Р Е Ш Е Н И Е
№260031 16.09.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело № 223 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба от „К.Б.” ЕООД с ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление:***, ПК 1606, представлявано от управителя Р.В.,
подадена чрез процесуалния им представител – юрк.М.К. против С.Ж.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***. В исковата молба се сочи, че на 08.03.2017г. между „4.Ф."
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус" и С.Ж.М. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл.6
от ЗПФУР. В заявката си ответницата М. заявила желание да й бъде отпусната сума
в размер 200 (двеста) лева. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата - 07.04.2017г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора,
сумата била отпусната от кредитополучателя чрез паричен превод посредством „И.“
АД.
На
17.03.2017г., във връзка с т.8.1 и 8.2. от Общите условия, ответницата М.
подала заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 200 лева.
Съгласно т.8.2 от Договора, получаването на допълнителен кредит представлявало
промяна в съществуващия договор за кредит, посредством сключването на нов
договор за кредит по реда на чл.3.1, като всичките параметри по съществуващия
договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по кредита оставали
непроменени. Сочи се, че на 17.03.2017г., сумата е отпусната на ответницата М.
чрез паричен превод в „И.” АД. Към датата на падежа – 07.04.2017г.,
кредитополучателят се е задължил да върне сума в размер на 400 лева,
представляваща главница по договора за кредит. Твърди се, че с настъпване на
падежа по договора - 07.04.2017г., кредитополучателят не е погасил дължимите
суми и е изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.2 от Общите
условия, от 08.04.2017г., „. Ф. В. започнали да начисляват наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01%
към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора (в
процесния случай - 0,00%), върху неизплатената главница за периода на просрочието.
Сочи се, че от „Вивус" изпратили напомнителни писма до ответника на адреса
му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.4 от Общите условия към Договор за
кредит №********** се таксуват по Тарифата на Кредитора, не се олихвяват и са
за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените
покани, ответникът не погасил гореописаните вземания.
На
23.11.2018г. „4.Ф." ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б."
ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по Договор №**********, в общ размер от 783,20 лева, от които:
главница - 400 лева; наказателна лихва – 333,20 лева; отписани такси за
събиране - 50 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1,
което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Ищецът
твърди, че не претендира заплащане на цедираната наказателна лихва и отписаните
такси за събиране, но претендира лихва за забава в размер на 117,76 лева,
начислена за периода от 08.04.2017г. до 02.03.2020г. Сочи се, че в изпълнение
на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпратило уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД,
което е получено лично от С.М. на 17.12.2018г. Твърди се, че от сключването на
договора за цесия до настоящият момент забавата на ответника продължава.
Гореизложеното
е мотивирало ищцовото дружество да поиска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата С.Ж.М. с ЕГН ********** да им заплати сумата в размер на
400 лева /четиристотин лева/ - главница по Договор за кредит № ********** от
17.03.2017г., сумата от 117,76 лева /сто и седемнадесет лева и седемдесет и
шест стотинки/ - лихва за забава, начислена за периода от 08.04.2017г. до
02.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
исковата молба – 06.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Сочат
банкова сметка, ***е от нея суми. Представят писмени доказателства. Претендират
присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявен
ни са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 във връзка с чл.240 във
връзка с чл.99 от ЗЗД.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М..
За ищцовото дружество в съдебно
заседание представител не се явява. Изпращат писмено становище с вх.№ 260631 от
07.09.2020г., с което молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Молят съда да
постанови неприсъствено решение, с което да уважи предявените от тях искове,
като им присъди заплатените по делото разноски. Представят списък на разноски
по чл.80 от ГПК.
Ответницата
С.Ж.М. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител, които да
изрази становище по предявените срещу нея искове.
За
да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
В
законоустановеният срок ответницата М. не е подала отговор на исковата молба и
не се е явила в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие /чл.238, ал.1 от ГПК/, като с Определение от
17.07.2020г. са й указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и
предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл. първо от ГПК. От представените по
делото писмени доказателства – Договор за кредит № ********** от 08.03.2017г.,
ведно с Общи условия на договора за кредит; Договор за кредит № ********** от
17.03.2017г.; разписка за извършено плащане № 2000000122173645 от 08.03.2017г.;
разписка за извършено плащане № 2000000122799729 от 17.03.2017г., Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ № BGF-2018-033 от 23.11.2018г., ведно с Приложение № 1 към Договора за цесия;
уведомление за прехвърляне на вземания, ведно с известие за доставяне на
уведомлението за прехвърляне на вземания на ответника М. и потвърждение за
прехвърляне на вземания, може да се направи извод за вероятна основателност на предявения
от ищеца иск с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 във връзка с
чл.99 от ЗЗД.
Вероятната
основателност на главната претенция на ищеца налага извода за вероятна
основателност и на аксесорната претенция на същия с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, представляваща искане за обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху неизплатената главница по Договора за кредит №
********** от 17.03.2017г., считано от 08.04.2017г. до 02.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед
гореизложеното, съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение в съответствие със заявеният петитум.
При
съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към
същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде
обоснована основателността на исковите претенции с правно основание чл.79, ал.1
във връзка с чл.240 във връзка с чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С
оглед на изхода по спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 250
лева /двеста и петдесет лева/, от които сумата от 100 лева – заплатена държавна
такса и сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложените мотиви, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Ж.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.”
ЕООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, ПК 1606,
представлявано от управителя Р.В., подадена чрез процесуалния им представител –
юрк.М.К., сумата в размер на 400 лева
/четиристотин лева/ - главница по Договор за кредит № ********** от 17.03.2017г.,
сумата в размер на 117,76 лева /сто
и седемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ - лихва за забава, начислена
за периода от 08.04.2017г. до 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 06.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Ж.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.”
ЕООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, ПК 1606,
представлявано от управителя Р.В., подадена чрез процесуалния им представител –
юрк.М.К., сумата общо в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, от които сумата от 100 лева – заплатена държавна
такса и сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: