определено след извършен оглед на място и направени
замервания – 162 кв. м. стени и тавани следвало да бъдат обработени. Поддържа,
че офертата включва ценово предложение само за труд, като според офертата
материалите са на изпълнителя, цената на които е определена по официалната
ценова листа на ищеца. Изпълнението на възложената работа започнало след
превеждане на 07.09.2017 г. на аванс в размер от 1628.10 лв., за който била
издадена фактура. След приключване на работата, изпълнителят уведомил
възложителя и му представил акт за извършените СМР от 28.11.2017 г., като го
поканил да приеме същите. Страните водили кореспонденция относно разрешаване на
споровете относно количеството и качеството на изпълнените СМР, но ответникът
отказал без състоятелни аргументи да подпише приемо-предавателния
протокол и издадените две процесни фактури. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „НИТИ ИНВЕСТ“ ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск като неоснователен. Потвърждава обстоятелството, че между
страните е сключен неформален договор за изработка въз основа на оферта № 403/11.08.2017
г. за боядисване на 162 кв.м. стени и тавани, намиращи се в описания в исковата
молба обект. Излага, че е изплатил аванс в размер на 1628.10 лв. Заявява, че
оспорва всички останали фактически твърдения в исковата молба. В тази връзка посочва,
че търговските взаимоотношения между страните са започнали с предходни на
оферта № 403 оферти, изпратени по електронна поща, а именно № 401 за
възнаграждение за труд и № 402 за материали. След проведени разговори, на
11.08.2017 г. била отправена нова оферта № 403 с окончателно предложение за
възнаграждение за труд. Именно това предложение било прието и въз основа на
него бил сключен договорът. Поддържа, че по офертата за цена на материали не са
били водени допълнителни разговори и тя била приета в първоначалния й вид. Твърди,
че договорът бил сключен въз основа на оферти №№ 403 и 402. Общата стойност на
договора възлязла на 4291.99 лв., представляваща сбор от двете оферти. Посочва,
че извън първоначалния договор не са възлагани на ответника допълнителни работи
и от ищеца не са изпълнявани работи, обуславящи допълнително възнаграждение.
Счита, че претендирайки да е изпълнило работи на стойност 10030.73 лв., ищецът
претендира с над 5700 лв. повече от уговореното. Прави възражение, че ищецът не
е изпълнил част от задълженията си по договора. Излага, че ищецът е изпълнил
качествено само 99 кв. м. от възложените 162 кв.м. Останалите 63 кв. м. били
изпълнени с недостатъци – налице са пукнатини в стените, дължащи се на
некачествена шпакловка, стените са на петна и сенки, наблюдават се шупли и неравна
повърхност. Поради това работата не била приета от възложителя. Посочва, че
представените от ищеца фактури не са осчетоводени от ответника и не го
обвързват. Възразява, че дължимото възнаграждение следва да бъде намалено на
основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД, доколкото работата е изпълнена с недостатъци. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Претендира разноски.
В проведеното на 07.01.2021
г. открито съдебно ищецът се представлява от адв. Константина
Николова, която поддържа становище за основателност на предявения иск и моли
същият да бъде уважен до размера, определен съобразно заключението на
първоначално изготвената СТЕ от вещото лице П.П..
Ответникът се
представлява от адв. М.Д., който поддържа становище
за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. В
предоставения от съда срок представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на подадено
от ищеца заявление е издадена заповед № 488/25.01.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 1129/2019
г. по описа на ВРС, VIII състав, срещу длъжника
„Н.И.“ ООД за заплащане на посочената
в заповедта сума,
предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника. С разпореждане от 19.02.2019
г., съобщението за което е получено на 11.04.2019
г., на заявителя са дадени указания,
че може да
предяви иск за установяване на вземането
си. Настоящата искова молба е депозирана по пощата на 13.05.2019
г. /понеделник/, тоест в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК.
