Решение по дело №418/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началник на РУ – Несебър на МВР, чиито действия са потвърдени от наказващия орган - началник на сектор в РУ - Несебър при Областна дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните работи, против решение № 13/27.01.2023 година по н.а.х.д. № 269/2022 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е отменено издаденото от началник на сектор в РУ - Несебър наказателно постановление № 22-0304-000127/11.03.2022 година (НП).

С НП, на М.А.А. за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

Касаторът оспорва решението с твърдения, че дори и да има допуснати някакви минимални грешки в административното производство, то в случая намира приложение разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН.

Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество.

Прокурорът пледира основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С НП, А., е наказан за това, че на 08.02.2022 година, в 20:20 часа в село Оризаре, на улица „Младост“, пред дом № 5, в посока улица „Опълченска“ – улица „Арда“, управлява лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“, с регистрационен номер А 3244 ММ, собственост на М. Стефанов А., като допуска самостоятелно ПТП с материални щети, напуска местопроизшествието и не уведомява съответната служба за контрол.

За да постанови решението си, съдът е преценил, че при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, както и е налице противоречие между описанието на нарушението и дадената правна квалификация.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че са налице основания за отмяна на оспореното наказателно постановление.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съгласно словесното описание на нарушението в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, М.А.А. управлявайки лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег. № А 3244 ММ, собственост на М. Стефанов А., „допуска самостоятелно ПТП с материални щети, напуска местопроизшествието и не уведомява съответната служба за контрол“. Действително така направеното описание не е съвсем прецизно, но доколкото е посочено, че лицето „напуска местопроизшествието“ то това описание съответства на хипотезата на чл.123 ал. 1 т. 1 от ЗДВП, а именно, че не спира, за да установи какви са последиците от произшествието. Не може да се споделят доводите на първоинстанционния съд, че от описанието на нарушението се установява по – скоро неизпълнение на вменените от законодателя задължения по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗДвП – „да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“ и чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „а“ от ЗДвП – „да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи“. Това е така , тъй като т. 2 на чл. 123 ал. 1 от ЗДвП се отнася до хипотезите на пътнотранспортно произшествие при което има пострадали хора, какъвто не е настоящият случай. Отделно от това както в АУАН така и в НП словесно е посочено, че с описаните действия лицето „не спира и не установява последиците от ПТП“. От доказателствата по преписката към НП може да бъде направен извод, че М.А.А. е разбрал какво нарушение е извършил, предвид даденото в тази насока от него сведение на 08.02.2022 година, в което той изрично заявява, че не е спрял и не е слязъл от автомобила, т.е. същият е бил напълно наясно с фактите по нарушението което е извършил.

Не се споделят и доводите на РС за допуснато нарушение на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при съставяне на АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на такива свидетели или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него - чл. 40 ал. 3 от ЗАНН. В настоящият случай АУАН е издаден в хипотезата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, т.е. в присъствието на нарушителя и свидетеля Д.Р.Й. - свидетел при установяване на нарушението, доколкото същият е бил в наряда който се е отзовал на сигнала подаден от ОДЧ за съборена ограда от лек автомобил с регистрационен № А 3244 ММ в село Оризаре, улица „Младост“ № 5. Разпоредбата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН е приложима само в хипотезата на липса на свидетели присъствали при извършване или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, каквато не е настоящата хипотеза, тъй като има свидетел на присъствал при установяване на нарушението.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че правилно е ангажирана отговорността на М.А.А. за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и правилно неизпълнението на това задължение е квалифицирано като нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП.

По изложените съображения, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 13/27.01.2023 година по н.а.х.д. № 269/2022 година на Районен съд – Бургас.

Вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0304-000127/11.03.2022 година на началник сектор в РУ Несебър при ОД – Бургас на МВР.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: