Р
Е Ш Е
Н И Е №251
гр.Стара Загора, 11.07.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и седми юни през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 281 по описа за
2023 г, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл.43, ал.3 от Закона
за подпомагане на земеделските производители.
Образувано е
по жалба от „СКЛАДО“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Едрево
общ.Николаево, представлявано от управителя И.И., чрез пълномощника адвокат М.С.
против Уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/2507 от 13.01.2023г на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която
е отказано подпомагане по Подмярка 13.2 в размер на 2714,16 лв., по СЕПП в
размер на 4067,25 лв., по СПП в размер на 68,55 лв., по СПК в размер на 6697,64
лв., по ЗДП в размер на 1096,45 лв. В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на оспореното
уведомително писмо, като
постановено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е
немотивиран от фактическа и правна страна, което е довело до постановяването му
и при неправилно приложение на материалния закон относно отказаното подпомагане
по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания
2021. Според него липсват конкретни фактически констатации относно недопустимите
площи – кои БЗС, защо са квалифицирани като недопустими и кои нормативни
изисквания не са спазени. Счита, че посоченото правно основание по чл.30 от
ЗПЗП не съответства на постановения отказ за изплащане на заявената субсидия. Направено
е искане за отмяна на уведомителното писмо и за присъждане на разноските по
делото.
Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие”-Разплащателна агенция гр. София, чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт К.М. оспорва жалбата като неоснователна и прави
искане да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният акт е издаден в съответствие
с изискванията за форма и съдържание, при изяснена фактическа обстановка и мотивиран
в съответствие с приложимия материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена и
да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, ако се претендира такова от жалбоподателя.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят „СКЛАДО“ ЕООД е регистриран земеделски производител с УРН
670766. На 12.05.2021г подава Заявление за подпомагане 2021, в което посочва,
че кандидатства за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, ПНДП и Подмярка 13.2/НР2
за парцели в землището на с.Паничерево общ. Гурково и с.Едрево общ. Николаево. На
31.05.2022г жалбоподателят подава заявление за редакция на схеми/мерки като променя
декларираните площи по различните мерки. При автоматичните проверки на
въведените данни в заявлението са констатирани
несъответствия с детайлизирани грешки, с които жалбоподателят е
запознат.
При извършена проверка тип ДПП-2021 с диверсификация /точна култура/ на
площите на място от 21.07.2021г до 06.08.2021г в присъствие на управителя на
дружеството-жалбоподател е установена допустимост за подпомагане на декларирани
имоти с площ 38.96 ха по СЕПП и ЗДП, 0 ха по СПК 37.73 ха по Подмярка 13.2/НР2,
0 ха разораване. Констатациите са отразени в Доклад за проверка на площи,
извършена от експерт в Технически инспекторат към Разплащателна агенция, съгласно
Заповед № 435747/ 13.07.2021г. В него е посочено, че са направени Докладът е
изпратен на жалбоподателя с писмо изх.№ 01-262-2600/321 от 11.08.2021г и получен от него на 17.08.2021г. Депозирано е възражение в срок, с което
резултатите от проверката се оспорват и се иска извършване на допълнителна
проверка.
С уведомително писмо изх.№
01-262-2600/321#2 от 28.09.2021г. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ уведомява
жалбоподателя, че е извършен допълнителен административен преглед и анализ на
подаденото заявление за подпомагане във връзка с проверката на място, който
потвърждава, че констатациите на експертите от отдел „Регионален технически
инспекторат“ са коректни към периода на проверката на място и са в съответствие
с акредитираните процедури на ДФЗ-Разплащателна агенция.
С оспореното Уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/2507 от 13.01.2023г Заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ за кампания 2021г е оторизирал и изплатил суми по схеми и мерки, описани в таблица 1 и
таблица 2 от писмото. Извършени са намаления, посочени в колона 3 на таблица 1:
по Подмярка 13.2 частично в размер на 2714,16 лв., по СЕПП частично в размер на
4067,25 лв., по СПП частично в размер на 68,55 лв., по СПК изцяло в размер на
6697,64 лв., по ЗДП частично в размер на 1096,45 лв.
По делото са приети като доказателства решения от заседанието на УС на ДФЗ, съгласно протокол №
197/19.08.2022г. и заповед № ОЗ-РД/3088/ 22.08.2022г на Изпълнителния директор
на ДФЗ.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира от правна страна следното:
Оспореното Уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/2507 от 13.01.2023г на
Заместник-изпълнителния директор ДФ „Земеделие“ обективира волеизявление
на административен орган, с което се засягат неблагоприятно имуществените права
на жалбоподателя предвид извършените намаления на заявените за подпомагане суми.
Жалбата срещу него е подадена в законоустановения 14–дневен
срок от съобщаването му на 13.04.2023г.
Следователно е процесуално допустима за разглеждане по същество.
При осъществения контрол за законосъобразност съдът намира жалбата за
основателна.
Процесният административен акт е издаден от материално компетентен орган
в рамките на предоставената на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ—РА,
делегирана материална компетентност. Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на ЕС (§1 т.13 ДР ЗПЗП). По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие” е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на
чл.20а, ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според
чл.10 ал.1 т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” е предоставено да
взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за националните
доплащания. Със Заповед № № ОЗ-РД/3088/ 22.08.2022г и на основание чл.20, т.2 и
т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ делегира на
Заместник изпълнителния директор В.К. правомощието да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за
финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5/
27.02.2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, а тази наредба
обхваща всички заявени от жалбоподателя схеми и мерки.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на изискването за посочване на кореспондиращи си фактически и правни основания. Изложеното в него не покрива изискванията за мотивировка на акта, тъй като не съдържа конкретни съображения за размер на санкционираната площ и на приложените намаления. От съдържанието му също така не става ясно по кое от всички изброени или по всички основания административният орган е определил обжалваните намаления, както и как е изчислена сумата на намаленията. Изложените в писмото пояснения към тази колона, общо 5 на брой, не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби, от които не може да се изведе приложимост на основанията за намаление към някоя от мерките и схемите: 1. Намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; 2. Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. Наложена ставка на корекция /“финансова корекция“/, определена съгласно чл.26 от Регламент /ЕС/ №1306/2013 и чл.4, пар.1 от Регламент /ЕС/ №1307/2013; 4. Линейно намаление съгласно чл.51, параграф 2, буква в/ от Регламент №1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е/, т.iii от Регламент за изпълнение –809/2014 на комисията. Административният орган единствено е изброил възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията без да е посочил коя е приложил в конкретния случай. Табличната форма на представяне на мотивите на административния акт по принцип не е порок на акта, но в случая липсва конкретност, основана на установените в административното производство факти и събраните доказателства. Не са изложени мотиви за намаляване на исканата финансова помощ по мерките, съобразно приложимата материалноправна уредба и конкретните основания за намаляване и отказване на финансова помощ, регламентирани в съответните наредби по всяка заявена мярка за подпомагане във връзка с чл.43, ал.3 ЗПЗП. Налага се извод, че посочените фактически основания предвид минимизирания си обем са негодни да обективират волята на органа в обжалваната част на уведомителното писмо. Това нарушава правото на защита на земеделския производител, който още във фазата на административното производство следва да е запознат с конкретните фактически и правни основания за намаляване на оторизирани суми. В процесното писмо липсва каквато и да е конкретизация в тази насока, не е налице и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган, вкл. към изготвения доклад от извършена проверка на място.
Действително, след образуване на
настоящото съдебно производство е депозирано
становище от ответника с подробно изложение на установените за допустими и
недопустими за подпомагане площи, разяснение относно извършените
административни проверки на земеделския производител, правни основания за
наложените санкции за всички недопустими площи. Становището е
изготвено от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира
липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура
по обжалване пред по-горестоящия административен орган, което прави неприложимо за случая разрешението по ТР
№16/1975г. на ОСГК на ВС. Излагането на съображения към акта едва след
сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме,
че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Допуснато е съществено
нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е
препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно
основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по
смисъла на чл.146, т.2 АПК. В такава насока е и съдебната практика на ВАС –
Решение № 3431 от 03.04.2023г по адм.д.№ 7728/ 2022г, Решение № 5881 от
05.06.2023г по адм.д.№ № 7256 / 2022 г.,
Решение № 7288 от 04.07.2023г по адм.д.
№ 11792/ 2022г.
Отделно от
това, по делото не е установено дали посочените в доклада от теренната проверка
парцели реално не са били засети с културите, заявени от земеделския стопанин
за посочената стопанска година. Към преписката не са приложени снимки или други
документи, изготвени при проверката на място, а след подаденото от жалбоподателя
възражение е направена само административна проверка, т.е. такава по документи,
от които релевантният факт няма как да бъде установен. Това прави
уведомителното писмо постановено при допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК – без да са изяснени в
пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая.
По тези съображения съдът намира, че оспорената част на Уведомително писмо изх.№
02-240-2600/2507 от 13.01.2023г на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е
незаконосъобразна, което обуславя отмяната й. Делото следва да бъде върнато като преписка на
административния орган за ново произнасяне с мотивиран акт по заявлението за подпомагане
на жалбоподателя за кампания 2021 като на основание чл.174 от АПК му се определи срок за това.
При този изход на спора и своевременно
претендираното искане от жалбоподателя следва да му се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 50лв и адвокатско възнаграждение в размер на
800лв, определен при уважено възражение на ответната страна по чл.78, ал.5 ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед
фактическата и правна сложност на делото и реално извършените от адвоката
процесуални действия.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от АПК и чл.174 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба от „СКЛАДО“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
с.Едрево общ.Николаево Уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/2507 от 13.01.2023г
на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с
която е отказано подпомагане по Подмярка 13.2 в размер на 2714,16 лв., по СЕПП
в размер на 4067,25 лв., по СПП в размер на 68,55 лв., по СПК в размер на
6697,64 лв. и по ЗДП в размер на 1096,45 лв.
ВРЪЩА преписката на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне по заявление за подпомагане
за кампания 2021 г по подадено от „СКЛАДО“ ЕООД УРН 670766 за кампания 2021,
при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за издаване на
административния акт, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 136 да заплати
на „СКЛАДО“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Едрево
общ.Николаево сумата 850 /осемстотин и петдесет/ лв за направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на РБ.