За основателността на предявения иск е необходимо ищецът при условията
на пълно и главно доказване да установи, че между страните е налице валидно
сключен договор за изработка, размерът на уговореното между страните
възнаграждение, точно изпълнение на възложената работа, както и предаване на
работата от изпълнителя, съответно приемането на изработеното от възложителя.
В тежест на ответника е да установи правоизключващите
си възражения, а именно, че възложената работа е изпълнена с недостатъци.
По делото на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между
страните, че между тях е сключен договор за изработка въз основа на оферта
403/11.08.2017 г. за боядисване на 162 кв. м. стени и тавани, намиращи се в описания
в исковата молба обект - Автосервиз в гр. София, Ботевградско
шосе; че ответникът е изплатил аванс в
размер на 1628.10 лв. В проведеното по делото на 12.12.2019
г. открито съдебно заседание е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че от страна на ищеца са изпратени описаните от страните оферти 401,
402 и 403, представени по делото.
Предвид изложеното,
съдът приема за установено, че между страните е сключен валиден договор за
изработка въз основа на оферта 402 – за материали и оферта 403 – за труд, чийто
предмет е ясно посочен от ищеца и потвърден от ответника, а именно – полагане на
архитектурни бои и материали Benjamin Moore в стълбищна клетка с обща квадратура от 162 кв. м. /в това
число стени и тавани/, намиращи се в обекта на възложителя – автосервиз, находящ се в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“. Размерът
на уговореното между страните възнаграждение е посочен в коментираните оферти
402 /1184.14 лв. + 132.32 лв. = 1316.46 лв. с вкл. ДДС
е цената на материалите/ и 403 /3256.20 лв. с ДДС е цената на труда/ или общо
4563.66 лв. с ДДС.
Между страните не е
спорно, а и от представеното към исковата молба писмо от ответника до ищеца се
установява, че възложителят е отказал приемането на работата, с възражението,
че представеният протокол за извършени дейности не отговаря на действително
свършената работа, както и на действително изразходваните количества материали.
Отправена е молба от акта да бъдат премахнати некачествено извършените работи и
некоректните количества материали.
В тази връзка е и
основният спорен въпрос между страните, а именно: точното изпълнение на
възложената работа, съответно количеството възложена и изпълнена работа.
В производството е
допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като
компетентна и обективно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице Р.С., фактура
№ **********/07.09.2017 г. за авансово плащане на стойност 1628.10 лв. е
осчетоводена и при двете дружества, включена е в дневник продажби /при „Е.“
ЕООД/ и съответно в дневник покупки /при „Н.И.“ ООД/ през м. септември 2017 г.
Останалите две процесни фактури №№
**********/28.11.2017г. на стойност 3136.48 лв. и **********/28.11.2017 г. на
стойност 5266.15 лв. са осчетоводени единствено при ищцовото
дружество, но не и при ответника. И това е обяснимо във връзка и с посочените
по-горе възражения за некачествено изпълнение на възложената работа, съответно
за некоректно записване на вложените количества материали. Ответникът не е
осчетоводил и издаденото от ищеца кредитно известие № **********/21.06.2018 г.
към фактура № **********/28.11.2017 г. на стойност „–434.21 лв.“.
По делото са допуснати и
приети две съдебно-технически експертизи /първоначална и повторна/, предвид
направените оспорвания на първата от страна на процесуалния представител на
ищеца. Съгласно заключенията и на двете вещи лица – П.П.
и Г.Г., възложената работа, съгласно оферта №
403/11.08.2017 г. е изпълнена с недостатъци.
В обясненията си, дадени
в проведеното на 25.06.2020 г. открито съдебно заседание, вещото лице П.
посочва, че при огледа е установил, че боядисването и всички придружаващи
строителни материали имат особени изисквания за качество, тъй като те са
специални и трябва да осъществят определен ефект, заради това и боята е на тази
стойност. Експертът не намира, че това боядисване е постигнало ефекта си,
доколкото по стените има петна, следи от валяци, които са видими при качването.
По отношение гладкост на повърхността на стълбищната
клетка, на две места има забележки. Същият прави извод, че вероятно последният
слой боя, филцовият слой, който е трябвало да бъде нанесен, или не е бил
нанесен или не е бил достатъчно добре разреден, за да постигне ефекта си. По
отношение на останалите дейности – шлайфане, грундиране, излага, че липсва документооборот – няма актове обр.
12, за да може да прецени как се е случило конкретното нанасяне на боята.
В т. 3 от заключението
си вещото лице Г. посочва, че така изпълнените СМР имат доста видими
недостатъци, изразяващи се в следното – стените, върху които е положена сивата
боя, са на петна и сенки, и видимо изглеждат неравни. Тази неравност е силно
изразена по цялата северна стена на първото стълбищно
рамо. По западната стена на междинната площадка се наблюдава зона, в която
боята е на петна с неравномерна консистенция и видими
петна от валяци, по тази стена има и видима пукнатина. Южната стена по второто стълбищно рамо, която е боядисана в бяло и би трябвало да
има отблясък по цялата стена, този ефект на боята се наблюдава само в зоната на
площадката, стената е равна, но ефектът от боята не се вижда, тя изглежда като
измита. По тази стена се наблюдава и една пукнатина на нивото на междинната
площадка. Касата на дограмата е изцапана, като отсичането на стената не е
направено равномерно и не е почистено добре след това. Забележки по тавана не
са забелязани. Към експертизата си вещото лице прилага и съответен снимков
материал, съобразно дадените указания, поради което съдът приема за
неоснователни оспорванията в тази връзка, направени
от процесуалния представител на ищеца в проведеното на 07.01.2021 г. открито
съдебно заседание по делото.
Тоест, и двете вещи лица
са констатирали съответните недостатъци в изпълнението на възложената работа, в
който смисъл са и възраженията на ответника, с оглед на което същият е отказал
да приеме изработеното от ищеца.
Съгласно заключението на
вещото лице П., стойността на изпълнената работа в стълбищната
клетка възлиза на сумата 2902 лв., като след приспадане на количествата с
недовършените или изпълнените с лошо качество СМР възнаграждението се определя
на сумата 2132 лв.
Съгласно заключението на
вещото лице Г., стойността на извършените СМР /вкл. труд и материали/ с вкл.
ДДС за стълбищната клетка възлизат на 2541.57 лв. В
обясненията си, дадени в проведеното на 07.01.2021 г. открито съдебно
заседание, експертът посочва, че дейностите, които са извършени без недостатъци
– това е боядисването на таваните. Всички стени, които са боядисани и
обработени, имат видими недостатъци, изразяващи се в петна, в пукнатини, в
неравно покритие. Общата стойност за боядисване на таваните в стълбищната клетка е 450.07 лв. Според вещото лице,
некачествено изпълнената работа в стълбищната клетка
е на стойност 2091.50 лв. Обяснява, че по техническите характеристики на боите,
които са използвани, е предвидено преди да се положат тези бои, ако има стара
боя, същата да бъде свалена изцяло, стената да бъде шпаклована и грундирана
изцяло, обезпрашена, което изисква всички дейности да бъдат повторени отново.
Ето защо по отношение на
конкретно посочените стойности съдът възприема изцяло заключението на вещото
лице Г.Г. по допуснатата повторна съдебно-техническа
експертиза. От една страна, експертизата на вещото лице П.П.
бе оспорена от самия ищец и по негово искане бе назначена повторна такава. От
друга страна, в последната експертиза вещото лице ясно и еднозначно посочва, че
за да бъдат отстранени констатираните недостатъци при изпълнението на
възложената работа, е необходимо всички дейности да бъдат повторени отново.
Заключението ясно разграничава каква е стойността на извършената без
недостатъци работа /боядисването на таваните/ и тази, която е извършена, но с
недостатъци /всички стени в стълбищната клетка/, като
за отстраняването им е необходимо изначално да се повторят всички дейности /сваляне
на старата боя, шпакловане, грундиране, обезпрашаване/.
По отношение на
количеството на възложената работа между страните също има спор. В исковата си
молба самият ищец твърди, че отношенията между страните са във връзка с оферта
№ 403/11.08.2017 г. Видно от представената с исковата молба оферта, както бе
посочено и по-горе в изложението, същата касае полагането на архитектурни бои и
материали в стълбищна клетка с обща квадратура 162
кв. м. В същото време, ищецът претендира и заплащането на СМР, съгласно
оспорения от ответника Протокол № 266/28.11.2017 г. за установяване
извършването и заплащането на натурални видове работа /акт обр.
19/, видно от който освен дейности, извършени в стълбищната
клетка, се претендират и такива, касаещи голямата зала /Шоурума/.
В тази връзка както първоначалната, така и повторната СТЕ, са обследвали
извършените дейности и в голямата зала, предвид направеното нарочно искане от
ищеца.
Следва да се отбележи
обаче, че едва в проведеното на 12.11.2020 г. седмо по ред открито съдебно
заседание по делото ищецът направи опит да уточни исковата си претенция, като
наведе твърдения, че ответникът устно му е възложил допълнителни работи, които
не са били първоначално оферирани. По аргумент от противното от разпоредбата на
чл. 147 ГПК съдът намира, че така изложените твърдения са преклудирани.
В тази връзка не бе уважено и искането за допускане на свидетелски показания за
установяването им. Основателни в този смисъл са възраженията на процесуалния
представител на ответника, че ищецът по никакъв начин не установи между
страните да съществува някакво друго отношение извън това по оферта № 403. Ето
защо съдът приема, че претендирането на нещо допълнително извън възложеното по
тази оферта и съпътстващата я оферта № 402 е неоснователно и недоказано.
Необоснована е претенцията на заплащане на възнаграждение, надвишаващо повече
от 2 пъти уговореното такова между страните, както с право възразява
ответникът. Съдът намира, че доколкото не е установено основанието на
претенцията за заплащане на извършената извън възложената с оферта 403 работа,
то не следва да бъде коментирана и стойността на изпълнените СМР, определени от
вещите лица П. и Г. в изготвените от тях експертни заключения. И това е така,
доколкото експертизата може да бъде възприета, но само след безспорно
установяване, че работата е възложена на изпълнителя /каквото доказване не бе
проведено в производството с оглед допълнително наведените преклудирани
твърдения на ищеца/.
Дори да се приеме, че процесните СМР в голямата зала са извършени от ищеца, което
също не бе категорично установено в производството /в проведеното на 20.02.2020
г. открито съдебно заседание по искане на ищеца са заличени допуснатите му
двама свидетели за установяване на това обстоятелство/, то отношенията между
двете страни следва да се развиват на плоскостта на неоснователното
обогатяване, предвид липсата на установяване на допълнително възложени СМР.
Такава претенция обаче не е предмет на разглеждане, още повече като се отчете и
спецификата на производството – установителен иск
след издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл. 265, ал. 1, пр. трето ЗЗД, ако изпълнената работа има недостатъци,
поръчващият може да иска съответно намаление на възнаграждението, в която
връзка е и направеното възражение от ответника. В отговора на исковата молба
последният е поискал съответно намаление на дължимото възнаграждение със сумата
1668.87 лв., което съдът приема за основателно, доколкото извършената с
недостатъци работа е на обща стойност 2091.50 лв.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен. В производството бе
установено, че извършената без недостатъци работи в стълбищната
клетка е на стойност 450.07 лв. /за боядисване на таваните/, като заплатеното
от ответника авансово плащане /1628.10 лв./ дори надвишава тази сума, включително
и тази, по отношение на която не е направено възражение по реда на чл. 265, ал.
1, пр. 3 ГПК /2091.50 лв. – 1668.87 лв. = 422.63 лв./. Ето защо исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът.
Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива в общ
размер от 1865 лв., в това число 1500 лв. с вкл. ДДС – платено адвокатско
възнаграждение и 365 лв. – депозит вещо лице. От страна на процесуалния
представител на ищеца е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на
делото, характера на предявения иск, ангажирания в производството доказателствен материал /в това число три експертни
заключения/, броя на проведените в производството открити съдебни заседания – 8
бр., както и проявената от процесуалния представител на ответника активност в
производството /в това число депозиране на писмен отговор, лично участие във
всяко едно от откритите съдебни заседания по делото, представяне на писмена
защита/, съдът приема така направеното възражение за неоснователно. Още повече,
че минимално дължимото възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата 750.13 лв. без ДДС /900.16 лв. с вкл. ДДС/, в
чиито граници именно е и първоначално договорения и заплатен на адв. Д. от страна на ответника хонорар /900 лв. с ДДС/,
видно от представената фактура от 07.08.2019 г. и преводно нареждане от
29.08.2019 г. Видно от договор за правна защита и съдействие от 30.10.2020 г.,
е уговорено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. без ДДС
/600 лв. с ДДС/, на основание чл. 7, ал. 9 от горецитираната
Наредба, с оглед броя на съдебните заседания по делото и фактическата сложност
на делото. Следва да се отбележи, че посочената разпоредба /чл. 7, ал. 9 от
Наредбата/ изрично предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. А в
настоящото производство, както вече се посочи, са проведени 8 открити съдебни
заседания. По изложените съображения съдът приема за основателно искането за
присъждането на разноски в общ размер от 1865 лв., която сума следва да бъде
присъдена в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В проведеното на 07.01.2021 г. открито съдебно заседание бе определено окончателно
възнаграждение в полза на вещото лице Г.Г. в размер
на 1000 лв., като съдът постанови, че разликата от 300 лв. следва да бъде
внесена от ищцовата страна в едноседмичен срок,
считано от датата 07.01.2021 г. В определения срок ищецът не представи
доказателства, че е изпълнил дадените от съда указания. Същият бе надлежно
предупреден за последиците, в случай че не внесе депозитът в срок, а именно, че
сумата ще бъде принудително събрана по реда на ГПК. Ето защо съдът намира, че
ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВРС, сумата 300 лв., на основание чл. 77 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЕВРО- АЗИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Изток“, ул. „Чарлз Дарвин“ № 12,
ет. 1,
срещу „НИТИ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 5, иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 266, ал. 1
ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата 8402.63 лв., представляваща
възнаграждение по Договор за изработка съгласно оферта № 403 от 11.08.2017 г.
за полагане на архитектурни бои и материали от марката
„Бенджамин Мур“, за
обект Автосервиз в гр.София, Ботевградско
шосе, за което на възложителя са издадени фактури
за труд и материали, след приспадане на платен аванс,
както следва: фактура №
********** за сумата 3136.48 лв. с вкл. ДДС и фактура № ********** за сумата
5266.15 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 24.01.2019 г.
до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 488/25.01.2019г. по
ч. гр. д. № 1129/2019 г. по описа на ВРС, 33 състав.
ОСЪЖДА „ЕВРО- АЗИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Изток“, ул. „Чарлз
Дарвин“ № 12, ет. 1, да заплати на „НИТИ
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 5, сумата 1865 лв. /хиляда осемстотин шестдесет
и пет лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕВРО- АЗИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Изток“, ул. „Чарлз
Дарвин“ № 12, ет. 1, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 300 лв., представляваща
допълнително определено възнаграждение /депозит/ за вещо лице по приетата в
производството повторна СТЕ, на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: