РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Перник , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 260415 от 05.11.2020 г. по гр.д. № 1416/2020 г., Пернишкият
районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу Л.К. С. – В., че ответникът дължи на ищеца заплащане по
Договор за потребителски паричен кредит № *** г. с „Провидент Файненшъл
България“ ООД и извършена впоследствие цесия на *** г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на сумата от 835.96 лева,
от които главница в размер на 409.96 лева, договорна лихва от 44.67 лева, такса за
оценка на досие 19.96 лева, такса за услуга „Кредит у дома“ – 82.12 лева, такса за
услуга „Кредит у дома за събиране на погасителните вноски – 191.12 лева,
обезщетение за забава от 88.13 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението пред съда – 11.12.2019 г., да окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. 08025/2019 г. на ПРС.
Със същото решение „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на
Л.К. С. – В. сумата от 300.00 лева – направени разноски по исковото производство,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 300.00 лева –
разноски в заповедното производство.
Недоволен от решение е останал ищеца – „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, които са го обжалвали в срок. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд
е приел невъзможност вземането по договора да бъде прехвърлено, както и
неуведомяване на ответницата за извършената цесия. По изложените в жалбата доводи
1
и аргументи моли решението, в обжалваната му част да бъде отменено, като им се
присъдят направените разноски.
В срока за отговор по въззивната жалба е постъпил такъв от Л.К. С. – В. чрез
упълномощения представител –адв. В., в който се твърди, че въззивната жалба е
неоснователна и недоказана. В отговора поддържа, че решението на Районен съд -
Перник е правилно и законосъобразно, като твърди, че ответницата по иска не е била
надлежно уведомена за извършената цесия, и не е надлежен ответник по иска, което
обстоятелство Районен съд Перник правилно е възприел в решението си. Поддържа, че
между страните е било налице валидно облигационно отношение по силата на договор
за кредит, по който ищецът – кредитор, не е изпълнявал задълженията си, като с това
си виновно поведение е поставил ответницата в обективна невъзможност да изпълнява
своите задължения по договора. По изложените в отговора по жалбата доводи и
аргументи, моли решението да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените
разноски.
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за редовността и
допустимостта на предявения иск, по реда на чл.129 от ГПК и т.4 от Тълкувателно
решение № 1/17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е констатирал, че
исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4
от ГПК. Приел е, че ищецът е претендирал суми по договор за потребителски кредит от
*** г., представляващи неплатена главница, договорна лихва, такса за оценка на досие,
такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя, както и обезщетение за забава, но не е
изложил обстоятелствата на които основава искът. С оглед тези констатации и с цел
отстраняване на всички тези нередовности с Определение № 296 от 12.04.2021 г.,
въззивният съд е оставил без движение исковата молба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, като нередовна и е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да конкретизира предявения иск, като изложи факти и обстоятелства,
кога твърди, че ответницата е преустановила плащането по процесния договор, да
посочи периодите за които се претендират сумите за: незаплатена главница, договорна
лихва, такса за оценка на досие, такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, както и
обезщетение за забава.
С определението си съдът е указал на ищеца , че при неотстраняване на
нередовностите, първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а производството
по делото - прекратено.
Определение № 296 от 12.04.2021 г. е връчено на ищеца на 23.04.2021 г. на
посочения в исковата молба и въззивната жалба адрес по седалище и адрес на
управление в *** чрез технически сътрудник – И., за което е направено и съответното
отбелязване в разписката към съобщението.
В указаният от съда едноседмичен срок, ищецът не е отстранил констатираните
от въззивната инстанция нередовности в предявения иск, който е изтекъл на 30.04.2021
г. Отстраняването им по инициатива на ищеца е направено с писмена защита
депозирана по пощата, неподписана от сочения в нея пълномощник – ю.к. К.П., с
2
пощенско клеймо от 09.06.2021 г. и пристигнала в съда на 10.06.2021 г., заведена с вх.
№ 2646 в 10:40 часа (след проведеното открито съдебно заседание), което е станало
след изтичане на указаният от съда срок.
С определение от 14.05.2021 г., делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 10.06.2021 г., в което не е докладвана посочената по-горе
писмена защита, тъй като както вече бе посочено, същата е постъпила в съда след
неговото провеждане.
На основание чл.64, ал.1 от ГПК, процесуалните действия, извършени след като
са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, поради което и следва
да се приеме, че ищецът не е отстранил констатираните от съда нередовности в
предявения иск.
След като нередовностите на исковата молба не са отстранени от ищеца в хода
на въззивното производство, въпреки дадената му възможност за това по реда на
чл.129, ал.1 вр. с чл.127, ал.1 от ГПК, то обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде обезсилено, а въззивното производство – прекратено, в който смисъл е
възприетото в т.7 на Тълкувателно решение № 2 /2004 г. на ОСГК и ТК на ВКС,
съгласно която когато констатация за нередовност на исковата молба се направи от
въззивния съд, какъвто е и настоящия случай, той освен прекратяване на
производството, обезсилва и решението на първата инстанция, като недопустимо,
постановено по ненадлежно предявен иск. Недопустимостта е порок на обжалваното
решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде
констатиран служебно от въззивния съд.
Предвид изложеното, решението на районния съд се явява недопустимо, като
постановено по нередовна искова молба, и следва да се обезсили, а производството по
делото на основание чл.129, ал.3 във връзка с ал.4 от ГПК да се прекрати.
С оглед приетото в т.13 от ТР № 4/2013год. от 18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 от
ГПК, не по спогодба, съдът разглеждащ установителния иск, обезсилва издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, като
обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на
производството по делото.
Обезсилването на заповедта за изпълнение в посочената по – горе в т.13 от
цитираното тълкувателно решение хипотеза, е правна последица от прекратяването на
исковото производство по чл.422 от ГПК, поради което въззивният съд, следва да
обезсили издадената в полза на ищеца заповед № 5703 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 12.12.2019 г. по ч. гр.дело № 08025/2019 г. по описа на
ПРС.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК,
съобразно направените искания и представените доказателства за извършването на
разноски, на въззиваемата страна се дължат както направените в хода на въззивното
производство разноски, така и направените в хода на първоинстанционното и
заповедното производство, които са в общ размер на 900.00 лева и са както следва:
3
300.00 лева за процесуално представителство в заповедното производство, 300.00 лева
за процесуално представителство в първоинстанционното производство и 300.00 лева
за процесуално представителство във въззивното производство.
Жалбоподателят е противопоставил възражение за прекомерност на
претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 от
ГПК, което съдът намира за неоснователно. Уговореното и заплатено на процесуалния
представител на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното и заповедното производство е в минимален размер, предвиден в
чл.7, ал.1, т.2 вр. чл.7, ал.7 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаградения, поради което и предвид фактическата и правна сложност
на делото, липсват основания за неговото намаляване.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260415 от 05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1416
по описа на Районен съд – Перник за 2020 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от *** г. издадена по ч. гр.дело № 08025/2019 г. по описа на ПРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.К. С., ЕГН ********** от ***
разноски по производството в размер на 900.00 (деветстотин) лева, от които 300.00
лева за процесуално представителство в заповедното производство, 300.00 лева за
процесуално представителство в първоинстанционното производство и 300.00 лева за
процесуално представителство във въззивното производство
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4