Р Е Ш Е Н И Е
№:894 17.07.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На девети юли, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Сийка Хардалова
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1077 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Интерхотел
- Поморие“АД, ЕИК-*********, гр.Поморие, ул.Пейо Яворов №3, срещу решение № 36/25.03.2020г.,
постановено по НАХД № 389 по описа за 2019г. на Районен съд - Поморие, с което
е изменено наказателно постановление (НП) № 02-0002687/25.11.2019г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), като е намален
размерът на наложената имуществена санкция. Касаторът счита решението за
незаконосъобразно. Касаторът оспорва изводите в оспорения съдебен акт, като
твърди, че трудов договор е бил сключен – приетия по делото договор за
ученичество. Алтернативно, ако се приеме, че е налице осъществено нарушение,
предлага размерът на санкцията да бъде намален до предвидения в закона минимум.
Иска отмяната на оспореното съдебно решение, както и отмяна на измененото с
него наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адвокат И.Н. ***,
касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът по касационната жалба – ДИТ-Бургас, чрез пълномощника си
юрисконсулт В.Н., изпраща писмено становище в което счита решението на районния
съд за правилно, законосъобразно и мотивирано, защото рудов договор не е бил
представен в момента на проверката, а договорът за ученичество няма достоверна
дата. Пледира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния
съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Поморие е изменил НП № 02-0002687/25.11.2019г.
на директора на ДИТ-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева. НП
е изменено в частта относно наказанието, като е намален размерът на санкцията
от 3000 лева на 2000 лева. От фактическа страна съдът е приел, че „Интерхотел -
Поморие“АД, в качеството на работодател, не е уредил като трудови
правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е
сключило трудов договор в писмена форма с лицето Б.А.Т., установен да престира
труд на 21.08.2019г. в 12.36 часа като „помощник сервитьор”, на обект „Интерхотел - Поморие ”, находящ се в
гр.Поморие, ул.Пейо Яворов №3. Б.Т.собственоръчно е декларирал, че работи в
обекта от месец юли 2019г. на длъжност „сервитьор“, с работно време от 08.00 до
12.00 часа, с един почивен ден в седмицата, с трудово възнаграждение от 250 лв.
и без сключен трудов договор. Съдът е обосновал извод, че нарушението е
доказано по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Не е
кредитирал представения за първи път пред него договор за ученичество, който по
смисъла на закона (чл.230 от КТ) също е трудов договор, защото едва след
проверката е било подадено искане до ДИТ-Бургас, за издаване разрешение за
приемане на работа на Б.Т., който е бил непълнолетен. Изложил е мотиви, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Освен това
осъщественото нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Преценил е, че наложената на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 3000 лева, не е съобразена с тежестта на нарушението
– извършено е в сезонен обект, поради което е намалил размера на 2000 лева. Посочил
е, че многото дадени предписания към работодателя не дават основание да се
измени санкцията към минималния предвиден в закона размер.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз
основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при
спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт. Съдебното решение е съобразено с
материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.
Неоснователни са възраженията на касатора, които не се подкрепят от
събраните доказателства. Правните изводи на първостепенния съд относно тях, са
подробно и ясно изложени в оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която
е регламентирана в чл.414, ал.3 от КТ – глоба или имуществена санкция в размер
от 1`500 лева до 15`000 лева. В настоящия случай е безспорно установено, че
като работодател, „Интерхотел - Поморие“АД не е сключило писмен трудов договор
с Б.Т., който на 21.08.2019г. е извършвал трудова дейност като сервитьор в
стопанисват от дружеството търговски обект, с което е осъществен фактическия
състав на административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ.
Неоснователни са възраженията на касатора
В хода на производството пред районния съд е представен трудов договор с
условие за обучение, по смисъла на чл.230 от КТ, наречен договор за
ученичество, сключен на 01.07.2019г. между „Интерхотел - Поморие“АД и лицето Б.Т..
Същият обаче като частен писмен документ няма достоверна дата по смисъла на
чл.181, ал.1 от ГПК, поради което следва да се възприеме, че той е съставен
най-рано на датата и в часа, на която е депозиран пред съответния орган – Районен
съд - Поморие, а това е 10.03.2020г., в 09.30 часа, т.е. след проверката. Както
правилно е приел районният съд, представеният от санкционираното дружество
договор за ученичество не отразява действителното правоотношение, което е
съществувало между него и Т. на релевантните дата и час на проверката – 21.08.2019г.
в 12.36 часа.
Що се касае за искането на касатора за допълнително намаляване размера на
наложената имуществена санкция, то е неоснователно, защото районният съд е
проявил достатъчно снизхождение към дружеството-нарушител, намалявайки размера
на санкцията с 1/3, поради което проявяването на допълнителна милост чрез ново
намаляване на наказанието, няма да изпълни неговите цели по чл.12 от ЗАНН,
предвид и обстоятелството, че де касае за непълнолетен работник.
По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият
касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в
съответствие с действащите правни норми, поради което следва да бъде оставено в
сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски само от ответника по
касация. Като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на ДИТ-Бургас следва да се присъди
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. №
5/2009г. на ВАС.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 36/25.03.2020г., постановено по НАХД № 389
по описа за 2019г. на Районен съд - Поморие.
ОСЪЖДА „Интерхотел
- Поморие“АД, ЕИК-*********, гр.Поморие, ул.Пейо Яворов №3, да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.