Р Е Ш Е Н И Е
19.04.2019 год.
Номер 96 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на деветнадесети март 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 350 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във връзка с чл. 121 - 126 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.
Образувано е по жалба на П.А.Д. ***, против Заповед № НК-10/26.06.2018 г. и присъединената към нея Заповед № ОСОС-48/26.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ гр. София, с която, съответно на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание чл. 107 ал. 1 т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ гр. Кюстендил. В жалбата се излагат подробни твърдения, относно незаконосъобразността на издадените заповеди. Посочва се, че същите са издадени в противоречие с администаривнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, тъй като Д. не е извършил твърдяните дисциплинарни нарушения, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 93 ал. 2 от ЗДСл., а именно нарушена е процедурата по изслушването на държавния служител, като същата е извършена формално, а също така и чл. 91 ал. 1 от ЗДСл., а именно, при определяне на дисциплинарното наказание, не е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, което не съответства на извършеното от жалбоподателя. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорените заповеди. Представя, чрез процесуалният си представител и писмена защита. Претендира адвокатски разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ гр. София, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да се отхвърли. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорените административни актове на осн. чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество като краен резултат за основателна. Съображенията за това са следните:
Не се спори между страните, че жалбоподателят П.А.Д. е изпълнявал длъжността главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ – при ОДБХ – Кюстендил, с ранг ІІІ младши, експертно ниво 5.
С доклад до ИД на БАБХ, с вх. № 6824/14.05.2018 г. на с.с.– Директор на ОДБХ – Кюстендил, подписан от В.В., изпълняваща функциите на директор на ОДБХ – Кюстендил /Заповед № ОСДП-49/29.03.2018 г. на ИД на БАБХ/ са описани констатирани извършени дисциплинарни нарушения, представляващи „неизпълнение на служебните задължения„ от д-р П.А.Д..
Със становище до ИД на БАБХ, с вх. № ВД – 1891/18.05.2018 г. на д-р Н.Л.– гл. директор на ГД „Верификация на официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ, относно неправомерни действия от страна на служители на ОДБХ – Кюстендил, предлага спрямо д-р П.А.Д. и д-р Г.Р.Т. да бъде образувано дисциплинарно дело, съгласно чл. 89 ал. 2 т. 1 от ЗДСл. за „неизпълнение на служебните задължения“.
Със Заповед № РД 11-902/28.05.2018 г. на ИД на БАБХ е наредено да се образува дисциплинарно дело № 14/2018 г., като дисциплинарният съвет да се произнесе с решение, което да съдържа мотивирано становище за налагане или не на дисциплинарно наказание срещу посочените по – горе служители в законовоустановения срок.
В Протокол от 01.06.2018 г. дисциплинарният съвет е направил съответните констатации с извод за представяне на подробно описани документи, както и да бъдат поискани обяснения от служителите, срещу които е образувано дисциплинарното производство в срок до 06.06.2018 г. Решено е дисциплинарният съвет да проведе ново заседание, след като бъдат представени поисканите документи и писмени обяснения.
В Протокол от 06.06.2018 г. дисциплинарният съвет е отразил становището си по образуваното дисциплинарно производство срещу П.А.Д., подробно изложено и подробно обосновано, като съвета единодушно приема, че е налице извършено дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя по смисъла на чл. 89 ал. 2 т. 1 от ЗДСл. – „неизпълнение на служебните задължения“ и предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от ЗДСл. Отлага за друго заседание произнасянето си за допуснатите дисциплинарни нарушения от страна на д-р Г.Р.Т..
С Решение от 06.06.2018 г. дисциплинарният съвет, след като е обсъдил всички събрани документи по дисциплинарно дело № 14, единодушно взема решение да предложи на ИД на БАБХ да бъде наложено на д-р П.А.Д. – главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Кюстендил, дисциплинарно наказание ро реда на чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител – „увалнение“.
С писмо изх. № 3090-Ю/04.06.2018 г. жалбоподателят е бил запознат с констатираните нарушения, като му е дадена възможност до 06.06.2018 г. – 11.00 часа да представи писмени обяснения за извършените нарушения, както и доказателства по тях. Писмото е връчено на 05.06.2018 г. в 15.10 ч.
С обяснение вх. № 7838/06.06.2018 г. П.А.Д. е дал своите обяснения, като в протокол от същата дата е отразено от него, че е била изслушан на 06.06.2018 г. от ИД на БАБХ д-р Д.И., което е удостоверено с подписа му.
Със Заповед № НК-10/26.06.2018 г. Изпълнителният директор на БАБХ е наложил на д-р П.А.Д. – главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ - Кюстендил, дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител, при спазване изискванията на чл. 91, чл. 93 и чл. 96 ал. 1 от ЗДСл, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1 от ЗДСл. В заповедта са възпроизведени констатацииите и изводите на дисциплинарния съвет. Със Заповед № ОСОС-48/26.06.2018 г. е прекратено и служебното правотношение с жалбоподателя.
По делото са приети приложените в преписката по жалбата доказателства с вх. № 3828/28.08.2018 г.; вх. № 4502/23.10.2018 г.; вх. № 4315/09.10.2018 г.; вх. № 4915/14.11.2018 г.; преписката по адм. дело № 446/2018 г. по описа на АС – Кюстендил; вх. № 5312/06.12.2018 г.; вх. № 240/18.01.2019 г. със съответните приложения; известие за доставяне № 5300020254861 от ЕКОНТ - 16.07.2018 г. в 18.48 ч.; потвърдителна бележка № КЛ 00000022/11.05.2018 г. и обяснение от П.Д. УРИ 348 000-4155/11.05.2018 г. на РПУ Дупница; писмо от „С.К.“ ООД с вх. № КН-3195/26.06.2018 г.; опис на получени странични животински продукти в „С.К.“ ООД от 11.05.2018 г.; фактура № 270 от 31.05.2018 г.; писмо до Б.Г.Й.– управител на „С.К.“ ООД с изх. № КН-3102/21.06.2018 г. и кредитно известие № 300 от 22.06.2018 г. и вх. № 1182/01.03.2019 г.
По делото са разпитани и свидетелите: Е.П.Г., В.К.В., П.В.В., Б.Д.А., З.К.Б., С.Д.П., К.С.Б. и К. Аспарухов К..
Изслушан е и представен на флашка запис от мобилен телефон, предоставен от С.Д.П., с времетраене от 7 мин. 36 сек., като същиат е записан в протокола от 26.02.2019 г. /лист 433 – 434 по делото/
При така установената фактическа обстановка, Кюстендилският административен съд обосновава следните правни изводи:
Оспорените заповеди в настоящето производство са връчени на 02.07.2018 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 16.07.2018 г., т.е. същата е подадена в срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
Оспорените административни актове са издадени от компетентен по смисъла на чл. 92 от Закона за държавния служител орган - Изпълнителният директор на БАБХ – орган по назначение, който е и компетентния орган както по налагане на дисциплинарното наказание, така и по прекратяване на служебното правотношение и в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Същите са издадени в писмена форма, с посочени фактически и правни основания – на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 и чл. 107 ал. 1 т. 3 от Закона за държавния служител.
Съдът намира, че заповедите са издадени в
преклузивния двумесечен срок по чл. 94 ал. 1 от ЗДСл., тъй като нарушенията в
конкретния случай, следва да се считат за открити от 06.06.2018 г., когато е
издадено решението на дисциплинарния съвет. В този смисъл издадените на 26.06.2018
г. заповеди не са били просрочени.
Настоящият състав на съда счита, че са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издването на оспорените заповеди.
Съгласно чл. 93 ал. 1 от ЗДСл., дисциплинарно - наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изискването за даване на срок за писмени обяснения и за изслушване на държавния служител е кумулативно и това следва от буквалната редакция на текста, където след промяната в ДВ, бр. 24/2006 г., законодателят използва съюзът “и”, вместо “или”. Алтернативното изслушване или даване на срок за писмени обяснения беше предишното законодателно решение. По настоящето дело от Д. са изискани писмени обяснения, но това искане е формално извършено. С писмо изх. № 3090-Ю/04.06.2018 г. е връчено на жалбоподателя срещу подпис на 05.06.2018 г. в 15.10 ч., което е видно от подписа му и съгласно същото е следвало да се яви на 06.06.2018 г. в 11.00 ч. в гр. София, за да даде обяснения, като в срок до 09.30 ч. на 06.06.2018 г. е следвало да представи писмените си обяснения за нарушенията и в 11.00 ч. да бъде изслушан от ДНО. Жалбоподателят е депозирал обяснение по случая в указаният срок, като изрично е споменал, че не му е даден достатъчен срок, за да се запознае с преписката по случая и да се защити. Сочи подробно обяснение за всяко едно от предявените му като такива „нарушения на служебните задължения“. Въпреки направеното възражение, допълнителен такъв срок не му е даден, което явно е нарушило правото му на защита. Отделно от горното, жалбоподателят е бил изслушан от Изпълнителния директор на БАБХ, а не от Дисциплинарният съвет към БАБХ. Не на последно място, в заповедта за уволнеие е посочено, че лицето С.П. е подало жалба срещу Д. на 08.06.2018 г. /вх. № 7992/ – 2 дни след срока, който му е даден за писмени обяснения – 06.06.2018 г., за случай от 09.05.2018 г. Екземпляр от тази жалба не е връчвана на жалбоподателя, а същата е посочена в заповедта като мотив за уволнението. Никъде в заповедта не се сочи, че срещу лицето С.П., жалбоподателят Д. *** **********/11.05.2018 г. Горното е още едно доказателство, че изслушването е формално, без да се даде срок на жалбоподателя за запознаване с всички доказателства по издадената заповед за уволнение, с която е било нарушено правото на защита на Д..
По делото са приложени доказателства, че писмените му обяснения са приети и обсъдени от дисциплинарно - наказващия орган още на същия ден, в който са дадени, били са обсъдени и е взенто решение и становище, което са представили на ДНО. При това положение, при така образуваното и проведено производство от дисциплинарния съвет, без да е дадена разумна възможност за изслушване и приемане на обясненията на Д. по наложеното му дисциплинарно наказание, съдът счита, че са налице съществени нарушения на административно - производствените правила, доколкото същото е извършено формално, като правото на защита на жалбоподателят е било нарушено, с каквато цел е разпоредбата на чл. 93 от ЗДСл.
В този смисъл, възможността дисциплинарният съвет да изслуша служителя е различно от задължението за самия дисциплинарно - наказващ орган да изслуша лицето. Именно, за да се разграничат двете производства - пред дисциплинарния съвет и пред наказващия орган, са предвидени отделни задължения в чл. 93 ал. 1 и чл. 96 ал. 2 от ЗДСл.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че преди налагането на дисциплинарното наказание, държавният служител не е бил изслушан от дисциплинарният съвет, в изпълнение на разпоредбата на чл. 93 ал. 2 от ЗДСл. Изброените задължения на органа са кумулативно предвидени, с оглед гарантиране правото на защита на уличеното в дисциплинарни нарушения лице, като неизпълнението, на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща неговата отмяна. Изслушването на държавния служител и приемането на писмените му обяснения, гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Изслушването от дисциплинарния съвет по чл. 96 ал. 2 от ЗДСл., не дерогира задължението на дисциплинарно - наказващия орган, вменено му с разпоредбата на чл. 93 ал. 1 от ЗДСл. В нея се съдържа описание на задължителните за административния орган процедурни действия, които в своята съвкупност съставляват производството за налагане на дисциплинарно наказание. При граматическо тълкуване на нормативната разпоредба, в която те са последователно изброени, се налага изводът, че е дължимо да бъдат извършени в цялата им съвкупност, без възможност за алтернативно прилагане на някои от тях. В конкретният случай, процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е извършена изцяло, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта, без съдът да се произнася по съществото на спора. С оглед пълнотата на мотивите обаче, съдът ще изложи мотиви и по наложеното дисциплинарно наказание по съществото на спора.
Дисциплинарната власт е проявление на йерархическата власт, която даденият орган има в съответствие с принципа на йерархичност /субординация/, въз основа на който, съгласно чл. 2 ал. 1 т. 5 от Закона за администрацията е изградена държавната администрация и изпълнението на държавната служба - чл. 18 от ЗДСл. Тази йерархична подчиненост или субординация предпоставя и принципа на целесъобразност и на следващото се от това свободно усмотрение за дисциплинарното наказание. Дисциплинарните наказания, за разлика от престъпленията, не са numerus clausus. Те са посочени от законодателя само като общо съдържание, като във всеки конкретен случай, дисциплинарно - наказващият орган трябва да докаже, че конкретното деяние осъществява фактическия състав на някое или някои от посочените видове дисциплинарни нарушения. За да е упражнил законосъобразно правомощието си да наложи дисциплинарно наказание, органът трябва не само да е посочил точно твърдяните дисциплинарни нарушения и да ги е доказал, но трябва и определеното от него наказание да е в съответствие с изискванията на чл. 91 от ЗДСл. Изискванията към дисциплинарното нарушение и към дисциплинарното наказание са кумулативни. Несъответствието, на което и да е от тях, с изискванията на закона прави заповедта за налагане на дисциплинарното наказание незаконосъобразна.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съответно прекратяване на служебното правотношение, са посочени съответните нарушения на конкретни законови норми, от които произтичат и определени задължения за наказания държавен служител. Посочени са и служебните задължения, които са били виновно нарушени, каквото е изискването на чл. 97 т. 4 и т. 5 от ЗДСл.
В атакуваната заповед основно се визират две групи нарушения, а именно: 1/ неизпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика, в нарушение на принципа на йерархична подчиненост, съгласно изискванията на чл. 18 и чл. 21 ал.1 от ЗДСл., а именно: разпорежданията и заповедите на и.д. директор не са изпълнени точно, добросъвестно и в съответствие със законите на страната /ЗВД/ и 2/ нарушение на задълженията по чл. 28 ал. 1 от ЗДСл., а именно: при изпълнение на служебните си задължения държавният служител да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Във връзка с първата група нарушения се сочи конкретният случай, подробно описан по дати и часове /09.05.2018 г. -11.05.2018 г. по евтаназията на 48 бр. свине/, от които е направено заключение, че е налице неизпълнение в срок и съгласно закона на разпореждания и заповеди на и.д. директора на ОДБХ Кюстендил. Същите не са били изпълнени точно, добросъвестно и в съответствие със законите на страната /в контретният случай ЗВД/. Всички тези нарушения са констатирани от дисциплинарния съвет при извършената проверка. Съдът обаче приема, че дори и да са нарушени чл. 4 и чл. 21 ал. 1 от Закона за държавния служител, предвид констатираните и подробно описани нарушения, а същите не се доказват по безспорен начин от приложените многобройни и приети доказателства по делото, то те не обосновават налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. Горното се извежда и от приложените атестации за работата на Д. по делото, които сочат, че същият не е бил наказван в досегашната си дейност като държавен служител /посочената заповед за налагане на предишно наказание – „понижение в по – долен ранг за срок от 1 година“ е издадена в същият ден когато е наложена и заповедта за „уволнение“ – 26.06.2018 г. На съдът е служебно известно, че същата е обжалвана пред АС – Кюстендил и не е влязла в законна сила/. Издаването на две заповеди за налагане на дисциплинарно наказание в един и същи ден – НК-9 и НК-10 от 26.06.2018 г., сочи недвусмислено за явно тенденциозно отношение към жалбоподателя Д., с оглед наличието на по смисъла на закона „предишно наказание“ на същия. Напротив, по делото са приложени доказателства, от които е видно, че за предходните две години преди налагането на дисциплинарно наказание през 2018 г., за 2016 г. и 2017 г. на Д. е дадена годишна оценка за изпълнение на служебните задължения над изискванията за длъжността, съгласно проведените му атестации, която е възможно най – високата такава оценка за изпълнение на служебни задължения. Тези атестации на жалбоподателя не са посочени и обсъдени никъде в издадената и оспорена заповед за наложеното наказание „уволнение“. Това необсъждане на доказателства също води до извод за тенденциозност при налагането на наложеното наказание на Д..
Вярно е, че законодателят, с оглед характера на на дисциплинарната власт – обвързана изцяло със службата, е предоставил на ДНО широка дискреция при преценката да наложи ли и какво по вид наказание на държавния служител за извършеното дисциплинарно нарушение. Рамките на тази оперативна самостоятелност са законово определени и са посочени в чл. 91 ал. 1 от ЗДСл. ДНО обаче не изложил никакви мотиви за избарното от него дисциплинарно наказание – нито за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, нито за формата на вината, нито е обсъдил цялостното служебно поведение на жалбоподателя, в контекста на посочените по – горе атестации. Наложеното наказание е в пълно противоречие и с наложеното такова на д-р Г.Р.Т. със Заповед № НК-14/17.07.2018 г. – „понижение в по – долен ранг за срок от 1 година“, за абсолютно идентичните обстоятелства по наложеното му наказание /лист 413 – 420 по делото/.
Не така обаче стои въпросът с извършените нарушения по чл. 28 ал. 1 от ЗДСл и чл. 2 ал. 1 от Етичния кодекс за поведение на служителите БАБХ, съответно чл. 4 ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в дължавната администрация. С декларация П.Д. е декларирал с подписа си, че е запознат с Етичния кодекс и че при неспазване на нормите на поведение по същия, носи отговорност съгласно Закона за държавния служител.
От показанията на голяма част от свидетелите, се потвърждава извода, че Д. е имал грубо отношение към част от колегите си. Беше заявено от св. Г., св. В., св. А., св. Б. и св. Б., че той е проявявал конфликтност, пренебрежителност, арогантност и агресивност към тях, съответно към други собственици на животни. Св. В. и св. К. дават показания в обратния смисъл. Изслушаният запис на флашка, представен от св. П., не води до извод до други нарушения извършени от Д..
Безспорно за съда е, че подобно поведение, без значение колко са пострадалите от него, влиза в разрез с изискванията на чл. 20 от Закона за държавния служител и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, възпроизведени в Кодекса на поведение на служителете в БАБХ, съгласно които служителят следва да се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността; да проявява уважение и коректност към колегите си и да не допуска поведение, което да накърнява достойнството и правата на отделната личност, да не допуска на работното си място поведение несъвместимо с добрите нрави. Количественият критерий на оплакалите се в случая, не е най – важният като оценка за наложеното наказание. Несъмнено едно такова поведение на държавен служител, какъвто се явява Д., оказва влияние върху микроклимата в колектива, върху работоспособността и здравето на всеки служител и не на последно място на доверието и престижа на администрацията пред обществото и в частност в случая – пред собствениците на животни. Самият факт на това, че седем човека от отдела, в който работи Д. са отишли при изпълнителния директор на БАБХ, сочи на недоверие към работата на Д. от страна на колегите му. При положение, че подобни прояви стават достояние на трети лица, както се установява по случая и то не един и двама, води до извода, че са налице нарушения на Етичния кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Следва да се посочи, че подобно константно, предвид визирания период, поведение е недопустимо при осъществяване правомощията на жалбоподателят, поради което съдът приема, че е налице нарушение на Етичния кодекс на държавния служител от страна на жалбоподателя. Следвало е ДНО, след преценка на поведението на Д. да му наложи съответното наказание, именно за горецитираните нарушения, относно спазването на Етичния кодекс за поведение на служителите в БАБХ.
За даия бъде едно деяние дисциплинарно нарушение не е достатъчно да е установен факта на неговото осъществяване. Необходимо е деянието да е извършено от служителя виновно – чл. 89 ал. 1 от ЗДСл. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл – пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост – небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление има свое собствено съдържание, т.е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца. Органът е изложил мотиви досежно формата на вината, но същата не се доказва по безспорен начин от приложените по делото доказателства.
Настоящият състав на съда приема, че изложените в заповедта мотиви не са достътъчни по смисъла на чл. 91 ал. 1 от ЗДСл, за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, съответно „прекратяване на служебното правоотношение“, доколкото не са изложени мотиви за вида на избраното наказание, в контекста на цялостна преценка на доказателствата по делото, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. Преценката на ДНО за наложеното наказание „уволнение“ не може да замести липсата на мотиви за обстоятелствата по чл. 91 ал. 1 от ЗДСл в заповедта. Дисциплинарното наказание не е наложено на жалбоподателя самостоятелно за всяко едно от посочените нарушения, за да се извършва преценка за неговата законосъобразност по отношение на всяко от дисциплинарните нарушения. Дисциплинарното нарушение е наложено, или би трябвало да бъде наложено, за съвкупната преценка на тежестта на извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения, при отчитане на формата на вината, всички обстоятелства, при които са извършени дисциплинарните нарушения и цялостното служебно поведение на държавния служител /виж Решение № 10 276/31.07.2018 г. по адм. дело № 8520/2017 г. по описа на ВАС на Р. България, Седмо отделение/.
Това, в конкретният случай, не е извършено в цялост от административния орган.
Предвид изложеното, настоящият състав на Кюстендилският административен съд приема, че при издаването на обжалваните административен акт са налице съществени нарушения на административно - производствените правила, не е спазен и материалния закон и оспорените заповеди се явяват незаконосъобразни, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди разноски по делото в полза на жалбоподателя, съгласно приложените доказателства за това.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на П.А.Д. ***, ЕГН **********, Заповед № НК-10/26.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ София, с която на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от Закона за държавния служител му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и Заповед № ОСОС- 48/26.06.2018 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 107 ал. 1 т. 3 от ЗДСл. му е прекратено служебното правотношение на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Кюстендил, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните София, с адрес: гр. София, 1606, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, да заплати на П.А.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: