№ 995
гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100500982 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК *********, срещу решение №260101/18.01.2021 г.,
постановено по гр.д. № 2450/2020 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да
заплати на А. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***************************,
сумата от 1 лев, заявена като частичен иск от сума в общ размер на 1123,05
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения на
ищеца лек автомобил ************************, вследствие
застрахователно събитие по договор № 0306X0415118, с валидност 00.00 часа
на 09.09.2018 г. до 24.00 часа на 08.09.2019 г., а именно - ПТП, настъпило на
21.07.2019 г., при движение по път в посока от гр. Варна към с. Приселци,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.405,
ал.1 КЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че с
декларираната в уведомлението за щета воля на застрахования обезщетението
1
да бъде определено и изплатено по представени фактури, между страните по
застрахователното правоотношение е постигнато съгласие относно начина на
определяне на обезщетението и в тази връзка непредставянето на такива
фактура представлява пряко нарушение на договора. Съдът е следвало да се
съобрази с волята на страните във връзка с разпоредбите на застрахователния
договор и постигнатите последващи договорености и да приеме валидното
изпълнение от страна на застрахователя.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от А. И. И. срещу
ЗАД „Армеец”, иск с правно основание чл. 405 от КЗ за присъждане на
сумата от 1 лв. – частичен иск от претенция в пълен размер на 1123,05 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения му
************************, нанесени при застрахователно събитие,
настъпило на 21.07.2019 г., при движение на автомобила по път от гр. Варна,
към с. Приселци, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се поддържа, че застрахованият при ответното
дружество с покритие „Пълно Каско“ автомобил е увреден на 21.07.2019 г.,
когато при управление на автомобила по път от гр. Варна, към с. Приселци,
от насрещно движещ се товарен автомобил изхвръкнал камък, който счупил
предното панорамно стъкло. По подадено от ищеца уведомление за щета била
образувана ликвидационна преписка № *****************. На 10.09.2019 г.
застрахователят изплатил обезщетение по две щети ***************** и
13019030106749 в общ размер на 665,95 лева, без да е ясно за коя щета каква
сума е определена. Изплатената сума е в значително занижен размер, тъй
като за възстановяване на автомобила са необходими 1789 лева, поради което
ответникът дължи доплащане на сумата от 1123,05 лева, от която в
настоящото производство се претендира част в размер на 1 лев.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска с твърдения, че
2
ищецът е поискал ликвидацията да бъде осъществена по фактури, без да е
представил такива, поради което същата е извършена на база експертна
оценка съгласно Методика към Наредба №24/08.03.2006 г. на КФН. Оспорва
от ищеца да е бил извършен разход по ремонт на автомобила в сочения от
него размер. Заявява, че за настъпилото застрахователно събитие е образувал
преписка по щета №*****************, като е изплатил в полза на ищеца
обезщетение в размер на 317,27 лева, който съответства на реално
претърпените щети.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая се свеждат до
поддържаните и в първата инстанция оспорвания на претенцията по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. В тежест на ищеца по иск с
посочената квалификация, сега въззиваем, е да установи наличие на валидно
учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното
събитие; изпълнение на задълженията му за заплащане на дължимата
3
застрахователна премия.
В разглеждания случай по делото не е налице спор, а и от ангажираните
писмени доказателства се установява, че страните са валидно обвързани по
силата на договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица №
*************, по силата на която ищецът е застраховал по застраховка
„Каско”, със застрахователна сума от 24200 лева за периода 09.09.2018г. –
08.09.2019г., собствения си ************************. Безспорен и
установен от представените доказателства е и фактът на настъпване на
застрахователно събитие и неговия механизъм, както и естеството, вида и
обема на подлежащите на възстановяване вреди. Представени са
доказателства за завеждане на претенцията по застраховка. Не е налице спор
и за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета в полза
на въззиваемия в размер на 317,27 лева.
Предвид липсата на поддържани във въззивната жалба оплаквания
досежно елементите от правопораждащия фактически състав, пред
настоящата инстанция спорът между страните се концентрира по въпроса за
размера на обезщетението, при съобразяване на вече заплатеното на
въззиваемия.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото
на чл. 386, ал. 2 КЗ. Посочената разпоредба предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, като за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи
друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване
на имуществото от същия вид. Съгласно легалната дефиниция на чл. 400, ал.
2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка поради овехтяване. Смисълът е да бъде реализирана в
4
пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на
настъпилия застрахователен риск. По изложените съображения всякакви
клаузи, уговорки и изявления, които дерогират тези императивни законови
правила, не могат да бъдат противопоставени на застрахования.
В раздел XIV от Общите условия са определени четири начина, между
които застрахованият може да избира, по които застрахователят да определи
застрахователното обезщетение при частични щети: 1. по експертна оценка,
съгл. действащата методика; 2. по представени фактури на сервиз предложен
от застрахователя; 3. по представени оригинални фактури от оторизиран
сервиз на марката и 4. по фактури от друг сервиз след изрично писмено
съгласие на застрахователя. Ищецът се е възползвал от правото си на избор и
в уведомлението за щета е заявил желание обезщетението да се определи по
представени фактури. Действително такива не са представени, но това не
освобождава застрахователя от отговорност, тъй като щетите подлежат на
обезщетяване независимо дали са реално отстранени или не. Непредставянето
на фактури не изключва или намалява отговорността на застрахователя, а
обуславя определяне на обезщетението съобразно възстановителната
стойност на автомобила.
В този смисъл предвидените в раздел XIV от общите условия клаузи за
определяне на обезщетението според методиката на застрахователя не
намират приложение. Същото се отнася и до лимитативно уговорените в
полицата начини на обезщетяване – „експертна оценка или доверен сервиз“.
Това е така, тъй като методиката се прилага единствено като минимална
долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно
размера на дължимото застрахователно обезщетение. При съдебно предявена
претенция за плащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи обезщетението съобразно предвидените императивни законови
правила. В случая в ликвидационното производство оценката е била
изготвена съобразно методиката на застрахователя, но доколкото тя по
съществото си представлява предложение отправено до другата страна –
застрахования, същата не е обвързваща за него, тъй като не е налице
приемане, а напротив изрично противопоставяне по исков ред.
5
Ето защо, въззивният съд намира, че размерът на обезщетението
правилно е определен от състава на ВРС на база заключение на вещо лице,
изготвено при съобразяване на осреднени пазарни цени между оригинални и
алтернативни нови части, без прилагане на коефициент за овехтяване и при
средна цена на труда между сервизи с ISO и без ISO с достатъчна степен на
представителност. След приспадане от така определения размер на
обезщетението – 767.98 лева, на доброволно изплатената част от него – 317.27
лева, остава непогасен остатък в размер на 450.71 лева, което обосновава
извод за основателност на предявения частичен иск до претендирания размер
от 1 лев.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия не се присъждат разноски поради липсата на
направено искане и представени доказателства за сторени такива в
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260101/18.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 2450/2020 г. на ВРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6