Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ …….

 

гр.А., 02.06.2020 година

 

 

А.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора......., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 883 по описа за 2019 година на РС-гр.А., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „А.-А.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.А., обл.Б., представлявано от управителя К. Г. П., чрез пълномощник адв.Ж.Б. - БАК против С.Д.Д., ЕГН **********, с посочен адрес ***.

В исковата молба се твърди, че ответникът С.Д.Д. е бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество, но поискал да бъде освободен от заеманата длъжност „незабавно“ без да е заплатил дължимото се на работодателя  обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждание на работник/служител за неспазения срок на предизвестие.

Ищцовото дружество „А.-А.” ЕООД,  представлявано от управителя К. Г. П. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът С.Д.Д., ЕГН ********** да му заплати сумата от 203,83 /двеста и три лева и осемдесет и три ст./ лева, съставляваща обезщетение за неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор, ведно с мораторна лихва от 19,20 /деветнадесет лв. и двадесет ст./ лева за периода от 01.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата 203,83 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на дължимото. Претендира направените деловодни разноски. Претенцията намира правно основание в чл.326 вр. с чл.220, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

За установяване на дължимите се суми, произтичащи от съществувалото трудово правоотношение е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

В законовоопределения срок и по реда на чл.131 от ГПК ответникът С.Д.Д., чрез пълномощник адв.М.Т. от БАК представя писмен отговор. Не оспорва допустимостта ищцовите претенции, както и факта че до 17.08.2018г. е бил в трудови правоотношения с „А.-А.” ЕООД, прекратени по негова молба. Излага твърдения, че останалото дължимо от него на бившия му работодател обезщетение е за сумата от 169,06 лева, а не в претендирания с исковата молба, неправилно изчислен размер от 203,83 лева. Представя писмени доказателства, удостоверяващи заплащане на сумата от 169,06 лева по сметка на ищеца и не възразява по ищцовите доказателствени искания. В обобщение ответникът чрез адв.Т. моли за оставяне исковата претенция без уважение и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски при условията на чл.78, ал.2 от ГПК.  Ответникът моли за допускане на гласни доказателства - двама свидетели при довеждане и за прилагане на гр.дело № 790/2018г. на РС - А.. В съдебно заседание ответникът не се явява лично, но чрез пълномощника си адв.М.Т. поддържа заявената с отговора позиция за неоснователност на иска след извършеното от него плащане на сумата от 169,06 лева. Не ангажира доказателства.

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно съществувалото между страните трудово правоотношение, съгласно което отв.С.Д.Д. е изпълнявал длъжността „шофьор на автобус” към ищцовото дружество. Съгласно приложеното досие Трудовият договор е прекратен със Заповед № РД -13-22/17.08.2018 г. на основание чл. 326, ал.1 от КТ по молба вх.№117 от същата дата, с която отв.Д. поискал да бъде освободен от заеманата длъжност незабавно. Липсва спор, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е издадена и връчена на ищеца на същата дата – 17.08.2018г. Изпратено от работодателя и получено от НАП е Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Ответникът е декларирал, че във връзка с прекратяване на трудовите правоотношения с „А. - А.“ ЕООД е получил трудовата си книжка – надлежно оформена, заверена и подпечатана. Наред с това е подписал декларация вх. № 122/20.08.2018г., с която е заявил съгласие задължението му за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие да бъде удържано в пълен размер от трудовото му възнаграждение за месец август 2018г. като ръкописно е дописал „ в размер  на 938 лева и 40 стотинки“  /вж декларация от трудовото досие към гр.дело № 790/2018г. на АРС/.   

Анотирана съдебна практикаВъз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице Р.Д. по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че начисленото брутно трудово възнаграждение (БТВ) за последния пълен работен месец на ответника Д. -  м.юли 2018г. е в размер на 1107,46 лева, а за м.август 2018г. – начислено пълно брутно трудово възнаграждение (БТВ) е било 1312,74 лв., но реалното, поради  предсрочното прекратяване на трудовия договор – 903,63 лева. При това положение, след приспадане на - 903,63лв.  /възнаграждението за м.август 2018г./ от общо дължимото обезщетение от 1107,46лв., ответникът е останал задължен към бившия си работодател за сумата 203,83 лева. Ето защо и съдът приема, че ищцовата претенция досежно претендираната главница, към момента на сезиране на съда – 16.09.2019г. е била основателна. След връчване на исковата молба, с подадения отговор отв.Д. е приложил Разписка № 0220000973735823261 от 03.10.2019г., с която удостоверява заплащане на част от претендираното задължение в размер на 169,06 лева, като е изложил твърдения, че според него това е реално дължимата от него сума, а не неправилно изчислената и претендирана сума от 203,83лв. С извършеното частично плащане и при гореизложените съображения, включително заключението на вещото лица Р.Д., а и при позоваване и на двете страни на ССчЕ, респ. мотивите на гр.дело № 790/2018г. на АРС, съдът намира, че след аритметично приспадане от общото задължение – 1 107,46лв. на удържаните 903,63 лева и на внесените след връчване на исковата молба  169,06лв., отв.Д. е останал задължен към ищеца  за сумата от 34,77 лева.

В този смисъл и досежно претендирания размер на задължението - 203,83лв. /преди приспадане на внесените едва в хода на делото 169,06лв./, са приложените 2 бр.писма, отправени към Д. от ищцовото дружество с изх.№№ 90/02.04.2019г. и 83/07.03.2019г./копия на л.8 и л.9 от делото/, за чието реално връчване на адресата обаче доказателства не са представени. Ето защо и претенцията от 19,20 лв. за изчислена мораторна лихва върху главницата от 203,83 лв. съдът намира за неоснователна и недоказана. В конкретния случай разпоредбата на чл.228, ал.3 КТ не е относима доколкото в същата изрично е отразено, че касае задължение на работодателя.

Доколкото вземанията за главница безспорно са лихвоносни, следва да се отчете, че исковата молба има характер на покана, законна лихва от подаването й до окончателното плащане е претендирана, поради което и такава следва да бъде присъдена.

При този изход на спора и с оглед частично уважаване на главния иск и отхвърляне на претенцията за мораторна лихва, разноските за всяка от страните следва да бъдат понесени, така, както са сторени, като се отчете, че ответникът е внесъл сумата от 169,06 лв., т.е. е направил признание и извършил реално плащане за 82,94% от ищцовата претенция за главница.

 

Мотивиран от горното, А.кият районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес *** да  заплати на „А.-А.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.А., обл.Б., представлявано от управителя К. Г. П. сумата от 34,77 /тридесет и четири лева и седемдесе и седем стотинки/ лева, съставляваща част от претендираната сума от 203,83 /двеста и три лева и осемдесет и три ст./ лева обезщетение за неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор,  ведно със законната лихва върху главницата  от 34,77 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на дължимото и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния претендиран размер, ведно с иска за мораторна лихва от 19,20 /деветнадесет лв. и двадесет ст./ лева за периода от 01.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в 2-седмичен срок от обявяването му на страните - 02.06.2020 г.

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: