Р Е Ш Е Н И Е
№ 1108
град Пловдив, 02.06.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря М.Г. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 955 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба на И.М.П., с ЕГН **********, подадена чрез адв. С.П. срещу Решение № 260001
от 04.03.2021 г. по АД № 31 от 2020 г. на Районен съд – Пловдив, осми
граждански състав.
С обжалваното решение е отхвърлена подадената от И.М.П. жалба срещу Заповед за задържане на лице рег. № 438зз-368
от 21.10.2020 г. на Полицейски орган в Трето РУ при ОД на МВР Пловдив -Г.Т., с която на касатора е наложена
Принудителна административна мярка /ПАМ/
"Задържане за срок от 24 часа" в помещение за временно задържане на
III-то РУ-Пловдив.
С жалбата се настоява, че решението на РС
Пловдив е постановено при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на процесуалните норми, поради
липсата на мотиви за достигнатите правни заключения, както и че решението е в противоречие с установените по делото
обстоятелства. Искането е съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да отмени
процесната заповед за задържане.
В съдебно заседание - И.М.П. се представлява
от адв. С.П., който поддържа жалбата, претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - Полицейски
орган в Трето РУ при ОД на МВР Пловдив Г.Т. се явява лично, оспорва жалбата, по
същество заявява, че към процесната дата на задържане са били налице всички
материалноправни предпоставки за издаване на заповедта.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени доводите на страните,
заключението на прокурора и фактите, изведени от РС - Пловдив от събраните по
делото доказателства, в рамките на
наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл.
218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес от обжалване на решението като
неизгодно за него.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, за срок, посочен в закона и в изискуемата писмена форма, поради което не е
нищожна.
РС-Пловдив стига до извод, че процесното
задържане на П. е обосновано и в
съответствие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.
6 от АПК, и съответства на целта на закона. Прието е, че са спазени всички
изисквания, предвидени в чл.
74, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, като касатора е бил уведомен за правата си, което
съдът е установил от оспорената заповед и от декларацията за правата и
желанието да се ползва от тях.
Настоящият касационен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Задържането на лице, на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която има за цел
преустановяване възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции
поведение, да се отстранят пречките пред полицейските органи и да им се даде
възможност да изпълнят възложените им задачи/задължения по служба дори, когато
отделни лица съзнателно им създават затруднения. Целта на мярката е да се
проведат действия във връзка с потвърждаването или оборване на съпричастността
на лицето към определено деяние. За прилагане на нормата е достатъчно наличието
на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното
лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва
да се посочи, че понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно
съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл.
207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна
мярка "задържане до 24 часа" по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за
извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. Т. е. да
са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, които именно дават право на полицейските
служители, при условията на оперативна самостоятелност да наложат въпросната
мярка. Следва да се посочи и че заповедта за задържане, поради естеството си,
предполага издаването й при условията на неотложност по реда на специалния
закон – ЗМВР. Задържането в такива
неотложни случаи представлява временна мярка, премахваща възникналата пречка
съобразно със законово определената цел по чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на Върховния административен съд – Решение № 1027 от
24.01.2019 г. по адм. дело № 5928/2017 г., Решение № 11556 от 02.10.2018 г. по
адм. дело № 4928/2017 г., Решение № 2463 от 20.02.2019 г. по адм. дело №
5227/2018 г. и други.
При издаване на процесната заповед, с която
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е задържал за срок до 24 часа П. в
помещение за временно задържане е посочен мотив за задържането „наличие на
данни за извършено престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества
или техни аналози - престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК във вр. с ЗМ№600/2020 г. по описа на Трето РУ Пловдив“.
При така описаната фактическа обстановка,
настоящият състав намира производството за проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На
следващо място, според чл.72, ал.1 от ЗМВР, принудителното задържане на лице е
правомощие на полицейските органи, а според легалното определение на чл.57,
ал.1 от ЗМВР, полицейски органи са органите на Главна дирекция “Национална
полиция”, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, Главна дирекция
“Гранична полиция”, областните дирекции, дирекция “Миграция”, дирекция
“Вътрешна сигурност”, дирекция “Международно оперативно сътрудничество”,
Специализирания отряд за борба с тероризма и звената “Общинска полиция”, които
пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1 – 3, 7 и 8.
Предвид посоченото до тук, процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно
и между страните.
Според посочената като основание за
издаване на процесната заповед разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление.
В случая, спрямо жалбоподателя
действително е образувано ДП №600 по описа на III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив за 2020г. но
същото е прекратено с Постановление на прокурор от РП- Пловдив от 28.10.2020г.,
предвид обстоятелството, че според приетото по преписката заверено копие на Протокол
от съдебна химическа експертиза с № 1971 от 23.10.2020г., изготвена от
служители на ОД на МВР Пловдив, сектор „БНТЛ“, от извършените изследвания на
бяло прахообразно вещество, приобщено с протокол за претърсване и изземване от
21.10.2020 г. от И.П., не се установява,
че веществото съдържа наркотични вещества.
С нормата на чл.142, ал.2 от АПК е
предвидено, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване
на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Такъв
нов факт по делото се явява посоченият по-горе Протокол от съдебна химическа
експертиза с № 1971 от 23.10.2020г., изготвена от служители на ОД на МВР
Пловдив, сектор „БНТЛ“, възоснова на който е издадено и Постановление на
прокурор от РП- Пловдив от 28.10.2020г. за прекратяване на ДП №600 по описа на
III-то РУ при ОД на МВР- Пловдив за 2020г.
Настъпването
на този нов факт е от съществено значение за решаване на делото, тъй като ако
същият е бил известен на ответника в настоящето производство, то той не би
издал оспорената по делото заповед.
В тази връзка е
и практиката на Върховния административен съд (ВАС), израз на която е Решение
№10838 от 11.07.2019г. по административно дело №8695/2018г. на ВАС, Пето
отделение.
Ето защо, като
отхвърля жалбата на И.М.П., с ЕГН **********, против Заповед за задържане на
лице рег. № 438зз-368 от 21.10.2020 г. на Полицейски орган в Трето РУ при ОД на
МВР Пловдив районният съд постановява
решението си при неправилно прилагане на закона. Респективно, оспореното в
настоящето производство решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова, по същество.
Предвид очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и
такива следва да му бъдат присъдени за двете инстанции, до размерите, в които
са доказано направени и съгласно приетите списъци на разноските. За разноските
следва се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения
акт, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив .
Така мотивиран и на основание чл.222, ал.1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260001 от
04.03.2021 г. по АД № 31 от 2020 г. на Районен съд – Пловдив, осми граждански
състав, като вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. №
438зз-368 от 21.10.2020 г. на Полицейски орган в Трето РУ при ОД на МВР Пловдив -Г.Т., с която на И.М.П. наложена
Принудителна административна мярка /ПАМ/
"Задържане за срок от 24 часа" в помещение за временно задържане на
III-то РУ-Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да
заплати на И.М.П., с ЕГН **********, сумата от 410,00 (четиристотин и
десет) лева, представляваща направените по административно дело №31 по
описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., VIII-ми граждански състав; както и сумата от
470,00 (четиристотин и седемдесет) лева, представляваща направените разноски по
настоящето производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: