№ 369
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000503035 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответниците
в първоинстанционното производство срещу решение № 2429 от 22.04.2024 г. по гр.д.
9608/2022 г. на СГС, Първо ГО 13 състав. С решението съдът ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Й. С. Й. с ЕГН
**********, М. Н. Й. с ЕГН ********** и Р. Й. Й. с ЕГН ********** всичките чрез
адв. А. Т., че Л. С. В., ЕГН: ********** чрез адв.И. Г. е собственик по наследство на ½
/една втора/ ид. ч. от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.4140.292.1
със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи: 3, състояща се от: сутерен; мазе; приземен
етаж; гараж и кухня с трапезария; първи жилищен етаж: входно антре, баня с тоалетна,
кухня с трапезария, спалня, дневна и балкон; втори жилищен етаж: входно антре, баня с
тоалетна, кухня с трапезария, спалня, дневна и балкон; тавански етаж: входно
преддверие, библиотека, мивка склад, сушилня, стая за хоби и балкон, която сграда е
построена в поземлен имот с идентификатор 68134.4140.292 град София, общ.
Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-19-/20.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр.
***, район ***, квартал ***, улица *** №** с площ от 965 кв. м. при съседи:
68134.4140.9068, 68134.4140.9060, 68134.4140.291, 68134.4140.1515, 68134.4140.34 и
68134.4140.293 заедно с пристроените към жилищната сграда лятна кухня с
идентификатор 68134.4140.292.2 със застроена площ от 31 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: постройка на допълващото застрояване и тоалетна с идентификатор
68134.4140.292.3 със застроена площ от 2 кв. м.
С решението е отменен на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК констативен
нотариален акт № 103, том. I, рег. № 24724, дело № 82/2021 г. на нотариус К. С. – рег.
№ *** към СРС от 01.12.2021 г. в частта, с която Й. С. Й. и М. Н. Й. са признати за
1
собственици по давностно владение на над ½ ид. ч. от ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор 68134.4140.292.1 заедно със пристроените към нея ЛЯТНА
КУХНЯ с идентификатор 68134.4140.292.2 и ТОАЛЕТНА с идентификатор
68134.4140.292.3 описана подробно в акта.
Отхвърлен е искът на Л. С. В. против Й. С. Й., М. Н. Й. и Р. Й. Й. иск с правно
основание чл. 26,ал.2, предл. първо ЗЗД за прогласяване на нищожност на дарение,
извършено на 21.12.2021 г., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 117, том I, рег. № 26202, дело № 95 от 2021 г. на нотариус К. С. – рег. № ***
към СРС до ½ част от дарените имоти като неоснователен.
Й. С. Й. с ЕГН **********, М. Н. Й. с ЕГН ********** и Р. Й. Й. с ЕГН ********** са
осъдени да заплатят по компенсация на Л. С. В., ЕГН: ********** разноски в размер на
82 лв.
В отхвърлителната част решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
След постановяване на решението Л. С. В. е починала и на нейно място СГС е
конституирал наследниците й по закон – А. З. В. и Л. З. В..
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Изложени са оплаквания за недопустимост
на решението поради нередовна искова молба на две основания: не е посочен конкретен
придобивен способ за спорните сгради и не е обоснован интерес от предявяване на
установителен, а не осъдителен иск срещу третия ответник. Неправилно била указана
доказателствената тежест за оспорване на признатото с констативния нотариален акт
право на собственост. Твърди се още, че съдът не е обсъдил всички доказателства, не е
посочил кои свидетели кредитира и кои – не, неправилно бил оценил значението на
декларацията по параграф 189 от ППЗПИНМ (отм.) от С. Г. за сина му Й.. Поискан е
разпит на един свидетел за установяване на фактите на владение и неговото
демонстриране, като се твърди процесуално нарушение на първата инстанция.
Постъпил е отговор от новоконституираните ищци в срок, в който жалбата се оспорва и
се обосновава, че обжалваното решение е правилно и се възразява срещу
доказателственото искане.
По повод твърдението за неправилно разпределена доказателствена тежест въззивният
съд е приел, че не се налагат процесуални действия. Дадена е възможност на въззивния
жалбоподател да бъдат посочени имена на свидетеля, чийто разпит се иска и
владението на кой от ответниците ще установява. е дадена възможност да уточни
доказателствените си искания във, от която той се е възползвал с молба от 09.12.2024 г.
Насрещната страна е подала становище в дадения й срок на 17.12.2024 г.
Въззивният състав е приел искането за разпит на един свидетел за установяване
владението върху процесните имоти от Й. С. Й. и М. Н. Й. за неоснователно по
следните съображения. Вярно е твърдението във въззивната жалба, че с отговора на
исковата молба са поискани трима свидетели, а е допуснат разпит на един свидетел. В
отговора е посочено, че искането за разпит на един свидетел за всеки от ответниците. В
с.з. от 05.10.2023 г., е уважено искането на ответника и на ищеца и е допуснато
изслушването на още по един свидетел за всяка от страните. В с.з. от 09.11.2023 г.
процесуалният представител на ответниците е заявил, че няма други доказателствени
искания. Ако се допусне, че искането в отговора е основателно, двамата разпитания
свидетели са за установяване владението върху процесните имоти от Й. С. Й. и М. Н.
Й., т.е. за тези обстоятелства вече са разпитания двама свидетели съобразно искането в
отговора на исковата молба. За третия ответник няма отказ на първата инстанция, но не
е поискан разпит и от въззивния съд. Ето защо, няма процесуално нарушение, което да
обоснове допустимостта на искането за разпит на свидетел, отправено към въззивния
2
съд.
В съдебно заседание адв. Т. от името на въззивните жалбоподатели твърди, че е налице
предаване приживе на владението от общия наследодател С. Г., извършено с
конклудентни действия и с изрична нотариално заверена декларация. Установеното и
осъществявано повече от 30 години явно, спокойно, необезпокоявано и владение от
страна на първите двама доверители – Й. и М. С.и Й.и, е изпълнило хипотезата
придобито от тях по давност право на собственост върху постройките, новата къща и
двете постройки на допълващо застрояване, ситуирани от частта от поземления имот,
която още от наследодателя е била обособена като прилежаща част към новата къща. В
писмена защита от 05.03.2025 г. адв. Т. развива подробни съображения за уважаване на
жалбата.
Адв. Г. от името на въззиваемите пледира, че по безспорен начин не е установено, че
жалбоподателите са манифестирали към починалата ищца субективният елемент на
владението. В писмена защита от 06.03.2025 г. развива подробни съображения за
потвърждаване на решението.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗС.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба срещу допустимостта на решението.
Исковата молба не е нередовна. Ищцата е посочила е начинът на придобиване на
земята, както и спорните сгради са построени от баща им, способът за придобиването
и по приращение е правна квалификация, която съдът следва да даде въз основа на
изложените факти. Допустимо е установителен иск, когато може да се предяви
осъдителен, като изрично в този смисъл е ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На
следващо място, налице е спор за материално право между страните, обективиран в
издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт и оспорването му от
ищцата, което прави производството по делото допустимо.
По делото се установява и не е спорно между страните, че Л. С. В. и Й. С. Й. са
наследници по закон, низходящи на С. Й. Г., починал на 28.05.1985 г., който приживе
придобил на 23.10.1963 г. по дарение от баща си дворно място в с. *** с площ 525 кв.
м., съставляващо урегулиран парцел IV-a-4 (от кв. 39) по плана на София – *** чрез
дарение и 334 кв. м. на 16.03.1970 г. по регулация. Заедно с Л. С. В. и Й. С. Й.
наследник по закон на С. Г. е и тяхната майка - Д. Г. Г..
С нотариален акт № 87, том V, дело № 856/1970 за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация на нотариус Е. М. към Софийски народен съд на 16.03.1970 г.
С. Г. е придобил по силата на дворищна регулация правото на собственост върху
празно място от 334 кв. м., придадено към собствения му парцел IV-а-4 в кв. 39,
местността „***“ по плана на гр. София. На 28.07.1971 г. С. Г. е подписал нотариално
заверена декларация, в която заявява, че дава правото и съгласието си синът му Й. Г.
(сега Й.) да построи със собствени средства и за своя сметка една жилищна сграда
върху собствения парцел на бащата IV-а в кв. 39 – *** и да бъде утвърден на негово
име архитектурен план за същата. На 24.04.1970 и 22.12.1970 г., видно от протокол №
11/9/1970 и протокол № 40/9/1970 по заявление на С. Г. са определени строителни
линии и ниво за построяване на имот в парцел IV-а по регулационния план на ***,
София.
Съгласно удостоверение за сключен граждански брак от 10.05.1992 г., серия ГБ 91 г. №
064408, издадено от Общински народен съвет Красно село – София, Й. С. Й. сключва
3
брак с М. Н. С. (след брака - Й.) на 10.05.1992 г. В скица от заснемане на жилищна
сграда за узаконяване на Й. С. Й., София – ***, кв. № **, парцел № ***, направено на
15 и 16.04.1989 г. е направена забележка, че сградата е с монтирана дограма и
прокарана ел. инсталация, без в.к. инсталации и неизмазана отвътре и отвън. В скица
№291/20.09.1990 г., изготвена за узаконяването на имота е направена забележка за
идентичност на парцелите от кв. 39. Видно от приложения акт за узаконяване № 7 на
19.06.1991 г. е узаконен незаконен строеж на Й. Й., представляващ процесната
двуетажна еднофамилна жилищна сграда. На 26.08.1996 г. е издадена служебна
бележка от Столична община – район „***“ – кв. *** в уверение, че сградата,
находяща се на ул. „***“ №**, е завършена. Видно от Удостоверение за наследници
Изх. № РОК21-УГ01-5375/1/ от 13.09.2021 г. Д. Г. Г., вдовица, починала на 02.02.2017
г. е оставила наследници по закон Л. С. В. и Й. С. Й.. На 01.12.2021 г. е съставен
Нотариален акт №103, том. I, рег. № 24724, дело № 82/2021 г. на нотариус К. С. – рег.
№ *** към СРС за собственост върху недвижим имот, придобит чрез давностно
владение, който признава правото на собственост на Й. С. Й. и М. Н. Й. върху
„построените от тях по време на брака им и представляващи съпружеска имуществена
общност три сгради“: подробно описана в същия еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.4140.292.1, както и 2 постройки на допълващо застрояване:
сграда – лятна кухня с идентификатор 68134.4140.292.2 и сграда – тоалетна с
идентификатор 68134.4140.292.3, построени в поземлен имот с идентификатор
68134.4140.292.
Спорно пред въззивната инстанция е дали Й. Й. и М. Й. са придобили по давност с
десетгодишно владение сгради с идентификатори 68134.4140.292.1, 68134.4140.292.2 и
68134.4140.292.3.
Твърденията на ищцата са, че е собственик по наследство от родителите си на ½ ид. ч.
от сградите в общото дворно място, а останалата ½ ид. ч. е собственост на нейния брат
– Й. Й.. Поземленият имот, върху който са построени трите процесни сгради
(еднофамилна жилищна сграда, лятна кухня и тоалетна), бил собственост на общия им
наследодател и баща – С. Й. Г.. С брат й никога не били имали спорове относно
собствеността на процесните имоти и качеството й на собственик никога не е било
оспорвано. В началото на 2022 г. узнала, че брат й и неговата съпруга се снабдили с
нотариален акт за собственост на процесните сгради на 01.12.2021 г., с който са
признати за собственици чрез давностно владение. В него се посочвало, че сградите са
построени по време на брака от съпрузите и представляват СИО.
Твърденията в отговора на исковата молба са, че тъй като между частта от дворното
място, придобита по дарение (525 кв.м.) и частта, придадена по регулация (334 кв.м.),
общият на страните наследодател поставил ограда – телена мрежа, той владял двете
части на имота разделно. С. Г. изразил воля за предаване на владението върху
бъдещата сграда на сина си чрез нотариално заверена декларация от 28.07.1971 г. с
негово съгласие синът му да построи жилищна сграда в поземления имот. От този
момент Й. Й. установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване
на собствеността върху реалната част от поземления имот с площ от 334 кв.м. и върху
правото на строеж за бъдещата сграда, което впоследствие се трансформирало в право
на собственост върху построеното. Наследяването не било променило обстоятелството,
че преди това един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт.
Лятната кухня и тоалетната са построени в същата реално обособена част и по тази
причина не е установена фактическа власт на основание наследяване и съвладение.
Фактическата власт върху реалната част от 334 кв.м. и върху трите сгради, построени в
нея, упражнявана от Й. и М. Й.и явно, непрекъснато и необезпокоявано, като само те и
дъщерите им са подобрявали, ползвали и поддържали постройките.
4
В тази връзка следва да се обсъдят писмените доказателства и свидетелските
показания.
Свидетелят СТАНКА БОЯНОВА Б., съсед на имота, разказва, че бащата на Л. бил
направил една стара къща през 1957 г., в която живеели всички - бабата на Л., майка й,
Л. и Й.. През 1971 г. бащата на Л. си построил гаражи, за да работи, тъй като бил
автобояджия. През 1978 г. починал съпругът на Л., тогава една година не правили
нищо, преустановиха. След това чичо С. продължил да си строи голямата къща, над
гаражите започнал да строи голямата къща, която има гараж отдолу, два етажа и
таванско помещение. С. починал 1985 г., тогава къщата била завършена – дограма и
измазана. Работел много и зет му – на Л. мъжът й, но той починал 1978 г. Й. не
участвал, защото тогава бил малък. Към 1985 г. никой не живеел в голямата къща. Й.
се оженил 1992 г., детето им било родено 1993 г. В новата къща през 1998-1999 г. на
първия етаж се нанесли Л. и майка й да живеят, а Й. със съпругата си и детето
останали пак в старата къща, където живели още няколко години.
Свидетелят ГЕОРГИ ИВАНОВ П. познава имота, тъй като бил зам.комсомолски
секретар по физкултурата в квартала, а бай С. бил партиен секретар и свидетелят е
ходил и виждал, че се строи къща. Предполага, че къщата е построена 1985-1986 г.
Новата къща е с партер, който е от два гаража, два етажа и таван. В единия гараж бай
С. работел като автобояджия, а в другия отглеждал прасета. В къщата се заживяло
някъде 1993-1994 г. Й. живеел в старата къща със семейството си, там се родило и
детето им и 1993-1994 г. се преместили с жена му и детето на втория етаж от новата
къща. Първо били стегнали само втория етаж, после стегнали всичко. На първия етаж
никой не живеел. Освен Й. със семейството му никой не е живял в тази къща. Когато
починал бай С., къщата била на гола тухла, без инсталации, без дограма, само иззидана
и покрита. Съпругата на Й. - М. дала инициативата да се довърши, след като се
оженили - 1990-1993 г. Мисли, че баба Дора и бай С. са били в отлични отношения с
децата си - не е чувал за кавги и нещо лошо между тях.
ВЛАДИМИР ДРАГАНОВ ВЛАДИМИРОВ, съсед на имота, разказва, че целият имот е
около декар, но има разделение на две. В едноетажната къща сега живели Л. и Л.,
както и баба Дора, преди да почине. Преди това там живеели баба Дора и Л. сигурно
от 20 и повече години, повечето време и двете живеели там. Малката къща била
построена много отдавна. Голямата къща строил чичо С., баща на Л. и на Й.. Не си
спомня коя година, тъй като е отдавна и е бил 12-13 годишен, но знае, че осемдесет и
някоя година голямата къща била построена, но не знае кога е започнал строежът.
Само на първия етаж живеели чичо С., баба Дора и Л.. Когато я построили, временно
живеели и там, били си стегнали само първия етаж. През 1980 г. къщата била готова,
построена, без да е измазана, с дограма. Чичо С. починал осемдесет и някоя година, не
знае кога точно. Когато построили голямата къща, тя била на тухла, неизмазана, само
построена. Влизал бил до гаражите, не е влизал по жилищните етажи. Сега къщата е
сА.рана, с дограма, покривът е сменен - след 2000 г. Преди това дограмата била
дървена, сега е с по-нова, модерна. Данчо със съпругата му правили ремонта на цялата
къща. Преди този ремонт къщата била измазана с варова мазилка, не знае кой я е
направил. Дворът не е разделен, има някаква мрежа между двете къщи, защото имат
градина, но не е точно ограда. Не знае за спорове между Л. и Й. за ползването на
къщата.
ВЕСЕЛИН НИКОЛОВ Х., съсед на имота, разказва, чемежду малката и голямата къща
има ограда. В малката къща живеели, преди да построят новата къща, баба Дора, чичо
С., Данчо и Л.. Няма ясен спомен, но те строили къщата заедно с къщата на свидетеля
през 1970-1973 г., даже къщите им са еднотипни. Бай С. строил тази къща, първо
имало гаражи, отгоре имало един етаж и временен покрив, след това достроил още
5
един етаж и покрив и станала - гаражи, два етажа и подпокривно пространство. Тази
къща я строил бай С.. През 1983 г. - 1985 г. къщата станала готова. Тя не се ползвала,
защото била изградена на тухли и на покрив, не ставала за живеене, само гаражите се
ползвали. М. и Данчо я довършили, когато се събрали някъде 1990 г. – 1995 г. Къщата
преди не била измазана, не била пригодена за живеене, те направилки ремонта и
довършителните работи, смениха дограмата на втория етаж. Първият етаж тогава бил
празен. Сега и първият етаж бил оправен от М. и Данчо преди 5-6 години. На покрива
правили ремонт преди 4-5 години, свидетелят имал камион и изкарвал отпадъците от
ремонта. Гаражите ги ползвал бай С., в единия боядисвал коли, а в другия гледал
животни – овце или прасета. Сега били обитаеми гаражите за живеене, по-точно
единият от тях, а в другия има котел за парно. Л. напуснала, след като се омъжила през
седемдесетте години, от тогава не се била връщала да живее там. Данчо и М., когато се
събрали, живеели в старата къща известно време, докато пригодят втория етаж за
живеене, което станало през деветдесетте години, дотогава никой не е живял там.
Освен голямата къща, в тази част от двора, която Данчо и М. ползват сега, изградили
външна тоалетна и лятна кухня или нещо такова за багаж. Тази част от двора М. и
Данчо я поддържали. Дворът е към 300 кв.м., отделен е с ограда от мястото със старата
къща, има оградна мрежа с бетонови колове, преди имало някаква вратичка и се
минавало, сега не знае дали има. Л. знаела, че М. и Данчо довършват къщата, че
живеят там заедно с децата, на Й.ден сме се събирали заедно. Свидетелят не знае за
спорове между Данчо и Л. във връзка с къщата, никакви претенции, спорове. Даже Л.
се радвала, че къщата става хубава, тя отваряла вратата на свидетеля да вкара камиона,
когато другите са на работа. Голямата къщата е изградена до покрив от бай С. и след
10-ина години Данчо започнал да си прави нещата за ползване. Свидетелят знае, че
бай С. си бил наел работници за къщата, те правели строежа, той не разбирал от
строителство. Л. е виждал често в имота, тъй като е посещавала майка си.
Както във всички случаи на доказване на придобиване по давност на имот, и в
процесния случай то трябва да е категорично и да обхваща следните елементи:
обективен - упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее
за себе си. Обективният признак на владението изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на
собственика. Не е достатъчно владелецът да мА.фестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае,
необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява
физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопА.сването му. За случаите на давностно владение срещу съсобственик, съгласно
разясненията, дадени с ТР №1/2012 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС по
сходни случаи (решение № 7/2018 г. по гр.д. № 1903/2017 г. на ІІ ГО) позоваващият се
на изтекла давност следва да установи обръщането на своето намерение. За да се
ползва от последиците на придобивната давност, ответникът дори и да е завладял
идеалните части на своя съсобственик, следва да докаже, че е упражнявал владението
върху целия имот, като по ясен и недвусмислен начин е отрекъл владението на своя
съсобственик. В тежест на ответника е да докаже не само своенето на чуждите
идеални части, но и че това своене е доведено до знА.ето на съсобственика-
завладяването следва да се мА.фестира и осъществява чрез действия, отблъскващо
владението на другия съсобственик и установяващо своене, освен ако това е обективно
невъзможно.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че ответниците не са се
позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност върху реално обособена част от
имота от 334 кв.м. и съответно съдът неправилно е разгледал такова възражение. В
отговора на исковата молба изрично е посочено, че през 1971 г. Й. е установил
6
самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността върху
реалната част от поземления имот с площ от 334 кв.м., както и че за тази реална част е
приложима презумпцията по чл. 69 ЗС, като се твърди и придобиване на тази част по
време на брака му. Реално обособена част от дворното място не е предмет на иска.
Спорни по делото са постройките с идентификатори 68134.4140.292.1,
68134.4140.292.2 и 68134.4140.292.3.
Декларацията по § 189 ППЗПИНМ, дадена от С. Г., не учредява право на строеж. По
силата на чл. 92 ЗС собственик на построеното става собственикът на земята. При
действието на ЗПИНМ няма законова разпоредба предвиждаща учредяване право на
строеж с нотариално заверена декларация. Това вещно право е могло да се учреди само
с нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД. ( Решение № 339 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1774/2007 г., I г. о., ГК). Според решение № 1139 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3397/2007 г., IV г. о., ГК: . Съдебната практика е категорична, че декларацията по §
189, ал. 2, т. 2 ППЗПИНМ не води до учредяване на право на строеж, тъй като е
предвидена в подзаконов нормативен акт и има само административно-технически
характер, а лицето, строило въз основа на такава декларация, става само
добросъвестен подобрител. А според решение № 1043 от 25.III.1980 г. по гр. д. №
3106/79 г., I г.о. изявлението-съгласие с нотариална заверка на подписа, дадено от
собственика на низходящ или съсобственик да извърши строеж в имота при
действието на ЗПИНМ, не учредява право на строеж в полза на извършващия строежа.
Ето защо следва да се анализира дали ответникът е придобил правото на строеж чрез
упражняване на владение върху това право.
Съгласно практиката на ВКС срокът за придобиване по давност на едно вещно право,
вкл. и на правото на строеж, започва да тече от момента, в който се предприемат
действия /фактически и правни/ по неговото упражняване. Ако договорът за
учредяване право на строеж страда от някакъв порок и не може да легитимира
страните по него като носители на правото, срокът за придобиване на същото право по
давност започва да тече от онзи момент след сключването на договора, от който
сключилите договора лица са предприели действия по упражняване на правата си, т.е.
действия по реализиране на правото на строеж, което са считали за учредено със
сключването на договора. Посредством действията по построяване на сградата,
извършвА. с намерението за реализиране на правото на строеж, което лицето счита за
учредено в своя полза, се осъществява владение на огрА.ченото вещно право на
строеж, което при наличието на всички предвидени в чл.79 ЗС предпоставки може да
доведе до придобиване по давност на правото на собственост върху построеното
(решение №756/24.06.2008 г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№3605/2007 г., решение
№523/25.11.2010 по дело №548/2009 на ВКС, ГК, II г.о.).
Съгласно Решение № 1790 от 9.VII.1964 г. по гр. д. № 864/64 г., I г. о. когато строежът
на постройка е извършен върху чуждо място съгласно декларация на собственика по §
189, т. 2 ППЗПИНМ, строителят не е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 79, ал.
2 и чл. 70 ЗС и не може да придобие правото на суперфиция, ако непрекъснато владее
имота в продължение на 5 години. Ето защо, от значение е изтичане на период от 10
години доказано владение от Й. срещу баща му.
В настоящия случай няма твърдение на страната, че е считала правото на строеж за
учредено с нотариално заверената декларация от бащата. Напротив, изрично е
изявлението, че страната е наясно, че с тази декларация не може да бъде учредено
правото на строеж. Независимо от това, дори и да се приеме, че към 1971 г. Й. Й. е
имал съзнанието за учредено в негова полза право на строеж, по делото не се
установява осъществяване на действията, включващи се в упражняването на правото
на строеж от Й. Й. преди смъртта на баща му през 1985 г. Твърденията в отговора на
7
исковата молба е, че строежът е завършен към месец април 1989 г. От свидетелските
показанията и писмените доказателства не може да се установи, че Й. Й. лично или
чрез други лица, доколкото към 1971 г. е бил на 12 години, е извършвал действията по
построяване на сградата с намерението за реализиране на правото на строеж или С. Г.
е извършвал строежа с намерението постройката да е само на сина му.
Установява се, че към 1985 г., когато е починал С., е имало готова къща с външни
стени и покрив. Според св. Б. къщата била завършена – с дограма и измазана, според
св. П. къщата била на гола тухла, без инсталации, без дограма, само иззидана и
покрита, а според св. Х., къщата станала готова 1983-1985 г., но не се ползвала, защото
била изградена само на тухли и на покрив, не ставала за живеене, само гаражите се
ползвали. В решения № 64/31.І.1985 г. по гр.д. № 926/1984 г. на ВС І ГО, №
1131/27.VІІ.1995 г. по гр.д. № 743/1995 г. на ВС ІV ГО и № 932/04.Х.1995 г. по гр.д. №
244/1995 г. на ВС ІІ ГО е прието, че е налице обект, който може да бъде предмет на
отчуждителна сделка, когато постройката бъде изградена в груб вид и е покрита. Ето
защо, следва да се приеме, че имало годен обект на собственост към деня на смъртта
на бащата на Й. и Л.. От показанията на свидетелите се установява още, че до смъртта
си през 1985 г. С. Г. е строил къщата, като е ангажирал майстори според св. Х., а
според св. Б. по строежа работил и съпругът на Л. до смъртта си през 1978 г. Същата
свидетелка е категорична, че Й. не е участвал в строежа на къщата до смъртта на баща
си, тъй като бил малък, но по делото няма и твърдение за негово участие преди 1990 г.
От значение е също, че до 06.12.1977 г., когато Й. е станал на 18 години, давност
между него и баща му не е текла на основание чл. 115, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84 ЗС.
Следователно от значение е периодът след навършване на пълнолетие, а до смъртта на
С. Г. не са минали десет години. Не е доказано, че строейки къщата, С. Г. го е правил
от името на сина си, за да се приеме, че има предаване на владението преди смъртта
му. Не се установява оградата в имота да е препятствала достъпа на Л. до целия имот –
св. Х. си спомня за вратичка в тази ограда, за която не знае дали още съществува, св.
Владимиров разказва, че има мрежа, но не точно ограда, поради което са
неоснователни въззивните доводи, че разделянето на имота заедно с нотариално
заверената декларация са началото на давностно владение на бащата от името на сина.
Дори евентуално да се приеме, че Й. е владял правото на строеж, а впоследствие
готовата постройка, след като е станал пълнолетен, било то сам или чрез баща си,
който е владял само за него, а не за себе си и съпругата си, от показанията се
установява, че между 1985 г. и 1990 г. (показанията на св. П. и Х.) не е имало
обективният елемент на владението на частите и на останалите наследници,
следователно на основание чл. 81 ЗС давността, ако се приеме, че е започнала да тече,
е било прекъсната.
По делото не се установява С. Г. да е предал владението на реално обособена част от
334 кв.м. на сина си, нито може да се приеме, че е владял разделно двете части на
имота. Не се установява също така предаване на владението на правото на строеж, а
впоследствие на постройката от бащата на сина. Доказано е, че Г. е строил къщата с
помощта на работници, а според св. Б. и с помощта на зет си, съпруг на Л., но не и че
го е правил от името на сина си.
При това положение към датата, на която е настъпило основанието за съвладение през
1985 г., не е била изтекла давност върху правото на строеж в полза на Й. Й.. След тази
дата, за да бъде прието придобиване по давност на построеното, а преди това на
правото на строеж, следва да е доказано отблъскване на владението на останалите
наследници – неговите сестра и майка. Презумпцията по чл. 69 ЗС е неприложима в
отношенията между сънаследници. Основателни са доводите в отговора на въззивната
жалба, че от 25.08.1985 г., когато е починал С. Г. до смъртта на вдовицата му Д. Г. на
8
02.02.2017 г., Й. не може да се позовава на изтичане на придобивна давност по
отношение на ½ от имота, тъй като наследниците по закон за имот с ПИ №
68134.4140.292 до 02.02.2017 г. на С. Г. са трима.
От показанията се установява, че след смъртта на С. Г. Й. и съпругата му са направили
къщата годна за живеене в периода 1990-1995 г., че и впоследствие са правили
ремонти, сменяли са дограми, санирали са сградата. Установява се, че около 1995 г. са
заживели в новата къща. По въпроса дали Л. е живяла в тази къща свидетелските
показания са противоречиви, но без съмнение тя е била често в имота. Установява се
още, че братът и сестрата са били в добри отношения и не знаят за спорове за къщата
– по този въпрос всички свидетели са единодушни. Без значение е дали Л. е живяла в
голямата къща – спорния по делото имот, тъй като фактът се отнася за периода след
смъртта на баща й, когато, за да се приеме завладяване на цялата къща от брат й,
следва да се докаже отблъскване на владението на останалите наследници.
От доказателствата такова отблъскване не се установява. Предвид доказаните близки
отношения, то е следвало да бъде несъмнено. Установено е, че Й. и М. са живели в
къщата, ремонтирали са я, а преди това са я направили годна за живеене, но тези
действия не водят до придобиване на целия имот по давност, а биха могли да са
основание за претенции за уреждане на отношенията между наследниците на
плоскостта на забраната за неоснователно обогатяване. Отблъскване на владението би
могло да се приеме едва от 01.12.2021 - датата на констативния нотариален акт, но до
подаване на исковата молба на 26.04.2022 г. са изтекли няколко месеца.
При тези факти и при липса на договорка между наследниците във връзка с
изграденото, по силата на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик на
постройките и насажденията върху нея. Лятната кухня и тоалетната, доколкото са
постройки на допълващо застрояване и обслужват посочената жилищна сграда, от
една страна не представляват отделен обект на право на собственост, а следват
собствеността на главния недвижим имот, а от друга страна са построени много след
смъртта на наследодателя, така че за тях няма как да е предадено владени от бащата на
сина и отново трябва да е доказано своене на чуждата идеална част, каквото няма по
делото.
С оглед изложеното въззивният състав достига до извода на първоинстанционния съд,
че не е доказано десетгодишно владение на ответниците върху постройките в общото
дворно място, което е годно да ги направи собственици, а исковете за собственост по
наследство на ½ ид. ч. от сградите са основателни. Отмяната на констативния
нотариален акт е последица от уважаване на установителния иск, поради което е
правилна.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора въззивните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да
заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение на
ответниците по въззивната жалба в размер на 4700 (четири хиляди и седемстотин)
лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2429 от 22.04.2024 г. по гр.д. 9608/2022 г. на СГС, Първо
ГО 13 състав в обжалваната част.
9
ОСЪЖДА Й. С. Й. с ЕГН **********, М. Н. Й. с ЕГН ********** и Р. Й. Й. с ЕГН
********** да заплатят на А. З. В. ЕГН ********** и Л. З. В. ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 4700 (четири хиляди и седемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10