РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. Пловдив, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Розалия Николаева Тодорова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20235300100955 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б „а“ КЗ.
Ищцата К. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. *******************,
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Гаранционен
фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да й заплати обезщетение за
претърпени от настъпило на **.**.****г. ПТП неимуществени вреди в размер
на 36 000 лв. и имуществени вреди в размер на 753,98 лв., ведно със законната
лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на **.**.****г. на главен път *********, км.** е
настъпило ПТП между л.а. марка и модел „Рено Меган“ с рег. № ******
управляван от Х. В. Г., и л.а. марка и модел „Пежо 306“ с рег. № ******,
управляван от С. И. С., в който автомобил като пътник, на задна лява седалка,
е пътувала ищцата, с поставен предпазен колан. Ищцата твърди, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на л.а. марка и модел „Рено Меган“ с рег. №
******, който внезапно е напуснал своето платно на движение и е навлязъл в
насрещното платно на движение, където е настъпил ударът между двата
автомобила. Твърди, че по случая е образувано ДП № 103/ 2022г. по описа на
РПТ към ОДМВР Пловдив, пр.пр. № 5592/ 2022г. по описа на Окръжна
1
прокуратура Пловдив, като в рамките на проведеното разследване било
установено, че вина за произшествието има водачът на л.а. марка и модел
„Рено Меган“ с рег. № ******, като наказателното производство било
прекратено поради смъртта на виновния водач. Ищцата твърди, че в резултат
на процесното ПТП е претърпяла множество травматични увреждания,
изразяващи се в множество счупвания на костите на предмишницата, закрита
фрактура, придружено от счупване на предния край на лакътната кост.
Твърди, че е претърпяла две операции, поставени са й импланти в двете ръце.
Твърди, че на 16.02.2023г. е извършена медицинска интервенция по
премахване на имплантите в дясната й ръка, а през лятото на 2023г. предстои
премахване на имплантите в лявата ръка. Твърди, че търпи болки и страдания,
които продължават и към настоящия момент, налице са усложнения в нейното
възстановяване, движенията и в двете ръце са ограничени в областта на лакътя
– не успява да ги свива и изпитва силни болки от това, не може да работи и да
се обслужва сама. Твърди, че от инцидента до сега е неработоспособна.
Твърди, че провежда рехабилитация, но въпреки това съществува реален риск
да остане инвалид с ограничена работоспособност. Твърди, че търпи и
имуществени вреди в общ размер на 1752,82 лв., изразяващи се в разходи за
нейното лечение, подробно описани в исковата молба (уточнителна молба от
27.09.2023г.). Ищцата твърди, че виновният за настъпилото ПТП водач на л.а.
марка и модел „Рено Меган“ с рег. № ****** е управлявал автомобил без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ищцата твърди, че
е предявила претенция към ответника за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, за което е образувана щета №
********/ 29.09.2022г. Твърди, че ответникът е одобрил обезщетение в общ
размер на 31254,80 лв., от които 30 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди и 1254,80 лв. – признати имуществени вреди, като така определената
сума е намалена с 20 % съпричиняване, изразяващо в непоставяне на
предпазен кола по време на пътуването. Ищцата е оспорила определения й
размер, както и твърдението на ответника за съпричиняване, като е посочила,
че справедливият според нея размер на обезщетение за неимуществени вреди
е 60 000 лв. Ищцата твърди, че с писмо от 13.03.2023г. ответникът е отказал да
изплати по- висок размер на обезщетение. Твърди, че ответникът доброволно
й е изплатил сумата от 24 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 1003,48 лв. обезщетение за имуществени вреди. Твърди, че
2
претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди в размер на
36 000 лв. се явява разликата между получената сума от 24 000 лв. и
справедливия от нея размер от 60 000 лв. По отношение на размера на
претендираните имуществени вреди ищцата твърди следното: към
29.09.2022г. е претендирала от ответника възстановяване на направените
разходи по лечение, които до тази дата са били в размер на 1254,80 лв.;
посочената сума е призната от ответника, т.е. признати са имуществени вреди
в размер на 1254,80 лв., като на ищцата е изплатена сумата от 1003,48 лв.,
намалена с 20 % с оглед твърдяното от ответника съпричиняване; останалите
разходи по лечение до пълния предентиран размер с исковата молба 1757,82
лв., с оглед на това, че възстановяването на ищцата не е приключило, тези
разходи се явяват последващи, след завеждане на щетата и преди
предявяването на исковата молба, поради което същите не са предявени
извънсъдебно на ответника, но последният е уведомен за тях с получаването
на препис от исковата молба; сумата от 753,98 лв., представлява разликата
между изплатеното от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1003,48 лв. и пълния размер на направените разходи по лечение до датата
на предявяване на исковата молба в размер на 1757,82 лв. В хода на процеса
ищцата допълва исковата си претенция по отношение на неимуществените
вреди, които търпи от процесното ПТП, като твърди, че след предявяване на
исковата претенция е диагностицирана с автоимунно заболяване
„***********“, като основен фактор за отключването на това заболяване е
преживеният вследствие на процесното ПТП стрес (о.с.з. от 29.04.2024г.).
Ответникът Гаранционен фонд – гр. София с отговора на исковата
молба оспорва иска за имуществени вреди като недопустим, тъй като за
сумата от 753,98 лв. ищцата не е заявила извънсъдебна претенция. Оспорва
предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Твърди, че с
изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени вреди
страните са постигнали спогодба относно размера на обезщетението, с оглед
на което ищцата няма основание да претендира обезщетение за същите вреди.
Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищцата
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и
в противоречие с принципа за справедливост и съществуващите в страната
икономически условия и стандарт на живот. Релевира възражение за
3
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е пътувала без
предпазен колан. Оспорва предявения иск за имуществени вреди по основание
и размер. Твърди, че ищцата представя фискални бонове без фактури, не
представя документация, удостоверяваща, че разходите са направени от нея и/
или във връзка с нейното лечение, няма данни за закупената стока или
заплатена услуга. Релевира възражение за съпричиняване, изразяващо се в
това, че ищцата е пътувала без предпазен колан. Оспорва началния момент на
законната лихва, по изложени в отговора съображения, като не оспорва, че
ищцата е отправила извънсъдебна претенция на 29.09.2022г. Счита, че
ответникът следва да се счита в забава от датата на подаване на исковата
молба в съда- 06.04.2023г.
По делото е конституиран в качеството на трето лице – помагач на
страната на ответника, на основание чл.219 ГПК, А. В. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ******************, в качеството му на законен
наследник на Х. В. Г., починал на **.**.****г.
Постъпило е становище от конституираното трето лице помагач на
страната на ответника А. В. Г., с което оспорва иска за имуществени вреди
като недопустим за сумата от 52,20 лв., тъй като не е е предявена
извънсъдебна претенция за тази сума. Оспорва предявените искове по
основание и размер. Излага доводи, че с определеното и изплатено от
Гаранционен фонд обезщетение ищцата е напълно обезщетена за
претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. Оспорва, че
ищцата не представя доказателства, че направените разходи са направени от
нея и са в пряка причинно- следствена връзка с лечението на травмите,
получени следствие с процесното ПТП. Оспорва размера на иска за
неимуществени вреди като необосновано завишен, неотговарящ на
икономическите условия в страната, стандарта на живот и принципа за
справедливост на обезщетението. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими, по съображенията, изложени от съда
4
в мотивите на Определение № 2790/ 27.11.2023г., и следва да бъдат разгледани
по същество.
По основателността на иска.
От събраните по делото писмени доказателства – копие от материалите
по пр. пр. № 5592/ 2022г. по описа на Окръжна прокуратура, съдържаща вкл.
протокол за оглед на местопроизшествие и албум за посетено
местопроизшествие, както и от събраните гласни доказателства – изслушани
са показанията на свидетелите С. И. и И. С., се установява, че на **.**.****г.,
на пътя между с. ***** ******** и с. ******** е настъпило ПТП, с участници
лек автомобил „Пежо 306“, рег. № ** **** **, управляван от С. И. С. и лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № ** **** **, управляван от Х. В. Г.. В л.а.
„Пежо“ е пътувала ищцата, която е стояла на задната седалка. Автомобилът
„Пежо“ се е движил в посока от с. ****** ******* към с. *******, като
автомобилът „Рено“ се е движил по същото време в обратна посока от с.
****** към с. ******* *******. Установя се, че автомобилът „Рено Меган“,
управляван от водача Г. е навлязъл в насрещната пътна лента, където се е
движил в този момент л.а. „Пежо“, управляван от С. И., като между двата
автомобила е последвал удар.
Между страните не са спорни обстоятелствата относно механизма на
настъпване на процесното ПТП, както и че причина за настъпването му е
противоправното поведение на водача на л.а. „Рено Меган“, който е нарушил
ЗДвП, като е навлязъл в насрещната пътна летна, по време когато това не е
било безопасно. Не е спорно, че ищцата е пътувала като пътник по време на
инцидента в л.а. „Пежо“. Спорните по делото въпроси се заключват в
повдигнатото от ответника и третото лице помагач възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, в размера на претенцията
за неимуществените вреди и в основателността на претенцията за
имуществени вреди, като се оспорва направените от ищцата разходи да са в
пряка- причинно следствена връзка с лечението на травмите, получени
вследствие на процесното ПТП.
За установяване на причинно- следствената връзка между процесното
ПТП и претърпените от ищцата телесни увреждания по делото са събрани
гласни доказателства – изслушани са показанията на свидетеля И.П., както и е
изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза.
5
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по
КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните
по делото доказателства.
Съгласно заключението /в медицинската му част/ в резултат от
процесното ПТП ищцата е получила счупване на лакътния израстък на
дясната лакътна кост; счупване на вътрешната част на крайната част на
дясната мишнична кост; счупване на крайната част на дясната лакътна кост и
счупване на крайната част на лявата лакътна кост. Така причинените
травматични увреждания са причинили трайно затрудняване на движението
на горните крайници, съставляващо средна телесна повреда на десен горен
крайник и средна телесна повреда на ляв горен крайник. Съгласно
заключението на вещото лице костните структури са с възстановена цялост.
Движенията в дясната раменна, лакътна и гривнена стави, както и в лява
гривнена става са възстановени, но ограничени в крайните фази. Намалена е
мускулната сила на пръстите на лявата ръка. Съгласно заключението
основната функция на горните крайници е възстановена и ищцата може да
извършва основни действия в ежедневието си при усещане за дискомфорт от
ограничението на движенията в крайните фази на посочените стави и
намалена мускулна сила. В о.с.з. от 29.04.2024г. вещото лице пояснява, че
възстановяването от счупванията е около четири месеца. Костните структури
са напълно възстановени към момента, а наличните към момента ограничения
не затрудняват основната функция на крайника – хващането, тази функция е
налична към монета. Намалената мускулна сила е в резултат на
обездвижването на крайниците вследствие на травмата и подлежи на
възстановяване след рехабилитация.
По делото са изслушани показанията на св. И. П. /съпруг на ищцата/
относно неговите преки впечатления за състоянието на ищцата след
катастрофата и по време на оздравителния процес, необходимостта от грижи,
които близките на ищцата са полагали за нея, тъй като същата е имала
затруднения при обслужване за ежедневни дейности.
От свидетелските показания се установява, че ищцата претърпяла две
оперативни интервенции на ръцете й, като са й били поставени пластини –
една на дясната ръка, където е опериран лакътя със сложни пластини и
пружина, и на лявата ръка, близо до китката. И двете й ръце са били в гипс, за
6
около 30 дни. Изпитвала е болки, докато е била с пластините, включително и
докато спи, сутрин след ставане пръстите на ръцете й били оттекли. Имала е
затруднения при обслужването, докато е била с пластините, повече от половин
година нищо не е можела да прави с двете си ръце, не е можела да стане от
леглото, да отиде до тоалетна. След махането на гипса е можела да пие вода
само с едната ръка. Пластините са свалени по различно време – едната
февруари – март 2022г., а другата ноември 2023г., като след махането на
пластините пак е имало известен период, в който не е могла да ползва ръцете
си. Към настоящия момент лявата ръка е горе- долу добре, но дясната й ръка
не е добре, движенията в дясната й ръка са ограничени, в лакътя, не може да
стигне горе нито да си оправи качулката, нито да си измие главата. Не е
пълноценна и в работните си задължения, има дейности в работата й (по
почистване и приготвяне на апартаменти и стаи за отдаване под наем), като
застилане на матраци, които заради операцията не може да извърши.
По делото не е спорно, че към датата на пътния инцидент **.**.****г.
процесният лек автомобил „Рено Меган“ не е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което ангажира
отговорността на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за
причинените на ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични
увреждания, както и за претърпените във връзка с процесното ПТП
имуществени вреди.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че ищцата е подала молба до Гаранционен
фонд за плащане по настъпило събитие и образуване на щета на 29.09.2022г.;
Гаранционен фонд е определил и заплатил на ищцата обезщетение в размер на
24 000 лв. за неимуществени вреди и 1003,48 лв. за имуществени вреди.
За да бъде успешно проведен предявеният от ищеца иск с правно
основание чл. 558, ал.5 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, следва да са
осъществени следните кумулативно дадени материалноправни предпоставки:
деликт с всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав
/противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и
деянието и вина на извършителя/; непозволеното увреждане да е извършено
на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно
7
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и увреденото лице да е сезирало
Гаранционния фонд по предвидения в чл. 558, ал. 3 от КЗ ред и същият да не
се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496 от КЗ, да е отказал
плащане на обезщетение или увреденият да не е съгласен с размера на
определеното обезщетение /чл. 558, ал.5 от КЗ/.
По отношение на претендираните неимуществени вреди от ищцата са
осъществени всички горепосочени материалноправни предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, който дължи на основание чл.557,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД репариране на действително причинените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Налице са
противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушение на
правила на ЗДвП; неимуществени вреди и причинно - следствена връзка
между противоправното деяние и вредите, както и предпоставките по чл.557,
ал.1, т.2, б. „а“ и чл. 558, ал. 5 КЗ - факти, установени с приетите по делото
писмени доказателства, събраните гласни доказателства и заключение по
КСМАТЕ.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищцата иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от получените травматични увреждания в резултат на процесното
ПТП е доказан по основание, а размерът следва да бъде определен според
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалия
неимуществени вреди съдът съобрази следните обстоятелства: получените от
ищцата физически увреждания – счупване на лакътния израстък на дясната
лакътна кост; счупване на вътрешната част на крайната част на дясната
мишнична кост; счупване на крайната част на дясната лакътна кост и счупване
на крайната част на лявата лакътна кост, които са средни телесни повреди;
извършените две оперативни интервенции – за поставяне на пластини в
дясната и в лявата ръка, както и последващите оперативни интервенции по
тяхното остраняване; претърпените от ищцата болки и неудобства от
физическо естество, присъщи на уврежданията; характерът и
8
продължителността на лечението с общ възстановителен период
приблизително една година, включително отстраняването на поставените
пластини и необходимият възстановителен и адаптивен период за движението
на крайниците след това. Съдът съобрази, че възстановителният процес е
приключил успешно, тъй като костните структури са напълно възстановени.
Констатираните от вещото лице ограничения в обема на движението на
ставите не затрудняват основната функция на ръцете – хващането, а
намалената мускулна сила на пръстите на лявата ръка подлежи на
възстановяване след рехабилитация. Във връзка с подобряване състоянието на
ограниченията в движенията на ставите по преценка на лекуващия лекар
може да се извърши рехабилитация. В заключение следва да се посочи, че към
настоящия момент основните функции на горните крайници са възстановени и
ищцата може да извършва основните действия в ежедневието си. Съдът
съобрази, че все пак е налице ограничения в крайните фази на движение на
ставите на двете ръце, както и необходимостта от провеждане на
рехабилитация за тяхното възстановяване, както и провеждане на
рехабилитация за възстановяване на мускулната сила.
Не се установява твърдението на ищцата, че установеното й автоимунно
заболяване е в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП. От
събраните по делото писмени доказателства – амбулаторни листове от
извършени прегледи на ищцата, се установява, че ищцата е фамилно
обременена с ******** на **********, от посоченото заболяване страда
нейната майка. От заключението по СМЕ с вещо лице еднокринолог се
установява, че фамилната обремененост е предразполагащ фактор за това
заболяване. Съгласно заключението сред причините и факторите, които могат
да доведат до отключване на заболяването „********* *******“ са генетични
фактори, сред които е наследствеността на заболяването. Стресът като фактор
може да повлия върху развитието и прогресията на заболяването. В
обобщение заключението не дава категоричен отговор, че стресът сам по себе
си е причина за отключване на заболяването „******** ********“ . В о.с.з. от
24.06.2024г. вещото лице пояснява, че стресът може да допринесе за
развитието на заболяването или въз основа на него да настъпят усложнения.
Същевременно безспорно е заключението в частта,че водеща причина, която
може да доведе до отключване на заболяването „********* *********“ е
наследствеността, а от доказателствата по делото се установи, че ищцата е с
9
фамилна обремененост, нейната майка страда от същото заболяване. Също
така не се констатират настъпили усложнения в хода на заболяването,
напротив същото протича на този етап благоприятно, като включително не е
необходима медикаментозна терапия и не се нарушава качеството на живот.
Вещото лице в о.с.з. пояснява, че при ищцата е констатирано заболяването
„********* ************“, защото е констатирана променена структура на
щитовидната жлеза от ехографското изследване и позитивни антитела, но към
този момент във фазата на развитие на заболяването няма още промяна във
функцията на щитовидната жлеза и хормоните, които се отделят от
щитовидната жлеза са в норма, поради което не е необходимо лечение и не се
нарушава по някакъв начин качеството на живот.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са характера на
уврежданията, посочени подробно по-горе; начина на настъпването им и
обстоятелствата, при които са получени, и вредоносния резултат. Наред с това
съгласно установената съдебна практика обезщетението за неимуществени
вреди се определя към датата на настъпване на непозволеното увреждане,
поради което предвид, че процесното ПТП е станало през 2022г. следва да
бъде отчетена икономическата обстановка в страната към онзи момент. С
оглед на това съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 45 000 лв. С посочения
размер, според настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института
за репарация на търпените от ищцата неимуществени вреди.
При определяне размера, който ще се присъди на ищцата, следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищцата е пътувала без
предпазен колан.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо да
е установен конкретен принос от негова страна, т.е. с действията си същият
обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е
10
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало до неблагоприятния резултат. Съпричиняване е налице, когато освен
с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден.
В настоящия случай възражението за съпричиняване, изразяващо се в
неизползване на предпазен колан, се явява неоснователно, тъй като макар и да
няма категорични данни, че ищцата е била с правилно поставен
обезопасителен колан по време на процесното ПТП, то това обстоятелство се
явява без значение, тъй като нараняванията, които е получила ищцата не
зависят от наличието или липсата на предпазен колан. Ищцата е могла да
получи същите наранявания и при поставен предпазен колан, с оглед
механизма им на получаване. Този извод на съда се основава на заключението
по КСМАТЕ. Съгласно заключението ръцете са най- подвижната част на
човека и не подлежат на фиксиране с предпазен колан. При поставен
предпазен колан ръцете не са фиксирани и са възможни всички описани
увреждания, които са в областта на горните крайници. Според заключението
възможен и най- вероятен механизъм на получаването на счупванията е при
опит за предпазване с поставянето на ръцете върху елементите на предната
седалка в момента на удара. Това действие не може да бъде ограничено от
поставен предпазен колан.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответникът е
заплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000
лв. във връзка с процесното ПТП. Изплатеното обезщетение следва да бъде
приспаднато от определението от съда обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., като с настоящото
решение ответникът следва да бъде осъден да заплати разликата в размер на
21 000 лв.
Предвид на изложеното иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 21 000 лв., като до
пълния предявен размер от 36 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да
бъде уважен изцяло, за пълния претендиран размер от 753,98 лв. по следните
съображения:
11
От заключението по КСМАТЕ се установява безспорно, че направените
от ищцата разходи за нейното лечение са били необходими и е налице
причинно- следствена връзка между тях и процесното ПТП. Разходите са били
направени за лечение на получените в резултат на процесното ПТП
травматични увреждания. Съгласно заключението приложените фактури и
фискални бонове са относими към лечението на получените от ищцата
увреждания. Разходите касаят метални имплатни, поставени при оперативното
лечение, потребителски такси и медикаменти във връзка с лечението.
Събраните по делото писмени писмените доказателства (медицински и
разходооправдателни счетоводни документи) и гласни доказателства –
показанията на св. П. и заключението по КСМАТЕ, категорично установяват,
че ищцата е направила разходи във връзка с претърпените от процесното ПТП
травматични увреждания, които разходи са за заплатени метални имплатни,
поставени при оперативното лечение; потребителски такси за болничен
престой, за извършени медицински прегледи, за извършени медицински
процедури – физиотерапия и други извършени процедури в медицински
центрове в гр. *******; медикаменти, предписани на ищцата. Размерът на
иска се установява от приложените по делото писмени доказателства –
фактури и касови бонове.
Съдът съобрази, че на ищцата е заплатено обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1003,48 лв., като уважената част на иска в размер на 753,98
лв. е разликата до пълния размер на направените от ищцата разходи във
връзка с лечението на травматичните увреждания, получени вследствие на
процесното ПТП.
По иска за присъждане на законна лихва.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху
присъдените суми, считано от 30.12.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, по следните съображения:
Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. В случая съдът приема,
че е налице хипотезата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, т.е. лихвите за забава са
дължими от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията,
предявена от увреденото лице, като срокът за произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията /чл. 496, ал. 1
12
КЗ/. С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищцата е подала молба до Гаранционен фонд за
плащане по настъпило събитие и образуване на щета на 29.09.2022г.
Следователно ответникът е сезиран на 29.09.2022г. Съобразявайки горната
разпоредба и като взе предвид, че тримесечният срок, определен в
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, изтича на 29.12.2022г., съдът намира, че
лихвата за забава върху уважения размер на обезщетенията следва да се
присъди за претендирания от ищцата период от 30.12.2022г., когато
ответникът изпада в забава, до окончателното изплащане на сумата.
Разпоредбата на чл. 558, ал. 1 КЗ е специална спрямо разпоредбите на
КЗ, уреждащи отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска
отговорност“ и не се прилага нормата на чл. 429, ал.3 от КЗ, с оглед на което е
неоснователно искането на ищцата за присъждане на лихва за забава от датата
на уведомяване на Гаранционен фонд за настъпилия пътен инцидент и
отправяне на искане за заплащане на обезщетение.
С оглед на горното претенциите на ищцата за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху присъдените обезщетения ще
бъде уважена считано от 30.12.2022г., като за периода 29.09.2022г. –
29.12.2022г. искането следва да бъде отхвърлено.
В частта по разноските.
Ищцата претендира разноски в общ размер 2290 лв., както и разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по
чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
По съразмерност, с оглед уважената част от исковата претенция, на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1328,20 лв. /2290 лв.
х 0,58/.
Претендира се адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено
дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед
материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 3530 лв. за иска за неимуществени вреди и съгласно
13
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба, на сумата от 400 лв. за
иска за имуществени вреди. Съобразно уважената част от иска за
неимуществени вреди и с оглед уважаването на иска за имуществени вреди в
пълен размер, на процесуалния представител на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 2447,40 лв. (2047,40 лв. /3530 лв. х 0,58/ + 400 лв.).
Адвокатското възнаграждение ще бъде присъдено на адв. Т. А., за който е
представен договор за правна защита и съдействие /л.62, гръб/, от който
договор се установява, че е договорена безплатна правна помощ, на основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80
ГПК, в общ размер на 1350 лв. Съобразно отхвърлената част от исковата
претенция, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК искането за присъждане на
разноски е основателно за сумата 567 лв. /1350 лв. х 0,42/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет.4, да заплати на К. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. **************,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на
**.**.****г. ПТП, допълнително в размер на 21 000 лв. /двадесет и една
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
30.12.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 36 000 лв.,
както и за присъждане на законна лихва за периода считано от 29.09.2022г до
29.12.2022г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет.4, да заплати на К. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. *************,
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на **.**.****г.
ПТП, представляващи разходи за лечение, допълнително в размер на 753,98
лв. /седемстотин петдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.12.2022г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
14
присъждане на законна лихва за периода считано от 29.09.2022г до
29.12.2022г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет.4, да заплати на К. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. *************,
разноски в размер на 1328,20 лв. /хиляди триста двадесет и осем лева и
двадесет стотинки/, за производството по гр. дело № 955/ 2023г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет.4, да заплати на адв. Т. П. А., вписан в АК – Пловдив, със служебен адрес
гр. ********************, адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в
размер на 2447,40 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и
четиридесет стотинки/, за производството по гр. дело № 955/ 2023г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. **************, да
заплати на Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4,
разноски в размер на 567 лв. /петстотин шестдесет и седем лева/ за
производството по гр. дело № 955/ 2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ответника А. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*********************.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15