Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 83 23.03.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и пети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 455 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от М.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** , със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ 18, ет.3, офис 6, против Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ 2, представлявано заедно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и Вася Петрова Кокинова - Моллова, чрез пълномощника юрисконсулт Иван Йорданов, с искане за осъждане на ответното дружество като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати на ищцата сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на загубата на сина ѝ С. М. Г.от настъпило на 20.04.2019 г. произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 20.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 356 лв. (триста петдесет и шест лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – заплатените разходи за погребение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 28.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 20.04.2019 г., около 12:50 ч., в гр. Бургас, на кръстовището на ул. „Фотинов“ и ул. „Георги Кирков“, движейки се в посока от ул. „Богориди“ към ул. „Славянска“, И. К.Д., ЕГН **********, при управление на собственото си МПС марка „БМВ“ с рег. № А 99 11 НК, нарушил правилата за движение по пътищата, като не бил достатъчно внимателен и предпазлив към пресичащите деца, в резултат на което блъснал едно от тях - С. М. Г.на 7 г., ЕГН **********. Това било установено с Констативен протокол с пострадали лица № 769р-4135/ 20.04.19 г. на ОДМВР-Бургас. Детето било откарано в УМБАЛ – Бургас, където било констатирано, че в резултат на произшествието детето е починало от черепно-мозъчна травма. Произшествието е настъпило в гъстонаселен жилищен район в центъра на града, на еднопосочна улица с паркирали от едната страна коли, поради което видимостта била изключително затруднена. В района имало множество ресторанти, магазини и галерии, а тротоарите били с минимална ширина. Това налагало още по-голяма бдителност от страна на шофьорите. Отговорността на Д. произтича от разпоредбите на чл. 117 и чл. 20 от ЗДвП, изискващи скорост на движение, съобразена с конкретната пътна обстановка.
Отговорността на ответното дружество произтича от сключения между него и виновния причинител на ПТП - И. Д. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/11/118003007001, със срок на покритието 28.10.2018 г. до 27.10.2019 г. Ищцата заявява, че на 09.05.2019 г. е предявила претенция пред застрахователя, към която приложила констативния протокол с пострадали лица, удостоверение за раждане, съобщение за смърт и препис извлечение от акт за смърт. В ответното дружество била образувана ликвидационна преписка № 10019100101507Н, но обезщетение не било определено, нито изплатено. За настъпилото ПТП е образувано ДП № 274/2019 г. на I РУ- ОД МВР Бургас.
Според ищцата Г., от описаното произшествие за нея като майка на загиналото дете са настъпили тежки неимуществени вреди и тази загуба е непреодолима. Търпените от нея душевни болки и страдания не могат да бъдат описани и ще продължават и в бъдеще, тъй като празнотата в сърцето ѝ не може да се запълни. Починалото дете е щяло да бъде опора за майка си. Прекършена била завинаги мечтата на всяка майка да види своя син пораснал, да чувства подкрепата му, да разчита на него, да види как се справя успешно с всяка от трудностите съпътстващи живота му. Посочва се, че детето до смъртта си е живяло с родителите си в семейна среда на подкрепа, като извън безспорната родствена връзка, между него и майката съществувала особена духовна и емоционална близост и това правело загубата на детето още по-непреодолима и тежка.
Постъпилият писмен отговор от ответното дружество, съдържа оспорване на претенциите като неоснователни. Ответникът признава наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че по повод настъпилото произшествие на 20.04.2019 г. между водача на л.а. „БМВ 300“ с ДК № А 99 11 НК И. К.Д. и пешеходеца С. М. Г., ищцата е предявила застрахователна претенция и по нея е образувана посочената ликвидационна преписка № 10019100101507Н. От представените пред застрахователя документи обаче, не можело да се направи категоричен извод за вината на водача Д., поради което с писмо изх.№ Л-4021/ 27.05.2019 г. от ищцата било поискано да представи допълнителни доказателства за основанието и размера на претенцията. Такива не били представени, включително и в настоящото производство. Позовава се на чл. 499 ал. от КЗ, като с поведението си ищцата умишлено е възпрепятствала определянето и изплащането на обезщетението, поради което кредиторът е изпаднал в забава. Прави възражение за липса на вина у водача Д., поради което счита, че за застрахователя не възниква задължение за заплащане на обезщетение. Единствено отговорен за настъпване на произшествието е пешеходецът, който чрез неправомерното си поведение е станал причина за настъпване на произшествието. Оспорва се и механизма на настъпване на произшествието. Сочи, че ПТП е настъпило на пътното платно, на място където липсва пешеходна пътека и пешеходецът не е имал право да престоява на пътното платно. Пешеходецът не се е съобразил с интензитета на движението, навлязъл е в опасната зона за спиране на автомобила, като поставил водача му в невъзможност да предотврати сблъсъка. Самото съприкосновение между автомобила и пешеходеца е настъпило в дясната част на МПС, а не челно което сочело, че пешеходецът се е ударил в преминаващия автомобил, а не обратно.
В условията на евентуалност, ответната страна твърди съпричиняване при значителен превес в приноса на пострадалия. Оспорва размера на иска, като счита същия за значително завишен и некореспондиращ с претърпените от ищцата болки и страдания, както и предвид високата степен на съпричиняване от страна на пострадалия. От друга страна, ищцата не е положила дори минимални грижи за опазване на детето си, като оставила същото без надзор в нарушение на чл. 8 ал. 8 от Закона за закрила на детето.
Оспорва иска за лихви изцяло като неоснователен, предвид неговата акцесорност. На отделно основание счита, че началният момент, от който застрахователят дължи лихва, е този по чл. 429 ал. 3 от КЗ, а именно от датата на претенцията за застрахователно обезщетение – 09.05.2019 г. Непредставянето на банкова сметка ***ост за лихви, като такава е била представена едва с исковата молба.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и тройна съдебно-автетехническа експертиза. Подробни доводи разви в писмени бележки.
В съдебно заседание ответното ЗАД „Армеец“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите съдебно-автотехническа и медицинска експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена ликвидационна преписка № 10019100101507Н при застрахователя (л.12-14 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след постановения отказ за плащане от застрахователя.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника ЗАД „Армеец“ АД и участвалото в ПТП МПС с рег. № А 99 11 НК, марка „БМВ“, собственост на И. К.Д., по повод договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/11/118003007001, със срок на покритието 28.10.2018 г. до 27.10.2019 г. (непредставена).
Според съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р-4135/ 20.04.2019г. на ОД на МВР-Бургас (л.7-8), участник е бил автомобил м.“БМВ“ с ДК № А 99 11 НК със собственик и водач И.Д., по което не са били отбелязани деформации. Пострадало е детето С. М. Г.– пешеходец, което е починало, видно от съставената медицинска документация (л.9-11; 64-70 и соц. доклади 54-63). Образуваното досъдебно производство № 431-ЗМ-274/2019г. по описа на МВР-Бургас и към настоящия момент не е приключило.
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.102-108), автомобилът „БМВ 530“ се е движел със скорост от 20-30 км/ч. по ул.“Фотинов“. На около 30 метра преди да пресече ул. „Г.Кирков“, Д. е възприел три деца от ромски произход около контейнерите за боклук от дясната му страна. Двете деца се втурнали да пресичат и след като ги изчакал, водачът потеглил. В този момент иззад контейнерите (с габарити: дължина – 1370 мм; широчина – 1015 мм; височина – 1470 мм) изскочило и последното (най-малкото) дете С., което поради ниския си ръст (не повече от 1200 мм) не се е виждало. Водачът не успял да спре и последвал сблъсък с десния преден калник на автомобила. Скоростта на движение на автомобила е била 19 км/ч. с опасна зона за спиране 7 м. При такава ниска скорост, според в.лице решаваща за фаталните последици е била скоростта на пешеходеца – 6,2 м/сек. В района на местопроизшествието, на 60 м северно и южно, няма обозначено място за пресичане на пешеходци, поради широчината на уличното платно – 6.00 м и ниските скорости на движение – под 40 км/ч. При тези обстоятелства, водачът на МПС е бил поставен в обективна невъзможност да избегне станалото ПТП.
Проведената и приета тройна съдебно-автотехническа експертиза (л. 242-259) съдържа оразмерена схема на мястото на удара (л.248), със залегнала скорост на пешеходеца от 2,9 м/с и на автомобила 22,3 км/ч., с опасна зона за спиране от 8,7 метра и разстояние между възприемането на пешеходеца от водача и настъпилия удар от 2,8 метра. При това положение, Д. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, за да спре преди удара е било необходимо да се движи със скорост от 8 км/ч.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.77-80), вещото лице д-р Н.Н. е описал констатираните наранявания по тялото при извършената аутопсия. Причина за настъпилата смърт (кауза мортис) е тежката черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчните полукълба, освен установените контузии на продълговатия мозък, моста на Вероли, контузията на левия бял дроб, фрактурата на горна челюст в лявата й половина. Вещото лице счита, че описаните увреди като причини за смъртта са в пряка връзка с претърпяното ПТП.
Според показанията на свидетелката К.Ж. – очевидец, миналата година в края на пролетта на ул. „К. Ф.“ № *чула глъчка, излязла на балкона и видяла спряла кола. От нея излязъл мъж, взел дете, сложил го в колата и потеглил.
Според свидетелката Р. Е.– позната на М.Г., запознала се с нея в М. р., където Е. има кафене. М. обикаляла с децата и мъжа й, ровели из кофите за боклук за кашони и пластмасови бутилки. Просели в кафенето от клиенти, затова свидетелката започнала от съжаление да им дава храна: мажела филии на децата, носела им стари дрехи от нейните деца, а на най-малкият (С.) давала 2 лв. и така по 2-3 пъти в седмицата. Другото момче се казвало И., а момиченцето С. М. разказала на свидетелката, че С.го блъснала кола и починал. Обвинявала се, че е виновна, защото го пуснала с баща му. Децата винаги били мръсни, не са посещавали училище.
Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.
На 20.04.2019 г., около 12:50 ч., в гр. Бургас, на кръстовището на ул. „К. Ф.“ и ул. „Георги Кирков“, движейки се в посока от ул. „Богориди“ към ул. „Славянска“, И. К.Д., ЕГН **********, при управление на собственото си МПС марка „БМВ“ с рег. № А 99 11 НК, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.117 от ЗДвП, като не е подходил с необходимото внимание и предпазливост към пресичащите деца, в резултат на което блъснал едно от тях - С. М. Г.с ЕГН **********, с което причинил смъртта му. Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицинска и тройна съдебно-автотехническа експертизи, а също и от показанията на свидетелите Ж. и Е.. Механизмът на станало произшествие е изяснен в заключението на в.л. д-р инж. Ю. П., инж. П.С. и инж. А.Ж. – л.251-253, на което съдът се позовава изцяло. Причините са обективни: основната е настъпилата тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчните полукълба, освен установените в аутопсионния протокол контузии на продълговатия мозък, моста на Вероли, контузията на левия бял дроб, фрактурата на горна челюст в лявата й половина, подробно анализирани в заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице д-р Н.Н. посочи, че травмите отговарят да са причинени от настъпилият удар с предния десен калник на лекия автомобил.
Уставен по делото беше деликт, вследствие на който е налице и увреждане на пострадалото дете. В подкрепа на този извод са събраните по делото доказателства. Или след извършената преценка на доказателствата може да бъде направен обоснован извод, че произшествието е причинено от водача на лекия автомобил И. Д.. При така установените факти, съдът приема, че пътно-транспортното произшествие с причинените от него вреди са вследствие на виновното поведение на водача на л.а.м. „БМВ 530“, който е допуснал нарушение на правилата за движение – чл.117 от ЗДвП, обосноваващи неговата вина за настъпването на вредоносните последици.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищцата М.Г. е претърпяла страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки след смъртта на детето й С., за причиняването на което вина има И.Д.. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил смъртта на С.Г., като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № А 99 11 НК, управляван от И. Г..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след смъртта на детето С., М.Г. не би могла да живее както преди това. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че ищцата е ходела навсякъде заедно с трите си деца, между които е бил и С.. Загубата на дете на 7 годишна възраст е огромен шок за всеки родител. Претърпените болки и страдания от ищцата вследствие на преживяното, невъзможността да води живот както преди, съдът преценява че отговарят на сумата от 100 000 лв.
Направеното
възражение от ответната страна за съпричиняване, съдът приема за частично основателно.
Първоначално водачът е спрял напълно, възприемайки възрастният от ромски
произход и 2-те пресичащи след него малолетни деца. След това е потеглил, като
скоростта непосредствено преди удара е била 22,3 км/ч. На 2,8 метра преди
сблъсъка, И.Д. е възприел и изскочилото внезапно иззад последния контейнер за
боклук на платното дете С., което не е могъл да види своевременно поради
обективния факт, че детето е било високо 1,24 м (л.68), а контейнерите са били с
височина 1,470 м. (л.103). Предприетото
от водача внезапно спиране, не е могло да бъде успешно, тъй като опасната зона
за спиране на автомобила с посочената скорост е 8,7 м. С внезапното изскачане
на пътното платно, пострадалият С.Г. е оказал значително влияние върху
станалото ПТП, което съпричиняване съдът оценява на 70 %. Този извод следва от
обективните действия на детето, като крехката му възраст (едва 7 навършени
години) има отношение към отговорността на останалите участници (водачът;
родителите). Като довод следва да се посочи приетото и от двете приети от съда
съдебно-технически експертизи, че ударът е бил осъществен в десния преден
калник на автомобила, т.е. налице е и страничен удар от детето в автомобила. Или
искът по чл. 432 ал. 1 от
Неоснователно е обаче възражението на пълномощника на застрахователя, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК („Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.“). Върховният касационен съд неведнъж е давал разяснения по повод нормата на чл.117 от ЗДвП (съотв. чл.123 от ППЗдвП), като в коректно цит.от пълномощника на ищцата съдебна практика (напр. Реш № 1067/ 11.10.1975 г. по н.д.№ 977/75 г., III н.о. и др.) е указано, че при наближаване на място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът има две възможности: или да намали скоростта, или да спре. И.Д. е имал правото и задължението да избере кое от двете да направи и ако преценката му е била неправилна, следва да понесе последиците затова. Водачът първоначално е спрял, но след това е продължил пътя си, без да се увери, че няма повече пресичащи деца. В друго свое решение – Реш. № 1231/ 24.10.1971г. по н.д.№ 1087/71г., III н.о., Върховният съд е отговорил на въпроса, какво е следвало да направи водачът на МПС, ако от кабината не е могъл да разбере, дали на платното няма препятствия и съотв. потеглянето да се осъществи безаварийно: водачът е бил длъжен да се увери за липсата на препятствие в т.нар. мъртво пространство, било като лично огледа същото със слизане от автомобила, било по друг начин, например чрез трето лице. В настоящият казус, виждайки да пресичат един възрастен и две малолетни лица и нямайки видимост зад контейнера за боклук, И.Д. е следвало поне да изчака, ако не и да слезе от автомобила или да помоли пътуващият в купето негов син, да огледа дали зад контейнера няма и други деца. Непредприемайки всички необходими действия, водачът не е изпълнил задълженията си по чл.117 от ЗДвП – избраното от него действие да потегли се е оказало неудачно, за което следва да понесе отговорност.
Каква е скоростната кутия на автомобила, е без значение. Управлението на лек автомобил с „пълен автоматик“, не е било пречка за водача му, да се движи с необходимата по-ниска скорост. Основателно е и възражението на пълномощника на ищцовата страна относно мястото, където е настъпило ПТП. Видно от съставената скица (л.252), може да се направи обоснован извод, че произшествието е станало върху пешеходна пътека по смисъла на §.6, т.54 от ЗДвП, която е продължение на южния тротоар на ул. „Г.Кирков“ пресичащ ул. „К.Фотинов“. Т.е. въпреки липсата на маркировка, Ив.Д. е бил длъжен да възприеме тази част от платното като пешеходна пътека и да подходи с по-голямо внимание.
По делото ищцата претендира лихва за забава, считано от 20.04.2019 г. – датата на деликта. Но съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 09.05.2019 год. – датата, на която ищцата М.Г. е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (л.12 – завеждане на заявлението).
Претендират се и 356.00 лв. като имуществени вреди от същото събитие. Приложените платежни документи сочат на основателност на тази претенция, доколкото сумата е изразходвана във връзка с погребението на починалото дете. Връзката между направените разходи и смъртта на С.Г. не буди съмнение. По отношение началния момент на претендираната лихва, важи с пълна сила изложеното по-горе, поради което лихва за забава следва да бъде присъдена от 09.05.2019г., когато е подадено заявление пред застрахователя.
На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, защитавал ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение, предвид оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие (л.6), в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Или налице е предвиденото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След като адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда в полза на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт ЗАД „Армеец“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. Панайот Велков общо сумата от 1430 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове за сумата от 30 000 лв.
След като ищцата изцяло е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 1200 лв. Това се отнася и до разноските, внесени от бюджета на съда или това е сумата от 1192.80 лв. за възнаграждения на вещите лица.
Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, ЗАД „Армеец“ АД има право да получи част от направените разходи за възнаграждение за САТЕ и СМЕ в размер на 90 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ 2, представлявано заедно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и Вася Петрова Кокинова - Моллова, чрез пълномощник юрисконсулт Иван Йорданов да заплати в полза на М.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** , със съдебен адрес:***, офис * сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на смъртта на сина ѝ С. М. Г.при настъпило на 20.04.2019 г. пътно - транспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от 09.05.2019 г. до окончателното изплащане, по следната сметка IBAN: *** М.С.Г., като иска до претендираните 150 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ 2, представлявано заедно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и Вася Петрова Кокинова - Моллова, чрез пълномощник юрисконсулт Иван Йорданов да заплати в полза на М.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** , със съдебен адрес:***, офис * сумата от 356.00 (триста петдесет и шест) лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило на 20.04.2019 год. ПТП, причинено от И. К.Д., ЕГН **********, при управление на собственото му МПС марка „БМВ“ с рег. № А 99 11 НК, застраховано при ответника, ведно със законната лихва считано от 09.05.2019 г. до окончателното изплащане, по следната сметка IBAN: *** М.С.Г..
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ 2, представлявано заедно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и Вася Петрова Кокинова - Моллова, чрез пълномощник юрисконсулт Иван Йорданов да заплати в полза на адв. Панайот Велков ***, със съдебен адрес:***, офис * сумата от 1430 (хиляда четиристотин и тридесет) лв. дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** , със съдебен адрес:***, офис 6 да заплати в полза на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ 2, представлявано заедно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и Вася Петрова Кокинова - Моллова, чрез пълномощник юрисконсулт Иван Йорданов сумата от 90 (деветдесет) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ 2, представлявано заедно от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и Вася Петрова Кокинова - Моллова, чрез пълномощник юрисконсулт Иван Йорданов да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и сумата от 1192.80 (хиляда сто деветдесет и два лв. осемдесет ст.) разноски, изплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: