РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Бургас, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20232100900357 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Черно море - хотелс
мениджмънт груп“ АД, ЕИК *********, адрес: гр. Несебър, ж.к. „Младост“,
бл. 62, вх. в, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Ивалина
Янкова и Димитър Йорданов, със съдебен адрес: : гр. Бургас, ул. "Георги
Кирков" № 21, ет. 1, ап. 2 против „Кинг травел“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бул./ул. ул. "Батак" №
14, представлявано от управителите Калина Йорданова Йорданова -Тодорова
и Иван Радославов Тодоров, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 251 665,26 лв. с ДДС по фактури № **********/31.07.2018г., №
**********/23.08.2018г., № **********/31.08.2018г.,
№**********/30.09.2018г., № **********/01.10.2018г., която сума
представлява възнаграждение за предоставени туристически услуги, ведно
със законната лихва за забава, считано от деня на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между него, като осъществяващ хотелиерска дейност
и ответника, като туроператор, съществували трайни търговски отношения
още от 2014 година. Ищецът предоставял туристически услуги на крайни
клиенти чрез посредничеството на „Кинг травел“ ООД. При настаняването си,
същите не заплащали за услугите директно на хотела, а извършвали
предварително плащане към „Кинг травел“ ООД, въз основа на договор за
предоставяне на туристическа услуга. Ответникът правел резервации за
1
настаняване на гости в хотела на ищеца – хотел „Тракия“, находящ се в к.к.
Слънчев бряг. При настаняване на туристите, те представяли ваучери. При
регистрацията им, в хотелиерската програма се посочвало и име на
организатора - „Кинг травел“ ООД. В края на всеки месец ищецът издавал
фактура за реализираните туристически услуги към туроператора и я
представял за плащане.
Твърди се от ищеца, че през 2018 година, за реализирани туристически
услуги, предоставени от туроператора „Кинг травел“ ООД, издал следните
фактури с получател ответното дружество: № **********/31.07.2018г. на
стойност 111 512,55 лв. с ДДС, № **********/23.08.2018г. на стойност 53
609,16 лв. с ДДС, № **********/31.08.2018г. на стойност 39 327,61лв. с ДДС,
№ **********/30.09.2018г. на стойност 27 610,35 лв. с ДДС, №
**********/01.10.2018г. на стойност 19 605,59 лв. с ДДС, на обща стойност
251 665.26 лв. с ДДС. Заявява се, че и към момента ответникът не бил
извършил плащане по посочените фактури.
Ответникът е оспорил претенцията по основание и размер. На първо
място, ответникът счита, че представените от ищеца доказателства се
разминават с твърденията му в исковата молба. Отбелязва, че нито един
документ, приложен като доказателство по делото, не е подписан, нито от
представител на „Кинг травел“ ООД, нито от представител от ищцовото
дружество. Сочи, че не било ясно кой е съставителят на документите „ваучер
опис“ и „ваучер опис по агенти“. Подчертава и обстоятелството, че във
всички фактури се съдържат неясни елементи като думи на чужд език, цифри
, като включително не ставало ясно за кои периоди се отнасят.
По отношение на фактура № **********/ 31.07.2018 година прави
възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че е издаден период, по-
дълъг от пет години от издаването на фактурата до предявяването на исковата
претенция.
По отношение на фактура № **********/23.08.2018 година заявява, че в
инвойс от № 00018 до № 00022 , част от ваучерите (с посочени от ответника
номера) не се съдържат във списъка „ваучери – опис“. В тази връзка навежда
твърдения, че в случай че списъка „ваучер-опис“ е съставен от софтуерната
програма за настаняване на туристите в хотела, то това би следвало да е
първичният документ, отразяващ номерата на ваучерите, които туристите
представят при настаняването си и въз основа на това да се извършва
регистрацията на действително ползващите услугите на хотела туристи.
Твърди, че ако не съществуват в резервационната система на хотела, то
ваучерите не би следвало да бъдат вписвани и в инвойса. С оглед различната
сигнатура на ваучерите, счита, че не е ясно кой е издателят им.
По отношение на фактура № **********/31.08.2018 година ответникът
2
сочи, че тя е издадена въз основа на документи (инвойси от 23 до 26
включително), съставени с дати, следващи тази на издаването на фактурата.
Заявява, че и в тези инвойси се съдържат ваучери със сигнатури, липсващи в
списъка „ваучер - опис“.
По отношение на фактура № **********/30.09.2018 година твърди, че
тя е издадена въз основа на инвойс от 27 до 31 включително и инвойс 1 и 2.
Заявява, фактурата е издадена преди издаването на инвойс 30. Счита, че
инвойс 1 и 2 не съществуват, а по отношение на инвойс 27 сочи, че е посочен
ваучер, който не се съдържа в списъка „ваучер – опис“.
По отношение на фактура № **********/30.09.2018 година се заявява,
че от документа не става ясно за какво е издаден, поради което следва да се
приеме, че е издаден без основание.
Ответното дружество твърди, че всичките му задължения към ищеца са
заплатени.
В допълнение сочи, че не е ясно как страните били уговаряли цената на
туристическите пакети. Твърди, че ищецът не е посочил механизма, по който
се определя цената на туристическите пакети и начина на предоставяне на
тази информация на ответника, за да може той да продава туристическите
пакети на туристите.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат претенциите си и въведените оспорвания в отговорите си,
ангажират доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът предоставя туристически
услуги по см.на §1т.69 от ДР на ЗТ, а ответникът е туроператор по см. на §1
т.60 от ДР на ЗТ - лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в
регистъра на туроператорите и туристическите агенти за упражняване на
туроператорска дейност, което изготвя туристически пакети и ги продава или
предлага за продажба пряко или чрез посредничеството на друг търговец, или
съвместно с друг търговец, или което предава данните на пътуващия на друг
търговец в съответствие с § 1, т. 67, буква "б", подбуква "дд" от ДР на ТЗ.
При извършване на своята дейност туроператорът сключва договори с
лица, извършващи хотелиерство и ресторантьорство в категоризирани
туристически обекти, отговарящи на изискванията на съответното
национално законодателство, както и с лица, предоставящи туристически
услуги в сертифицирани по ЗТ туристически обекти – чл.71 т.2 и т.3 от ЗТ.
Когато на туриста се предоставя основна и/или допълнителна туристическа
3
услуга (по см.на §1 т.69 и т.70 от ДР на ЗТ) или след сключване на договора
за туристически пакет, туроператорът издава туристически ваучер - документ
под отчет, удостоверяващ съществуването на договор между туроператора и
туриста в качеството на пътуващ във връзка с договор за туристически пакет
или на продажбата на основна/и и/или допълнителна/и туристическа/и
услуга/и - §1 т.64 от ДР на ЗТ.
От заключението на вещото лице Л. се установява, че в периода от 2014
година до 2018 година ищецът „Черно море - хотелс мениджмънт груп“ АД е
издал фактури с получател „Кинг травел“ ООД, както следва: общо 9 фактури
за 2014 година, общо 3 фактури за 2015 година и общо 5 фактури за 2016
година, които са били за рани настанявания, аванси и фактури за
изравнявания, изцяло изплатени от „Кинг травел“ ООД. За 2018 г. ищецът е
издал фактури за извършена туристическа услуга - хотел „Тракия“ с
получател „Кинг травел“ ООД на обща стойност 251 665,26 лв., както следва:
фактура № 6196 от 31.07.2018 год. на стойност 111 512,55лв.; фактура № 6208
от 23.08.2018 година на обща стойност 53069,16 лв.; фактура № 6227 от
31.08.2018 година на обща стойност 39 327,61лв.; фактура № 6246 от
30.09.2018 година на обща стойност 27 610,35лв. и фактура № 6249 от
1.10.2018 година на обща стойност 19 605,59лв.
От заключението на установява, че всяка една от фактурите е издадена
въз основа на инвойси, описани по номера и стойност в евро, като единствено
фактура № 6249 от 1.10.2018 година е издадена за фактуриране на уточнени
разлики във ваучерите. Вещото лице уточнява, че номерата на стаята, периода
на престоя и името на туриста са посочени в приложените към фактурите
инвойси. От отговора на задача № 1 е видно, че процесните 5 фактури,
издадени за 2018 година, са осчетоводени, както от ищеца, така и от
ответника. От ищеца те са текущо осчетоводени по дебита на сметка 401/01
„Клиенти“ и по кредита на сметка „Приходи от продажба на услуги“ и сметка
4532 „Начислен данък за продажбите“. Към момента на изготвяне на
заключението салдото по сметка 401/01 аналитична партида „Кинг травел“
ООД е в размер на 259 595,02лв., тоест в сумата е включена в стойността на
процесните фактури от 251 665,26лв. В счетоводството на ответника първите
четири от процесни фактури са осчетоводени по дебита на сметка 611
„Разходи за основна дейност“, сметка 4531 „Начислен данък за покупките“ и
по кредита на сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „Черно море -
хотелс мениджмънт груп“ АД. Единствено последната фактура с № 6249 от
1.10.2018 година е осчетоводена по дебита на сметка 703/01 „Приходи от
продажби на услуги“, сметка 4531 „Начислен данък за покупките“ и по
кредита на сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „Черно море -
хотелс мениджмънт груп“ АД. Към момента на изготвяне на заключението,
4
салдото по сметка 401 „Доставчици“ и аналитична партида „Черно море -
хотелс мениджмънт груп“ АД е в размер на 251 665,26лв., тоест по
процесните фактури няма извършени плащания от „Кинг травел“ ООД. В
съдебно заседание вещото лице е пояснила, че дружеството-ответник е
ползвало данъчен кредит, който е отразен във фактурите, след тяхното
осчетоводяване. Пояснила е също така, че при ищцовото дружество салдото
на сметка 411 „Клиенти“ е в по голям размер спрямо размера на салдото по
сметка 401 „Доставчици“ в ответното дружество, тъй като ищецът е
осчетоводил една неустойка, която не се претендира в настоящото дело.
От заключението се установява, през 2018 година ответникът е издал
фактури с получател „Черно море - хотелс мениджмънт груп“ АД - общо 3
фактури за комисионни и едно кредитно известие за банкови такси, по които
няма плащане.
От заключението, както и от показанията на св.Я. се установява, че
между страните са били осъществени трайни търговски отношения, датиращи
отпреди 2018 година. Също от свидетелските показания (св.В.) се установява,
че туристическите услуги са били заплащани от туристите предварително на
туроператора, а при пристигането си в хотела туристите са предоставяли
ваучери, издадени от „Кинг травел“ ООД. След края на престоя и напускането
на туристите хотелиерът (ищецът) издавал ивнойс, който се изпращал на
ответника, и очаквал потвърждение. Целта на инвойса била да се установи
дали сумата е точна. Ако не се получело потвърждение, се приемало, че
сумите са точни и се преминавало към фактуриране. Ако имало разлика в
сумата, служителите от „Кинг травел“ ООД изпращали уведомление по
имейл, за да бъде направена корекция. Резервациите се правели след
получаване на запитване от ответника, чрез софтуерната програма „Clock
EVO“ – заключение на съдебно-икономическата експертиза и показания на
св.В.. При промени в пристигащите, туроператорът изпращал резервационна
бланка с променени имена и това се отразявало в системата, но имената във
ваучера обикновено оставали непроменени поради липса на време. Според
св.В., комуникацията между страните се осъществявала чрез имейли, вкл.така
се изпращали фактурите. Св.Я. сочи, че обичайно туроператорите плащат на
хотелиерите около 45 дни след извършено настаняване. Фактурата се
издавала около седмица след заминаването на туриста, обикновено за месеца
или за повече време, но крайният момент на фактуриране е края на сезона –
края на м.октомври на съответната година.
От събраните доказателства може да бъде направен извод, че
ответникът дължи сумата от 251 665,26 лв. за предоставени от ищеца
туристически услуги на клиенти на туроператора, които предварително са
заплатили на „Кинг травел“ ООД туристически услуги – настаняване и
5
изхранване в хотелите на ищеца.
Съдебната практика последователно приема, че осчетоводяването на
фактурата и ползването на данъчен кредит по същата представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване
(напр. решение №42/19.04.2010 год. по т.д.№593/09 год., ІІ т.о. ВКС и много
други). В случая отношенията между търговците са трайноустановени в
продължение на години, ето защо не може да се приеме, че осчетоводяването
на процесните фактури и ползването на данъчен кредит по тях е случайно
събитие или е резултат на грешка или некомпетентност. С осчетоводяването
на фактурите и ползването на данъчен кредит ответникът е признал
задължението си, при това в размера, претендиран от ищеца, доколкото
салдата по двете кореспондиращи сметки съвпадат, а незначителното
завишение при ищеца се дължи на допълнителното осчетоводяване на
неустойка, която обаче в случая не се претендира. Възраженията на ответника
за разминаване в номерата ваучерите, посочени в инвойсите, които пък са
послужили за издаването на процесните фактури, съдът намира за
неотносими към спора и неоснователни. Твърденията на ответника се свеждат
до това, че липсват доказателства за издадени ваучери от „Кинг травел“ ООД,
въз основа на които клиенти на ответника са били настанени в хотел
„Тракия“, както и че в инвойсите са посочени номера на ваучери и имена на
туристи, които не са включени в т.нар. „ваучер-опис“, т.е. не се съдържат в
резервационната система на хотела и следователно хотелски услуги на тези
лица не са били предоставени. При въведено от ответника твърдение за
отрицателен факт – неиздаване на туристически ваучери за услуги в хотелите
на ищеца, последният е предприел доказване на кореспондиращия
положителен факт (издаване на туристически ваучери) чрез ангажиране на
съдебно-техническа експертиза. На вещото лице са били поставени задачи да
установи има ли направени резервации от ответника към хотел „Тракия“ през
2018 година, както и да установи има ли издадени ваучери за настаняване в
този хотел за същия период. При изготвяне на заключението си вещото лице е
установил, че в компютрите на ответника не е открит софтуер, който за
съдържа информация за дейността през 2018 година. Управителят съобщил на
вещото лице, че ползваният софтуер за 2018 год. бил деинсталиран, тъй като
дружеството не заплатило абонамента си. Това поведение на ответника
наподобява на поведението по чл.161 от ГПК по възпрепятстване на
доказването, тъй като в резултат на негови действия е заличена базата данни,
чрез която да бъде изготвено заключение относно сложилите се отношения
през 2018 година. След като липсват данни за 2018 година, не може да бъде
направено сравнение с номерацията на ваучерите, извлечени от
резервационната програма и съдържащи се в т.нар.“ваучер-опис“ и не може
да бъде опровергано признанието на задължението чрез неговото двустранно
6
осчетоводяване. Самият ответник е издал фактури с получател „Черно море -
хотелс мениджмънт груп“ АД през 2018 година с основание „комисионни по
инвойси“, като възможното обяснение е именно наличието на отношения във
връзка с предоставяне на хотелски услуги за същия период.
Неоснователно е възражението на ответника, че част от инвойсите са с
дати, следващи датата на съответната фактура, в която са включени. В
практиката т.нар. проформа-инвойси или проформа фактури са се наложили
като покана за плащане и нямат счетоводно значение.
Неоснователно е и възражението, че не са ангажирани доказателства и
не е ясен механизма, по който е била определена цената на туристическите
пакети в отношенията между страните. Както се посочи по-горе, отношенията
между търговците са трайноустановени и с взаимно признати задължения.
В обобщение съдът намира, че ответникът дължи исковата сума за
предоставени от ищеца хотелски услуги на клиенти на туроператора през
2018 година.
По отношение на задължението по първата фактура от ответника е
въведено възражение за погасяване по давност, явяващо се неоснователно.
С исковата молба ищецът се е позовал на чл.303а ал.3 от ТЗ, за да
обоснове падеж на задължението, а именно задължението трябва да бъде
изпълнено в срок от 14 дни от получаване на фактурата или друга покана за
плащане. От горното следва, че в отношенията между страните друг, по-дълъг
срок за плащане, не е бил установен.
Първата фактура е издадена на 31.07.2018 год. и според свидетелските
показания е била изпратена на ищеца по имейл. Падежът на задължението е
настъпил на 14.08.2018 год. и от този момент е започнала да тече общата
петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която би изтекла на
14.08.2023 год., т.е. преди предявяването на исковата молба на 23.08.2023 год.
За времето от обявяването на извънредно положение с решение на
Народното събрание на 13 март 2020 г., до неговата отмяна (14.05.2020 год.),
погасителната давност е спряла да тече на осн.чл.3 т.2 от ЗМДВИПОРНСПП
и е възстановила течението си на 14.05.2020 год., следователно петгодишната
давност не е била изтекла към момента на предявяване на исковата молба.
Претенцията на ищеца е основателна и в резултат на това следва да бъде
уважена изцяло, както и да му се присъдят разноски по представен списък в
размер на 28 705,81 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА „Кинг травел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бул./ул. ул. "Батак" № 14,
представлявано от управителите Калина Йорданова Йорданова -Тодорова и
Иван Радославов Тодоров, да заплати на „Черно море - хотелс мениджмънт
груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър,
ж.к. „Младост“, бл. 62, вх. в, ет. 3, представлявано от изпълнителните
директори Ивалина Янкова и Димитър Йорданов, сумата от 251 665,26 лв. с
ДДС по фактури № **********/31.07.2018г., № **********/23.08.2018г., №
**********/31.08.2018г., № **********/30.09.2018г., №
**********/01.10.2018г., представляваща възнаграждение за предоставени
туристически услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на
подаване на исковата молба – 23.08.2023 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Кинг травел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бул./ул. ул. "Батак" № 14,
представлявано от управителите Калина Йорданова Йорданова -Тодорова и
Иван Радославов Тодоров, да заплати на „Черно море - хотелс мениджмънт
груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър,
ж.к. „Младост“, бл. 62, вх. в, ет. 3, представлявано от изпълнителните
директори Ивалина Янкова и Димитър Йорданов разноски в
първоинстанционното производство в размер на 28 705,81 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8