Решение по дело №62/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 944

 

20.07.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 10.07.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 62 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „С* *”, ЕИК *****, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, булевард „Черни връх“ №**, представлявано от управителя Д* Д* В*.

Жалбата е подадена против наказателно постановление № 02-0002809/20.12.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас (ДИТ), с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 2 500.00 лева.

 

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и поради изложени съображения. Оспорва се авторството на вмененото деяние. Отправя се искане за присъждане на разноски.

Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства. Отправя се искане за присъждане на разноски.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 02.01.2020 г., видно от датата, положена на известие за доставяне (л.18 от делото). Процесната жалба е постъпила в съда на 08.01.2020 г. с вх.№880/08.01.2020 г.

Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на наложеното административно наказание.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.10.2019 г. в 10:50 часа И.Д. (главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас) и С* Б* М* (главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас) посетили обект, представляващ офис на дружеството-жалбоподател, находящ се на адрес: гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, улица „Перущица“ №*** и извършили проверка по спазване на трудовото законодателство.

На място било установено, че лицето Н* Т* А* работи в обекта, като товарел пратки в служебен автомобил извън офиса с друг куриер. На място А* декларирал, че работи в дружеството-жалбоподател като куриер с работно време от 9:00 часа до 18:00 часа с недоговорено към този момент трудово възнаграждение и два дни почивка в събота и неделя (л.21 от делото).

На 21.10.2019 г. и 24.10.2019 г. в Д „ИТ“ Бургас проверката продължила по документи. Бил представен трудов договор с Н* А*, но сключен на 22.10.2019 г. (л.л.26-27),

За извършените проверки на място и по документи бил съставен Протокол №ПР1934146/07.11.2019 г. (л.35 от делото).

В резултат на посоченото и в гр.Бургас, на 07.11.2019 г. в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, И.Д. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №02-0002809/07.11.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел А* Д*.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в качеството си на работодател и на 11.10.2019 г. дружеството-жалбоподател не е уредило като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Н* Т* А*, полагащ труд като куриер, което деяние било квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 КТ.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис, на упълномощено лице бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на дружеството-жалбоподател са постъпили.

На 20.12.2019 г., леко извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на Д“ИТ“, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било получено от дружеството-жалбоподател на 02.01.2020 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН в цифров и словесен вид.

На 08.01.2020 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба постъпила при в съда с вх.№880/08.01.2020 г. (л.2 от делото).

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416 КТ, като в тази връзка с преписката е представена Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (л.36 от делото). С тази заповед е определено правомощието на директорите на дирекции „Инспекции по труда”[4] да издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори.

            Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е извършено в гр.Бургас, поради което местнокомпетентен орган да разгледа и реши преписката е Д „ИТ” – Бургас.

            При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца настоящия състав намира, че:

-                           местно компетентна (ratione loci) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас;

-                           родово компетентна (ratione materiae) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас и

-                           лично компетентен (ratione personae) да се произнесе по преписката с наказателно постановление е Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

           

Процесното административно нарушение е във формата на допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни последици.

Съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Категорично към 11.10.2019 г. трудов договор в писмена форма между Н* А* и дружеството-жалбоподател не е бил сключен, като това е сторено след извършените проверки и на 22.10.2019 г. (л.л.26-27 от делото), т.е. около 2 седмици преди датата на съставяне на АУАН (07.11.2019 г.) и почти един месец преди издаване на процесното НП (20.12.2019 г.), нарушението е било отстранено.

Съгласно чл.415в, ал.2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1; чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ (каквото е и процесното), поради което приложението на чл.28 ЗАНН (lex generali) или по-скоро чл.415в, ал.1 КТ (lex specialis – lex specialis derogat legi generali) не следва да се обсъжда. Доколкото самия Н* А* е декларирал, че работи в дружеството-жалбоподател като куриер от 9:00 часа до 18:00 часа, то от нарушението, извършено от работодателя за работника са настъпили вредни последици. Те се изразяват в липсата на осигурителен стаж на А* от 11.10.2029 г. до 22.10.2019 г., а това е периода на липса на сключен и регистриран трудов договор, при което той не може да се ползва от правата, които КТ му осигурява. В този смисъл не следва да се прилага чл.415в, ал.1 КТ.

Доколкото обаче в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви по отношение на това защо наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция не е в минималния предвиден в закона размер от 1 500.00 лева, а в размер на 2 500.00 лева, то съдът намира в тази част произнасянето на наказващия орган за немотивирано. Това от своя страна и при липсата на възможност за преценка кои обстоятелства наказващия орган е взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията, е основание за нейното намаляване до предвидения в закона минимум.

С оглед завършека на производството искането на представителя на наказващия орган за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002809/20.12.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас,

с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,

на дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „С* П*”, ЕИК **, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, булевард „Черни връх“ №*, представлявано от управителя Д* Д* В*,

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 2 500.00 лева,

като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание по вид „имуществена санкция” от 2 500.00 лева на 1 500.00 лева;

 

ОСЪЖДА дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „СТАР ПОСТ”, ЕИК *********, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, булевард „Черни връх“ №*, представлявано от управителя Д* Д* В*,

ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.