Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. Плевен, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура -
Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 969/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Г.Д.И. срещу
Решение № 260001 от 17.09.2020 г. на Районен съд – Никопол,
постановено по н.а.х.д. № 152/2020 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил НП № 15-027/19.06.2020
г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „РК“ при
ИАРА – гр. Бургас, с което на Г.Д.И. ***, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1500лв. за извършено нарушение по
чл. 30, ал.3, т.1 от ЗРА, затова че при рутинна проверка служители на
ИАРА установили на 19.03.2020г. в 07:00 часа на р. Дунав, р.к. 611/ дунавски
канал/ в местността “Карабоаз“, че Г.Д.И.
извършва стопански риболов с риболовен кораб СМ 1027, чрез използване на 6 броя
хрилни мрежи, заварен в момент на изваждане на мрежен риболовен уред, потопен в
работно положение във водата в нарушение на т.2.9 от Заповед № РД-
09-69/01.02.2019г. на МЗХГ, валидна до 2021г. С наказателното постановление е
иззета уловената риба от вида „сребърна каракуда“ - 1.00кг., която е върната
във водата и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата: 6
бр. риболовни мрежи, риболовен кораб СМ 1027 и 2 бр. гребла.
Касаторът, чрез адв. К. *** обжалва решението с доводи
за неговата неправилност, поради нарушение на закона, нарушение на съществени
процесуални правила и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания
по чл. 348 ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от НПК.
Счита, че първоинстанционния съд не се е произнесъл относно отнемането от
страна на ИАРА на основание чл.90, ал.1 ЗРА имущество - риболовен кораб СМ 1027
- 1бр., 2 бр. гребла и 6 бр. мрежи с обща дължина 162 метра, като по този
начин, за първо нарушение на ЗРА, при уловена 1бр. риба с тегло 1кг. е наказан
с глоба от 1 500 лв. и отнемане на лодка, гребла и мрежи на стойност още
около 5 000 лв. т.е. общо около 6 500 лв. Моли да бъде отменено
постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени НП.
Ответникът– Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, чрез юрисконсулт И. П. изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Сочи, че заповед на МЗХГ, въвеждаща временна забрана за риболов в отделни водни
обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 ЗРА или участъци от тях, в която забрана попада
р.к.611 (дунавския канал, при устието на р.Вит) е общодостъпна на сайта на
агенцията. Приетите по делото писмени доказателства, се потвърждават
безпротиворечиво от показанията на актосъставителя и свидетелите на акта и
изводите на съда почиват на пълен и точен анализ на всички приети по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. При
постановяване на обжалваното решение, съдът не е допуснал процесуални
нарушения, които да доведат до отмяна на съдебното решение. Обсъдил е
процедурата по налагане на административното наказание по чл.91, ал.4 ЗРА и е
преценил, че са спазени изискванията на ЗАНН по налагане на административното
наказание. Правилно е отчел, че независимо от количеството па уловената риба (1
кг. сребриста каракуда), нарушението по чл.30, ал.3, т.1 ЗРА, е такова, на
просто извършване и уловът не е елемент от фактическия състав на правната
норма. Посочва, че съдът е обсъдил и налице ли са основания за третиране на
нарушението като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН. Обсъждайки
многобройните по делото писмени и гласни доказателства, съдът логично е стигал
до извода, че нарушението е с висока степен на обществена опасност и наложеното
в минимален размер наказание - глоба от 1500 лева, не следва да се отменя, за
да бъдат изпълнени целите на генералната и на частната превенции. Потвърждавайки
изцяло наказателното постановление, съдът потвърждава и наложените с него
административни санкции, включително и тези, по чл.90, ал.1 ЗРА относно
отнетите вещи, тъй като по делото е безспорно доказано, че именно отнетата
лодка и хрилни мрежи, са използвани за стопански риболов по време на забрана.
Моли решението на РС – Никопол да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в
сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Никопол е валидно и допустимо, но постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила.
Съдът обосновано е приел за безспорно доказано от
всички писмени и гласни доказателства визираното нарушение, а именно че на
посочената дата и час жалбоподателят е извършвал стопански риболов в посочения
канал на р. Дунав в нарушение на въведената със Заповед №09-69/01.02.2019г. на
МЗХГ целогодишна забрана за риболов, действаща до 2021г. Заповедта е публично
достъпна и оповестена на интернет страницата на министерството в раздел рибарство
и е била известна на дееца, предвид че същият извършва стопански риболов по
занятие и има издадено разрешение за такава дейност, което предполага, че е
запознат със ЗРА и правилата в сектора и му е добре известно, че такава забрана
ежегодно се въвежда от около 10 години. Не е изложил никакви възражения при
съставянето на акта.
Правилни са изводите за коректна правна квалификация
на деянието, липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство и компетентност на актосъставителя и
наказващия орган.
Правилно съдът е преценил и че наложеното
административно наказание „глоба“ в
установения от закона минимум от 1500 лв. не може да бъде намалено. При
определяне размера на наказанието наказващият орган правилно е преценил, че
деянието е извършено за първи път и е наложил наказание в установения от закона
минимум. Обоснован е и изводът, че нарушението не е маловажно, независимо от
минималното количество уловена риба – 1 бр. сребриста каракуда с размери 40 см.
и 1 бр. каракуда – 35 см. /или общо около 1 кг/ , тъй като деянието е свързано
с директен вредоносен резултат, изразяващ се в намаляване популацията на риба
от уловения вид.
Забраната по чл. 30 ал.3 т.1 ЗРА, въведена с
посочената министерска заповед е временна и забранява стопанският риболов с
всякакъв вид риболовни уреди и средства във водите на българския участък на р.
Дунав, като изрично е посочен и конкретният дунавски канал в м. „Карабоаз“ от
р.км. 611 – р.км.612, където е заловен жалбоподателя на място, заедно с друго
лице, в момент на извършване на стопански риболов с риболовен кораб и 6 бр.
риболовни мрежи, потопени във водата и установен улов от 2 бр. риби с общо
тегло 1 кг. Всички факти и обстоятелства сочат на умисъл за извършване на
конкретното нарушение.
Забраната е въведена с цел опазването популациите от
риба и други водни организми. Затова при установените факти правилен е изводът
на наказващия орган, потвърден от съда, че не са налице материално-правните
предпоставки на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава от обикновените
случаи на нарушения от същия вид, тъй като с оглед защитаваните от нормата
обществени отношения описаните факти и обстоятелства при извършването му са
отегчаващи вината и не сочат на по-ниска степен на обществена опасност на дееца
и деянието.
Споделят се изводите на съда относно доказаността на
извършеното нарушение и законосъобразността на наложеното наказание „глоба“.
Но с процесното НП освен наложеното наказание глоба са
отнети – рибата, предмет на нарушението, която е върната обратно във водата. В
полза на държавата са отнети и средствата за извършването му – уредите,
средствата и приспособленията, с които са уловени рибите – малък риболовен
кораб, 2 гребла и 6 бр. риболовни мрежи на осн. чл. 90 ал.1 ЗРА.
Но съдът не се е произнесъл нито в мотивите, нито в
диспозитива на решението относно отнетите на осн. чл. 90 ал.1 ЗРА вещи.
Съгласно чл. 20 ал.1 и ал.3 ЗАНН наред с предвидените
административни наказания, наказващият орган постановява отнемане в полза на
държавата, на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за
извършване на умишлено административно нарушение, както и вещите, принадлежащи
на нарушителя, които са били предмет на нарушението, ако това е предвидено в
съответния закон. Според ал.4 отнемането не се допуска, когато стойността на
вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
Още в жалбата до РС се съдържа довод, че според пренебрежимо малкото количество риба,
отнемането на вещите наред с наказанието глоба е безкрайно несправедливо, по
който въпрос първоинстанционният съд не се е произнесъл. Липсата на мотиви в
тази част е съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на съдебното
решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Никопол.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 т.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 260001 от 17.09.2020 г. на Районен съд – Никопол, постановено по н.а.х.д. № 152/2020
г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Никопол при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/