№ 7619
гр. С., 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110131506 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от В. В. Л. против А. Ч. Ч. и Р. В. Ч., в която са
изложени твърдения, че ищецът притежава право на собственост върху самостоятелен обект
с идентификатор 68134.408.195.1.1, представляващ апартамент с адрес в гр. С., ул.
„*********“ № 22, ет.1 по силата на упражнено в периода от 2007 г. до подаване на исковата
молба давностно владение. Страната поддържа, че имотът бил собственост на С.З. и Р.З до
смъртта им съответно през 1986 г. и 1987 г., като предишните собственици били близки
роднини на бащата на ищеца. В исковата молба са изложени твърдения, че С.З. и Р.З имали
желание да прехвърлят правото на собственост върху апартамента на родителите на ищеца,
но доколкото последните имали намерение да закупят държавен имот предвид
ограниченията за притежание на правото на собственост от гражданите в сочения период,
апартаментът бил завещан на ответницата – пълнолетна сестра на ищеца. Страната
поддържа, че ответницата живее извън България от 1990г., като първоначално пребивавала в
Г., а след това се установила в САЩ, като след заминаването си първоначално майката на
страните се грижила за апартамента. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
през 2007 г. взел решение да заживее в процесния имот, поради което предприел действия по
направа на основен ремонт на жилището. В исковата молба са изложени твърдения, че през
пролетта на 2008г. е проведен онлайн разговор между ищеца, майка му и ответницата, в
който В. Л. заявил, че владее имота за себе си, с което твърдение ответницата била съгласна.
Ищецът поддържа, че през 2009г. се нанесъл да живее в процесния имот заедно с
приятелката си, като в периода от 2009 г. до есента на 2019 г. живял в имота, поддържал го е,
извършвал е ремонтни дейности, закупувал е обзавеждане, заплащал е всички режийни
разноски и данъци за апартамента. В исковата молба са изложени твърдения, че В. Л. се
легитимирал като собственик на имота в отношенията си с трети лица, както и че е
манифестирал пред ответницата Р. Ч. намерението си за своене. Страната поддържа, че след
завръщането си в България през 2021 г. ответницата се е снабдила с констативен нотариален
акт за собственост върху процесния недвижим имот от 16.09.2021г., след което дарила имота
на ответника А. Ч.. Ищецът поддържа, че ответниците не са имали достъп до апартамента от
момента на установяване на владението до периода 09.02.2023г.-18.02.2023 г. когато А. Ч. и
Р. Ч. сменили ключалката на жилището. Ищецът поддържа, че ответниците ограничават
достъпа му до имота.
По изложените твърдения е направено искане да бъде признато за установено, че
ищецът В. Л. притежава право на собственост върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.408.195.1.1, на основание
1
осъществено давностно владение за периода от 2009г. до предявяването на исковата молба –
17.03.2023г., като ответникът Ч. бъде осъден да предаде владението върху имота на ищеца.
Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответниците.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на петима свидетели при режим на
довеждане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Ч. е направила искане производството по
отношение на нея да бъде прекратено като недопустимо, тъй като същата към момента на
депозиране на исковата молба не се легитимира като собственик на имота, нито упражнява
фактическа власт върху него.
По същество на спора в срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват исковата
претенция. В депозираните отговори на искова молба са изложени твърдения, че ищецът не
е владял за себе си процесния имот и никога не е манифестирал намерение да свои същия.
Ответниците оспорват поддържаните от ищеца твърдения за проведен онлайн разговор, в
който В. Л. е заявил владелчески намерения спрямо имота. В депозираните отговори на
исковата молба са изложени твърдения, че ответницата Р. Ч. не е изгубила владението върху
имота, като го е своила от момента, в който го е придобила до 2021г., когато го прехвърлила
на сина си - ответника А. Ч., независимо, че в определени периоди от своя живот е живяла в
чужбина. Ответниците поддържат, че Р. Ч. не се е дезинтересирала от процесния имот
независимо, че е живяла в чужбина, като винаги е разполага с ключ и достъп до жилището.
Изложени са твърдения, че ответницата е осигурявала средства за разходите по управление и
поддръжка на същия, вкл. за извършване на необходимите ремонтни дейности, за
обзавеждане, за заплащане на данъци и режийни разноски и др. Ответниците поддържат, че
Р. Ч. е допуснала В. Л. и приятелката му да живеят в апартамента от 2010г., тъй като не са
разполагали със собствено жилище, като определят това като „търпими действия“, а не като
израз на намерение за своене на имота. Ответниците сочат, че при идванията си в България,
те, заедно със семействата им и техни гости, са имали достъп до процесния имот и са
отсядали в него, както и че винаги са държали в апартамента и прилежащите му помещения
свои вещи и документи. Поддържат, че ищецът не владее жилището като свое, което личало
и от подписан между страните Меморандум, в който страните по спора уреждат
имуществените си отношения, и от който е видно, че ответникът А. Ч. (в качеството си на
собственик на процесния имот) се задължава да прехвърли процесния апартамент на ищеца.
Твърди се, че през 2022г. ищецът е влязъл без разрешение в собствения на ответника А. Ч.
апартамент и е сменил ключалката на входната врата, за което е бил подаден сигнал в
полицията. Навеждат се твърдения, че между същите страни се води и друго производство
пред ОС-Б. по иск за собственост на недвижими имоти, находящи се в гр. Ц.. По изложените
доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена като в тежест на ищеца
бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Ведно с отговорите са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане от ответника А. Ч. да
бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели, а от ответника Р. Ч. чрез разпит на двама свидетели.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
Ревандикационният иск по чл.108 ЗС е иск за собственост, който съдържа в себе си
две искания за защита: да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот на конкретно правно основание и да се осъди ответникът да му
предаде владението върху имота. Съгласно т.2а от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016
г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, съдебното решение по ревандикационния иск
трябва да съдържа два диспозитива по двете искания, отправени от ищеца. Именно върху
тези два въпроса ще се формира и силата на пресъденото нещо на влязлото в сила съдебно
решение, като същите въпроси не могат да бъдат пререшавани в последващо производство.
2
Основанието на иска по чл.108 ЗС е същото като това на положителния установителен иск
за собственост – предмет на делото е претендираното от ищеца право на собственост.
Именно поради това, ако бъде отхвърлен ревандикационният иск, със сила на пресъденото
нещо ще е решен въпросът относно несъществуването на правото на собственост на ищеца
по отношение на процесния имот и последващ положителен установителен иск със същия
предмет би се явявал недопустим. Константна е практиката на ВКС, че е недопустимо
съединяването (кумулативно или евентуално) на ревандикационен иск с положителен
установителен иск поради идентичност на част от предмета на иска по чл.108 ЗС с този на
положителния установителен иск. Поради тези съображения, съдът намира, че предявеният
при условията на евентуалност положителен установителен иск е недопустим, поради което
не подлежи на разглеждане.
По процесуалната легитимация на страните, съдът намира следното:
Във връзка с доводите на ответницата Ч., че не притежава процесуална легитиимация,
тъй като преди образуване на производството се е разпоредила с правото на собственост
върху имота, следва да се отбележи, че ищецът има правен интерес да предяви исковата си
претенция по чл.108 ЗС не само срещу собственика на имота, но и срещу неговия
праводател, разпоредил се с имота преди завеждането на исковата молба. По този начин
ищецът би си осигурил максимален обем защита при евентуално уважаване на исковата
претенция, тъй като ще обвърже със задължителна сила не само приобретателя, но и
прехвърлителя на недвижимия имот. Обемът на защита се определя по воля на ищеца, като
от него зависи срещу кои лица ще насочи претенцията си.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е придобил право на
собственост върху процесния недвижим имот по силата на необезпокоявано, постоянно,
непрекъснато и явно давностно владение, манифестирано спрямо ответниците в посочения в
исковата молба период, както и че ответникът А. Ч. упражнява фактическа власт върху
имота.
В доказателствена тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по
обстоятелствата възложени в доказателствена тежест на ищеца.
Съдът при съобразяване на становището на страните намира, че на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК, следва да обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът
А. Ч. упражнява фактическата власт върху имота към момента на подаване на исковата
молба.
Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства са допустими,
относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на спора от фактическа
страна, поради което следва да бъдат приети. На ищеца следва да бъде указано, че
представеният ведно с исковата молба договор за дарение, обективиран в нот. акт № 173, том
I, нот. дело № 165/2021 г. по описа на нотариус Д.Ч., касае имот различен от процесния.
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетели, както следва: двама свидетели при режим на довеждане от ищеца и по един
свидетел при режим на довеждане от всеки един от двамата ответници, като на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК искането за разпит на повече от допуснатите свидетели следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели,
както следва: двама свидетели при режим на довеждане от ищеца и по един свидетел при
режим на довеждане от всеки един от двамата ответници, като на основание чл. 159, ал. 2
ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на останалите поискани от страните
свидетели.
УКАЗВА на страните да доведат допуснатите свидетели в първото по делото открито
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.04.2025 г. от 10:00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от подадения отговор.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4