О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……..
гр.София, 19.01.2021 г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 54 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 130 ГПК.
Предмет на разглеждане е предявен от Софийски градска
прокуратура иск за прекратяване на „В.“ ЕООД с довод дружеството да е останало
без вписан управител за повече от 3 месеца поради смъртта на вписания управител.
Съдът констатира, че с решение № 73/21.06.2019 г. по т.д.
№ 2413/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО е преосмислена предходно формираната съдебна
практика досежно приложимостта на чл. 155 т. 3 ТЗ при смъртта на едноличния
собственик на капитала. Настоящият състав споделя застъпените доводи в
цитираното решение, което налага преосмисляне на преценката за
подведомствеността на търсеното с искането съдействие по следните съображения:
Нормата
на чл. 157 ТЗ регламентира специфична организационна форма на търговско
дружество с едноличен собственик на капитала. Законът утвърждава като правило,
че самостоятелният правен субект се прекратява със смъртта на физическото лице,
притежаващо целия капитал на дружеството. Нормативно предвиденото изключение
предполага устройственият акт изрично да предвижда друго. В случая се
установява, че вписаният управител е и едноличен собственик на капитала, но
видно от обявения учредителен акт не само, че не е утвърдил изключение от
правилото, а изрично е посочено, че дружеството се прекратява при смъртта на
едноличния собственик на капитала – чл. 9 т. 5 от учредителния акт.
Вярно е, че законът овластява прокуратурата да инициира
прекратяване на дружество, което остане без управител повече от три месеца. Правомощието
по чл. 155 т. 3 ТЗ обаче предполага съществуване
на дружеството и е предвидено средство
за преодоляване на бездействието на върховния орган да персонализира
управителния орган на юридическото лице. Такъв в случая очевидно липсва. Смъртта
на титуляра на права върху капитала лишава едноличното дружество с ограничена
отговорност от иманентно присъщия му върховен орган – чл. 147 ал. 2 ТЗ.
Участието в търговско дружество е форма за осъществяване на търговска дейност.
От тази гледна точка и дори наследеният дружествен дял не създава членствено
правоотношение, а поражда възможност да възникне. Затова и самият закон – чл.
157 ал. 1 ТЗ пряко свързва прекратената правосубектност на едноличния
собственик на капитала с прекратяване на самото
дружество.
Фингираната личност – дружество с ограничена отговорност,
съществува според предписаното от закона, легитимиращ и волята на едноличния
собственик. При еднозначно изразената воля, че неговата смърт ще води до
прекратяване на търговското дружество, продължаването му се явява възможност,
чиято реализация обаче изрично е обусловено от нарочно изявление от страна на
призован към наследяване, пряко ангажиращ се с търговската дейност – да поискат да продължат дейността. При
положение, че по силата на наследственото правоприемство те не встъпват в
членственото правоотношение, така предвидената възможност е аналогична на
утвърденото правило с чл. 274 ал. 1 ТЗ. Необходимо, но и достатъчно в тази
връзка е формирана воля за продължаване на търговската дейност под същата
правноорганизационна форма при все, че дружеството е прекратено, макар и в
случая това да е станало по силата на закона. Основанието за прекратяване се е
проявило и предписания от закона ефект е настъпил, но са очертани предпоставките
за продължаване на дейността, съответно за възстановяване статута на действащ
търговец на предходно прекратено дружество. Ето защо настоящият състав приема
нормата като утвърждаваща самостоятелно основание за продължаване на еднолично дружество
с ограничена отговорност, прекратено
поради смъртта на едноличния собственик на капитала.
Именно защото прекратяването настъпва по силата на закона
липсва обществен интерес, който да налага както ангажимент на прокуратурата,
така и намесата на съда. Както бе посочено вече липсата на вписан управител в
случая не произтича от бездействието на съществуващ върховен орган, а от
липсата на такъв. С други думи, смъртта на едноличния собственик на капитала
лишава формално съществуващата правноорганизационна форма от иманентно
присъщото й съдържание – пряко ангажирано лице с осъществяване на търговската
дейност. Следователно, ако колизията между обществения интерес от пълноценно
функционираща фингирана личност и частния интерес на собствениците на капитала
налага съдебна намеса, смъртта на едноличния собственик на капитала еднозначно
я изключва. Такъв не произтича и от регламентираната възможност наследниците да
продължат дейността. Законът не кумулира указаните изключения от правилото, че
дружеството с ограничена отговорност се прекратява със смъртта на едноличния
собственик.
Пряко произтичащият интерес от наследственото
правоприемство е да получат паричното изражение на имуществения дял на своя
наследодател (чл. 129 ал. 1 вр. чл. 127 ТЗ) и е обезпечен чрез осъществяване на
ликвидацията – процедура, последваща прекратяването. Както бе посочено вече,
предпочитанието им да продължат търговската дейност предполага изрично
волеизявление – друг юридически факт, който едва обуславя встъпване в
членствено правоотношение с дружеството. При изричната норма на закона
възможността да встъпят в членственото правоотношение не обосновава
съществуване на дружеството, а облекчен ред за възстановяването му след
настъпило прекратяване по силата на закона.
При
положение, че липсва колизия на интереси, налагаща намеса на съд възниква
въпросът как да бъде обезпечен общественият интерес от огласяване на
прекратяването. Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел прокламират принципа на бързина и процесуална икономия на
дейността по регистрацията – чл. 2а т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Този принцип пряко засяга и
достоверността на огласената в регистъра информация. Законът не регламентира
изрично процедура за вписване на прекратяване по силата на чл. 157 ал. 1 ТЗ, но
настоящият състав споделя изцяло огласения с решение № 73/21.06.2019 г. на ВКС,
ТК, І ТО извод за наличие на празнота в закона, преодоляването на която не
обосновава интерес от развитие на съдебно производство (в този смисъл и
определение № 3149/02.10.2019 г. по ч.гр.д. 4471/19 г. по описа на САС, ТО, 3
с-в). Предходно утвърдената практика, опосредяваща регистърното производство от
приключило съдебно производство, неоправдано забавя процеса на огласяване
настъпилото по сила на закона обстоятелство – прекратяване на юридическото лице,
калкулира разноски с оглед необходимостта от гарантиране на принципно
признатото право на защита, а ангажираният персонален ресурс лишава съда от
възможност да обърне необходимото внимание на очакващите правосъдие. Новоутвърденият
различен подход обезпечава в пълнота реализацията на обществения интерес като
спестява произтичащи от формалния подход реални вреди без да препятства
реализацията на очертания обществен интерес от достоверност на огласената в
търговския регистър информация. Както бе посочено вече необходимостта от
участието на съда в тази насока не произтича от защитим от правния ред интерес
за разлика от всички останали хипотези, когато съдебно решение е основание за
прекратяване на дружеството или води до такъв резултат – чл. 70, чл. 154 ал. 1
т. 4, чл. 154 ал. 5 вр. чл. 155, чл. 252 ал. 1 т. 4 и 6 ТЗ, чл. 517 ал. 2-4 ГПК.
Всички тези хипотези са предпоставени от изследване на конкретно предписани
обстоятелства, а решението на съда е средство за противопоставянето им на лица,
формално овластени да осъществяват
търговска дейност посредством фингирана личност. За разлика от всички тях,
нормата на чл. 157 ал. 1 ТЗ не предписва необходимост от съдебна намеса, за да
настъпи прекратяването или да доведе до такъв резултат, поради което и не е
изпълнено условието на общата норма на чл. 154 ал. 5 ТЗ.
В контекста на прокламирания принцип и липсващата колизия
на интереси приложение по аналогия на хипотезата на § 5а ал. 2 ПЗРЗРРЮЛНЦ. Тази
норма овластява широк кръг от лица да инициират производство по ликвидация,
когато това не е направено поради бездействие на задължения управителен орган
при прогласеното от закона, но необявено прекратяване на търговеца. Аналогична
е и очертаната вече хипотеза на чл. 157 ТЗ. В тази насока легитимирани са както
кредиторите на дружеството или наследниците на съдружник, така и държавен
орган. Софийска градска прокуратура е със статут на държавен орган, а
предприетото действие в насока за обезпечаване на обществения интерес ангажира
регистърната администрация да обезпечи прокламираното съответствие между
огласеното и действителното положение.
Отправеното искане, обусловило образуваното производство
е подведомствено на регистърната администрация. Това е пречка да бъде
постановено решение, а производството следва да бъде прекратено и препратено по
компетентност на Агенция по вписванията.
Мотивиран
от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 14 ал. 2 ГПК производството
по т.д. № 54/21 г. по описа на СГС, VІ-13 състав.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в
едноседмичен срок от съобщението.
На
основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от
настоящото.
След
влизане в сила на настоящото препис ведно с препис от исковата молба да бъде
изпратен на Агенция по вписванията по компетентност.
Съдия: