Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260029
гр.Свищов, 15.03.2021г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 15.02.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№513 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „К.с.п.“ ЕООД *** твърди, че ответника Д.Д. е абонат № 29467
на „Водоснабдяване и канализация – Свищов“ ЕАД в ползвания от него имот,
находящ се в **********************, въз основа на Договор за предоставяне на
ВиК услуги.
Твърди, че като абонат ответникът
е подчинен и на Общите условия на "К.с.и п." ЕООД, одобрени от ДКЕВР
на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г. и
вестник “Дунавско дело” бр. 25/23.06.2006г. („ОУ“), както и на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи („Наредбата“).
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата (съответстващ
на чл. 32 от ОУ), заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение, а когато такива липсват - по начините, подробно описани в чл. 39,
ал. 5 от Наредбата. Заявява, че сроковете на плащане са уредени в чл. 40 от
Наредбата, вр. с чл. 33, ал. 2 от ОУ -
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забавено плащане,
абонатът заплаща и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ, вр. с чл.
40, ал. 1, вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата, лихва за
забава започва да тече от 31-вия ден след датата на съответното фактуриране. По
този начин е изчислена и процесната лихва до датата, посочена в заявлението по
чл. 410 ГПК.
Видно от Справка извлечение от
21.01.2020 г. задължението е, както следва: По фактура № **********/30.01.2015
г. за отчетен период 15.12.2014 г. – 15.01.2015 г., 16,12 лв. – главница и 8,00
лв. лихва за забава, считано от 02.03.2015 г. – 21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/27.02.2015 г. за отчетен период 15.01.2015 г. – 17.02.2015 г. 16,85
лв. – главница и 8,24 лв. лихва за забава, считано от 30.03.2015 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/31.03.2015 г. за отчетен период 17.02.2015 г. – 18.03.2015 г. 8,58
лв. – главница и 4,12 лв. лихва за забава, считано от 01.05.2015 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/30.04.2015 г. за отчетен период 18.03.2015 г. – 17.04.2015 г., 12,01
лв. – главница и 5,66 лв. лихва за забава, считано от 31.05.2015 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/29.05.2015 г. за отчетен период 17.04.2015 г. – 19.05.2015 г., 13,73
лв. – главница и 6,36 лв. лихва за забава, считано от 29.05.2015 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/30.06.2015 г. за отчетен период 19.05.2015 г. - 17.06.2015 г. 13,73
лв. – главница и 6,24 лв. лихва за забава, считано от 31.07.2015 г. – 21.01.2020
г.;
По фактура №
**********/31.07.2015 г. за отчетен период 17.06.2015 г. – 17.07.2015 г. 13,73
лв. – главница и 6,12 лв. лихва за забава, считано от 31.08.2015 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/31.08.2015 г. за отчетен период 17.07.2015 г. – 18.08.2015 г. 17,16
лв. – главница и 7,50 лв. лихва за забава, считано от 01.10.2015 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/30.09.2015 г. за отчетен период 18.08.2015 г. - 16.09.2015 г., 12,01
лв. – главница и 5,15 лв. лихва за забава, считано от 31.10.2015 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/30.10.2015 г. за отчетен период 16.09.2015 г. – 19.10.2015 г., 12,01
лв. – главница и 5,05 лв. лихва за забава, считано от 30.11.2015 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/30.11.2015 г. за отчетен период 19.10.2015 г. - 17.11.2015 г. 13,73
лв. – главница и 5,66 лв. лихва за забава, считано от 30.12.2015 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/30.12.2015 г. за отчетен период 17.11.2015 г. - 15.12.2015 г. 13,92
лв. – главница и 5,62 лв. лихва за забава, считано от 30.01.2016 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/29.02.2016 г. за отчетен период 18.01.2016 г. - 16.02.2016 г. 6,86
лв. – главница и 2,65 лв. лихва за забава, считано от 31.03.2016 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура № **********/31.03.2016
г. за отчетен период 16.02.2016 г. – 16.03.2016 7,43 лв. – главница и 2,81 лв.
лихва за забава, считано от 01.05.2016 г. – 21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/28.04.2016 г. за отчетен период 16.03.2016 г. – 18.04.2016 9,54 лв.
– главница и 3,53 лв. лихва за забава, считано от 29.05.2016 г. – 21.01.2020
г.;
По фактура №
**********/31.05.2016 г. за отчетен период 18.04.2016 г. – 16.05.2016 10,25 лв.
– главница и 3,70 лв. лихва за забава, считано от 01.07.2016 г. – 21.01.2020
г.;
По фактура № **********/30.06.2016
г. за отчетен период 16.05.2016 г. – 17.06.2016 19,44 лв. – главница и 6,86 лв.
лихва за забава, считано от 31.07.2016 г. – 21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/29.07.2016 г. за отчетен период 17.06.2016 г. – 18.07.2016 23,34 лв.
– главница и 8,05 лв. лихва за забава, считано от 28.08.2016 г. – 21.01.2020
г.;
По фактура №
**********/31.08.2016 г. за отчетен период 18.07.2016 г. - 18.08.2016 г. 21,72
лв. – главница и 7,29 лв. лихва за забава, считано от 01.10.2016 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/30.09.2016 г. за отчетен период 18.08.2016 г. – 17.09.2016 г., 25,28
лв. – главница и 8,27 лв. лихва за забава, считано от 31.10.2016 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/31.10.2016 г. за отчетен период 17.09.2016 г. – 18.10.2016 г., 22
лв. – главница и 7,01 лв. лихва за забава, считано от 01.12.2016 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/30.11.2016 г. за отчетен период 18.10.2016 г. – 18.11.2016 г., 22,85
лв. – главница и 7,09 лв. лихва за забава, считано от 31.12.2016 г. – 21.01.2020
г.;
По фактура №
**********/30.12.2016 г. за отчетен период 18.11.2016 г. – 19.12.2016 г., 21,72
лв. – главница и 6,56 лв. лихва за забава, считано от 30.01.2017 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/31.01.2017 г. за отчетен период 19.12.2016 г. – 17.01.2017 г. 22,93
лв. – главница и 6,72 лв. лихва за забава, считано от 03.03.2017 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/28.02.2017 г. за отчетен период 17.01.2017 г. – 15.02.2017 г., 2,95
лв. – главница и 0,84 лв. лихва за забава, считано от 31.03.2017 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/31.03.2017 г. за отчетен период 15.02.2017 г. – 17.03.2017 г., 16,37
лв. – главница и 4,53 лв. лихва за забава, считано от 01.05.2017 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/28.04.2017 г. за отчетен период 17.03.2017 г. – 19.04.2017 г., 20,86
лв. – главница и 5,61 лв. лихва за забава, считано от 29.05.2017 г. –
21.01.2020 г.;
По фактура №
**********/31.05.2017 г. за отчетен период 19.04.2017 г. – 18.05.2017 г., 10,42
лв. – главница и 2,71 лв. лихва за забава, считано от 01.07.2017 г. –
21.01.2020 г.
Предвид на това, периодът, за
който се претендира лихва, е от 11.01.2017 год. до 10.05.2017 год., като
крайната дата, до която е изчислена лихвата, е 13.01.2020 год. Този метод е
посочен и в заявлението по чл. 410 ГПК. Периодът бил отчетен във фактури от
28.02.2017г. до 31.05.2017 г.
Твърди, че е предвидена
възможност потребителят да възрази срещу начислените суми, с писмено възражение
пред В и К оператора в срока за плащане. В настоящия случай в определените
срокове ответникът не е подал възражение. Заявява, че тези правила са залегнали
и в индивидуалния договор на ответника. Видно било от справка-извлечение за
неплатени фактури за абонат № 29467 от
19.05.2020 г. за периода от 15.12.2014 г. - 18.05.2017 г. неизплатеното
задължение на ответника е в размер на: 427,54 лева — главница и 157,95 лева —
натрупана лихва или общо 585,49 лева. От тази справка ставало ясно, че
главницата е сумирана, а лихвите са изчислени поотделно, спрямо падежа на всяка
дължима сума. Цените, по които ищецът извършвал В и К услуги били утвърдени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет страницата
й.
Твърди, че Д.Д. е абонат на
оператора "К.с.и п." ЕООД, предоставящо услуга - В и К на крайни
потребители, в съответствие със Закона за водите. Тя е потребител по смисъла на
този закон, като ползвател на водоснабдения имот - по силата на Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
Наредбата. Процесната сума представлявала неизпълнено парично задължение по
договора между ищеца и ответника за потребени В и К услуги в ползвания от
последния имот, за периода от м.декември 2014 г. до м. май 2017 г.. В тази
връзка била издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 72/2020г. на PC -
Свищов. Поради изложеното моли съда да признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 427,54 лева - главница и 157,95 лева - законна лихва
за периода от 15.12.2014 г. - 18.05.2017 год., като крайната дата, до която е
изчислена лихвата, е 21.01.2020 год., или общо 585,49 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК,
особения представител на ответника адв. Ц.З., е депозирал отговор на исковата
молба. Счита исковете неоснователни. На първо място ответника не бил уведомен,
че Водоснабдяване и канализация Свищов е преобразувано в К.с.и п. както и че е
подписал и приел общите условия. Оспорва размера на претенцията, тъй като
ответника междувременно бил заплащал вноски за погасяване на задължението. Освен това ответникът не бил уведомен за
издадената срещу него заповед за изпълнение. Претендираната лихва също била
завишена. Длъжникът не бил получавал нотариално заверена покана за заплащане на
суми, поради което същият не е узнал за претендираните суми. Сочи, че част от
задълженията за лихва са погасени по давност. Не бил представен договор за
предоставяне на услуга между ответника и правоприемника.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да
постанови решение в полза на дружеството ищец.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява и не се представлява. В писмено становище преди
заседанието назначения особен
представител заявява, че иска следва да се отхвърли. Заявява, че по делото не
бил представен договор за извършване на услуга, подписан от ответника и
дружеството правоприемник. Счита, че не са изясни фактите и обстоятелствата за
пораждане на задължението, а от друга страна задължението било надвишено. Не
било установено, че ответника е ползвал услугите на дружеството. Част от сумите
били погасени по давност. В този смисъл моли съда да отхвърли така предявените
искове.
Съдът, като взе предвид ангажираните
от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, прие за установено следното от
фактическа и от правна страна:
На 21.01.2020г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 72/20г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 27 от 22.01.202020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – Д.Г.Д. с ЕГН **********, да заплати на кредитора сумата от 427,54
лв. (четиристотин двадесет и седем лв. 54 ст.) за неплатени услуги на
"ВиК" ЕАД , с 157,95 лв.- лихва
от 30.01.2015 г. до 21.01.2020 г. и
законна лихва върху главницата от 21.01.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25,00 лева-
разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК
чрез залепване на уведомление. Във връзка с горното е даден срок на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в
изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не се спори по делото, че
дружеството ищец - „К.с.п.“ ЕООД ***
предоставя услуга - Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите. Безспорно е и, че „К.с.п.“ ЕООД ***
е правоприемник на "ВИК - Свищов" ЕАД, което се установява от
приложените справки от Търговския регистър. Видно от договор за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води от 23.01.2000 г. между страните е сключен
договор за предоставяне на ВиК услуги. В чл.1 от него страните се договорили, че предмет на договора
е доставка на водоснабдителни услуги за питейно-битови нужди и канализационни
услуги за отвеждане на отпадни води от имота на абоната - **********************.
Ищецът е представил справка-извлечение за дължими към него суми от Д.Г.Д. с адрес
***, издадени за процесния период – 30.01.2015г. до 31.05.2017г. фактури, видно
от които е начислено потребление на вода на обща стойност 427,54 лева, като
върху това задължение е начислена и лихва за забава в размер на 157,95 лева.
От представената справка за
консумация на абонат Д.Г.Д. за адрес *** се установява хронология на плащанията
на ответницата, както и че ищецът е издал 28 бр. фактури за доставена вода за
отчетен период от 15.12.2014г. до 18.05.2017г. Видно от нея е, че по издадени
фактури за период, предхождащ процесния има заплащане на потребеното количество
вода от този абонат. Отчитането от ищеца за този абонат се води редовно.
В представеното заверено копие на
карнетен лист като клиент е записано името на Д. Г.. Д. за адрес ***, за
водомер №467. В него са правени отбелязвания в колоните : дата, показания, консумирана
вода и подпис. В колоните „дата“ има попълнение, като видно от него е, че
попълването е редовно водено, започва от 18.08.2015 г. и приключва на
19.04.2017г. В графата „забележка“ в повечето случаи е наличен подпис, с
изключение на шест месеца – за месеците датите 17.9.2016г., 18.10.2016г.,
18.11.2016г., 19.12.2016г. и 17.01.2017г. В графата „подпис“ няма такъв. За
процесния период липсва подпис за месеците юни, август и септември 2016г. и
м.април 2017г.
Представени са общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр. Свищов (преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД), одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, както и доказателство, че са публикувани във вестник
“Новинар” на 30.06.2006г. и вестник “Дунавско дело” бр. 25/23.06.2006г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са предявени от „К.с.п.“
ЕООД *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника Д.Г.Д. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №27 от 22.01.202020г. по ч.гр.д. № 72/2020
г. на РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това
исковете са допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, фактът на
реалното предоставяне на услугите за посочения период, както и размера на
задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост.
По делото ищцовото дружество
доказа, че ответника е абонат на ищцовото дружество и потребител на услуга за
доставка на вода. Възражението на особения представител на ответника, че същият
не е потребител на В и К услуги не бе подкрепено с доказателства, а и се
опровергава от представения договор за В и К услуги, според който е налице
облигационно правоотношение по повод доставка на вода до имот с адрес гр.Свищов, ул. „Симеон Ванков“ 7, вх.
В, ап.13 възникнало по силата на подписания от ответника договор от
23.01.2000г. По силата на § 1, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗРВКУ, както и
на основание чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, в които е прието, че потребители на услугите В и К са
собствениците или ползвателите на водоснабдявани имоти – етажна собственост, ответника
има качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги през
процесния период за посочения обект, за който има партида с абонатен № 2152.
С оглед на това се налага извода,
че за ответника е възникнало задължението да заплаща на ищцовото дружество
количеството потребена вода в процесния обект. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от
Наредбата (съответстващ на чл. 32 от ОУ), ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ -
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забавено плащане,
абонатът заплаща и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ.
Ответната страна оспорва
предоставените услуги. В настоящият случай, представения карнетен лист има
качеството на частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална
доказателствена сила по отношение на подписалата го страна - ответника,
доколкото материализира неизгодни за издателя си факти - потребеното количество
В и К услуги. Автентичността на посоченият документ не бе оспорена по реда на
чл. 193 от ГПК, поради което се предполага, че същият носи подпис на страната,
съответно на неин представител и съставлява пълно доказателствено средство на
материализираното изявление. Видно от карнетния лист е, че данните в него съответстват на част от тези в
представената справка за потребление на ВиК услуги, а именно за периода на
отчитане на ВиК услуги след 18.08.2015г. В заключение се
съдът намира, че процесния карнетен лист, удостоверя количествата реално
потребени В и К услуги от ответника след тази датата.
По направеното от особения
представител на ответника възражение за
погасяване по давност на част от задълженията, предмет на производството.
Доколкото задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода са за
периодични платежи, то същите се погасяват с тригодишна давност, считано от
падежа на задължението. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС понятието "периодични плащания " по смисъла на чл.
111, б. "в " от Закона за задълженията и договорите се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Изхождайки от твърденията на ищеца, в случая се касае
именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен
интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са
погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност, или погасени по давност
са всички претендирани вземания, чиято изискуемост (падеж) е настъпила три
години преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
горецитираното частно гражданско дело.
С оглед така изложеното и предвид
установените в общите условия срокове на плащане – в 30-дневен срок след датата
на фактуриране, съдът счита, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -21.01.2020г., от който момент
се считат предявени и исковете, предмет на настоящото производство са погасени
по давност задълженията за главница за доставка на питейна вода за ползвания от
ответника имот, за отчетен период от 15.12.2014 г. до 19.12.2016 г., за което
ищецът е издал фактури с №№ **********/30.01.2015г. ,**********/27.02.2015
г. , **********/31.03.2015 г.,**********/30.04.2015г.,**********/29.05.2015г., *********/30.06.2015
г.,**********/31.07.2015г.,**********/31.08.2015г., *********/30.09.2015 г.,**********/30.10.2015г.,**********/30.11.2015г.,**********/30.12.2015
г.,**********/29.02.2016г.,**********/31.03.2016г.,**********/28.04.2016 г.,**********/31.05.2016г.**********/30.06.2016г.
,**********/29.07.2016 г.,**********/31.08.2016г.,**********/30.09.2016г.,**********/31.10.2016
г., **********/30.11.2016 г., **********/30.12.2016 г.
Поради погасяване на задълженията
за главница са погасени и акцесорните задължения за лихва за този период.
Предвид така изложеното
предявените против ответника искове за установяване на дължимост на главници и
лихви за този период следва да се отхвърлят, като неоснователни, поради
погасяването им по давност.
Относно задълженията по фактура №
**********/31.01.2017 г. за отчетен период 19.12.2016 г. – 17.01.2017 г. 22,93
лв. – главница и 6,72 лв. лихва за забава, считано от 03.03.2017 г. –
21.01.2020 г.; фактура № **********/28.02.2017 г. за отчетен период 17.01.2017
г. – 15.02.2017 г., 2,95 лв. – главница и 0,84 лв. лихва за забава, считано от
31.03.2017 г. – 21.01.2020 г.; фактура № **********/31.03.2017 г. за отчетен
период 15.02.2017 г. – 17.03.2017 г., 16,37 лв. – главница и 4,53 лв. лихва за
забава, считано от 01.05.2017 г. – 21.01.2020 г.; фактура №
**********/28.04.2017 г. за отчетен период 17.03.2017 г. – 19.04.2017 г., 20,86
лв. – главница и 5,61 лв. лихва за забава, считано от 29.05.2017 г. – 21.01.2020
г.; фактура № **********/31.05.2017 г. за отчетен период 19.04.2017 г. –
18.05.2017 г., 10,42 лв. – главница и 2,71 лв. лихва за забава, считано от
01.07.2017 г. – 21.01.2020 г. няма данни тези задължения да са заплатени от
ответника към настоящия момент. Поради горното искът за главница се явява
частично доказан и следва да се уважи е основателен за размера до 73,53лв.,
представляваща, сбор от главници по горните фактури за отчетен период от 19.12.2016
г. – до 18.05.2017 г., като за разликата до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне, а искът за лихва е основателен за размера от 20,41 лв. - сбор от
лихви за забава същия отчетен период, като за разликата до предявения размер от
157,95 лв. следва да бъде отхвърлен.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед
уважаване на иска. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер 4,01
лева за държавна такса съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника съобразно уважената част от иска следва да се възложат и
направените от ищеца разноски в настоящото производство, в размер на 28,07лева,
представляващи разходи на ищеца за държавна такса и депозит за особен представител. Доколкото
по делото липсва представен документ, удостоверяващ платено адвокатско
възнаграждение, последното, макар и претендирано от страна на ищеца, съдът не
присъди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Д. с ЕГН **********,***, че дължи на "Ц."
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** (със старо
наименование "К.с.и п." ЕООД) следните суми: 73,53 лв. (седемдесет и три лева
и 53ст.) - главница, представляваща потребени ВиК услуги за периода от 19.12.2016г.
до 18.05.2017г.; 20,41 лв. (двадесет лева и 41ст.) – мораторна лихва за периода
28.2.2017г. до 21.01.2020г., както и законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 21.01.2020 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №27 от 22.01.2020г.
по ч. гр. дело № 72/2020г. по описа на Районен съд град Свищов, като отхвърля иска
за главница за разликата от 73,53лв. до претендираният размер от 427,54 лв. и иска
за мораторна лихва за разликата от 20,41 лв. до претендираният размер от 157,95
лв.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********,***
ЗАПЛАТИ на "Ц." ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** (със старо наименование "К.с.и п." ЕООД), на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 4,01 лева (четири лева и 01ст.) -направени разходи
в заповедното производство за държавна такса.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на "Ц." ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** (със старо наименование "К.с.и п." ЕООД), на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 28,07 (двадесет и осем лева и 07ст.) - направени разноски в исковото производство за
държавна такса и особен представител.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: