№ 36521
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110142002 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от Д. В. А., ЕГН: **********, с адрес:
****************************, чрез адв. И. Н., срещу **************, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: ******************* и 3,
********************, с която са предявени искове за следното:
Да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на
ответника следните суми:
сумата от 1708,98 лв., представляваща главница за доставена питейна вода и отведени
и пречистени отпадъчни води в недвижим имот, находящ се в
****************************, с клиентски № **********, за периода от 15.01.2021
г. до 10.06.2021 г., поради погасяването й по давност;
сумата от 1285,63 лв., представляваща главница за доставена питейна вода и отведени
и пречистени отпадъчни води в недвижим имот, находящ се в
****************************, с клиентски № **********, за периода от 11.06.2021
г. до 14.05.2024 г., поради липса на облигационни отношения.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131
ГПК е депозирал отговор на исковата молба.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
С исковата молба е направено искане за задължаване на ответника на осн. чл. 190 ГПК да
представи фактурите, издадени през исковия период за процесния имот, което следва да бъде
уважено.
С отговора на исковата молба е направено искане за изискване и прилагане по делото на
ч.гр.д. № 64293/2024 г. по описа на СРС, 167 с-в. Съдът намира, че с оглед извършената
1
служебна проверка в ЕИСС, към настоящия момнет искането се явява ненеобходимо.
По отвода за недопустимост на предявените искове съдът намира следното:
При извършена с оглед наведения в отговора на исковата молба отвод за недопустимост на
предявените искове служебна справка в ЕИСС се установи, че срещу Д. В. А. в полза на
************** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.11.2024 г. по ч. гр. д. № 64293/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, с която длъжникът Д.
В. А. е осъдена да заплати на заявителя ************** следните суми: 2943,84 лв.,
представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му, находящ се в
************************, за период от 15.01.2021 г. до 01.03.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в
размер на 58,87 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. На 26.08.2025 г.
заповедният съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта.
Настоящият съдебен състав приема, независимо от наличието на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64293/2024 г. по описа на СРС, 167 състав,
включваща и част от оспореното в настоящото производство вземане, че предявените пред
настоящия съдебен състав искове са допустими. Същите са предявени с искова молба с вх. №
231147 от 15.07.2024 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено с вх. № 343166 от
29.10.2024 г., т. е. настоящите отрицателни установителни искове са първи по ред и не са
налице предпоставките на чл. 126 ГПК. С оглед обстоятелството, че настоящото
производство е образувано по-рано, то не може да намери приложение и актуалната съдебна
практика (определение № 278/19.05.20233 г. по т.д. № 1811/2021 г. на ВКС, I т. о. и
цитираната в него съдебна практика – определение № 292/3.06.2011 г. по ч. гр. д. № 156/2011
г. на ВКС, I. г. о.; определение № 335/27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 311/2012 г. на ВКС, I г. о.л
определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на ВКС, II т. о.; определение №
258/18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на ВКС, I т. о.; определение № 824/30.12.2011 г. по т.
д. № 181/2011 г. на ВКС, II т. о.; определение № 117/11.02.2013 г. по ч. т. д. № 1004/2013 г. на
ВКС, II т. о., решения по гр. д. № 1112/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о. и по гр. д. № 942/2020 г. на
ВКС І г. о. и други), според която предявен от длъжника отрицателен установителен иск за
същото вземане (респ. за част от вземането), за което преди това кредиторът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, е недопустим и производството по него
следва да бъде прекратено.
Съгласно определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. на ВКС, IV г. о.,
длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е
налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода
на производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането. Целта на
заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането –
законът презюмира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение.
Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на
пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което
заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. Бидейки сезиран с иск за установяване
2
недължимост на вземането, съдът не е обвързан от преценката на заповедния съд влязла ли е
в сила заповедта за изпълнение срещу длъжника.
С решение № 46/08.04.2012 г. по т. д. № 96/2012 г., съставът на ВКС, II т. о. е приел, че
висящността на производството по отрицателен установителен иск към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК и към датата на предявяване на иска по чл. 422 ГПК
съставлява абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за започване и за
провеждане на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК за същото вземане.
Съобразявайки тази практика и факта, че отрицателният установителен иск е предявен преди
заявлението по чл. 410 ГПК, съдът приема, че заповедта за изпълнение в тази част (касаеща
вземането, чиято дължимост е оспорена в настоящия процес) не е влязла в сила, независимо
от издаването на изпълнителен лист за сумите по заповедта. Както се посочи, преценката на
заповедния съд дали заповедта за изпълнение е влязла в сила не обвързва настоящия
съдебен състав, при липсата на данни въз основа на изпълнителния лист да е било
образувано изпълнително производство и да е изтекъл срокът за обжалването му по реда на
чл. 407 ГПК от страна на длъжника. Доколкото предявяването на отрицателния
установителен иск, с който вземането е оспорено, е пречка за влизане на заповедта в сила, то
не е налице и хипотезата на чл. 299 ГПК – спорът не е разрешен с влязло в сила съдебно
решение (каквито характеристики има и влязлата в сила заповед за изпълнение), съответно
искът подлежи на разглеждане по същество.
С оглед изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за насрочване на делото в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 03.11.2025 г. от
14:45 ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по
делото съдебно заседание да представи фактурите, издадени през исковия период за
процесния имот.
УКАЗВА на ответното дружество, че при непредставяне на изисканите документи в срок,
на основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника.
3
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са от Д. В. А. срещу ************** отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника следните суми:
сумата от 1708,98 лв., представляваща главница за доставена питейна вода и отведени
и пречистени отпадъчни води в недвижим имот, находящ се в
****************************, с клиентски № **********, за периода от 15.01.2021
г. до 10.06.2021 г., поради погасяването й по давност;
сумата от 1285,63 лв., представляваща главница за доставена питейна вода и отведени
и пречистени отпадъчни води в недвижим имот, находящ се в
****************************, с клиентски № **********, за периода от 11.06.2021
г. до 14.05.2024 г., поради липса на облигационни отношения.
В исковата молба се твърди, че съгласно справка за клиентски № **********, ответникът
претендирал от ищцата суми за предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се в
****************************. Твърди се, че за периода от от 15.01.2021 г. до 10.06.2021 г.
за процесния имот била начислена сумата от 1708,98 лв., която била недължима поради
погасяването й по давност, а за периода от от 11.06.2021 г. до 14.05.2024 г. – сумата от
1285,63 лв., която била недължима поради липса на облигационни отношения между
страните. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претенидра разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************** е подал отговор на исковата молба
чрез юрк. Елена Петрова, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни по основание и размер. Твърди, че предявените искове са недопустими, тъй
като по ч.гр.д. № 64293/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, в полза на ответника била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която обхващала и процесната сума и
период, поради което на основаие чл. 126, ал. 1 ГПК производството по делото следвало да
бъде прекратено. Искането към съда е да постанови определение, с което да прекрати
производството по делото поради недопустимост на предявените искове, а в условията на
евентуалност – да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Претенидра разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между страните за доставка на
питейна вода и ползване на ВиК услуги до процесния имот през исковия период;
2. качеството на ищеца на потребител на питейна вода и ВиК услуги през исковия период;
3. количеството на реално доставената на ищеца вода, нейната цена и размера на
4
претендираното вземане;
4. настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за разпределените в негова
доказателствена тежест обстоятелства.
ОБЯВЯВА като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ответникът е открил партида на името на Д. В. А., по която е начислил сумата от 1708,98 лв.,
представляваща главница за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни
води за периода от 15.01.2021 г. до 10.06.2021 г. и сумата от 1285,63 лв., представляваща
главница за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода от
11.06.2021 г. до 14.05.2024 г. за недвижим имот, находящ се в
****************************, с клиентски № **********.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5