Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 195
15.03.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 4 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Й.Л.Й. ***, с посочен съдебен
адрес:*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-000293
от 22.12.2022г., издадена от Я.Г.Я. на длъжност мл.автоконтрольор в РУ Харманли
към ОДМВР – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
необоснована, постановена при наличие на съществени процесуални нарушения и в
разрез с целта на закона. Претендира се посочените в същата фактически
основания да не отговарят на действителността. В молба становище се сочи, че заповедта не
посочвала и срока за който се налага ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, като
в тази връзка се твърди липсата на точна разпоредителна част, с която да се
определи задължението и срока му.
Излагат се просторни аргументи относно правния
характер на заповедта за налагане на принудителна административна мярка и
относимостта на всички процесуални правила относно издаването на индивидуалните
административни актове и към това производство, като за нарушени се сочат
разпоредбите на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК. Претендира се издаване на
процесния акт и в нарушение целта на закона и в разрез принципа за
съразмерност, скрепен с нормата на чл. 6 от АПК.
Моли се
оспорения акт да бъде отменен изцяло. Претендира се присъждане на разноските по
делото.
Ответникът, мл.автоконтрольор в РУ Харманли към ОДМВР
– Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.12.2022г. срещу Й.Л.Й. е съставен Акт серия GA № 868601 за
установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата, в 16:30
часа в *** в посока ул. *** до кръстовището образувано с ул. ***управлява
собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. ******* под въздействието на НУВ.
При извършената проверка с техническо средство Дрегер Друг Тест 500 с номер ARKF- 0022, уреда е
отчел наличие на Метамфетамин. Посочено е, че с това Й.Л.Й. виновно е нарушил чл.5,
ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, като управлява ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Така съставения и приложен към аднинистративната
преписка АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите по акта и нарушителя,
без направени възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0271-000293/22.12.2022г., мл. автоконтрольор в група
„Охранителна полиция“ при РУ - Харманли /Я.Г.Я./, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е наложил на Й.Л.Й. принудителна административна мярка по чл.171 т.1
б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС № *********.
Заповедта е
обоснована с това, че на Й.Л.Й. е съставен АУАН серия GA № 868601 за това, че на 22.12.2022
г., около 16:30 часа в *** управлява МПС марка „Ауди А4“ с рег. ******* под
въздействието на НУВ. При извършената проверка с техническо средство Дрегер
Друг Тест 500 с номер ARKF- 0022, в 16:43ч. уреда е отчел наличие на
метамфетамин, с което виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 22.12.2022г., което
обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е
подадена на 03.01.2023г. директно пред Административен съд – Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, включително и Заповед
№1253з-21/14.01.2022г., издадена от Директор на ОД на МВР Хасково относно длъжностните
лица оправомощени да прилагат с ЗППАМ принудителни административни мерки по чл.
171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по
същество се явява неоснователна.
На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба - чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30,
ал.1, т.5 от ЗМВР, директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на
служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по
пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл.31,
т.2 от ЗМВР). Видно от представената по делото Заповед №1253з-21/14.01.2022г.,
Директорът на ОДМВР - Хасково е оправомощил (т.10) държавните служители от група „Охранителна
полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки,
включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Ето защо оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен
орган.
Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението
за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният
закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед е обективирана в
писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително
фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно
мотивирана. Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа на които
органът е обосновал постановяване на процесния акт. В настоящото производство
правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено и същото е протекло при
пълно спазване на административно производствените правила.
Не са налице процесуални нарушения. Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба №1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози , „В талона по чл.3,
ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата
начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото
средство“. Според чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017г., концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише
или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване. В случая е приложима хипотезата на установяване наличието
на употреба на наркотични вещества въз основа на показанията на техническото
средство – Дрегер Друг тест 5000 с номер ARKF- 0022. На жалбоподателя е бил издаден
талон за медицинско изследване, но от същия нито се твърди нито са ангажирани
доказателства да е предоставил кръв и урина за химическо изследване. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че употребата на наркотични вещества е
установена законосъобразно чрез Дрегер Друг тест.
Относно
съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира
следното:
Обжалваният акт е издаден на основание нормата на
чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, предвиждаща временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.
Като материалноправна предпоставка за издаването на
заповед на основание чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е
предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно
основание е и установената употреба на наркотични вещества и техните аналози, без
изискуема кумулативност, с което и да било друго основание по същия законов
текст. В случая административният орган е приел за осъществена именно тази
хипотеза, като е посочил в заповедта, че със съставения АУАН е установено, че
на конкретната дата и място, Й.Л.Й. управлява МПС под въздействието на НУВ- метамфетамин,
установено с техническо средство Дрегер Друг Тест 500 с номер ARKF- 0022. Това
описание от фактическа страна изцяло кореспондира с посоченото правно основание
за налагане на ПАМ.
Настоящият състав на съда намира изложените в
оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват
налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна норма - чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП, и оспорената заповед за надлежно мотивирана, при съответстващи си
фактически и правни основания.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед
жалбоподателят е извършил възприетото от административния орган деяние.
Нарушението на водача се установява с приложения Акт за установяване на
административно нарушение, който, като съставен редовно от компетентни
длъжностни лица от службите за контрол, се ползва с доказателствена сила
относно установените с него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е
официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила,
по отношение на така констатираните факти. Предвид последното, при липса на
надлежно инициирано оспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, на цитирания АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени в него, а именно, че на 22.12.2022г., в 16:30ч., в гр.Харманли, жалбоподателят е бил
водач на описаното в същия акт моторно превозно средство и, че на същата дата в
това му качество е бил под въздействието на метамфетамин. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят както
доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически
констатации и да доведат до различен извод относно установеното с АУАН
управление на МПС след употреба на НУВ от страна на водача, настоящ
жалбоподател.
Съдът намира процесната ПАМ за приложена и в
съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на
движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС, след
употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Предвид изложеното съдът приема, че административният
орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи
фактически основания за прилагане на процесната ПАМ, които по делото се установяват по несъмнен
начин. При наличие на предпоставките на чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП,
административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да
приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата
законова норма. Ето защо, законосъобразно с оспорената в настоящото
производство заповед административният орган е приложил процесната
ПАМ, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон
и неговата цел.
Не се споделят изложените в жалбата доводи за
незаконосъобразност на процесния акт, предвид липсата на изрично посочен срок
за нейното действия. В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че в
действителност липсата на посочен срок за търпене на принудителната
административна мярка би довело до липса на яснота относно действителната воля
на органа, в случаите в които законодателя е предвидил времеви диапазон, в
който следва да се наложи тази мярка. В тези случай административния орган
следва да изрази ясно волята си за какъв срок, в рамките на законово
установения диапазон, налага конкретната мярка, на конкретното лице, за
конкретните обстоятелства. При тази хипотеза липсата на ясно изразена от страна
на органа воля би обусловило, според практиката на настоящия съдебен състав,
издаването на акта при наличие на най- тежкия порок. Процесният случай обаче не
е такъв, доколкото срока на ПАМ е императивно заложен в нормата на чл. 171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП и той е до решаване въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца. Последното обстоятелство води на извод, че по отношение на
конкретната принудителна мярка, крайният срок, до който същата може да се търпи
е законово фиксиран и той е 18 месеца, а действителният е обусловен от решаване
въпроса за отговорността, обстоятелство също законово регламентирано, но
зависещо от развитието на друго административно производство. Ето защо липсата
на словесното възпроизвеждане на текста на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, не
води до незаконосъобразност на оспорения акт, доколкото същата норма не
задължава органа да фиксира конкретен срок за търпене на мярката, а сам по себе
си определя времевите предели на същата.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Л.Й. ***, с посочен
съдебен адрес:*** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0271-000293 от 22.12.2022г., издадена от Я.Г.Я. на длъжност
мл.автоконтрольор в РУ Харманли към ОДМВР – Хасково.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: