№ 479
гр. Плевен, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430201938 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-2300173 от 26.07.2023
година, издадено от Р.И. заемаща длъжността *** на Дирекция „Инспекция
по труда“ със седалище гр.Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр.
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на ***, със седалище и адрес на
управление - ***, с управляващ и представляващ дружеството К. Г. С., ЕГН
**********, е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер 5000/пет хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.62 ал.1, във
вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
В жалбата са излагат доводи, че наказателно постановление е
необосновано, тъй като повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен
начин. Твърди се, че към момента на проверката, между дружеството и
лицето М.Л.С. не са били налице трудови правоотношения, с оглед на което
не е и следвало да се сключва трудов договор. Навеждат се доводи, че в
случая не са налице съществени елементи на правоотношението, което го
квалифицира като трудово, а именно мястото на работа, характера на работа,
уговорено и плащано трудово възнаграждение, работно време и почивни дни.
На следващо място се твърди, че при съставянето на АУАН е
1
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като липсва
основен реквизит по ЗАНН-описание на нарушението и обстоятелствата, при
което е било извършено.
Твърди се, че съставът на нарушението е посочен бланкетно и без
описание на всички факти и обстоятелства, сочещи на доказаност на
обвинението, което е поставило дружеството в невъзможност да се
противопостави на АУАН, с което се нарушава правото му на защита, който
порок от своя страна предпоставя незаконосъобразност на постановлението и
представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Навеждат се и
доводи и за явно несправедливост на наложеното наказание. Претендират се
разноски.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от
пълномощник в лицето на адвокат Н. Д. от САК, които прави обстоен
анализ на събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че
осъществяването на вменения на дружеството административно- наказателен
състав не е доказан по несъмнен начин, поради което издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира
разноски.
Ответникът - редовно призован се представлява в съдебно заседание от
***а на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, който моли да се остави
без уважение подадената жалба срещу процесното наказателно
постановление Взема становище, че НП е правилно и законосъобразно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и оглед
събраните по делото доказателства.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок, в този смисъл
се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
АУАН №15-2300173/21.06.2023г. е съставен от П. М. Т. на длъжност
инспектор по приходите на основание чл. 416, ал.1 от КТ на ***, със
седалище и адрес на управление - ***, с управляващ и представляващ
2
дружеството К. Г. С., ЕГН********** за следното нарушение:
При проверка на място, извършена на 15.06.2023 година в 09,45 часа в
обект: книжарница, намиращ се в *** стопанисван от ***, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, с управляващ и представляващ
дружеството К. Г. С., с ЕГН: ********** и при извършена документална
проверка на 21.06.2023 година в офиса на Дирекция „ИТ" със седалище
Плевен се констатира нарушаване разпоредбите на трудовото
законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:
*** в качеството си на работодател на 15.06.2023 година в 09:45 часа е приел
на работа в горецитирания обект лицето М.Л.С. с ЕГН:********** да
изпълнява трудови функции, а именно „продавач- консултант" без да има със
същия сключен трудов договор в писмена форма. При извършената проверка
на място в обекта на 15.06.2023 година в 09,45 часа лицето е установено да
престира работна сила като „продавач-консултант" в работното време на
обекта и с определено работно място в обект: книжарница, намиращ се в гр.
***. С това е нарушен: чл.62, ал.1 т.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Описаното нарушение се потвърди и от събраните писмени
доказателства: Възражение от К. Г. С.; заверени преписи на Болничен лист
№18432/07.06.2023г. на ***; Болничен лист №001667/12.06.2023г. на ***;
Декларация от лице работещо на трудово/гражданско правоотношение
М.Л.С..
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция в размер на
5000/пет хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: Жалба с вх. №
23100680/29.08.2023г., подадена от ***, ведно с приложенията към нея: НП
№15-2300173/26.07.2023г.; АУАН №15-2300173/21.06.2023г.; Трудов договор
№5/31.03.2023 година на Ц.П.Ц.; Заверено копие от обратна разписка от
15.08.2023 г. за получаване на НП №*********/26.07.2023 г.; Заверено
копие от товарителница, с която е получена жалбата; Заверено копие
от Възражение с вх. № 23077605/26.06.2023г. ведно с
приложенията към него - 2 бр. болнични листи; Заверено копие от
Декларация от М.Л.С.; Заверено копие на Длъжностна характеристика за
3
длъжността „главен инспектор" в Д „ИТ Плевен; Заверено копие на
Длъжностна характеристика за длъжността „***" в Д „ИТ Плевен.
В подкрепа на горните факти са и показанията на разпитания
непосредствено в съдебно заседание актосъставител М. Г. Б., от които са
установява, че заема длъжността инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Плевен. Заявява, че на 15.06.2023г. в 09:45 часа заедно със св. П.
Т. посетили книжарница в гр. ***. Установили, че лицето м.л.с. извършва
трудовата дейност като продавач консултант. Заявява, че дали декларация на
С., която последната попълнила и оставили призовка на работодателя да се
яви на 21.06.2023г. в Д“ИТ“ гр. Плевен за документална проверка. Сочи, че
съставила АУАН на работодателя, затова, че е допуснал да работи лице, без
да са уредени трудовите отношения с трудов договор.
Показанията на св. М. Б. се потвърждават и от показанията на св. П.
Т., присъствала при извършване на проверката и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение. Св. Т. – *** в Д„ИТ“ гр.
Плевен, заявява, че на 15.06.2023г. съвместно с М. Б. посетили обект-
книжарница в гр. ***. При влизане в книжарницата възприели жена която
продавала и изчакали да обслужили клиент. След това се легитимирали и
казали, че ще бъде извършена проверка. Лицето подписало декларация, в
която отразило, че няма трудов договор, а е дошла да замести управителката.
Твърди, че оставили призовка на управителя за да се яви на 21.06.2023г за
извършване на документа проверка и съставяне на АУАН.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Б. и П. Т., тъй
като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, като се
подкрепят и от писмените доказателства по делото.
По делото беше разпитана и доведената от жалбоподателя свидетелка
- Ц.Ц. която твърди, че от 01.04.2023г. да 30.09.2023г. е работила в магазин,
стопанисван от *** в гр. *** като продавач консултант. Твърди, че на
15.06.2023г. сутринта отишла на работа. Малко след това при нея отишла М.
С. за да пият кафе и да наблюдава работния процес, тъй като имала намерение
да започне работа в магазина. Твърди още, че поради здравословни причини й
се наложило да отиде на лекар, поради което помолила М. С. да я замести.
Съдът не кредитира показанията на св. Ц., тъй като същата не е
присъствала при извършване на проверката, освен това показанията и са
4
изолирани от останалия доказателствен материал и противоречат със
записаното в декларацията от М. С..
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
В хода на административно - наказателното производство не са били
ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал
възможността и същевременно е упражнил правото си на защита в пълен
обем. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и са били
надлежно предявени на нарушителя, като притежават изискуемото
съдържание съобразно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Доколкото
производството е от административно - наказателен характер и следва се
установи безспорно налице ли е деяние, представляващо административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, извършено ли е от посоченото в акта
лице и извършено ли е виновно. Описаните предпоставките са абсолютни и
тежестта на доказването им е на административно - наказващия орган.
Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими
нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна
норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че М. С. е предоставяла
работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обект
изпълняван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за
което са приложими разпоредбите на КТ. Предоставянето на работна сила се
потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402
от КТ. Факт е, че С. собственоръчно е попълнила декларация по чл.402 от
КТ, като именно изпълненият от нея ръкописен текст удостоверява
конкретните елементи на трудовото правоотношение. Няма никакви данни и
твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на
трудовото отношение, М. С. е действала под натиск, грешка или при
предварително оформени отговор. В тази връзка следва да се приеме, че
процесното административно нарушение е извършено – работодателят не е
сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му
5
на работа, с което и не са спазени правилата на вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. С оглед
на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на *** на основание чл.414, ал.3
от КТ, предвиждащ наказание "имуществена санкция" или "глоба" в размер
от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице,
чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел
ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на
дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му
вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена
санкция, както повелява посочената разпоредба.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 61,
ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от
КТ. Именно това са разпоредбите относими към осъщественото от
жалбоподателя деяние. Не се споделя доводът, че не е осъществено
процесното административно нарушение. Изводът за извършването му следва
от съвкупния анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства.
6
При събраните по делото доказателства, съдът стигна до извод, че
отношението между жалбоподателя и лицето съдържа основните елементи на
трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата,
трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица.
При това фактическо положение наказващият орган правилно е
приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между
работодателя ***, и работника М.Л.С., след като последната реално е
изпълнявала трудови задължения, представлява нарушение на чл. 61, ал. 1 вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ, подлежащо на административно наказание.
В случая, наложената от ***а на Дирекция "Инспекция по труда" -
Плевен имуществена санкция е в размер на 5000, 00 лв., без да са посочени в
наказателното постановление съображения за налагане на този по-висок на
административното наказание. Във всички случаи, когато санкционният орган
налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен
да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на
конкретното наказание е определил точно този размер. Неизлагането на
мотиви в този смисъл опорочава санкционния акт, което налага неговото
изменение и определяне на санкцията в размер, равен на законовия минимум,
който е имуществена санкция в размер на 1500, 00 лв.
В останалата част атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалването на наказателните постановления, страните имат право на
разноски по реда на АПК. ЗАНН не предвижда хипотезите при които се
присъждат разноски, а препраща към АПК. Именно в чл.143 от АПК, са
уредени хипотезите при които възниква задължение на административният
орган да възстанови направените по делото разноски от страна на
жалбоподателят. На първо място е тогава когато е налице отмяна на
обжалваният административен акт – чл.143, ал.1 от АПК, каквато хипотеза в
настоящият случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление не е
отменено изцяло, нито частично. Единствено и само е намален размера на
наложената санкция, като същата е определена в предвиденият от закона
минимален размер. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на
разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и
7
производството по делото е прекратено на това основание. Отново не е
налице и тази хипотеза – наказателното постановление не е оттеглено,
напротив – същото остава в правния мир и с него е санкционирано
неправомерното поведение на търговското дружество. Именно крайният
резултат от съдебното обжалване следва да се има в предвид при
определянето сторените разноски от страните в производството. В случая
наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно.
Ирелевантно за случая е и обстоятелството, че в жалбата с която е сезиран
съдът е направено алтернативно искане от страна на дружеството – отмяна на
наказателното постановление или намаляване на наложеното наказание в
минималния размер, предвиден в закона. Ето защо искането на дружеството
жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-2300173 от 26.07.2023
година на Р.И. заемащ длъжността *** на Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище гр.Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на ***, със седалище и адрес на управление -
гр. ***, обл.Плевен, *** с управляващ и представляващ дружеството К. Г. С.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер 5000/пет хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.62
ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
"имуществена санкция" от 5000,00 /пет хиляди /лева на 1500/хиляда и
петстотин/ лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на *** ЕООД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление - гр. ***, обл.Плевен, *** за присъждане на разноски.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8