Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр. Пазарджик,
22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при
участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 57 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от Д.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Е.Л., със
съдебен адрес ***, кантора №2, срещу К.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания /стрес, страх за живота,
безсъние, безпокойство, страх от самостоятелно предвижване навън/, настъпили от
престъпление, по което ответникът е осъден с влязло в сила определение за
прекратяване на делото със споразумение по НОХД № 1185/2019 г. по описа на РС
Пазарджик, ведно със законната лихва от 10.11.2018 г. до окончателното
изплащане на цялата сума.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
пострадал от извършено от ответника престъпление от общ характер – закана с
убийство, за което има влязло в сила определение за прекратяване на делото със
споразумение по НОХД № 1185/2019 г. по описа на РС Пазарджик. Сочи се, че в
резултат на извършеното престъпление е възникнала непосредствена опасност за
здравето и живота на ищеца, която последният успял да избегне с тичане, след
като в продължение на около 100 м. е бил преследван от ответника, който
размахвал дълъг нож и се заканил, че ще го заколи. Излагат се твърдения, че
самото престъпление е извършено на 09.11.2018 г. срещу 10.11.2018 г., около
полунощ в село Семчиново. Във връзка с извършеното престъпление се твърди, че
на ищеца е причинено разстройство на здравето, в психологически и емоционален
аспект. Преживял е силен стрес, от който и до настоящия момент не може да се
възстанови. Посочва, че в продължение на месеци не може да спи нормално –
сънувал кошмари, будел се нощем, и най-вече първите дни след инцидента. Излагат
се твърдения, че дълго време след инцидента изпитвал страх да излиза сам навън,
тъй като мислел, че ще му се случи нещо лошо. Сочи, че към настоящия момент
също избягва да посещава места, където нямало много хора. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответника К.Г.М. чрез назначения му особен
представител - адвокат Л.М. ***, в който се изразява становище, че предявеният
иск е допустим и частично основателен до размера от 500 лева, предвид характера
на посочените от ищеца неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното на л. 5 - 8 от делото
заверено копие на протокол от проведено на 30.09.2019 г. съдебно заседание по НОХД
№ 1185/2019 год. по описа на РС Пазарджик се установява, а и не е спорно между
страните, че в същото съдебно заседание с Определение от 30.09.2019 г. по НОХД
№ 1185/2019 год. по описа на РС Пазарджик, влязло в законна сила на 30.09.2019
г., по реда на чл. 382, ал. 7 НПК съдът е одобрил сключеното между прокурора,
ищеца Д.Х.Б., ответника К.Г.М. и защитника му споразумение, с което М. се е
признал за виновен в това, че на 09.11.2018 г. срещу 10.11.2018 г. около
полунощ в с. Семчиново, обл. Пазарджик, ул. „31-ва“ се е заканил с убийство на Д.Х.Б.
*** с думите: „Ще те заколя“; „Ще заколя
цялата фамилия Мирчеви“; „Ще те заколя
като прасе“ и с действия – замахнал с нож с дължина 45 см – 50 см към лявото
рамо на Д.Х.Б. и го гонил с нож в ръка, тичешком, на разстояние около 100 м,
като това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54, ал.1 от НК му е наложено съответното наказание.
В хода на производството за доказване на
претърпените неимуществени вреди, ищцовата страна е ангажирала гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Г. М. Б. и Х. П. Б. /родители на
ищеца/. Свидетелите Г. Б. и Х. Б. сочат, че след инцидента в поведението на
ищеца е настъпила промяна - започнал е
да се страхува за живота си, не искал вече да излиза, стоял си постоянно вкъщи,
не искал никъде да ходи сам, за да не се повтори случката отново. Получавал
сърцебиене, бил умислен и стресиран, не можел да спи нощем. След случилото се
ищецът не искал да работи, тъй като имал нужда някои от родителите му да е с
него постоянно. Свидетелите излагат, че състоянието му наложило консултация с
психолог, който предписал прием на медикаменти. При преценка достоверността на
показанията на свидетелите Г. Б. и Х. Б. съдът съобрази обстоятелството, че
същите са в роднинска връзка с ищеца. Въпреки това съдът ги кредитира, тъй като
между тях не са налице противоречия, подробни, последователни и логични са, а и
възпроизведените от тях факти относно поведението на ищеца непосредствено след и
във връзка с настъпилия инцидент, са резултат от преките им впечатления.
Други доказателства от значение за спора
не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
РС Пазарджик е сезиран
с кумулативно обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да възникне за ответника
извъндоговорна гражданска отговорност за непозволено увреждане, от обективна
страна е необходимо безспорно да са осъществени в съвкупност следните
материални предпоставки /юридически факти/ – деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, вреда – неблагоприятно засягане на имуществената и
неимуществената сфера на пострадалото лице, причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат. Последният юридически
факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на
увредения да претендира обезщетение за причинените му вреди, е от субективно
естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата презумпция,
уредена в чл.45, ал.2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното.
Воденото срещу ответника наказателно
производство е приключило със споразумение за решаване на делото, одобрено от
съда, което на основание чл.383, ал.1 НПК има последици на влязла в сила присъда. Установена и
непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл.300 ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали
факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, подлежат на
доказване от страната, която ги твърди. Следователно в производството по делото
е установено, че на 09.11.2018 г. срещу 10.11.2018 г. около полунощ ответникът
се заканил с убийство на ищеца, като заканата е могла да предизвика основателен
страх от осъществяването й. Поради това и в случая ищецът следва да установи,
че от противоправното деяние на ответника, което е установено с влязло в сила
споразумение на наказателния съд, е претърпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, техния размер и наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното деяние на ответника и причинените вреди.
Съдът при съвкупния
анализ на обстоятелствата по делото, включително и при преценка на гласните
доказателствени средства, приобщени чрез показанията на свидетелите Г. Б. и Х. Б. намира, че от деянието, за което ответникът е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК,
на ищеца са причинени неимуществени вреди. В хода на производството бе доказано
по несъмнен начин, че процесното деяние предизвикало съществена промяна в живота
на ищеца в резултат на породилия се стрес, страх
от засягане на неговата телесна неприкосновеност, възникнали проблеми със съня,
безпокойство, тревожност, притеснения да остава сам след осъществяване на
деянието. Последните съдът намира да са пряка и непосредствена последица
от деянието, доколкото по делото не се установи промяната в психическото
състояние на ищеца да се дължи на други фактори, стоящи извън деликта. Напротив
от показанията на свидетелите, които са
контактували с ищеца непосредствено във времевия период след деянието и към
настоящия момент, се установява, че последният е започнал да изпитвала страх,
безпокойство и да има проблеми със съня, именно след процесния случай, респ.
установи се и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и
вредите. Моралните страдания на ищеца несъмнено представляват
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното от
ответника престъпление по чл.144, ал.3, във вр. ал.1 НК. Тук следва да бъде
посочено, че ответникът не оспори фактите, твърдени от ищеца и не ангажира
никакви доказателства, които да ги оборват или противоречат на доказателствата,
допуснати на ищцовата страна или да внесат съмнение в достоверността им.
По тези съображения съдът намира искът
за репариране на неимуществени вреди за доказан по основание.
Неимуществените вреди
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага. Последните
не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на пострадалия. В
тази насока при определяне размера на обезщетението съдът съобрази начина на
извършване на увреждането; степента на
засягане на психичната сфера на ищеца; продължителността
на търпените страдания; младата възраст
на лицето, на което са причинени. Предвид изложеното съдът отчете, че при осъществяване на деянието по чл.144, ал.3, във вр.
с ал.1 НК ответникът е отправил нееднократно закани с извършване на
престъпление против живота на пострадалия като заканите били съпроводени и с
преследване на пострадалия с нож в ръка. Съдът взе предвид и установеното
от показанията на свидетелите относно реакцията на ищеца на емоционален стрес и
страх, които той продължава да търпи в резултат на отправената от ответника
закана за убийство към него; психическата
травма, свързана с безпокойство, разстройство на ежедневието, страх да остава
сам, нарушения в съня, както и че притесненията продължават и до момента. При преценка на размера на обезщетението настоящия
съдебен състав съобрази и обстоятелството, че за съставомерността на
престъплението по чл.144 НК е необходимо заканата да е с такъв характер –
изречените думи и извършените действия да са такива, че да са от естество да
възбудят основателен страх от осъществяване на заканата у пострадалия.
Следователно и за да е налице такова деяние, следва деянието да е с такъв
интензитет, че да е от естество да възбуди основателен страх, поради което и
във всички случаи на осъществяване на такова деяние от последното като пряка и
непосредствена последица възникват неимуществени вреди за пострадалото лице.
Предвид изложеното и с
оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти съдът, съобразно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът приема, че
справедливият размер на заместващото обезщетение на ищеца възлиза на 3000 лева.
С оглед уважаване на главния иск до размера от 3000 лева, основателна се
явява и претенцията за присъждане на законната лихва, считано от датата на
увреждането.
По така изложените
съображения съдът
намира, че искът с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен
частично, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинени на последния неимуществени вреди -
болки и страдания /стрес, страх за живота, безсъние, безпокойство, страх от
самостоятелно предвижване навън/, настъпили от престъпление, по което
ответникът е осъден с влязло в сила определение за прекратяване на делото със
споразумение по НОХД № 1185/2019 г. по описа на РС Пазарджик, ведно със
законната лихва от 10.11.2018 г. до окончателното изплащане на цялата сума. За разликата над така определения размер от 3000 лева
до пълния предявен размер от 6 000 лева исковата претенция по чл.45, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковата
претенция. Поради тази причина ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата в размер на 560 лева, от която 315 лева – адвокатско възнаграждение и
245 лева внесен депозит за особен представител. В съдебното заседание особения
представител е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно. Материалният интерес в настоящото производство е в размер на
6000 лева – сумата на предявения иск по чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.3 от наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатско възнаграждение е 630
лева, т.е. толкова колкото се претендира от ищцовата страна.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има
право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция, но
такива не се претендират.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК, ответникът К.Г.М. следва да внесе държавна такса върху уважената част
от предявения срещу него иск, в размер на 120 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание
чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД, на Д.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощник – адвокат Е.Л., със съдебен адрес ***, кантора №2 сумата в размер на 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания
/стрес, страх за живота, безсъние, безпокойство, страх от самостоятелно
предвижване навън/, настъпили от престъпление, по което ответникът е осъден с
влязло в сила определение за прекратяване на делото със споразумение по НОХД №
1185/2019 г. по описа на РС Пазарджик, ведно със законната лихва от 10.11.2018
г. до окончателното изплащане на цялата сума, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 3000 лева до пълния му предявен размер от 6000 лева, като
неосновател и недоказан.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК,
на Д.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Е.Л.,
със съдебен адрес ***, кантора №2 сумата в размер на 560 лева /петстотин и шестдесет лева/ представляваща
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/, сумата в размер на 120 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: