№ 415
гр. Сливен, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20232230201315 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба на В. П. А. против наказателно
постановление № 22-0000834/23.08.2023 година, издадено от Директор на РД
„Автомобилна администрация“ – гр. Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.6, б. „б“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, пр.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли НП да
бъде отменено като незаконсъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява надлежно
от упълномощен процесуален представител юрисконсулт Анелия Мухова,
който счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 05.07.2023 г. около 15:26 ч. по път I-6, контролните органи от РД
„АА“-Бургас установили, че жалбоподателят В. П. А. управлява състав от
МПС–во марка „ДАФ ФТ ХФ“ с рег.№ А****НХ от кат.N3 с две оси и
прикачено към него полуремарке марка „ВИЛТОН НВ 3“ с рег.№ А****ЕМ
от кат.04 с три оси по участък в района на пътен разклон за гр. Твърдица.
МПС било управлявано в посока гр. Бургас като в хода на проверката, въз
1
основа на пътен лист серия № 0028118 от 04.07.2023 било установено,че с
посоченото МПС–во се извършва обществен превоз на товар пшеница по
маршрут от гр.Бяла до гр.Бургас.
В хода на проверката с техническо средство – електронна мобилна
везна марка „DINI ARGEO“ с платформа модел WWSЕ 10TMRS и
идентификационен блок DFWKKL,№ ********** било извършено измерване
на тонажа на пътния състав.Техническото средство отчело, че при допустимо
максимално натоварване на една тройна ос на полуремаркето/при
разстоянието между осите над 1,3 метра/ до 24000кг. същото е 26050кг.
Измерването е било извършено със сертифицирана ролетка BMI 5
метра с фабричен № 1337 като за посочената констатация е била изведена
разпечатка № 639 от 05.07.2023г., въз основа на която е било установен,че е
налице претоварването с 2 050 кг.
Измерването е било извършено в присъствието на водача като същият
не могъл да представи Разрешение от администрацията, стопанисваща пътя
(АПИ) за управление на ППС с натовареност над законно допустимата.При
извършената в в информационните масиви на агенцията проверка било
установено, че водачът не притежава такова Разрешение.
Въз основа на установеното по време на проверката, на жалбоподателя
бил съставен АУАН № 172/05.07.2023 г., за нарушение на чл.139, , ал.1, т.2
от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.6, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ.
Въз основа на издадения АУАН№172/05.07.2023, на жалбоподателя
било издадено наказателно постановление № НП 22-0000834/23.08.2023
година от Директор на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Бургас, за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.6, б. „б“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, пр.3 от
ЗДвП му било наложено наказание„Глоба“ в размер на 3000 лв.
НП било получено лично от жалбоподателя на 20.09.2023 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото, а именно
актосъставителят С. Д. – инспектор в РД „АА“, свидетелят Ц. П. – инспектор
в РД „АА“, доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат
помежду си относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава
вяра на събраните по делото писмени доказателства.
НП е съставено от надлежно упълномощено длъжностно лице, видно
2
от представената Заповед №РД – 08 – 30/24.02.2020 г. на Министъра на ТИТС
и Заповед №238/10.08.2023 г. на Министерство на транспорта и съобщенията.
По делото е безспорно установено,че управляваното от
жалбоподателя МПС–во представлява състав от МПС „ДАФ ФТ ХФ“ с рег.№
А****НХ от кат.N3 с две оси и прикачено към него полуремарке
марка„ВИЛТОН НВ 3“ с рег.№ А****ЕМ от кат.04 с три оси.
Безспорно установено е, че водачът извършва превоз на товари по
маршрут от гр.Бяла до гр.Бургас както и, че при извършено измерване с
техническо средство електронна мобилна везна марка „DINI ARGEO“ с
платформа модел WWSЕ 10TMRS и индификационен блок DFWKKL с №
********** е отчетено натоварване от 26050кг. на една тройна ос на
цитираното ППС.
Съдът намира за безспорно установено, че извършеното в деня на
проверката измерване е правилно, в съответствие със законовите изисквания
за извършването му и проведено чрез използването на сертифицирани
технически средства за измерване.
По делото е установено, че посочения тонаж е замерен със ролетка
BMI 5 метра с фабричен № 1337 и използвана мобилна везна, които видно от
приложените по делото писмени доказателства, а именно: копие от Заявление
№ 000029– 38644/11.07.2022 г. за проверка на средствата за измерване, копие
от фактура № **********/ 11.07.22 г. издадена от Български институт по
метрология за последваща проверка на електронната мобилна везна, с която е
извършена проверката, Копие на сертификат за съответствие DIN50049–2. 1,
за ролетка BMI с фабричен номер 1337/в превод от немски език/ и копие от
Декларация за съответствие/ в превод от немски език/ са сартифицирани.
Посочените показатели са установени по надлежния ред, чрез извършено
замерване с изправно и преминало през съответния технически преглед
техническо средство както и от служители на контролната агенция, който са
преминали съответно обучение за това и имат правомощията да го
извършват/обстоятелство безспорно установено,въз основа на приложените
по делото Заповед № РД-151326/30.06.2020 г. и Заповед № 15-1338/01.07.2020
г., касаещи обучение с електронни везни/кантари, проведено на св.С. Д./
Въз основа на така констатирания тонаж и при безспорно
установена фактическа обстановка, съдът приема, че АНО правилно и
законосъобразно е ангажирал административната отговорност на
жалбоподателя.
Съгласно чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението.От своя страна разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6, б.
„б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.указва,че допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с
3
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите
маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на моторни
превозни средства, когато разстоянието между осите е над 1.3 м, е 24
тона/24000кг./.
С оглед установеното, че управляваното от жалбоподателя ППС с
тройна ос при разстояние между осите над 1.30 метра на ос на тройна ос е с
натоварване 26.050, кг., то представлява „тежко“ ППС по смисъла на чл. 3, т.
2 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя, че измерването не е
правилно, поради липса на констатации за измерено претоварване на втора
задвижваща ос, тъй като е било налице неравномерното разпределение на
товара, което оказва влияние и не е било налице претоварване.
Видно от обжалваното НП както и въз основа на събраните по делото
гласни доказателства/ свидетелски показания на св.С. Д. и св.Ц. П./ в
настоящия казус, жалбоподателят не е санкциониран за претоварване на
общото тегло на проверяваното ППС, а за констатирано претоварване на една
тройна ос на полуремаркето,поради измерването на теглото на втората ос е
ирелевантно.
По смисъла на приложимото законодателство движението на
извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи /чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г или след заплащане само на
дължимата такса /чл. 14, ал. 3 от Наредбата/. В настоящия случай от
приложените по делото доказателства не се установява, санкционирания
водач на ППС да е представил на проверяващите такова разрешително или
квитанция за заплатена такса към АПИ, съобразно правилата в чл.14, ал.3 от
Наредбата.
Предвид горното,съдът приема, че административно –наказващият
правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закон за движение по пътищата
във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03, 07. 2001 г. на МРРБ.
В Наказателното постановление административно–наказваващият
орган правилно и точно е посочил нарушените законовите разпоредби като е
подвел извършеното от жалбоподателя деяние под конкретна правна норма,
съдържаща състав на административно нарушение и в тази връзка не споделя
възраженията в жалбата за неправилно прилагане на материалния закон.
За така квалифицираното нарушение е предвидено административно
наказание в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 предл. 3 от ЗДП, съгласно
4
който водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството се наказват с Глоба от 500 до 3000 лв.
Съдът счита ,че административно–наказателния орган правилно е
ангажирал административната отговорност на водача по горепосоченото
разпоредба от ЗДП, но приема определеното наказание „Глоба“ в
максималния размер от 3000 лв. за несъответно на извършеното нарушение и
на степента и характера на вината на извършителя.
Действително по делото е установено претоварване, но липсват
други отегчаващи вината на извършителя обстоятелства, които да го
отличават извършеното от обикновените случаи на нарушения от същия вид.
В конкретния случай липсват и доказателства за системност на нарушението,
поради което съдът счита, че следва да намали размера на наложеното
наказание като определи същото в минимално предвидения в закона, а
именно наказание “Глоба“ в размер на 500 лв.
В конкретния казус обжалваното пред съда НП не е отменено, а само
изменено в частта относно наложеното административно наказание, като в
мотивите е прието ,че наказаното лице е извършило нарушението, за което е
санкционирано. Предвид изложеното,съдът счита,че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 143,ал.1 от АПК,доколкото не е налице
отменено НП.
Основателно и своевременно се явява искането за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение от страна на
представителя на АНО. Същото следва да се определи в размер на 120 лева,
съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната
помощ, като съдът отчете обема на работата и конкретната фактическа и
правна сложност на спора и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № № 22-0000834/23.08.2023 година, издадено от Директор на
РД „Автомобилна администрация“ – гр. Бургас, с което В. П. А. ЕГН
**********, с адрес: гр.К., ул. „Д.П.“ №7, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 3000 лв. на основание чл.177, ал.3, пр.3 от
5
ЗДвП, като НАМАЛЯ размера на наложеното наказание „Глоба“ на 500 лева
на основание чл.177, ал.3, пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. П. А. ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул. „Д.П.“ №7 да
заплати на РД „Автомобилна администрация“ Бургас сумата от 120лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6