№ 2616
гр. Варна, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110104822 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът В. Г. В., чрез процесуалния си представител, излага, че на
13.06.2021г., около 15.30ч., в с.Е.,е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено
по вина на водача на лек автомобил „Нисан Патфайндър“, с рег. № B 7226 TC, в резултат на
което на собствения му лек автомобил „Фолксваген Пасат“ са причинени щети. За
настъпилото пътнотранспортно произшествие се излага при ответното дружество да е
образувана щета, по която му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1291.04
лева. Твърди се, че тъй като изплатеното застрахователно обезщетение не е покривало
необходимата стойност за отстраняване на вредите, с влязло в сила решение по гр.д. №
3819/2021г. ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 6572.75 лева,
представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 24.09.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Твърди се, че ответното дружество дължи
обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на законната
лихва, считано от датата на уведомяването – 14.06.2021г. до неговото изплащане. Поради
това и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от
180.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното
обезщетение от 6572.75 лева, начислено за периода от 14.06.2021г. до 23.09.2021г.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна ЗД „БУЛ ИНС” АД, депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва претенцията по основание и размер. Поддържа, че ищецът
до 23.09.2021г. не е представил необходимите документи на застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение, а именно: безспорни доказателства, в случая влязло в сила
1
НП, че застрахованият водач е виновен за произшествието; че собственото на ищеца
моторно превозно средство е увредено в процесното пътнотранспортно произшествие.
Твърди е, че при предявяване на претенцията не е установена по безспорен начин и
причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и причинените
щети, както и размера на вредата. Вън от горното поддържа и че дружеството не е в забава
за изплащане на застрахователното обезщетение за времето на установения в закона 3-
месечен срок за произнасяне по претенцията. Наред с това се поддържа, че вземането от
6572.75 лева е установено с влязло в сила решение и именно от датата на влизане в сила на
съдебния акт е възникнало вземането в посочения размер. С оглед горното моли за
отхвърляне на претенцията, ведно с присъждане на разноски. В евентуалност, в случай че
съдът приеме иска за основателен, счита че не дължи разноски, тъй като е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото дружеството не е дало повод за иницииране на настоящото
производство, при липса на отправена покана от страна на ищеца. Прави възражение за
прекомерност и на адвокатския хонорара, уговорен между ищеца и процесуалния му
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
съдебно установена главница за застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Според нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Посочената разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ предвижда, че лихвите за забава на
застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Безспорно между страните е, а се установява и от материалите по приобщеното гр.д.
№ 13819/2021 г. по описа на РС-Варна, 50-ти състав, че с влязло в сила решение № 1221 от
29.04.2022г., постановено по посоченото дело, ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 6572.75 лева, представляваща разлика между изплатеното застрахователно
обезщетение от 1291.04 лева и действителната стойност на претърпените имуществени
2
вреди, изразяващи се в щети по собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. № СО 8302 СХ, причинени в резултат от застрахователно събитие – ПТП, реализирано
на 13.06.2021г. в гр. Игнатиево, по вина на водача на лек автомобил „Нисан Патфайндър“ с
рег. № В 7226 ТС, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 24.09.2021г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Установи се от представеното от ответника уведомление (л. 38), че застрахователно
дружество е уведомено за това застрахователно събитие на 14.06.2021г.
Между страните не е спорно, че застрахователят е изплатил на ответника
обезщетение в размер на 1291.04 лева, като видно от приложеното на л. 22 от гр.д. №
13819/2021 г. по описа на РС-Варна, 50-ти състав, това е станало на 02.08.2021г.
При така установените факти съдът намира, че обезщетението за забава върху
съдебно установената главница за застрахователно обезщетение от 6572.75 лева, формирана
като разлика между действителната стойност на имуществените вреди и изплатеното по
преписката обезщетение от 1291.04 лева, е дължимо от застрахователя, считано от
14.06.2021г., на която дата е предявена застрахователна претенция от увреденото лице (при
липса на данни застрахователят да е уведомен за събитието от застрахования или увредения
преди това), при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Този извод следва от обстоятелството, че
делинквентът е задължен за цялата стойност на причинените от него вреди и изпада в забава
от момента на увреждането (арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице тази
отговорност на застрахования делинквент за дължимата лихва за забава, но от посочения по-
късен момент на предявяване на претенцията пред него. Затова и съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, че самият той не е изпаднал в забава, понеже
ищецът не е представил всички необходими документи, при предявяване на претенцията.
Тези възражения обаче касаят доброволно платената главница, тъй като имат значение за
изпадане на застрахователя в забава и освобождаване на последиците от нея при забава на
кредитора, респ. за момента, от който застрахователят дължи лихва за собственото си
просрочие – агр. от чл. 497 КЗ и чл. 380, ал. 3 КЗ. Подобно разграничение на двете хипотези
относно приложимостта на чл. 429 от КЗ, съответно чл. 497 от КЗ, е направено и в
актуалната съдебна практика, напр. решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т.д. №
2273/2018 г., II т.о. и решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., I т.о.
С оглед на гореизложеното и присъждането с посоченото съдебно решение по гр.д. №
13819/2021 г. по описа на РС-Варна, 50-ти състав, на законната лихва върху неплатената
част от установеното застрахователно обезщетение в размер на 6572.75 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.09.2021г., то предявеният иск по чл. 429, ал. 2, т.
2 вр. ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде уважен за периода от 14.06.2021г. до 23.09.2021г.,
включително, съвпадащ с претендирания такъв. Съобразявайки разпоредбата на чл. 162
ГПК, съдът изчислява служебно, посредством електронен калкулатор, достъпен на
електронен адрес calculator.bg, законната лихва за забава върху главницата от 6572.75лева за
3
периода по-горе период в размер на търсената сума от 186.23 лева. С оглед диспозитивното
начало и предвид липсата на надлежно изменение на иска, претенцията следва да бъде
уважена в рамките на предявения размер от 180 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и
представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение от
480 лева с ДДС, или общо сумата от 530 лева. Съдът намира за неоснователно направеното
от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото нормативно установеният минимален размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който би могло да
бъде редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 400 лева без ДДС, респ. се
равнява на претендираното такова от 480 лева с ДДС, като са представени и доказателства за
регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на ищеца (л. 36).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, да заплати на В. Г.
В., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „В. Левски“, № 37, сумата от 180.00 лева (сто и
осемдесет лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислена за периода 14.06.2021г. до 23.09.2021г. върху главницата от 6572.75 лева, за
застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за имуществени вреди, присъдени в полза
на ищеца с влязло в сила решение № 1221 от 29.04.2022г., постановено по гр.д. №
13819/2021 г. по описа на РС-Варна, 50-ти състав, на основание чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1,
т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, да заплати на В. Г.
В., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „В. Левски“, № 37, сумата от 530.00 лева (петстотин
и тридесет лева), представляваща направени в хода на производството пред Районен съд –
Варна разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца В. Г. В. могат да бъдат заплатени по
посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN BG33RZBB91551007843349, с титуляр
адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4