Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.04.2019 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански
състав На двадесет и пети март 2019 година В публичното съдебно заседание в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Ирина Василева
разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА
В.гр.д. № 66 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.С.М. ***,
действащ чрез процесуален представител адв.Е.М.,
срещу решение № 598/29.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1022/2018г. по описа на РС-Търговище, В ЧАСТТА, в която
са отхвърлени предявените от него искове за изменение на арендното
възнаграждение по двата договора в натура за 1л/дка олио.
С обжалваното решение съдът е ИЗМЕНИЛ Договор за аренда №
509/1339/16.04.2009г., вписан под вх.№ 76,т. 4,ДВх №
2679/13.08.2010г. на СлВп Търговище, сключен между А.Х.Ас
ЕГН ********** от гр.Варна, заместен по реда на чл. 17,ал.2 от ЗАрЗ от Б.С.М. с ЕГН ********** *** - арендодател и Кооперация“Надежда-3“, ЕИК *********,
с.Макариополско, общ.Търговище, представлявана от И.И.-арендатор,
за имот с площ 8,840дка в землището на с.Макариополско, представляващ имот
007022 по ПЗ, в частта относно размера на арендното
плащане, като увеличава размера на арендното плащане
в натура, дължимо от арендатора, от 50кг/дка зърно на 114кг/дка зърно, считано
от стоп. 2017/2018г. до изтичане срока на договора, като отхвърля иска в
останалата му част за изменение на размера на арендното
плащане в натура за 1л/дка олио и за парична равностойност от 43,80лв./дка,
като неоснователен, на осн. чл. 16,ал. 5 вр. ал.1 във вр. с чл. 8,ал.2,т.1
от Закона за арендата в земеделието; ИЗМЕНИЛ е Договор за аренда №
270/1483/25.06.2008г., вписан под вх.№ 75,т.1, ДВх №
90/15.01.2009г. на СлВп Търговище, сключен между Ц.М.Х.с
ЕГН ********** от гр.Търговище, заместена по реда на чл. 17,ал.2 от ЗАрЗ от Б.С.М. с ЕГН ********** ***-арендодател
и Кооперация“Надежда-3“, ЕИК *********, с.Макариополско, общ.Търговище,
представлявана от И.И.-арендатор, за имот с площ от
5,400дка в землището на с.Макариополско, общ.Търговище, представляващ имот №
040037 по ПЗ, в частта относно размера на арендното
плащане, като увеличава размера на арендното плащане
в натура, дължимо от арендатора, от 50кг/дка зърно на 114кг/дка зърно, считано
от стоп. 2017/2018г. до изтичане срока на договора, КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част за изменение на
размера на арендното плащане в натура за 1л/дка олио
и за парична равностойност от 43,80лв./дка, като неоснователен, на осн. чл. 16,ал. 5 вр. ал.1 във вр. с чл. 8,ал.2,т.1 от Закона за арендата в земеделието.
Присъдени са разноски.
Въззивникът счита, че решението в обжалваната
му част е неправилно, излагайки съображения:
Предявените искове, след направеното изменение на техният размер по реда на
чл. 214 от ГПК (и с оглед частта, в която се обжалва решението) са за изменение
на двата процесни договора относно договореното арендно възнаграждение от 50 кг./дка зърно и 1 л/дка олио
на 114 кг/дка зърно и 1 л/дка олио. След като е уважена претенцията за
изменение на арендното възнаграждение в натура, то с диспозитива на постановеното решение съдът следвало да замени липсващото между страните съгласие,
относно дължимото по договорите възнаграждение, като, пак там, посочи какво ще
бъде то до края на срока на действието им. Макар от мотивите на съда да е ясно,
че освен зърно и по двата договора се дължи и по 1 л/дка олио, отхвърляйки
исковете в тази им част, съдът на практика изменя арендното
възнаграждение от 50 кг/дка зърно и 1 л/дка олио в 114 кг/дка зърно, но без
олио. Ищецът счита, че е доказал размера на претенцията в натура (114 кг/дка зърно и 1 л/дка олио),
същата е счетена за основателна от първоинстанционния
съд, но въпреки това исковете са отхвърлени в частта относно олиото. В хода на
производството е изследван размера на средното арендно
възнаграждение в натура в землището на с. Макариополско и то е в претендираният с ИМ размер. По тези съображения въззивникът счита, че след като съдът е приел, че са налице
предпоставките за изменение на дължимото по двата процесни
договора арендно възнаграждение от стоп. 2017/2018 г.
до изтичане срока им на действие, то необосновано и неправилно се явява
решението, в частта, в която е отхвърлено като неоснователно искането за
изменение в натура И за 1 л/дка олио.
Обстоятелството, че в годините липсва промяна по отношение на част от арендното възнаграждение не е основание за отхвърляне на
част от претенцията, тъй като диспозитивът на
съдебното решение замества липсващото съгласие на страните и в тази връзка той
трябва да съдържа цялото дължимо арендно
възнаграждение в натура, в случая зърно И олио.
По горните съображения въззивникът моли за отмяна
на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски за двете
инстанции.
В депозирания в срок отговор на въззивната жалба, въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител адв. Н.-***,
е изложено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, обуславящо
оставянето й без уважение. Излагат се съображения, че изложеното в жалбата, и краения довод на въззивника, че с
постановеното решение ищецът е лишен от правото да получава така договореното
възнаграждение по договора за олио, е непарвилен и в
резултат на неправилно търкуване на постановения
съдебен акт.
В клаузата на т.4.2 и от двата договора, страните са договорили, че арендното плащане в натура следва да бъде 1 литър олио на
декар.
В исковата си молба, ищецът не претендира по-голям размер на арендното плащане в тази му част от този, договорен там.
Претенцията му е заплащане на по-голям размер само относно количеството зърно.
С други думи - той не е искал изменение на договора в частта за арендно плащане от 1 литър олио на декар. След като не го е
искал, съдът няма как да му го присъди. Освен това, от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства не се
установи трайна промяна на обстоятелствата касателно
размера на арендното натурално плащане в олио. С
обжалваното решение, съдът е отхвърлил иска в тази част, мотивирайки се с това,
че не е налице промяна на обстоятелствата относно уговореното натурално плащане
от 1 литър олио на декар.
Неправилно обаче жалбоподателят е възприел това решение, считайки че по
този начин ще бъде лишен от получаването на това натурално арендно
плащане. Защото съдът не е отменил клаузите на т.4.2 от двата договора, а само
ги е изменил и то - в частта относно плащането в зърно. Което означава, че
уговорените клаузи за натурално плащане от 1 л.олио на декар остават в сила и
те не се изменят.
В о.с.з. страните поддържат становищата си. Претендират разноски по
представен списък по чл. 80 ГПК.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 267 от ГПК, при
съответното прилагане на чл. 262 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване, отговаря на изискванията на ГПК относно
редовността й, извършена е редовна размяна на книжа, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по същество,
съдът съобрази следното:
Предявеният иск за изменение на договора за аренда в частта относно пдоговореното плащане е бил обоснован с промяна на обстоятелствата,
при които е сключен договора. С ИМ и с уточняващата такава, ищецът е посочил,
че е настъпила „промяна в обстоятелствата, от които страните са се ръководили
при подписнването им, а именно увеличаване на
пазарната поземлена рента, която се раздава от други арендатори в района на с.
Макариополско.“ – при договорено арендно плащане 50кг
зърно/дка и 1л/дка, чиято парична равностойност е по-малко от 20лв./дка, се
сочи, че пазарната рента за 2017/2018г. в землището на с.Макариополско е в размер на не по-малко от 120/кг зърно/дка
и 1л/дка олио, чиято левова равностойност се равнява на 40 лв.
Искането, видно от петитума на исковата молба, е за изменение на арендното плащане – от
стопанската 2017/18г. до края на срока на договорите, на 120 кг/дка зърно и 1л/дка олио. По молба на ищеца от 15.11.2018г., с
протоколно определение от същата дата, на осн.чл. 214
ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал изменение
на исковата претенция, „която следва да
се счита предявена за 43,80 лева/дка или 50 кг/дка зърно, от които 10кгечемик,
30 кг пшеница и 10 кг царевица и 1 литър/дка олио, на 114кг/дка зърно и 1 л
олио“.
Ответникът е оспорил иска, позовавайки се на липсата на обективно настъпили
обстоятелства, довели до съществено несъответствие на поетите с договорите
задължения; не е налице трайно изменение в размера на арендните
плащания по смисъла на чл. 16 ал. 1 от ЗАЗ, поради което иска отхвърляне на исковите
претенции.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано в частта относно постановеното изменение на договора в
частта относно плащането в натура, за кг зърно/дка, както и в частта относно
определената парична равностойст от 43,80 лв./дка. В тази
част, като влязло в сила, решението не е предмет на въззивна
проверка.
Решението е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК).
За да се произнесе по същество по жалбата, съдът съобрази следното:
По фактите:
Безспорно е между страните, че ищецът е арендатор (встъпил в правата на
предходния арендатор, като приобретател(купувач) по нот.актове за продажба от 22.02.2017г., съответно
25.08.2016г.) по двата процесни договора за аренда –
Договор № 509/1339 от 16.04.2009г. за аренда на земеделски земи, вписан
под вх.№ 76,т. 4, Дв.вх.№ 2679/13.08.2010г. на СлВп
Търговище, и Договор № 270/1483 от 25.06.2008г.,
за аренда на земеделски земи, вписан под
вх.№ 75,т.1, ДВх № 90/15.01.2009г. на СлВп.-Търговище.
И в двата договори за аренда
клаузите относно срока и определеното арендно плащане
са идентични - договорите са
сключени „за срок от 10 стопански години.“
(чл. 3.1), при „годишно арендно плащане в натура или нейната равностойност както
следва“ (чл. 4.1): „в натура на декар
договорирана земя: 10кг ечемик, 30кг пшеница, 10кг царевица, и 1 литър олио“
(чл. 4.2), като „при не получаване на натурите,
същите се остойностяват в левовата им равностойност и се изплащат в края на
стопанската година, но не по-късно до 31 декември същата година.“ (чл.
4.4).. Т.е. договореното
анерндон плащане в натура е - 50кг/дка зърно и 1л/дка олио.
С уведомително писмо, получено от ответника на 22.03.2017г., ищецът го уведомил, че по реда на
чл. 16 и чл. 17 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) замества арендодателя по тези договори.С нот.покана
от 10.04.2018г. ищецът поканил ответника, в 5-дн.срок от получаването й, да се
срещнат в кантората на нотариус П.Ангелова, за да подпишат анекс към договорите
– за изменение на арендното плащане: на 120кг/дка
зърно и 1л/дка олио, но не по-малко от 40лв./дка, а периодът на действие на изцменението от стопанската 2017/2018г. до изтичане на
срока по всеки договор. С отговор от 20.04.2018г., арендатолът
възразил против предоставения 5-дн.срок за отговор (л. 24) – че срокът е
кратък, позовавайки се на предвидения в чл. 16 ал. 4 от ЗАЗ едномесечен срок;
поискал от арендатора да посочи доказателства за твърдяната „трайна промяна в
обстоятелствата“.
С нова нот.покана, връчена на ответника на 24.04.2018г., ищецът отново го поканил в 5-дн.срок
да се срещнат и да подпишат анекси, но ответникът не изпратил представител,
видно от Констативен протокол от 23.04.2018г. на нотариус П.Ангелова.
С писмо от 02.05.2018г.,
ответникът уведомил ищеца, че не може да
удовлетвори искането му за изменение на арендните
договори.
И в двата договори за аренда клаузите относно срока и определеното арендно плащане са идентични- сключени за срок от 10 стопански години (чл. 3.1), при годишно арендно
плащане в натура или нейната равностойност : в натура на декар -10кг
ечемик, 30кг пшеница, 10кг царевица, те. 50кг/дка зърно и 1л/дка олио (чл. 4.2),
като при неполучаване на уговореното в натура, се дължи парична равностойност
не по-късно от 31 декември същата година (чл. 4.4).
Пред райония съд е назначена и приета СИЕ, чието заключение
не е оспорено от страните- от извършения от вещото лице сравнителен анализ на арендните плащания в землището на с.Макариополско,
общ.Търговище, при използвани данни от няколко арендодатели,
както и средното рентно плащане, определено със
заповед на д-ра на ОДЗ-Търговище, е установено, че
през относимите стоп.години, средните арендни плащания са били следните:
-2008/2009г. – 62,50кг/дка зърно и 1л/дка олио, съотв.
13,60лв./дка, ОДЗ – няма;
-2009/2010г. –70кг/дка зърно и 1л/дка олио, съотв.
20лв./дка, ОЗД – 13,60лв./дка;
-2010/2011г. - 70кг/дка зърно и 1л/дка олио, съотв.
25,10лв./дка, ОЗД - няма;
-2011/2012г.- 83кг/дка зърно и 1л/дка олио, съотв.
42лв./дка, ОДЗ – 23,53лв./дка;
-2012/2013г. – 95,50кг/дка зърно и 1л/дка олио, съотв.
40,60лв./дка, ОДЗ – 24,01лв./дка;
2013/2014г. - 99кг/дка зърно и 1л/дка олио, съотв.
41,20лв./дка, ОДЗ – 24,40лв./дка;
-2014/2015г. -105кг/дка зърно и 1л/дка олио, съотв.
43,50лв./дка, ОДЗ – 26лв./дка;
-2015/2016г. - 110кг/дка зърно и 1л/дка олио, съотв.
47,90лв./дка, ОДЗ – 30лв./дка;
-2016/2017г. - 114кг/дка зърно и 1л/дка олио, съотв.
43лв./дка, ОДЗ – 29лв./дка, и
-2017/2018г. - 114кг/дка зърно и 1л/дка олио, съотв.
43,80лв./дка, ОДЗ – 29лв./дка.
При тези факти, въззивът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно осн. чл. 16 ал. 5 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 8, ал.2,
т.1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ).
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ЗАЗ, ако след сключване на
договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при
уреждане на отношенията си, се изменят
трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения,
всяка от страните може да поиска изменение на договора, като насрещната страна
е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на
предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг
срок, а ако страните не постигнат споразумение, по иск на страната, която е
направила предложението, решение взема районният съд.
Съгласно чл. 8 ал. 2 т.1 от ЗАЗ „Размерът на арендното
плащане се определя въз основа на пазарната поземлена рента“.
Посочената правна регламентация дава възможност на всяка една от страните
по арендния договор да поиска изменението му по съдебен ред (ако
доброволно не бъде постигнато съгласие), при кумулативното наличие на двете,
посочени в разпоредбата на чл. 16 ал. 5 предпоставки: 1.ако след сключването на
договора за аренда трайно се изменят обстоятелствата, от които страните са се
ръководили при уреждането на отношенията си и 2.това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях
задължения.
Това законодателно разрешение отчита както характера на договора за аренда
като такъв с продължително изпълнение, така и невъзможността на страните да
предвидят отнапред, при сключване на договора, всички евентуални промени на
обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по него, както и тези,
свързани с наличието на еквивалентност на дължимите престации,
още по-малко пък промяната в икономическата конюнктура.
В настоящия случай, анализирайки представените доказателства и приетата СИЕ,
се налага безспорният извод, че е налице, и то съществена промяна в обстоятелствата, ръководили
страните при сключването и на двата договора (съответно 2008, 2009г.), когато и
в двата е уговорено арендно плащане в натура за 50кг/дка
зърно и 1л олио – при средни арендни плащания за
стоп. 2017/2018г. - 114кг/дка зърно и
1л/дка олио, съотв. ОДЗ – 29лв./дка. Т.е. касае е се
за повече от двукратно повишаване на дължимите количества зърно/декар, при
запазване на количеството олио/декар.
Налице е трайно повишаване на арендните плащания, доколкото, считано от
стоп.2013/2014г. същите са достигнали двукратно увеличение в сравнение с
уговореното при сключването на двата договора. Тази тенденция продължава и до
момента, като арендните плащания продължават да се
увеличават всяка стопанска година.
Въз основа на гореизложеното, настоящата инстанция изцяло споделя извода на
първоинстанционния съд, че е налице обективно и трайно изменение в обстоятелствата, по смисъла на
чл. 16, ал.1 от ЗАЗ, изразяващо се в двукратно увеличение на арендните
вноски през последните пет години - обстоятелство, обуславящо извод, че
предявените искове са доказани по основание.
По отношение на претендирания размер на
увеличението, съдът съобрази следното: претенцията на ищеца, съобразно приетото
от съда с протоколно определение от 15.11.2018г. имнение
на иска (чл. 214 ал. 1 ГПК) е за изменение на арендните
плащания до размер от 114кг/дка зърно и 1л/дка олио или левова равностойност от
43,80лв./дка.
От съдържанието на чл. 4 от двата договора е видно, че страните са
уговорили конкретни стойности на дължимите плащания в натура-зърно и олио, като
в случай, че не се получи натурално плащане, то същото се остойностява в
левовата му равностойност. От начина на договоряне, при
приложение на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД се налага извод, че договореното от страните годишно арендно плащане е: „В
натура: 50 кг/дка зърно и 1 литър/дка олио“
ИЛИ левовата
равностойност на така определено арендно
плащане в натура (включващо и зърно, и олио).
В така определеното арендно плащане, предвид
приетото по-горе, са налице основания за изменение договореното в частта
относно зърното (не и за олиото), като при допускане изменение на договореното
годишно арендно плащане, измененото арендно плащане следва да се определи като „В натура: 114 кг/дка зърно и 1 литър/дка
олио“, поради което и решението на ТРС, в отхвърлителната
му част – относно 1л/дка олио е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивите
на РС за отхвърляне в тази част на исковата претенция са, че „за уговореното
натурално плащане в размер на 1л/дка олио не е налице изменение през последните
години“. Ищецът не е твърдял, нито е искал изменение в посока увеличение на договореното плащане в
натура относно олиото.
Решението е правилно в останалата отхвърлителна
част (за посочване на левовата развностойност от
43,80 лв./дка).
В тази му част то не е обжалвано, но за пълнота на изложението: настоящата
инстанция изцяло споделя доводите на районния съд в тази му част - посочените в
процесните договори за аренда уговорки относно арендното плащане, обуславят извод, че съдът може да се
произнесе единствено относно изменение на конкретните стойности в натура,
тъй като ако се допусне изменение и на уговореното парично остойностяване като
фиксирана сума, както иска ищецът, това би довело до недопустимо изменение на
договора (в първоначалните договори няма посочена фиксирана сума на
равностойността на плащането в натура), доколкото такова законът не предвижда (арг. и от Решение № 118/27.07.2015г. по т.д.№ 2137/2014г.
на ВКС, I т.о.).
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в отхвърлителната му част относно 1л/дка
олио, и постановено ново, с което се определи, че измененото годишно арендното плащане освен 114 кг/дка зърно включва и 1л/дка олио.
По разноските:
Въззивникът е претендирал разноски
за двете инстанции. Въззиваемата страна също е
претендирала разноски.
С оглед изхода на спора, за въззивната инстанция,
доколкото жалбата е основателна, на въззивника се
следват направените разноски- за адв.възнагрждение в размер на 800.00лв.(л.22) и
25.00лв.-д.такса (л. 9), общо 825 лв., платими от въззиваемата
страна.
Пред първата инстанция ищецът е направил разноски общо в размер на 280 лв.,
ответника- 700лв. Предвид степента на уважаване, респ. отхвърляне на иска,
ищецът има право на разноски в размер на
126 лв., а ответника – на 315.00лв., при което ищеца следва да заплати
на ответника, по компенсация, сумата от 189
лв.
С оглед цената на всеки един от исковете (чл. 69 ал. 1 т. 6 ГПК) решението
не подлежи на касационно обжалване – съгласно чл.280 ал. 3 т.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 598/29.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1022/2018г. по описа на РС-Търговище, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за
изменение на размера на арендното плащане в натура за
1л/дка олио, като вместо него, в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Договор за аренда №
509/1339/16.04.2009г., вписан под вх.№ 76,т. 4,ДВх № 2679/13.08.2010г. на СлВп.-
Търговище, сключен между Александър Христов Александров, с ЕГН ********** от
гр.Варна, заместен по реда на чл. 17,ал.2 от ЗАЗ от Б.С.М., с ЕГН **********,***
- арендодател
и Кооперация “Надежда-3“, ЕИК *********, с.Макариополско, общ.Търговище,
представлявана от председателя И.И. - арендатор, за
имот с площ 8,840 дка в землището на с. Макариополско, об. Търговище, представляващ
имот 007022 по ПЗ, В ЧАСТТА относно размера
на арендното плащане, като УВЕЛИЧАВА РАЗМЕРА
на арендното плащане в натура, дължимо от арендатора,
като към постановените от РС-Търговище „114кг/дка зърно“, ДОБАВЯ „и 1 литър/дка олио“, или увеличеното годишно арендно плащане в натура е:“ 114кг/дка зърно и
1 литър/дка олио“, считано от стопанската 2017/2018 година до изтичане срока на
договора - на осн.
чл. 16,ал. 5 вр. ал.1 във вр.
с чл. 8,ал.2,т.1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ).
ИЗМЕНЯ Договор за аренда №
270/1483/25.06.2008г., вписан под вх.№ 75,т.1, ДВх №
90/15.01.2009г. на СлВп.-Търговище, сключен между
Цветелина Маринова Христова, с ЕГН **********, от гр.Търговище, заместена по
реда на чл. 17,ал.2 от ЗАЗ, от Б.С.М., с ЕГН **********,*** - арендодател и
Кооперация “Надежда-3“, ЕИК *********, с.Макариополско, общ.Търговище,
представлявана от председателя И.И. - арендатор, за
имот с площ от 5,400 дка в землището на с.Макариополско, общ.Търговище,
представляващ имот № 040037 по ПЗ, В ЧАСТТА относно размера на арендното плащане, като УВЕЛИЧАВА
РАЗМЕРА на арендното
плащане в натура, дължимо от арендатора, като към постановените от РС-Търговище
„114кг/дка зърно“, ДОБАВЯ „и 1 литър/дка
олио“, или увеличеното годишно арендно плащане в
натура е:“ 114кг/дка зърно и 1 литър/дка олио“, считано от стопанската
2017/2018 година до изтичане срока на договора- на осн. чл. 16,ал. 5 вр.
ал.1 във вр. с чл. 8,ал.2,т.1 от Закона за арендата в
земеделието.
ОТМЕНЯ решението и В ЧАСТТА, в която Б.С.М., с ЕГН **********, е осъден ДА ЗАПЛАТИ
на Кооперация “Надежда-3“, ЕИК *********, разноски в размер над
189.00 лв., по компенсация – на осн.чл. 78 ал.
1 и ал. 3 от ГПК.
В ОСТАНАЛАТА част, в която е отхвърлен иска за изменение на договорите в
частта относно 43,80лв.- парична равностойност на договореното годишно арендно плащане, решението, като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Кооперация “Надежда-3“, ЕИК
*********, с.Макариополско, общ.Търговище, представлявана от
председателя И.И., да заплати на Б.С.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 825.00лв.- съдебни разноски за въззивната
инстанция – на осн.чл.
78 ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – на осн.чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.