РЕШЕНИЕ № 400
гр.Пловдив 31.07.2017г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – Х ІІІ СЪСТАВ
в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
при секретаря Милена Левашка като
изслуша докладваното от съдията Румяна Панайотова търговско дело № 589/15г. и за да се произнесе взе предвид:
Предявени са
искове по чл.422 от ГПК във връзка с чл.60 от ЗКИ във връзка с чл.430 от ТЗ.
Предявени
са искове от „Уникредит Булбанк” АД против И.Г.М., Б.П.Р. –М. и Г.О.Ф.М. за
установяване, че последните трима дължат солидарно на ищеца сумата от 47 219,34 евро,
представляваща неизплатена главница, 14 061,95 евро – договорна лихва за периода 15.03.2013г. – 29.03.2015г.,
111,72 евро, дължима такса към Банката, 5 198, 83 лв. разноски в заповедното производство. Ищецът твърди, че
между страните е сключен договор за банков кредит от 10.07.2007г., по който
ответникът И.М. е кредитополучател, а останалите двама ответници – солидарни
длъжници, който кредит е обезпечен с договорна ипотека. Тъй като ответниците са
спрели изплащането на задълженията, с едностранно изявление на кредитора задължението е обявено за изцяло и предсрочно
изискуемо, за което са изпратени покани за изпълнение, получени от длъжниците. Поради тази причина на
30.03.2015г. банката се е снабдила със заповед по чл.417 от ГПК по реда на
заповедното производство по ч.гр.д.3967/2015г. по описа на ПРС,го.ХV
състав, по което е постъпило възражение от длъжниците, което е и причина ищецът
да предяви настоящия установителен иск
по чл.422 от ГПК.По съображения ,изложени в писмена защита моли исковете да
бъдат уважени като претендира заплащане на направените разноски.
Ответниците И.Г.М., Б.П.Р. –М. и Г.О.Ф.М.
оспорват иска. По същество заявяват, че не са получили изрично волеизявление от
банката за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем и като се
позовават на т.18 от ТР № 4/2013 г., считат, че
банката няма вземане на това основание и размер. На следващо място
твърдят, че банката е предприела редица действия, с които едностранно е променяла
условията на кредита, което е довело до нарастване на дълга. В този смисъл
твърдят, че едностранно е бил въведен трети, допълнителен компонент при формиране на годишния лихвен процент,
както и че банката едностранно е променяла размера на лихвения процент изцяло
по свое усмотрение без наличието на
предвидените в договора основания. В тази връзка се позовават на неравноправни
клаузи в договора за кредит, за което са предявили и съдът е приел за
разглеждане инцидентен установителен иск за установяване нищожността на
клаузата на т.11.1.3 от Условията на усвояване, обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договора за банков кредит/неправилно посочена в
определението, с което съдът е приел за разглеждане този иск като т.11.11/,
както и иск за установяване нищожността на клаузата на т.16.1,16.1.1 и 16.1.2
от същия договор. По съображения, изложени в писмена защита молят исковете да
бъдат отхвърлени ведно с присъждане на разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на доказателствата намира за установено следното:
Безспорно е
,че на 10.07.2007г. между страните е сключен договор за банков ипотечен кредит ,кредитодател по който е ищеца
,кредитополучател е ответника И.М. ,а останалите двама ответници са солидарни
длъжници.По силата на този договор ищецът е отпуснал ,а ответникът
кредитополучател усвоил сумата от 55 000 евро ,предназначена за
довършителни СМР и обзавеждане при
следните условия : срок на договора15.08.2007г-15.07.2027г. и уговорена
възнаградителна лихва по следния начин– годишен лихвен процент ,формиран от базисен лихвен процент по т.10.3
и 10.4 от Условията на кредити на физически лица , определен съгласно т.11.1.1
при подписване на настоящия договор плюс надбавка 3,626 %.Съгласно т.11.1.1 от
Условията за усвояване ,обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по
договор за банков кредит № 492 от 10.07.2007г. приложимия към съответния период
на олихвяване от действието на договора БЛП се определя от управителния съвет
на банката или оторизиран от него орган и / или лица ,въз основа на конкретно
посочен индекс,установен в т.10.3 и 10.4 от Условията на „Уникредит Булбанк“АД
по кредитите на физически лица, неразделна част от този договор.Според
т.10.3 за базисния лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилага индекс, който за
кредити в евро е 1 месечния EURIBOR,публикуван на
страницата EURIBOR на REUTERS в 11 часа централно европейско време два
работни дни преди първия работен ден от всеки месец и се прилага за целия месец. Както е видно от т.4.1 а от
договора едномесечния EURIBOR е бил 4,114%, което
ведно с уговорената надбавка 3,626 % формира ГЛП към момента на сключване на
договора в размер на 7,74%.В т-.11.1.3 от Условията за усвояване ,обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по
процесния договор за банков кредит
е уговорено следното : При кредити ,издължавани чрез анюитетни вноски /
какъвто е процесния/ ГЛП се фиксира в
размера, посочен в т.4.1а от договора и не се променя освен когато пазарните условия
водят до необходимост от увеличаването му с най-малко 1 пункт като кредитополучателят дава съгласие кредиторът да променя
едностранно размера на ГЛП,съответно размера на анюитетната вноска без за това
да е необходимо сключване на допълнително споразумение при нарастване на
БЛП с повече от 1 пункт от размера
,определен в деня на сключване на договора или от размера ,формиран след
промяна по реда на настоящата точка.
Безспорно
е също така от фактическа страна
,че кредитополучателя е преустановил
обслужване на кредита като видно от заключението на ССЕ ,изготвена от в-.л. Д.Й.
последното плащане по кредита е
вноската- главница и лихва ,дължима към 15.02.2013г.В тази връзка ищецът е заявил ,че поради необслужване на
кредита е упражнил правото си да направи същия изцяло и предсрочно
изискуем,считано от 14.09.2013г., което обстоятелство не се оспорва от
ответниците .Оспорват се в тази връзка две
неща- че ответниците не са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита преди
подаването на заявлението по чл.417 от ГПК ,както и е въведоно възражение ,че изначално
банката е нямала основание да предприема подобни действия ,тъй като същите са
изрядна страна по договора ,а банката от своя страна е неизрядна поради това
,че е увеличавала неправомерно и едностранно размера на договорната лихва, както
и че при формирането й е включен допълнителен и неуговорен между страните
компонент „премия“
Неоснователно
е възражението ,че ответниците не са уведомени за предсрочната изискуемост.Напротив
,видно от представените покани за доброволно изпълнение същите са уведомени ,че
поради неплащане в договорените срокове кредитът е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем ,считано от 14.09.2013г. като волеизявлението на ищеца в казания смисъл е достигнало до И.М.
и до Б.М. на 18.10.2013г. , до Г.М. на 17.09.2014г. ,а заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на
30.03.2015г.
Основния спорен
въпрос по делото касае договорната възнаградителна лихва ,начислявна от ищеца.В
тази връзка е предявен и инцидентен установителен иск за прогласяване
нищожността на клаузата на т-.11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на кредита
и изпълнение на задълженията по поцесния
договор за банков кредит като
неравноправна в хипотезата на чл.143 т.10
и т.12 от ЗЗП .В тази връзка ищецът, който се явява ответник по инцидентния
установителен иск, възразява ,че ищците по този иск нямат качеството на потребител,
че договорът за банков кредит е ипотечен ,а не потребителски ,както и че в случая е налице изключението, уредено в разпоредбата на чл.144
ал.3 от ЗЗП.
Кредитополучателят
,който е ответник по главния иск и ищец
по инцидентния установителен такъв има качеството на потребител на основание
§13 т.1 от ДРЗЗП доколкото е физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност и действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП сочи ,че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като в няколко точки примерно за изброени типични случаи на такива клаузи ,между които са и случаите,в които търговецът
едностранно променя условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание т.10 ,както и когато
увеличава цената без потребителя да може да се откаже от договора ,ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената,уговорена при сключване на договора- т.12.Не се прилагат горепосочените
точки от чл.143 от ЗЗП по отношение доставките
на финансови услуги, каквато настоящият договор за кредит е,когато цената е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги.
В конкретния
случай след анализ на клаузите на договора, условията за усвояване ,обслужване
на кредита и изпълнение на задълженията по
него и общите условия ,съдът приема ,че страните са уговорили заплащане
на възнаградителна лихва, която е цената на предоставената финансова услуга от
ищеца на ответника – кредитополучател ,която
се формира от два компонента – единият е постоянен и е надбавка в размер на 3,626 %, а другият е
променлив – едномесечния EURIBOR ,който към
момента на сключване на договора е бил 4,114 %.
Независимо от така посочената методология на формиране на годишен лихвен процент е уговорено в т.11.1.3
от Условията за усвояване ,обслужване на кредита и изпълнение на задълженията
по поцесния договор за банков
кредит ,че ГЛФ се фиксира в размера ,посочен в т.4.1а от
договора т.е. 7,74% ,и не се променя освен когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му с най-малко 1 пункт като
кредитополучателят дава съгласие
кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП,съответно размера на
анюитетната вноска без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение при нарастване на БЛП с
повече от 1 пункт от размера ,определен в деня на сключване на договора или от
размера ,формиран след промяна по реда на настоящата точка.
Действително в
конкретната клауза е предвидена възможност за промяна на ГЛП при промяна на един
от компонентите,който участва в неговото формиране ,а именно едномесечния EURIBOR,която промяна не зависи от волята на
банката доколкото се касае за обективен пазарен индекс.Прилагането обаче на тази
промяна зависи изцяло от банката доколкото е казано ,че промененият лихвен
процент се определя от УС или от овластен от него орган и/ или лица .Освен това
липсва знак на равенство между пунктовете ,с които се повишава едномесечния EURIBOR и
пунктовете ,с които се увеличава ГЛП ,поради което напълно неясно е как
точно ,по каква методология и в какви рамки
ще се увеличава лихвата при промяна на казания индекс.На следващо място
не е предвидена възможност за реципрочно намаляване на лихвата при намаляване
на посочения индекс .Напротив ,предвиден е размер,под който лихвата не може да
пада , а това е формираната при сключване на договора такава от 7 ,74 % ,но не
е предвидена дори възможност за намалявана
на увеличен лихвен процент в хипотезата на т.11.1.3 при спадане на едномесечния
EURIBOR. Освен това както в договора ,така и в
представляващите неразделна част от него
Условията за усвояване ,обслужване на кредита и изпълнение на задълженията
по същия и общите условия на
банката липсва предвидена възможност за
кредитополучателя при несъгласие с едностранното увеличение на ГЛП да се откаже от
договора.
Всичко казано
сочи ,че клаузата на т.11.1.3 е
неравноправна, тъй като е уговорена изцяло в интерес на кредитора ,и
следователно в ущърб на потребителя - предвидено е едностранно увеличение на лихвения
процент при повишаване на индекса ,който участва в неговото формиране ,без да е
ясно как ще се формира увеличения такъв ,липсва реципрочна уговорка за намаляване
на същия при намалени нива на индекса , което сочи на значително неравновесие
между правата и задълженията на доставчика
и потребителя ,както и не е предвидена възможност за потребителя да се откаже
от договора при несъгласие с едностранно увеличения размер на лихва ,което не
отговаря на изискванията за
добросъвестност.Не е налице ,на следващо място изключението на чл.144
ал.3 пр.1 от ЗЗП ,тъй като увеличението на цената на финансовата услуга ,макар
е да е обвързана с промяна на обективен пазарен индекс ,зависи от волята на кредитора ,тъй като ,както е посочено в обсъжданата клауза лихвата
се определя ат УС на банката или
оторизиран от него орган. След като клаузата на т.11.1.3 е неравноправна ,то на основание чл.146 от
ЗЗП същата е нищожна .
С оглед на
казаното съдът намира предявеният инцидентен установителен иск за установяване
нищожността на посочената клауза в частта ,в която е предвидено едностранно
увеличение на ГЛП за основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предявени са и още два инцидентни
установителни иска и те са за установяване нищожността на клаузата на т. т.16.1,16.1.1 и 16.1.2 от Условията за усвояване ,обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по процесния
договор. Горните клаузи казват следното : кредитът заедно с
лихвите за просрочие и разноските в пълен размер стават по преценка на кредитора предсрочно и изцяло
изискуеми от датата на и в случаите на 16.1.1 –кредитополучателят наруши което
и да е от условията по настоящия договор ,както и при просрочие на анюитетни
вноски и 16.1.2 -кредитополучателят не плати други свои задължения или кредити
към кредитора ,когато те са изискуеми.
В
случая кредиторът е упражнил правото си
по т.16.1.1 като поради неплащане на кредитора е обявил същия за изцяло и
предсрочно изискуем .Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците
– ищци по този иск ,че тази клауза противоречи на добрите нрави и оттам се явява
нищожна.Тази клауза урежда последици от
неизпълнение на поети от кредитополучателите договорни задължения ,основното от
които е да заплаща в срок дължимите анюитетни вноски.Съвсем в синхрон с добрите
нрави е уговорка ,която стимулира длъжника да изпълнява коректно задълженията
си .Обратното- липса на такава ,би противоречала на добрите нрави ,защото би толерирало
недобросъвестното поведение,изразяващо се в неизпълнение на поети договорни
задължения.Отделно от това атакуваната клауза
е напълно в синхрон със законовата уредба на банковите кредити, и по конкретно с
разпоредбата на чл.60 от ЗКИ.По изложените съображения съдът намира така
заявения инцидентен установителен иск за неоснователен ,поради което същия
следа да бъде отхвърлен.
Правото
на кредитора ,уредено в т.16.1.2 няма
отношение към настоящия правен спор,а
инцидентния установителен иск като всеки иск е допустим при наличието на
правен интерес.В случая от установяване нищожността на тази клауза не зависи по
никакъв начин изхода по главни иск ,поради което ответниците нямат правен интерес от водене на
сочения инцидентен установителен такъв и същият се явява недопустим ,поради
което производството по отношение на него следва да се прекрати.
По
главния иск- независимо от възприетото по –горе становище ,че клаузата на
т.11.1.3 от
Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията
по процесния договор за банков
кредит ,позволяваща едностранно
увеличение на размера на ГЛП ,е нищожна ,то съдът намира ,че са били налице
основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем доколкото кредитополучателят е преустановил изцяло
плащанията по договора както на главницата ,безспорно дължима, така и на
договорната лихва ,също безспорно дължима, макар в друг
размер . Както се каза
предсрочната изискуемост е
съобщена на длъжниците на посочените по-горе дати ,поради което
вземането на банката за цялата главница ,договорна възнаградителна лихва
,падежирала до момента на предсрочната изискуемост или т.нар.редовна лихва
,както и вземания за наказателна лихва и такава върху просрочена главница са изискуеми и дължими.
По делото е
изслушано заключение на ССЕ – основно и допълнително,видно от които по данни
при ищеца дължимите към датата на додаване на заявлението по чл.417 от ГПК суми
от ответниците са както следва –
главница в размер на 47 219,34 евро
,редовна лихва – 2 111,45 евро ,лихва върху просрочена главница на
размер на 7 136 ,09 евро и наказателна лихва в размер на 4814,41евро
,както и такси в размер на 111,72евро.От заключението се установява съща така
,че прилагания ГЛП, съставен от БЛП плюс надбавка е бил съобразен с
едномесечния индекс EURIBOR само за
първите три месеца от погасяването на кредита ,след което е започнал да се
отклонява от този индекс,както и че при формиране на дължимата договорна лихва след третия месец се е появил и нов компонент
„премия“.Никъде в договора, Условията за усвояване ,обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по процесния
договор за банков кредит и общите
условия страните не са уговорили при формиране
на дължимата месечна лихва участието на такъв компонент .Доколкото съдът
прие,че клаузата на т.11.1.3 е нищожна и като съобрази уговорките в договора
,касаещи начина на формиране на дължимия ГЛП ,то следва да се приеме ,че
дължимата възнаградителна лихва се
формира от сбора на обсъдения индекс плюс уговорената надбавка като във формирането
на размера на същата не се включва компонент „премия „ ,тъй като такъв не е
договарян.От заключението на ССЕ се установи ,че към датата на предсрочната изискуемост
дължимата договорна възнаградителна лихва за периода от началото на срока на договора ,изчислена на база 1 месечния EURIBOR плюс уговорената надбавка възлиза в
размер на 16 511 евро.От същото заключение се установи ,че по договора са заплатени 23 045,51 лихва за редовна
главница.След като се приспадне дължимата според изчисленията на съда възнаградителна лихва към датата на предсрочната изискуемост, то се
установява ,че към този момент е налице
надплатена възнаградителна лихва в размер на 6 533,56евро.Предвид
това претендираното вземане за договорна лихва в общ размер на
14 061 ,95 евро ще следва да се редуцира с посочената сума от
6 533,56 евро ,които се явяват
недължимо платени.
С оглед на
всичко казано се налага крайния извод ,че
ответниците дължат сумата от 47 219,34
евро представляваща дължима главница към датата на предсрочната изискуемост на
кредита ,както и сумата от 7 528,39 евро договорни лихви за периода
15.03.2013г. до 29.03.2015г. както и дължими такси в размер на 111,72евро,произтичащи
от договор за банков кредит, който ищецът е обявил за изцяло и предсрочно
изискуем поради необслужването му.Предвид това предявеният установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.60 от ЗКИ и чл.430 от ТЗ се явява основателен и доказан
до посочения размер, до който следва да бъде уважен,като иска за установяване
дължимост на договорна лихва за разликата над 7 528 ,39 евро до пълния
предявен размер от 14 061,95 евро следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение
искането за установяване дължимост на сумата 5 198,83 лв. ,представляващи
разноски в заповедното производство съдът счита ,че следва производството да
бъде прекратено ,тъй като тези разноски
не подлежат на установяване с иска по чл.422 от ГПК,но следва да бъдат взети
предвид при присъждане на разноски
съобразно крайния изход на спора.
По разноските
:ищецът е направил разноски в заповедното и в настоящето производство в общ
размер на 12 974лв.,поради което съобразно уважената част на исковете му
се дължат разноски в размер на 11 593лв. Ответниците са направили разноски
в размер на 5 500 лв. В този размер не се включва заплатената ДТ по
инцидентните установителни искове ,както и адвокатско възнаграждение в размер
на 3 000 лв. ,за които няма данни да е платено в сроковете ,уговорени в договора за правна
защита и съдействие.Съобразно отхвърлителната част на исковете следва на
ответниците да бъдат присъдени разноски в размер на 585лв. Следва да им бъде
присъдена и ДТ в размер на 80 лв. предвид уважената част на инцидентите
установителни искове, или общо в размер на 665 лв.
Мотивиран от
горното ,съдът,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за
нищожна клаузата на т.11.1.3 от Условията за усвояване , обслужване на кредита
и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 492 от 10.07.2007г.
сключен между И.Г.М. с ЕГН ********** ,Б.П.Р.-
М. с ЕГН ********** и Г.О.Ф.М. и „Уникредит
Булбанк“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София,пл.“Св.Неделя“ №7.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.М. с ЕГН **********
,Б.П.Р.- М. с ЕГН ********** и Г.О.Ф.М. ***,че същите дължат солидарно на
„Уникредит Булбанк“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София,пл.“Св.Неделя“ №7 сумата от 47 219
,34 евро дължима и незаплатена главница, ВЕДНО със законна лихва върху тази
сума ,считано от 30.03.2015г.,КАКТО и сумата от 7 528,39 евро договорни лихви за периода 15.03.2013г. до
29.03.2015г. както и дължими такси в размер на 111,72евро,произтичащи от договор за банков кредит № 492 от
10.07.2007г. ,за които суми е издадена заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. 3967
/2015 г. по описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска
,предявен от „Уникредит Булбанк“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,пл.“Св.Неделя“ №7 против И.Г.М. с ЕГН ********** ,Б.П.Р.- М.
с ЕГН ********** и Г.О.Ф.М. , за установяване дължимост на договорна лихва за разликата над уважения размер от
7 528,39 евро до пълния предявен размер от 14 061,95 евро.
ОТХВЪРЛЯ
инцидентния установителен иск ,предявен от И.Г.М. с ЕГН ********** ,Б.П.Р.- М.
с ЕГН ********** и Г.О.Ф.М. *** за прогласяване нищожността на клаузата на
т.16.1.1 от Условията за усвояване , обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договор за банков кредит № 492 от 10.07.2007г. сключен
между И.Г.М. с ЕГН ********** ,Б.П.Р.- М.
с ЕГН ********** и Г.О.Ф.М. и „Уникредит
Булбанк“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София,пл.“Св.Неделя“ №7.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на инцидентния установителен иск
,предявен от И.Г.М. с ЕГН ********** ,Б.П.Р.- М. с ЕГН ********** и Г.О.Ф.М. ***
за прогласяване нищожността на клаузата на т.16.1.2 от Условията за усвояване ,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит
№ 492 от 10.07.2007г. сключен между И.Г.М.
с ЕГН ********** ,Б.П.Р.- М. с ЕГН ********** и Г.О.Ф.М. и „Уникредит Булбанк“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,пл.“Св.Неделя“ №7, КАКТО и по отношение
на предявения от „Уникредит Булбанк“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,пл.“Св.Неделя“ №7 иск за установяване вземане в размер на
5 198,83 лв.,представляващи разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Г.М.
с ЕГН ********** ,Б.П.Р.- М. с ЕГН ********** и Г.О.Ф.М. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Уникредит Булбанк“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,пл.“Св.Неделя“ №7 сумата от 11 593лв.,представляващи разноски
по делото .
ОСЪЖДА
Уникредит Булбанк“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София,пл.“Св.Неделя“ №7 ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.М. с ЕГН ********** ,Б.П.Р.- М. с
ЕГН ********** и Г.О.Ф.М. *** разноски в размер на 665 лв.
Решението е обжалваемо
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ПАС, а в частта ,в която
производството по делото е прекратено с частна жалба в 1 седмичен срок.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: