№ 1112
гр. Бургас, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232120106353 по описа за 2023 година
Предявен е иск от "ЕС БЕТОН" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. П., представлявано от управителя М. В. Т. срещу А.
Й. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., с който се претендира да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
1. сумата от 18324,60 лв. с ДДС, представляваща главница, дължима
на основание Споразумение за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД от
10.02.2022г. и представляваща сбор от задължения по данъчни фактури за
доставен бетон и услуги с машини, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното
й изплащане
2. сумата от 4816,05 лв., представляваща общия размер на законната
лихва за забава върху главницата за периода от деня на падежа на всяка
фактура до деня на предявяване на исковата молба;
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на приложено
Споразумение за встъпване в дълг на основание чл. 101 от ЗЗД от
10.02.2022г., подписано между "ЕС БЕТОН" ЕООД като кредитор, „АВНИКА
СТРОЙ“ ЕООД като длъжник и А. Й. Л. като трето лице съдлъжник,
1
ответникът встъпил в дълг относно задължения по фактури за доставен бетон
и услуги с машини, като се задължил солидарно и неограничено към
кредитора "ЕС БЕТОН" ЕООД за заплащането на дълга в размер на 18 324,60
лв. представляваща сбор от задължения по изброени в исковата молба ДФ. По
една от фактурите е посочено изпълнено частично плащане, а именно -
Фактура № *** от 31.05.2021 г. на стойност 4071,00 лв. (с остатък след
частично плащане 1703,40 лв. Претендира се законната лихва за забава от
датата на издаване на всяка една от фактурите до окончателното й плащане,
като се уточнява, че ДФ са издавани в 5-дневен срок от доставката на бетон.
Сочи, се в исковата молба, че въпреки многобройните разговори с А. Й. Л.,
към настоящия момент дължимата сума в размер на 18324,60 лв. не е платена,
като не е изразено и намерение за доброволно плащане.
Ответникът А. Й. Л., получил исковата молба и приложените книжа
чрез пълномощник (л. 30-31), впоследствие оттеглил пълномощното с
нарочна молба с упоменато гр.д. №6353 от 2023 г. на БРС, в която е посочил
адреса си (л. 32), впоследствие уведомяван съгл. чл. 41, ал. 2 от ГПК, не
депозира отговор на исковата молба.
Съдът приема, че не са на лице предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение, предвид липсата на нарочно искане по чл. 238, ал. 1
от ГПК от ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представено споразумение за встъпване в дълг на основание
чл. 101 от ЗЗД от 10.02.2022 г. (л. 7-8), сключено между "ЕС БЕТОН" ЕООД,
„Авника строй“ ЕООД, представлявано от управителя А. Л. и А. Й. Л. като
физическо лице, по силата на което страните са уговорили в т. II, че А. Л.
встъпва в дълга на предтавляваното от него дружество в размер на 18 324, 60
лв., заедно с натрупаната лихва за забава, а в т. IV, че длъжникът „Авника
строй“ ЕООД и третото лице – настоящ ответник стават солидарно и
неограничено отговорни към кредитора – настоящ ищец за сумата в размер на
18 324, 60 лв. главница , както и за законната лихва за забава от датата на
издаване на всяка една ДФ до окончателното й изплащане.
Представени са и ДФ № *** от 24.11.2020г. на стойност 3148,80 лв. с
2
ДДС; № *** от 21.12.2020г. на стойност 2190,00 лв. с ДДС; № **** от
29.12.2020г. на стойност 879,60 лв. с ДДС; № ********** от 06.01.2021г. на
стойност 547,80 лв. с ДДС; № *** от 31.05.2021г. на стойност 4071,00 лв. с
ДДС, с остатък след частично плащане 1703,40 лв.; № **** от 17.08.2021г. на
стойност 4314,00 лв. с ДДС; № ********** от 17.08.2021г. на стойност
2553,60 лв. с ДДС; № ********** от 02.11.2021г. на стойност 981,00 лв. с
ДДС; № *** от 05.11.2021г. на стойност 518,40 лв. с ДДС и ДФ №
********** от 19.11.2021г. на стойност 1488,00 лв. с ДДС, издадени от "ЕС
Бетон" ЕООД (л. 9-18 вкл.), като е изискана справка от НАП Бургас (л. 66),
видно от която същите фактури за периода 01.11.2020 г. до 29.08.2022 г. са
включени в дневниците за покупки по ЗДДС на „Авника строй“ ЕООД и за
тях е ползван данъчен кредит.
При горните фактически констатации, съдът направи следните изводи
от правна страна:
Настоящият съдебен състав е сезиран с предявени при условия на
обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 200 от ЗЗД във вр. с чл. 318 от
ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й
заплащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 101 и чл. 121 от ЗЗД
срещу солидарния длъжник, встъпил в дълга на управляваното от него
търговско дружество.
Съобразно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в
определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника.
Независимо от това, с кого е сключено съглашението встъпилият отговаря
пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С
кого е сключено съглашението, има значение за възможността встъпилият
едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. Той няма такова
право, ако съглашението е сключено с кредитора (арг. от Решение № *** от
18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2340/2013 г.). Съгл. чл. 122 от ЗЗД
кредиторът, настоящ ищец, може да иска изпълнение от всеки един от
съдлъжниците.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че между ищеца и „Авника строй“ ЕООД, които несъмнено имат
търговско качество, е съществувало валидно неформално облигационно
3
правоотношение за продажба на стоки – бетон. По своята правна същност то
представлява договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ.
Следва да се отбележи, че за неуредените в ТЗ положения относно
търговските сделки, се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство - чл. 288 ТЗ, като в случая това е и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за търговска продажба на движими вещи (каквато безспорно
съставлява бетонът) , съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването
му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач,
относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са
вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за
продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради
консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на
цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са
относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като
при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в
зависимост от предаването. Фактурата може да се приеме за доказателство,
установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато
съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на
стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи
за продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на
фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките
декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на
данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за
установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на
което е била съставена (в т. см. Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 206/2012 г.)
Действително гореупоменатите фактури и не са подписани от
представител на „Авника строй“ ЕООД. От друга страна, обаче е безспорно
установено, че същите фактури са били осчетоводени при него и
задължението по тях е било отразено в дневника за покупки за съответния
данъчен период и приходната агенция е установила, че е бил ползван данъчен
кредит по тях. При това положение се налага извода, че е на лице изпълнение
от страна на ищеца (арг. от са Решение № 138 от 17.10.2011 г. по т. д. №
728/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 36 от 25.05.2011 г. по т. д. № 263/2010
4
г. на ВКС, I т. о.) Посочването на банкова сметка в издадената от продавача
фактура, когато фактурата е отразена в счетоводството на последния и
включена в дневника за покупко-продажби по ДДС, представлява индиция за
постигнато между съконтрахентите взаимно съгласие плащането на цената на
стоката да се извърши безкасово, по банков път чрез заверяване/задължаване
на сметки. С решения, постановени по реда на чл.290 ГПК (№
166/26.10.2010г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/26.11.2009г по
т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г.
на ВКС, ІІ т.о., решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС) е прието,
че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
облигационно правоотношение между страните доколкото в самата фактура
фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. В конкретния
случай върху процесните фактури подробно са описани дейностите,
подлежащи на заплащане с осчетоводената по тях сума, посочен е начина на
заплащане (безкасов), индивидуализирани са страните, както и времето и
мястото на издаване на ДФ. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване ( арг. от решение № 42/10 на
ВКС, ІІ т.о.). Установено е и че дружеството е ползвало и право на данъчен
кредит по процесните фактури. Последното дава основание да се приеме за
установено, че в конкретния случай е било налице изпълнение на
неформалната сделка за покупко-продажба на бетон.
С оглед липсата на отговор, становище или каквито и да е ангажирани
доказателства от ответника за заплащане на процесното възнаграждение,
предявеният главен иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което
следва да се уважи в пълния му размер.
Предвид изложеното и с оглед установеното по делото съществуване
на главно задължение и неговото неизпълнение на падежа, ответникът дължи
на ищеца претендираното акцесорно обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 18 324, 60 лв., считано от деня на падежа на
всяка една ДФ до 24.10.2023 г. Твърди се, че сумите се дължат от датата на
издаване на всяка една фактура съгл. приложението по чл. 366 от ГПК, а
5
именно - По Фактура № *** от 24.11.2020г. за периода от 24.11.2020г. до
24.10.2023 в размер на 985,66 лв.; По Фактура № *** от 21.12.2020г. до
24.10.2023 - в размер на 669,09 лв.; По Фактура № **** от 29.12.2020г. до
24.10.2023 - в размер на 266,78 лв.; По Фактура № ********** от 06.01.2021г.
до 24.10.2023 в размер на 164,93 лв.; По Фактура № *** от 31.05.2021г. с
остатък главница 1703,40 лв. с до 24.10.2023 в размер на 444,24 лв.; По
Фактура № **** от 17.08.2021г до 24.10.2023 в размер на 1031,64 лв.; По
Фактура № ********** от 17.08.2021г. до 24.10.2023 в размер на 610,66 лв.,
По Фактура № ********** от 02.11.2021г. до 24.10.2023 в размер на 213,61
лв., По Фактура № *** от 05.11.2021г. до 24.10.2023 в размер на 112,46 лв.,
По Фактура № ********** от 19.11.2021г. до 24.10.2023 в размер на 316,98
лв. или общо: 4816,05 лв. Действително съгл. чл. 303а, ал. 3 от ТЗ когато
денят на получаване на фактурата не може да се установи, срокът за плащане
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата.
В т. IV от споразумението по чл. 101 от ЗЗД (л. 7-8), носещо неоспорения
подпис на ответника в качеството му на управител на главния длъжник и в
качеството му на физическо лице – солидарен длъжник, встъпващ в дълг,
последният се е задължил към кредитора – настоящ ищец за законната лихва
за забава върху главницата от 18 324, 60 лв, дължима от датата на издаване на
всяка една ДФ до окончателното й изплащане. Следователно са на лице
достатъчно доказателства да се приеме за основателно и акцесорното вземане
за обезщетение за забава в претендирания размер от 4 816, 05 лв.,
представляващ сбор вземанията в размер на законната лихва по всяка една
ДФ, осчетоводена в счетоводството на ищеца и в дружеството,
представлявано от ответника.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на същия следва да се присъдят такива.
Предвид принципа за документална обусловеност на претендираните
разноски, на възмездяване подлежи общо сумата от 6 085, 82 лв., включваща
платени държавни такси в исковото производство, възнаграждения за адвокат
в исковото и в обезпечителното производство, за които е отправено съответно
искане и са представени доказателства за изплащане.
Водим от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА А. Й. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. да
заплати на "ЕС БЕТОН" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., представлявано от управителя М. В. Т. сумата от 18 324,60
лв. с ДДС, представляваща главница, дължима на основание Споразумение
за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД от 10.02.2022г. и представляваща сбор
от задължения по данъчни фактури за доставен бетон и услуги с машини,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата претенция до окончателното й изплащане и сумата от 4 816,05 лв.,
представляваща общия размер на законната лихва за забава върху главницата
за периода от деня на падежа на всяка фактура до деня на предявяване на
исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Й. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б. да заплати на "ЕС БЕТОН" ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. П. направените в настоящото дело и в
обезпечителното производство по ч.гр.д. №6029 от 2023 г. на БРС разноски, в
размер на 6 085, 82 лв., включваща платени държавни такси в исковото
производство, възнаграждения за адвокат в исковото и в обезпечителното
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7