Определение по дело №470/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 384
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Албена Янчева Зъбова Кочовска
Дело: 20212000500470
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 384
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500470 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, вр. чл.220 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Университетска многопрофилна болница
за активно лечение Бургас“ АД-Бургас /УМБАЛ-Бургас/ чрез процесуален
представител адв.В.К.-САК, срещу определение № 923/12.08.2021 год. по
гр.д.№ 837/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е
оставено без уважение искането на ответника за привличане в качеството на
трето лице-негов помагач на УМБАЛ „Професор Доктор Стоян Киркович“-
гр. Стара Загора, /УМБАЛ-Стара Загора/, ЕИК123535874, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.„Генерал Столетов“ №2.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.
Сочи се, че в отговора на исковата молба са изложени твърдения за
извършени действия от страна на служители на УМБАЛ-Стара Загора, които
евентуално биха довели до резултата описан от ищцата в исковата молба.
Твърди се, че при най-лошото за ответника развитите на процеса по
предявения иск би могло да се установи съпричиняване на вредоносния
резултат и с действия или бездействия на третото лице, което обуславя
възможността на предявяване на регресен иск от ответника спрямо него и
установява правния интерес от привличането. Направено е искане за отмяна
на определението в обжалваната част и за уважаване на искането за
привличане на третото лице като помагач на ответника по предявения иск.
1
В дадения срок не е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна ИР. ЯНК. Д. от гр.Поморие.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
приложените доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съда и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Бургаският окръжен съд е сезиран с искова молба подадена от И. Я. Д.
от гр.П. против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
Бургас“АД-Бургас за осъждане на ответника да заплати на ищцата на осн.
чл.49 от ЗЗД сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на причинено от ответника
непозволено увреждане на 28.05.2019 год. поради противоправни действия и
бездействия на негови служители, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от момента на увреждането до окончателното и изплащане, сумата
от 1938,76 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до
окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски. Ищцата
твърди, че причинените й от ответника неимуществени и имуществени вреди
са в резултат на неправилно оказана родилна помощ, предизвикване на
руптура на пикочен мехур, премахване на органи от тялото, и забравяне на
чуждо тяло в организма и от служители на ответника. В исковата молба
подробно са изложени твърдения за неправомерни действия и бездействия на
служителите на ответника при престоя на ищцата в болничното заведение на
ответното дружество, за които се твърди, че са довели до настъпване на
вредите. Липсват твърдения на ищцата за причиняване на вредите при
съизвършителство с друго лице.
Ответникът с депозирания отговор е оспорил исковете отричайки
твърденията на ищцата за извършени спрямо нея вредоносни действия от
негови служители. Наред с останалите обстоятелства и възражения за
неоснователност на исковете, ответникът е посочил, че по време на
бременността на ищцата тя е имала болничен престой и в друго лечебно
заведение-УМБАЛ-Стара Загора, във връзка с което на осн. чл.219, ал.3 от
ГПК, вр. чл.53 от ЗЗД е направено искане за привличане на трето лице -
2
УМБАЛ Стара Загора, като негов помагач. Твърди се, че докато е била на
лечение в другото лечебно заведение, по отношение на ищцата са извършени
неизвестни действия, които са в причинно-следствена връзка с
последващото и състояние и претърпените от нея болки и страдания.
За да постанови определението в обжалваната част Бургаският окръжен
съд е приел, че предпоставка за привличане на трето лице помагач е
наличието на правен интерес за него от постановяване на благоприятно
решение по спора за страната, на която помага, когато съдебният акт може по
някакъв начин да се отрази на правното положение на третото лице, а от
изложеното в отговора на исковата молба не може да се направи извод за
наличие на правен интерес за ответника от привличане на УМБАЛ-Стара
Загора като трето лице-помагач. Взето е предвид, че не се твърди и не се
установява между ответника и третото лице да съществува такова
правоотношение, по силата на което при уважаване на предявения иск
ответникът да може да претендира права против УМБАЛ „Професор Доктор
Стоян Киркович“. Цитирано е определение №148 на AC-Бургас по в.ч.гр.дело
№109 по описа за 2018 г. на БАС, постановено по идентичен казус, с което е
оставена без уважение частната жалба на „УМБАЛ-Бургас“ АД срещу
определение №492 от 15.03.2018 год. по гр.д. №82/2018 на БОС в частта му, с
която е оставено без уважение искането за привличане в процеса на „МБАЛ-
Поморие“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на
ответника, както и определение №149 от 17.04.2019г. на БАС по в.ч.гр.д.№
104/2019 на БАС, с което е оставена без уважение частната жалба на „УМБАЛ
-Бургас“ АД, гр.Бургас, ЕИК *********, против определение № 340 от
23.02.2019 г. по гр. дело № 1918/2018 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с
която е оставено без уважение искането на болницата за привличане на трето
лице-помагач на УМБАЛ“ Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, гр. София.
Настоящият съд споделя решаващите изводи на окръжния съд при
преценката му за неоснователност на молбата на ответника за привличане на
УМБАЛ-Стара Загора като негов помагач и в допълнение излага следното:
Съгласно чл.219, ал.1 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът
може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи за да
помага. От разпоредбата на чл.218 от ГПК следва, че едно лице има право да
встъпи, ако има интерес решението да бъде постановено в негова полза.
Правният интерес при искане за привличане на трето лице винаги се
3
преценява конкретно според сочените обстоятелства. Както е възприето и с
Решение № 79 от 30.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г., I т. о., ТК, при
искане за встъпване по чл. 174 ГПК /отм./ или при привличане по реда на чл.
175, ал. 1 ГПК /отм./ на трето лице помагач на страната на ответно дружество,
в правомощията на съда е да прецени правния интерес на встъпващия и/ или
привличащия. Съдебната практика налага схващането, че в случаите по
чл.219 от ГПК правен интерес следва да е налице както за привличащия,
така и за привлечения. Преценката на правния интерес се извършва на
базата на твърденията на ответника, към момента в който е направено
искането за привличане. Правният интерес следва да е обоснован и
конкретен, тъй като участието на трето лице във висящ процес между други
лица, не трябва да засяга непропорционално правната му сфера.
Изложеното от ответника в отговора във връзка с направеното искане за
привличане на друго болнично заведение като трето лице-негов помагач не
мотивира в достатъчна степен правен интерес от и за привличането. Правният
интерес от и за привличането следва да се прецени първо на базата на
фактите, на които се основава исковата претенция. В случая в исковата молба
като обстоятелства на които се основава исковата претенция на ищцата са
описани само действия и бездействия за които се твърди, че са извършени
или допуснати от служители на ответника към определен момент.
Възражението на ответника, че евентуално са налице вредоносни действия
спрямо ищцата от страна и на трето лице, по време различно от момента на
твърдения деликт, без конкретното посочване на тези действия и без да е
обоснована връзката им с твърдения от ищцата резултат, от една страна
сочи липсата на достатъчна яснота по твърдените от ответника факти, а от
друга - излиза извън предмета на делото. В случая участието на трето лице в
процеса би го усложнило без да се отрази на крайния резултат при
разрешаване на спора между основните страни. Съгласно въведените от
страните твърдения и възражения по делото, потенциалната отговорност на
третото лице и на ответника спрямо ищцата произтичат от различни
фактически състави, като отговорността на третото лице не би могла да се
ангажира на база на твърденията на ищцата в исковата молба. Ето защо, не е
налице правен интерес за участието на горепосоченото трето лице в
настоящия процес. Въпреки, че в искането си като правно основание за
привличането ответникът е посочил чл.219, ал.3 от ГПК, не е описан регресен
4
иск, с който на базата на мотивите при решаване на настоящото дело би
разполагал ответникът спрямо третото лице. Цитирането на разпоредбата на
чл.53 от ЗЗД без излагане на конкретна фактическа обстановка, която да е
идентична с тази по предмета на спора не би могла да се възприеме като
основание за последващо водене на регресен иск.
Обстоятелства относно правния интерес, въведени за първи път с
въззивната частна жалба и неизложени в искането за привличане отправено
до окръжния съд, не следва да бъдат обсъждани тъй като са несвоевременно
заявени, но съществено в случая е, че уважаването или отхвърлянето на
предявените срещу ответника искове не би могло да засегне правната сфера
на третото лице, а при предявяване на иск спрямо него от страна на ответника
по делото, исковата претенция би имала изцяло друг предмет на спора.
Ето защо искането на ответника за привличане на третото лице като
негов помагач в процеса е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Бургаският окръжен съд е
постановил валидно, допустимо и правилно определение в обжалваната
част, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд в тази част.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 923/12.08.2021 год. по гр.д.№
837/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е оставено
без уважение искането на ответника за привличане в качеството на трето
лице-негов помагач на УМБАЛ „Професор Доктор Стоян Киркович - гр.
Стара Загора, ЕИК123535874, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул.„Генерал Столетов“ №2.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5