Р Е Ш Е Н И Е
№ .............../ 07.2018г.
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на
тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: Ирена ПЕТКОВА
Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия
Н. НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №1176/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 308 ГПК.
Образувано е по реда на чл.307 ал.3 ГПК, след като с
решение №46/21.05.2018г., постановено т.д. № 222/2018г. по описа на ВКС е
отменено на осн. Чл. 303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила определение
№1664/20.05.2015г. по в. гр.д. №1157/15г. по описа на ВОС, с което е обезсилено
решение №656/10.02.2015 год., постановено по гр.д. №11254/2014 г. по описа на
ВРС, както са прекратени производството по гр.д. № 11254/2014 г. по описа на
ВРС, и по в.гр.д. №1157/2015 по описа на ВОС.
Настоящото производство е образувано по
жалба, депозирана от „Енерго – про продажби” АД против решение №656/10.02.2015г., постановено по гр.дело №11254/2014г. по описа на
Районен съд -гр. Варна, с което
Енерго-Про Продажби” АД, e осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков” №22, сумата от 5002.24 лв., представляваща платена без основание от И. Н. Б. сума
по корекция на сметка за електроенергия за периода 29.04.2010г. до 25.10.2010г.
за обект на потребление, находящ се в с. Пристой, община Трявна, с абонатен №
********** и клиентски № **********, за която сума е издадено дебитно известие
№ **********/29.10.2010г., като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от 28.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда- 03.09.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените
правила и събраните в хода на процеса доказателства. На първо място се твърди,
че съдът
не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е изложил конкретни мотиви
защо в случая приема за недоказано съществуването на договорно основание за
получаване на процесната сума. Излага се също, че изводът на ВРС, че в полза на „Енерго - Про
Продажби" АД не съществува договорно основание да претендира заплащане на
процесната сума от праводателя на ищеца, е неправилен и не кореспондира на
събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди,
че платената от праводателя на ищеца сума представлява стойността на
ползвана от него електрическа енергия и правно основание за нейното плащане е
съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на
електрическа енергия, което не е нищожно на нито едно от основанията по чл. 26
от ЗЗД, съответно не е налице първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, което води и до несъществуване на такова вземане в полза на праводателя на
ищеца. Твърди, че в с случая е
установено основанието за претендиране на процесната сума –извършена продажба
на ел. енергия, на осн чл. 162 ГПК, предвид което съдът следва да определи нейния
размер или да вземе заключението на вещото лице. Излага, че ВРС не е обсъдил и
друго възражение на ответното дружество, а именно, че в полза на цедента не е съществувало вземане,
възникнало на основание чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД, каквото в действителност е
прехвърлено на ищеца, поради което договорът за цесия се явява нищожен поради
липса на предмет. Жалбоподателят твърди, че не кореспондира с доказателствата по делото и
доводът на ВРС, че договорът за цесия е породил действието си, доколкото за
прехвърляне на вземането длъжникът е уведомен в съответствие с разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Предвид изложеното, моли да бъде
отменено обжалваното решение, а на негово място-постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да му
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски, както и тези за
адвокатско възнаграждение. Въззивната жалба се поддържа в с.з.
Въззиваемата страна –„КНМ Груп” ЕООД,
чрез депозирания
писмен отговор и в о.с.з. излага становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да ѝ
бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция. Не са направени
доказателствени искания.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл.
270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То
съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е
въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и
правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд
приема за установено следното:
Производството е образувано
по иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД,
предявен от „КНМ Груп" ЕООД, ЕИК ********* срещу „Енерго - Про
Продажби" АД, ЕИК ********* да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 5002,24лв,
представляваща платена без основание от И.Н. Б. сума по корекция на сметка за
електроенергия за периода 29.04.2010г. до 25.10.2010г. за обект на потребление,
находящ се в с. Пристой, община Трявна, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за която сума е издадено дебитно известие №
**********/29.10.2010г., като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от 28.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда- 03.09.2014г. до окончателното
изплащане на задължението. Ищецът твърди, че по силата на договора за цесия придобил вземането за
недължимо платена на ответника сума, като за прехвърлянето ответникът е
уведомен от цедента с писмо. Във връзка с недължимостта на сумата, излага,
че в обекта на потребление на Бонев,
находящ се в с. Пристой,
община Трявна, с абонатен № ********** и клиентски № ********** била извършена проверка на
електромера, отчитащ доставяната ел. енергия, като в резултат бил съставен
констативен протокол и извършена корекция на сметката на абоната за периода
29.04.2010г.-25.10.2010г. За начислената за доплащане сума като стойност на
корекция на сметка било издадено дебитно известие. Ищецът твърди, че плащането
от абоната било направено единствено с цел да не бъде преустановено ел.
захранването в обекта му, като счита, че е извършено при първоначална липса на
основание, тъй самото начисляване е неправомерно. Оспорва твърдението, че СТИ е
било манипулирано, както и начина, и методологията, по които е начислено
посоченото количество ел.енергия. Оспорва констативния протокол, въз основа на
който е начислена процесната сума, както и, че количеството ел.енергия е реално
доставено на абоната и съответно потребено от него. Твърди, че корекцията е
извършена при липса на законово основание и въз основа на нищожна клауза на ОУ.
Предвид което, моли ответникът да бъде осъден да връщане получената при начална
липса на основание сума, както и да му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е
постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про продажби” АД, с който се
оспорва предявения иск, като неоснователен. Ответникът оспорва активната материалноправна легитимация
на ищеца, като твърди, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет.
Твърди, че прехвърленото вземане не е съществувало към датата на сключване на
цесионния договор, поради което договорът не е произвел правен ефект. Оспорва
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че
исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо
го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Излага, че
служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ,
обслужващо обекта на потребление на цедента, резултатите от която са
обективирани в съставен констативен протокол. На тази база е изготвена справка
за корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3 ОУДППЕ. В рамките на
исковия период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на
задължението си да доставя необходимото количество електрическа енергия в
обекта на потребление. На основание констатации за неправомерно въздействие
върху схемата на СТИ и определено по обем чрез изчислителна методология, е
извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на
абоната, като съответно на основание чл.
24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Твърди, че стойността на потребената
ел.енергия за процесния период е определена според действащата в ОУ методика,
плащането и е разсрочено на основание споразумителен протокол от 23.11.2010г. и
същата е доброволно заплатена от абоната – цедент. По изложените съображения, моли за постановяване
на решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съставът при ВОС, като
съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото липсва
спор, че цедентът И. Б. е потребител на ел. енергия на обект на потребление, находящ се в с.
Пристой, община Трявна, абонатен № ********** и клиентски № **********, а ответникът доставчик на ел. Енергия, т.е., че праводателят на ищецът
е абонат на ответника, като
съществуващото по между им правоотношение по доставка на ел. енергия до
потребител -собственик на обект, присъединен към електроразпределителната мрежа
се регулират от ОУ на ДПЕЕ.
Няма спор, че абонатът е заплатил на
ответното дружество сумата от 5002,24лв., за която е издадено дебитно известие
№ **********/29.10.2010г.
Видно от приобщения по делото
споразумителен протокол № ДР 04862/23.11.2010г., сключен между Е.ОН България
ЕАД и Иван Бонев, страните са се споразумели задълженията
на абоната натрупани в периода м.04.2010г. до м.10.2010г. да бъдат разсрочени.
От констативен протокол
№024725/25.10.2010г. е видно, че на посочената дата е била извършена техническа
проверка на електромера монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта ползван
от цедента, при която е установено вмешателство в СТИ изразяващо се в замостени
фазови проводници на фаза А и В. Нормалната схема на свързване е била
възстановена. Протоколът е бил подписан от служител извършил проверката и
свидетел.
От приетата справки за корекция № 12284 и № 12284/2/28.10.2010г.
се установява, че процесната сума е начислена като корекция по чл. 38, ал. 3,
т. 3 ОУ, като основанието за извършването ѝ е посоченият констативен
протокол.
Въз основа на така извършената
корекция по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел.
енергия за периода 29.04.2010г.- 25.10.2010г., общо за 180 дни и е издадено
дебитно известие № **********/29.10.2010г. за сумата от 5002,24лв.
От заключението на СТЕ, изслушано в
о.с.з., проведено на 28.11.2014г. се установява, че процесното СТИ е от одобрен
тип, метрологично годно. Начисленото по корекционната процедура количество ел.
енергия е реално доставимо, в случай че СТИ е технически изправно. Установената
в констативния протокол намеса в схемата му свързване обективно означава, че
две от трите му фази са шунтирани и оттам СТИ е извън класа си на точност без
да е налице точен измерител на грешката. Така СТИ отчита само част от
количеството ел. енергия консумирана в обекта. Изчисленията по използвания
корекционен механизъм вещото лице е определило като математически верни.
От приетия по делото договор за
прехвърляне на вземане, се установява, че на 28.04.2014г., И. Н. Б. като
цедент, чрез пълномощника си адв. К. Т. прехвърля на цесионера „КНМ Груп” ЕООД
вземането си от длъжника „Енерго Про – Продажби” АД в размер на сумата от
5002,24лв, представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена ел. енергия за периода 29.04.2010г.-
25.10.2010г. за обект с
аб. № ********** и кл. № **********, за която сума е издадено дебитно известие
№ **********/29.10.2010г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за цена от
4902,24лв.
Прието е и уведомление от цедента Б.,
чрез адв. К. Т. до „Енерго про Продажби” АД, с което последният бива уведомен
за така извършената цесия. Длъжникът е получил уведомлението на 22.07.2014г., с
вх. № 3176848.
По делото е прието пълномощно от И.Б.
към адв. Т.- без дата, с нотариално заверен подпис, с което в т.1
упълномощителят е делегирал права по процесуалното му представителство по
делото, представителство пред „Енерго про продажби” АД и др., както и права на
адвоката да се разпорежда с вземанията му към длъжника „Енерго про продажби”
АД. В т.2 е удостоверено изявление за изрично потвърждаване на всички действия на
адв. Т. във връзка с договора за цесия от 28.04.2014г., както и че всички тези
действия са извършени с негово знание и съгласие.
Видно от съдържанието на пълномощното,
със същото, И. Б. упълномощава адв. К. Т. да завежда и води дело,
включително с изричните права по чл.34, ал.2 и 3 ГПК... да сключва помирения,
договор за цесия, да подава, получава и подписва документи, да осъществява
представителство през „Енерго- Про Продажби” АД, като пълномощното следва да се
тълкува разширително в полза на адвоката. С ръкописен текст е изписано, че
пълномощникът разполага и с представителна власт пред „Енего – Про Продажби” АД
да се разпорежда с всички вземания на доверителя, при условия каквито намери за
добре, включително и не само да уведомява от негово име длъжника.
Във връзка с извършеното от ответника
оспорване на автентичността на коментираното пълномощно, е назначена съдебно-
почеркова експертиза. От заключението по същата, изслушано в о.с.з., проведено
на 30.01.2014г., се установява, че подписът положен за упълномощител в
пълномощното е положен от И. Н. Б.. Ръкописният текст в пълномощното не е
изписан от същия.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Настоящият състав счита за
неоснователно възражението на въззивника за недопустимост на производството
предвид депозирания с молба от 19.05.2015г. отказ от иска.
Определението, постановено при
предходното въззивно производство, с което същото е било прекратено, е отменено
с влязло в сила решение, постановено по реда на чл.307 ГПК. Делото е върнато за
разглеждане от онова процесуално действие, послужило като основание за отмяна,
което според настоящия състав е произнасянето по депозираната от Д. молба за
отказ от иск.
Съдът, като съобрази влязлото в сила
решение №39/01.03.2017г., постановено по т.д.№722/16г. по описа на ВОС, с което
е прието, че вписването на К. Д. като управител на „КНМ Груп“ ЕООД и
заличаването на П.К. като такъв, са несъществуващи обстоятелства, както и
факта, че отказът от иск е депозиран от Диденко, е оставил молбата без
движение- като подадена от лице без представителна власт. Поради липсата
изявление за поддържане на молбата, и в
съответствие с разпореждане №3737/30.05.2018г. молбата следва да бъде оставена
без разглеждане.
С оглед изложеното, съдът приема, че
изобщо не е бил сезиран с валиден отказ от иска, заявен от лице, разполагащо с
представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Настоящото
производство е допустимо, тъй като съдът не е бил десезиран с правно валидно изявление
за отказ, изходящо от легитимиран управител на „КНМ Груп” ЕООД.
Предявеният иск е по чл. 55, ал.1
вр. чл. 99 ЗЗД.
В хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, в тежест на ответника е да установи основание, с оглед на което е
извършено плащането на спорната сума от праводателя на ищеца. Източниците на
облигационното право могат да бъдат договор, деликт, неоснователно обогатяване,
гесция. В настоящия случай между страните не се спори, че е налице сключен
договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Ответникът претендира, че
заплатената сума е пряко възникнало от договора задължение за потребителя в
случай на констатирано неправомерно вмешателство върху СТИ. Доколкото тази
хипотеза не се съдържа в пряко договореното от страните съдържание на договора,
а в тази му част, представляваща ОУ, основен е въпросът дали клаузите по чл.24
и чл.38, ал.1, 2 и 3 от ОУ не противоречат на действащите към процесния период
императивни разпоредби на законодателство и основни принципи на правото. И само
ако те са действителни, може да се постави проблемът спазило ли е дружеството
процедурата и методиката за извършване на корекциите и не нарушават ли те
нормативни изисквания, свързани със специфичния предмет на дейност на
дружеството.
За процесния период на
корекцията - 29.04.2010г. –25.10.2010г., отношенията между страните се
регламентират от Закона за енергетиката и Наредба №6/9.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи. В Закона за енергетиката и
издадената въз основа на чл.116 ал.7 ЗЕ Наредба № 6/9.06.2004г. не е предвидена възможността, за извършване
на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за
минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в действащите
към този момент Правила за търговия с електрическа енергия и Правила за
измерване на количеството електрическа енергия. Чл.45 от последните не
регламентира директно такова правомощие, а препраща към договора за
покупко-продажба на ел.енергия. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува
законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Неоснователни
са възраженията на въззивника, почиващи на общи принципи на правото за
неоснователно обогатяване и за споделяне на отговорността предвид
равнопоставеното положение на страните по процесния договор. Напротив, при
сключване и изпълнение на конкретния вид договори – за продажба на електрическа
енергия, потребителят е в положението на по-слаба страна, а дружеството-
предвид предоставената му лицензия -има господстващо положение на пазара за
продажба на електроенергия на определена територия от страната. Възможността
потребителят да въздейства върху ОУ е ограничена и регламентирани в тях
санкционни клаузи, каквито по съществото си представляват чл.24 и чл.38 от ОУ,
не могат да съществуват в противоречие с императивни норми на закона и основни
принципи на правото. Изключенията не могат и да се тълкуват разширително.
Посочените разпоредби предвиждат санкциониране на потребителя, без да се
изисква виновно поведение на последния. Обективната отговорност в правото е
изключение и е недопустимо да се предвиждат едностранно /доколкото ОУ не са
предмет на индивидуално уговаряне/, а е правомощие единствено на законодателя.
Пределите на гражданската отговорност при неизпълнение на договорно задължение
са регламентирани в чл.82 ЗЗД и тази отговорност винаги е за виновно поведение.
Ето защо като противоречащи на разпоредбата на чл.82 ЗЗД клаузите по чл.24 и
чл.38 от процесните ОУ са нищожни и не обвързват страните.
Освен, че противоречат на императивна разпоредба на закона, цитираните
разпоредби от ОУ нарушават и залегнал в чл.2, ал.2 ЗЕ основен принцип за
търговия с електрическа енергия, а именно
защита интересите на потребителите. Дружеството-продавач по сключения
договор е търговец и именно той с грижата на добрия търговец /поставяща
по-високи изисквания в сравнение с тази по чл.63, ал.2 ЗЗД/ следва да изпълнява
задълженията си и най-вече да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия.
Абонатът-потребител не е търговец, не извършва по занятие тази специфична
лицензионна дейност, не е длъжен да разполага със специални знания и нему не
може да се вмени натоварено със същия интензитет задължение да поддържа в
изправност техническото средство за измерване. Оттук и абсолютно неоснователно
се явява възражението за споделяне на отговорността между потребителя и
дружеството. Ако въззивникът влага цитирания смисъл в клаузите на чл.24 и чл.38
от ОУ, то в такъв случай те биха поставили потребителя в неравноправно
положение и ще се явяват нищожни на осн. чл.146 , ал.1 ЗЗП и чл.26 , ал.1 ЗЗД.
Ответникът, сега въззивник, не е съумял да докаже по безспорен начин,
че начисленото количество ел.енергия е доставено и реално потребено, тъй като
продажбата на електроенергия се подчинява на общите правила на договора за
продажба като купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока. Недоказан в производството от страна на доставчика на
електроенергия остава и периодът на грешно измерване или неизмерване в резултат
на неправомерно действие на потребителя. В противен случай, без да се държи
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за ел.енергия за
минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана
от потребителя енергия.
Не се доказват елементите на
фактическите състави на останалите източници на облигационното право, поради
което съдът прави извод, че праводателят на въззиваемата страна е заплатил
процесната сума без основание. Поради което искът по чл.55, ал.1 ЗЗД следва да
се уважи.
С оглед измененията в Закона за енергетиката, в
сила от 17.07.2012 г., извършването на корекция на сметка е изрично уредено,
чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и общите условия по
чл.98а от ЗЕ, като с оглед допуснатата промяна, при констатирано неправомерно
въздействие върху уредите за измерване, вината на потребителя се предполага,
като в този случай корекцията на сметка се извършва винаги в полза на крайния
снабдител. Това изменение обаче има действие за напред, поради което не може да
намери приложение в настоящия правен спор, който касае период от преди
изменението.
На следващо място следва да се отбележи, че към момента на извършване на
корекцията, не са били издадени и
предвидените с измененията на разпоредбата на чл.83, ал.2 ЗЕ актове - Наредбите по ал. 1, т. 1 - 3 се издават от
министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Правилата по ал. 1, т. 4 – 6
/касаещи предмета на спора/, се приемат от Комисията по предложение на енергийните
предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет
страниците им.
С оглед нищожността на клаузата за
едностранна корекция за минал период, ирелевантни за настоящия спор се явяват
обстоятелствата досежно установяване на твърденията за законосъобразност на
извършената корекция и /не/правилност на направени изчисленията. Тъй като между
страните липсва спор, че процесната сума е заплатена от потребителя към
ответника, то настоящият състав намира, че сумата от 5002.24 лева се явява
дадена без основание, поради което подлежи на връщане.
С оглед представеният по делото договор за
цесия, съдът намира, че потребителят валидно е прехвърлил на ищеца, сега
въззиваем своето вземане към ответното дружество. Договорът за цесия е действителен,
с оглед на което е породил целените от страните правни последици. Ищецът се
легитимира като кредитор на спорното вземане, поради което и искът му за
осъждане на длъжника за връщане на даденото при първоначална липса на
основание, е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден
да му заплати исковата претенция, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 вр чл. 99 ЗЗД.
Във
връзка с изложените във въззивната жалба аргументи, настоящият състав съобрази
следното:
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че корекционната
процедура, въз основа на която е издадено дебитното известие е в съответствие със закона. При
постановяване на настоящето решение, съставът на ВОС съобрази постановено от
ВКС на РБ, второ търговско отделение решение по реда на чл.290 от ГПК, Решение
№ 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 225/2010 г., II т. о., ТК Решение № 104
от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., II т. о., ТК, решение №165 от 19.11.2009г. по т. дело №103/2009г.,
както и решение по реда на чл.290 от ГПК
№189 от 11.04.2011г. по т.дело №39/2010г. Тази практика, според разясненията в
т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съставлява
задължително тълкуване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С посочените
решения е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на
едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и
обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради
неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита
на потребителите подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и
чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите
при търговия с електрическа енергия. Цитираната задължителната практика
застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия, само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната електроенергия или неизмерване на същата
противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от
лицензианта, чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско
измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства. Съответно дори и такова да се установи безспорно,
размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия не
може да се определя по методика с определени отнапред периоди, а подлежи на
доказване като фактическо реално потребление.
Ето защо не следва да се обсъждат събраните доказателства за извършена
проверка на средството за търговско измерване на доставяната енергия и
установеното при проверката нерегламентираното използване на ел.енергия,
останало неотчетено от измервателното средство. Дори и да е съставен в
съответствие с прилаганите от доставчика Общи условия, констативният протокол
не е годен да установи съществуването на валидно правно основание в полза
на ответника да получи начислената в
резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществува
законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на
потребителите, ползващи електроенергия. Следва да се отбележи, че в настоящия
казус са нарушени разпоредбите на чл.61 от ОУ на действащия между страните
договор за доставка на ел. Енергия. Посочените в жалбата съдебни решения на ВКС
и ВАпС са неотносими към казуса тъй като са постановени при различна фактическа
обстановка.
Настоящият състав намира за неоснователно и възражението за нищожност
на извършената цесия по следните съображения:
Няма спор, че въззивникът, в качеството си на длъжник, който
следва заплати сумата, предмет на
прехвърленото вземане, може да прави възражение за нищожност. Това възражение е
от категорията на правопогасяващите, поради което длъжникът може да го
противопостави както на първоначалния кредитор, така и на цесионера.
Въпреки, че е допустимо поради наличието на правен интерес, същото се
явява неоснователно по следните съображения:
Действително,
Правила за измерване на количеството електрическа енергия обнародвани в ДВ, бр.
98 от 12.11.2013г. дават принципната възможност за коригиране на сметката на
абонати за минал период, но доколкото материалноправните норми имат действие
занапред, то разпоредбите на ПИККЕ са приложими единствено за корекционни
процедури с начална дата на констатиране на неизправността след влизането им в
сила. Поради което съдът намира, че в случая, доколкото корекцията е за период
пред тяхното приемане, то същите не могат да намерят приложение.
На второ място следва да се отбележи, че договорът не е
нищожен, поради липса на предмет, тъй като обект на цесията може бъде всякакво
прехвърлимо вземане, което съществува към момента на цедирането /включително
неизискуемо и спорно вземане/. Съдът намира, че няма пречка вземане,
произтичащо от неоснователно разместване на блага, при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 ЗЗД да е предмет на прехвърляне, тъй като при първоначалната липса на
основание за получаване на сумата, основанието за връщане на даденото и
неговият размер възникват още към датата на извършване на плащането, т.е. към
момента на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към
длъжника-ответник в производството.
Настоящият състав намира за неоснователно
възражението на ответното дружество за наличие на извън-съдебно признание на
задължението, обективирано в представения по делото споразумителен протокол,
тъй като в текста на същия е посочено, че разсрочената сума представлява
консумирана електрическа енергия, докато в настоящото производство е безспорно
установено, че процесната сума се претендира като корекция на основание чл.38,
ал.3 от ОУ на ДПЕЕМ. Също така съдът счита, че споразумителният протокол не
представлява по своята правна същност извънсъдебно признание на вземането, тъй
като единствената причина, поради която е съставен, е да не бъде прекъснато електрозахранването на
абоната от страна на ответното дружество, което е единствен доставчик на ел.
енергия за Североизточна България. Но дори и да се приеме като извънсъдебно
признание на вземането, то не би могло да санира основанието, въз основа на
което се претендира вземането, което както беше отбелязано по-горе е нищожна клауза, поради което споразумението
само по себе си не може да обоснове дължимостта на платената сума.
При това положение, следва да се приеме, че предявеният
иск с пр. основание чл. 99 вр. чл. 55 ЗЗД се явява основателен и следва да се
уважи за предявения размер.
С оглед изложеното, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение. Обжалваният акт следва да бъде потвърден изцяло,
предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд и поради липса на твърдените във въззивната жалба
отменителни основания.
С оглед изхода на спора и предвид
направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанцията разноски в размер на 580 лв.- за
адвокатско възнаграждение. Въззивникът
следва да понесе и разноските, направени в производството по т.д. №222/18г. по
описа на ВКС съобразно т.4 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС и съобразно
правилата на чл.78 ал.1 ГПК. Молбата за отмяна е изрично оспорена от въззивника
и макар и същият да не е дал повод за завеждането ѝ, не е налице другата
предпоставка по чл.78 ал.2 ГПК, тъй като ответникът по молбата не я признава.
Затова и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
общо 780.05 лв., от които 580 лв.- пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение, и 200.05 лв. – 100.05 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатски
хонорар пред ВКС.
Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №656/10.02.2015г.,
постановено по гр. дело №11254/2014г., по описа на ВРС, 12-ти състав.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна Таурс Г, представлявано
от Б. Д. П., П.С.С., Я. М. Д. и Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на „КНМ Груп" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков" №22 сумата от
780.05/седемстотин и осемдесет лв. и 05 ст./ лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: