РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Благоевград, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210101158 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Е. С. И., с
ЕГН **********, местожителство гр. ***, чрез адв. В. П., против И. Ф. И., с ЕГН
**********, местожителство гр. Б**** с която е предявен иск с правно основание чл. 49 от
СК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се прекрати
сключения между страните гражданския брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство
на същия без да се издирва вината за разтрогване на брака, както и да се постанови след
прекратяване на брака ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име - С.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 03.10.1992 година,
като от брака си имат родени две деца - Т. Ил. И., с ЕГН ********** и М. И.ова И., с ЕГН,
които към настоящият момент са пълнолетни. Сочи, че по време на брака нямат закупени
недвижими имоти, а семейното жилище, находящо се в гр. Благоевград, в което семейството
живеело до фактическата им раздяла, е собственост на родителите на ищцата. Твърди се, че
от около 10 години отношенията между страните сериозно се влошили, като въпреки
направените от страните усилия за заздравяване на брачните им отношения, това не се
получило и чувството на отчуждение, липсата на разбирателство, взаимност и привързаност,
на физически и духовни контакти се установило трайно помежду им. Навежда се, че от 2018
година страните са във фактически разделени, като всеки води самостоятелен живот, живее в
различно жилище, не поддържат контакти като съпрузи. Ищцата сочи, че работи и живее в
Испания, а ответникът останал в България. Твърди се, че брачните им отношения са
непоправимо и дълбоко разстроени, а бракът им съществува само формално, като
запазването му не е в интерес нито на страните като съпрузи, нито на обществото, поради
което се иска неговото прекратяване.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок ответника не
е депозирал писмен отговор.
С определение № 2158/28.10.2024г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът е обявил на страните проект на доклад по делото, като се е произнесъл по
1
доказателствените искания им искания и ги е приканил към помирение чрез медиация и
постигане на споразумение по чл.51 от СК.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат В. П., който поддържа подадената искова молба. Ангажират писмени и гласни
доказателства. Изразява становище, че искът е основателен и доказан, като следва да бъде
прекратен брака, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без да се издирва
вината, както и съда да постанови ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име С.
Не се претендират разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, явява се лично. Не оспорва
исковата молба и признава, че бракът между страните е изгубил съдържание. Изразява
съгласие да се разведе, като посочва, че от четири години не живеят заедно, децата им са
пълнолетни.
След като се запозна с представените писмени доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
Страните са сключили граждански брак на 03.10.1992 г. в гр. Благоевград, за което е
съставен акт за сключен граждански брак № 313 от 03.10.1992г., видно от представеното и
прието като доказателство Удостоверение за сключен граждански брак.
Видно от изготвената справка НБД Население става ясно, че страните имат родени две
деца – Т. И. Т., ЕГН ********** и М. И.ова И., ЕГН **********, които към настоящия
момент са пълнолетни.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Н. П., която
сочи, че е леля на ищцата Е. И.. Споделя, че племенницата й се е омъжила за И., с който от 6
години не живеят заедно. посочва, че преди 6 години Е. избягала в Испания, тъй като
ответникът много я тормозел. Сочи, че Е. и И. имат две деца, които са пълнолетни, имат и
внуци от едната дъщеря.
Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
последователни, почиват на преките му впечатления и кореспондират със събраните по
делото доказателства.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи
от правна страна:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:
Предвид изложените и потвърдени с доказателства факти, съдът намира, че е налице
хипотезата на чл.49, ал. 1 от СК, а именно, налице е дълбоко и непоправимо разстройство на
брака на страните, поради което искът е основателен и следва да бъде допуснат развод.
Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение,
доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и
в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения
между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали
такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Във всеки отделен
случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени
дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Отражението върху брачните
отношения се преценява с оглед на всички доказателства по делото.
От съвкупно събраните по делото писмени и гласни доказателствата се установи, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им
липсва уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и от
желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в
тази насока на събраните в хода на делото гласни доказателства. По категоричен и
убедителен начин се установи, че страните са във фактическа раздяла в продължение на
2
дълъг период от време, повече от 6 години. Установи се от показанията на свидетеля, че през
периода на фактическа раздяла ищцата и ответника не са поддържали съпружески
отношения.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за
обществото, и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва
да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство. Ето защо съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
допуснат развод.
По въпроса за вината :
В исковата молба, ищцата е поискала съдът да не се произнася относно вината за
дълбоко и непоправимо разстройство, а ответникът не е депозирал писмен отговор,
следователно не е поискал произнасяне по вината в срока за отговор, поради което и по
аргумент от чл.49, ал.3 от СК, съдът не следва да се произнася относно вината за
разстройство на брака.
Ищцата не е претендирал издръжка от съпругата си, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Относно ползването на семейното жилище :
В исковата молба ищцата не е поискала предоставяне на такова, като се установи, че
страните не са имали такова, поради което съдът не е длъжен да се произнася, предвид
липсата на родени от брака деца.
От брака се установи, че страните имат родени две деца - Т. И. Т., ЕГН ********** и
М. И.ова И., ЕГН **********, които към настоящия момент са пълнолетни, поради което
съдът не дължи произнасяте относно упражняването на родителските права, местоживеене,
лични контакти и издръжка.
По отношение фамилното име :
По отношение на фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, съдът
намира, че ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име Сукалинска, тъй
като се установи, че по време на сключване на брака е приела да носи фамилното име на
съпруга си - И., в каквато насока е и искането на ищцата.
Разноски по делото :
Окончателната държавна такса, съдът определя в размер на 25,00 лева, която изцяло е
внесена от ищцата при образуване на делото.
Предвид липсата на произнасяне относно вината за брачното разстройство, в каквато
насока ищецът е поискал съдът да не се произнася, както и разпоредбата на чл. 329, ал. 1,
изр. 1 от ГПК, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили.
С оглед на гореизложеното, Районен съд - Благоевград
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 03.10.1992 г. в гр. Благоевград, между Е.
С. И., с ЕГН ********** и И. Ф. И., с ЕГН **********, с развод поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, без издирване вината за прекратяване на брака.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Е. С. И., с ЕГН **********
да възстанови предбрачното си фамилно име Сукалинска.
На основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
3
по ГПК, определя окончателна държавна такса по иска за развод от 25,00 лева /двадесет и
пет лева/, които са изцяло внесени от ищцата при образуване на делото.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати за вписване на
промените в гражданските регистри.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4