МОТИВИ  по НАХД №862/09г.

 

          Производството е по редна на чл.378 от НПК във връзка с чл.78а от НК.

Образувано е с Постановление на Районна прокуратура – Пазарджик с искане за освобождаване от наказателна отговорност   и налагане на административно наказание глоба  на К.А.А. , за тава, че

На 23.12.2008 г.в с.*****, обл.Пазарджик се е заканил с убийство на А.И.Я. ***, изразяващо се в действия –посягане с нож към него и хвърляне на камъни и чрез думи” Мамка ти да еба, сега умираш, няма къде да отидеш”, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му   –ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по Чл.144 ал.ІІІ пр.1-во  във вр. с чл.144 ал.І от НК

И на С.К.А., за това че:

На 23.12.2008 г.в с.*****, обл.Пазарджик се е заканил с убийство на А.И.Я. ***, изразяващо се в действия –  хвърляне на камъни и чрез думи” Мамка ти да еба, сега  ще умреш” “Ела бе мама ти да еба, ще дойдеш ли на нивата?Там няма къде да избягаш, там ще мреш”, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му   –ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по Чл.144 ал.ІІІ пр.1-во  във вр. с чл.144 ал.І от НК

          Обвиняемите не се признават за виновни, дават обяснение.

          Пазарджишки районен съд като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед разпоредбата на НПК,прие за установено от фактическа страна следното:     

           Пострадалият Я.  и обв. ОБВ. К.А.  се познавали от деца, нещо повече двамата били роднини.

Според Я. двете семейства не  били близки, но не били и в лоши отношения до момента, в който семейството на св. Я. не започнало да обработва нива в землището на с.******, която се намирала в непосредствена близост до тази на обв. К.А..

На 19.10.2008.г. св.Я. отишъл на посочената нива с цел да полива насажденията си. В това време минал обв. К.А. с каруца натоварена с праз лук. Я. го попитал от къде го е взел, а той го напсувал. В последствие се установило,че е брал праз лук от нивата на Я., без негово знание и съгласие.По- късно обв. К.А. отишъл пред дома на Я. –псувал го и му се заканвал.

Обидните думи и псувните от страна на К.А., насочени към Я. и семейството му за последните няколко месеца на 2008 г. се превърнали в заплахи и закани за убийство.

Тъжителят променил обичайното си ежедневия в резултат на заканите, не смеел да се движи спокойно по улиците.

Било заведено НЧХД, за нанесена лека телесна повреда от страна на Я. на обв.К.А..Делото завършило със спогодба.

На 23.12.2008 г. към 16.30 ч. пострадалият Я. излязъл от дома си находящ се в с. ****** и тръгнал към хранителния магазин ,в близост до дома му.Умишлено минал по заобиколен път, за да избегне среща и въобще контакт с обв.К.А.. Въпреки  обиколния път в близост до  хранителния магазин обв.К.А. и сина  му обв. С.А. пресрещнали св.Я.. Обв. К.А. се бил скрил зад една недостроена сграда,излязал пред  св. Я. и застанал  с лице към него. В лявата си ръка държал голям нож насочен към К., а в дясната камък. Обв.К.А. викал :   ” Мамка ти да еба, сега умираш, няма къде да отидеш”. В този момент зад гърба на Я. изскочил и сина му - обв.  С.  А.. Двамата се опитали да го хванат. През това време обв. С.А. викал на Я.” Мамка ти да еба, сега  ще умреш”.  След това двамата обвиняеми започнали да го гонят почти до дома му.Продължавали да викат „мамка ти да еба защо бягаш” . Св.Я. успял да влезе в дома си.Двамата обвиняеми стоели на улицата пред къщата му . Обв. С.А. викал по него “Ела бе мама ти да еба, ще дойдеш ли на нивата?Там няма къде да избягаш, там ще мреш”.

Я. се изплашил много, всички закани и обиди от страна на двамата обвиняемите възбудили у него основателен страх за осъществяване на убийството му.

Синът на Св.Я. сигнализирал полицейските служители за инцидента.

Очевидец на случката пред магазина станала св.Н.А. ***, която  като видяла това силно се уплашила.

От свидетелските показания на И.И. ,съсед на св.Я. станало ясно, че обв.К.А. и сина му С.А. го гонили почти до дома му, където продължили със заканите за убийство и псувните, които той непосредствено възприел.

След около половин час на място пристигнал полицейският служител отговарящ за с.***** – св.И.И..Същият направил устна забележка на обвиняемите, които били пред дома си да не се саморазправят със св.Я..Обв.С.А. се държал агресивно с полицейският служител, като отрекли да са се заканвали на св.Я..

Били извършвани няколко проверки по жалби на Я. срещу обв. А.. В хода на една от проверките обв.К.А. и синовете му били предупредени с Протоколи по чл.56 от ЗМВР във връзка с отговорността по чл.144, АЛ. 3 от НК.

От приетата по делото  психиатрична експертиза, е видно, че Я. след случилото се страдал от “посттравматично стресово разстройство”.

При така възприетата фактическа обстановка от обективна и субективна страна обвиняемите        К.А. и С.А. са осъществили състава на престъплението по чл. 144, ал. 3предл.1-во  във връзка с чл.144 ал. 1от НК.

Деянието е извършено умишлено, с целени и настъпили общественоопасни последици. Отправените закани за убийство са възбудили у пострадалия основателен страх за осъществяването му. В подкрепа на това е цялостното поведение на обвиняемите преди инцидента, както и съпътстващите действия – носене на нож в ръката и хвърляне на камъни.

Не се установи по безспорен и категоричен начин, че обв.К.А. е посягал с ножа към св.Я. и , че е хвърлял камъни по него.Установи се, от показанията на св.Н.А., че в действителност обв.К.А. е имал нож в ръката си.Но не се установи да е посягал с него към Я., поради което следва да бъде оправдан за това, че се е заканвал с убийство , чрез действия – посягане с нож и хвърляне на камъни.

Не се установи , че обв.С.А. е хвърлял камъни по св.Я., с цел да чрез действия да се закани с убийство на св.А., поради което го оправда в тази част.

Причините за извършване на престъплението са занижената степен на обществено съзнание и правна култура у обвиняемите, незачитане на правовия ред в страната.

          Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства- показанията на св.Я. св.Н.А., св.И., св.Я.,И.И.,И.И., А.И..От приетите по делото писмени доказателства – докладна записка от св.И. и жалба от св.Я., показанията на св.И.И., св.И.И., всички събрани на досъдебното производство доказателства се установи, че деянието е извършено на 23.12.2008г. около 16.30 часа.Твърденията на св.Я. , на св.Я., св.И., че деянието е станало на 24.12.2008г. съдът не ги кредитира, като счита, че с оглед отдалеченият период от време, тези свидетели са преценили, че по-лесно биха запомнили датата, като запомнят, че е станало на Бъдни вечер.Св.И.И. е категоричен, че деянието е станало на 23.12.2008г. тъй като тогава е отивал на банкет на полицията. Дори защитната позиция на обвиняемите е свързан с дата 23.12.2008г..

          От показанията на св.Я. и св.А. се установи, че минавайки покрай незастроена напълно сграда , св.я. е бил нападнат от обв.К.А. и в последствие от обв.С.А..Св.А. казва, че „ и аз като ги видях знам, че ще има трепане”.Тя е категорична, че К.А. е имал нож в ръката , категорична е, че св.Я. е започнал да бяга а обвиняемите са го последвали.

          Св.Я., св.И.И. и св.А.И. заявяват, че са чули отправените закани за убийство от страна на двамата обвиняеми спрямо св.Я..Св.Я., св.и. , св.Я. и от приетата поделото съдебно-психиатрична експертиза се установи, че св.Я. е възприел реално заплахите, променил е поведението си, получил е постравматичен стрес.

          Съдът не кредитира обясненията на двамата обвиняеми, като счита, че са защитна позиция.Те са в противоречие с показанията на св.Я., св.Я., св.И., св.И.И., св.И.И., св.Н.а. и събраните поделото писмени доказателства.Съдът не кредитира показанията на св.Н. Н. и М. А..Същите са изпълнени с вътрешни противоречия, те са в противоречие и с показанията на св.А., св.И.И. ,св.Я..Те са в противоречие дори и с обясненията на обвиняемите.Първоначално , единият твърди, че са били заедно с обв.С.А. и са отишли при баща му, другият твръди, че въобще  никой не е ходил при обв.К.А..Единият твърди, че са били със С.А. когато св.И.И. е дошъл, а пък обв.К.а. не бил там.Св.И.И. е категоричен, че като полицейски служител познава двамата свидетили – Н. Н. и М. А., но същите не са били при обв.С.А. и обв.К.А..

          Налице са основанията за прилагане на чл. 78а от НК, тъй като санкцията, предвидена в чл. 144, ал. 3 от НК е лишаване от свобода до 3 години. Обв.С.А. не е осъждан за престъпление от общ характер, друг път не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.

Поради гореизложеното обв. С.А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

При определяне на наказанието което следва да се наложи на обвиняемата съдът взе в предвид разпоредбата на чл.27,ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.Като смекчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства съдът съобрази липсата на предходни осъждания ,  добри характеристични данни.Ето защо съдът при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства определи на обв.С.а.  административно наказание глоба в размер на 700/седемстотин// лева платима в полза на държавата.

Обв.К.А. не е осъждан /амнистиран /за престъпление от общ характер, друг път не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.

Поради гореизложеното обв. К.А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемият съдът взе в предвид разпоредбата на чл.27,ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.Като смекчаващи отговорността на обвиняемият обстоятелства съдът съобрази липсата на предходни осъждания ,  възрастта на обвиняемият и изразеното съжаление пред св.Я., както и заявеното желание дане се саморазправят за в бъдеще.Ето защо съдът при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства определи на обв.А.  административно наказание глоба в размер на 700/седемстотин// лева платима в полза на държавата.

          На основание чл.189,ал.3 от НПК, осъди обвиняемите да заплатят сторените по делото разноски в размер на 115 лв. за експертизи, т.е. всеки от тях следвада заплатипо 57.50 лв..

                    По изложените съображения съда постанови решението си.        

 

 

 

                                      СЪДИЯ: