Решение по дело №10483/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

град София,  15.02.2019 година

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар: Милена Кюркчиева 

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело      №  10483   по описа за 2018   година,  съобрази, че:

 

Предявен е иск с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите.

С исковата молба Ф.Ф. ***, че на 21.05.2018 г. около 21, 00 ч. в гр.София, ж.к.“Младост 3“, движейки се по левия тротоар на улица „Полк.Владимир Серафимов“, на около сто метра след кръстовището с ул.“Ф. Аврамов“, пропаднал в необозначена и необезопасена шахта на тротоара, която била със счупен капак със стърчащи арматурни железа. Ищецът претърпял контузия на ляв долен крайник и получил открита рана на лявата подбедрица, отлепяне и свличане на кожата с кожен дефект в контузения участък. Той бил хоспитализиран в УМБАЛСМ“ Пирогов“, където на 21.05.2018 г. бил опериран и му била извършена реконструкция чрез разцепен свободен кожен автотрансплантат от областта на дясното бедро. След болничния престой от осем дни ищецът бил изписан за домашно лечение и му била назначена антибиотична и медикаментозна терапия и рехабилитация. В резултат на това ищецът претърпял болки и страдания, затруднения при движение и обслужване, както и дискомфорт и притеснения от останалите загрозяващи белези по тялото. След инцидента ищецът изпитвал страх да ходи по улиците, станал раздразнителен и неспокоен, притеснявал се да носи дрехи, които разкриват частите от тялото му с остатъчните белези по двата крака.

Сочи се, че С.О.е задължена да поддържа и управлява с грижата на добър стопанин участъци от пътя, който е нейна собственост, което тя осъществява чрез възлагането на дейностите на физически или юридически лица и при неизпълнение на това си задължение носи отговорността за обезщетяване на настъпилите  в причинна връзка със злополуката вреди на ищеца.

ИСКАНЕТО е да бъде осъдена С.О.да заплати на ищеца  сумата от 26 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,  ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане-21.05.2018 г. до окончателното й погасяване, както и съдебно деловодните разноски.

Ответната страна,  в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва твърденията, че инцидентът с ищеца е следствие от стъпване в шахта със счупен капак и стърчаща арматура, както и че общината не била изпълнила задълженията си да поддържа пътното платно и пътните принадлежности в надлежно състояние. Оспорва иска по размер, като счита същият за неоснователно завишен, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски и прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на 21.05.2018 г. вечерта ищецът се движел по тротоара на улица „Полк.Владимир Серафимов“ в гр.София, кв.“Младост 3“, когато левия му крак пропаднал в шахта на тротоара, чиито капак бил счупен. В едната му част имало дупки и стърчали само арматурните елементи на бетоновия капак. На мястото нямало поставени знаци, указващи, че шахтата не е безопасна поради счупения й капак и в сумрака това не се забелязвало. От показанията на свид.Д., медицинската документация и приетото по делото и заключението на съдебно медицинската експертиза, се установи, че при пропадането ищецът е получил открита рана с кожен дефект на левия долен крайник - долна трета лява подбедрица. След инцидента той бил транспортиран в Спешно отделение УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”ЕАД и приет за лечение във Втора клиника по ортопедия и травматология. От Епикриза и.з.№19217/2018 е видно, че ищецът е постъпил на 21.05.2018 г. и изписан на 28.05.2018 г.  с диагноза: Открита рана на други части на подбедрицата- в ляво, получена при описания механизъм. На ищеца са били извършени диагностични процедури: рьо графия, ЕКГ, ПКК и консултации с интернист, анестезиолог и травматолог. Той е бил опериран на 21.05.2018 г. , за което е съставен оперативен протокол №891/21.05.18 г. като са му извършени щателен дебридман и лаваж на мястото на кожния дефект, с последвала реконструкция чрез разцепен свободен кожен автотрансплантат от областта на дясното бедро и медиално транслационно кожно ламбо. Наложило се е бактиграс, последван от мулаж и влажна стерилна превръзка. Донорното място е покрито с бактиграс и суха стерилна превръзка. Вещото лице при изслушването в съдебно заседание изяснява, че при такъв вид травма в първите часове след падането, както и след операцията, при която е извършена свободна и несвободна кожна пластика, е обичайно и ищецът е изпитвал болка, заради което му е била назначена обезболяваща терапия с медикаменти. Ищецът е бил изписан на 28.05.2018 г. с подобрение и без сетивни и циркулаторни смущения в крайника. Следоперативният период е бил гладък, протекъл е нормално и е назначено антибиотично лечение и профилактика с НМХ и са му препоръчани контролни прегледи. Ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за период от 38 дни - видно от болничен лист № Е20181481159  поради заболяване: Открита рана на други части на подбедрицата. Уврежданията на ищеца са само мекотъканни, няма костни счупвания. След болничния престой, лечението му е продължило амбулаторно, същото е протекло обичайно и без усложнения. Вещото лице изяснява, че при такава увреда лечебният и възстановителен период обичайно протича за около 40 дни. От заключението на вещото лице се установява, че причинената болка, вследствие на увреждането е била най- интензивна, непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, по време на периодичните превръзки, както при сваляне на конците -21 ви ден, и в началото на раздвижването. От показанията на свид.Д. се установява, че отначало ищецът не е могъл да се движи самостоятелно и се налагало да го обслужва при тоалет и при извършване на ежедневни дейности, тъй като при опит да стане изпитвал силна болка. Това го карало да се чувства  подтиснат и нервен. Ищецът станал неспокоен, раздразнителен и вече не искал да излиза на разходки, защото се страхувал да не му се случи отново такъв инцидент. От заключението на вещото лице се установи, че той вече се движи самостоятелно. Следствие на нараняването и оперативните интервенции, ищецът има останал видим белег с неправилна форма и дължина 7-8 см. по предното лице - долна трета лява подбедрица без наличие на кожна контрактура. По предното лице на дясно бедро - донорна повърхност, е гладка, без загрозяващ белег. Движението в лява глезена става е вече в пълен обем. При извършеният от вещото лице личен преглед ищецът се оплаквал от липса на чувствителност в мястото на увредата. Свидетелските показания също сочат, че ищецът все още изпитва болки и изтръпване на мястото на раната.

От  ЕР на ТЕЛК № 1441/27.04.16г. е видно, че ищецът с 72% нетрудоспособност с водеща диагноза: Полиартроза. Същият страда и от двустранна коксартроза,  двустранна гонартроза, лумб.спондиоартроза и остеохондроза.ХИБС, хипертонично сърце и пиелонефрит. От заключението на СМЕ се установи, че водещото заболяване полиартроза е предхождащо и не е в следствие на инцидента.

Съдът прецени свидетелските показания на свид.Д., която живее във фактическо съжителство с ищеца, съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, като обективни и достоверни, логични и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства – медицинска документация и заключение на съдебно-медицинската  експертиза. Дадените от свидетелката показания съответстват на данните от медицинските документи за времето, мястото и механизма на причиняване на уврежданията, а от заключението на вещото лице се установи, че те отговорят да получени при такъв вид падане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за частично основателен. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС № 7/1958 г. е прието, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна. В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е установяване елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, а именно: причинени вреди на пострадалия от лице при или по повод изпълнението на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 от ЗЗД; осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа; настъпилите вреди за ищцовата страна и техния размер;  причинна връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца вреди. Съгласно разпоредбата на чл.11, чл.19 и чл. 31, вр. чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините и в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно т.14 от ДР на ЗП "Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.8 вр. с чл.5, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и §1, т.3 от ПЗР на с.закон, общинска собственост са всички елементи на пътя, в това число „пътните съоръжения”, каквито са водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения,  като собствеността на съответната община възниква по силата на закона. С оглед на това, съдът намира, че неизпълнението на задължението на СО за поддържане му в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо, неизпълнението на вменените от закона задължения на СО правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.  

 

 

 

Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.  

 

 

 

Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени и имуществени вреди на ищеца се установява по делото от свидетелските показания и съдебно медицинска експертиза на вещо лице травматолог.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието „справедливост” съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране на определени съществуващи обстоятелства. В този смисъл е и формираната съдебна практика в Решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 2269/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 419/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, както и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.

По делото се установиха настъпването на описаните в исковата молба травматични увреждания на ищеца, както и че му е оказана медицинска помощ и проведено оперативно и домашно лечение в болнично заведение. В периода на лечение и възстановяване от по-малко от два месеца е търпял болки и страдания, по-интензивни в дните след травмата и след извършената операция, както и при раздвижването. Предвид степента на търпените болки и страдания, техния интензитет, както и периода на възстановяване, негативните изживявания и дискомфорт през периода на болничното и домашно лечение и възрастта на ищеца (65 годишен), съдът намира за справедлив спрямо преживените от ищеца неимуществени вреди размер на обезщетение в размер на 10 800 лв.  Лечението и  възстановяването на ищеца са напълно приключили, в обичайните срокове и развитие. Установи се, че ищецът има остатъчни белези от нараняването, но съдът намира за недоказани вреди от неудобства при носене на дрехи, които ги разкриват (къси панталони, бански). Ето защо, предявеният иск е основателен и доказан в посочения размер и следва да бъде уважен в тази му част, а в останалата му част – отхвърлен. Съобразявайки горното и икономическите условия в страната към датата на събитието и съдебната практика по сходни случаи  (Решение № 202 от 11.01.2019 г. по гр.д. № 186/2018 г. на ВКС, III г.о., Решение  от 10.07.2017 г. по гр. дело № 6435 по описа за 2016 г. на СГС, I-14 състав) съдът намира, че този размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. Следва сумата за обезщетение да се присъди ведно със законна лихва, считано от датата на деликта, на основание чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК в исковата молба е посочен начин на плащане на присъдените суми по банкова сметка:  *** *** „Първа инвестиционна банка“АД с титуляр А.Х.Г.. По делото обаче не са представени доказателства, че тази сметка е такава по чл.39 от ЗАдв и за наличието на представителна власт за получаване на суми от името на доверителя (срв. чл.34, ал.3 от ГПК). Тези суми не могат да са на разположение на клиента – ищец, тъй като той не е титуляр. Затова и посочената банкова сметка ***нието по чл.235, ал.1, т.7 от ГПК.

Тъй като ищецът е освободен от внасянето на държавна такса и разноски в производството, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва да се осъди ответника да заплати на СГС сумата 432 лв. за държавна такса и 116, 31 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице. На основание чл.38 от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г. възнаграждение съобразно уважената част от иска и в нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. -  544, 15 лв.

С оглед изхода на делото, следва да се осъди ищеца да заплати на С.О.разноски в размер 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.О.да заплати на Ф.Ф.Ф. с ЕГН **********, на основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 10 800 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 21.05.2018 г. в резултат на пропадане в необезопасена шахта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до предявения размер от 26 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.О.да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 432 лв. за държавна такса и  116, 31  лв. разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА С.О.да заплати на А.Х.Г.  с ЕГН ********** - адвокат от САК, сумата от  544, 15 лв., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА А.Х.Г. с ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН  съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

СЪДИЯ: