за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 418,ал.4 от ГПК и е образувано по частна жалба на „ПРО ЛЕГО” АД , със седалище гр. София, против разпореждане № 124/12.01.2011 г. по гр.д.№ 64/2011 г. по описа на КРС , с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 6100 лв. , ведно със законната лихва от 12.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата на основание запис на заповед от 12.08.2008 г. Твърди, че основния мотив на съда да отхвърли искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение бил, че поканата за предявяване на записа на заповед не е достигнал до издателя и поради тази причина падежът на задължението не е настъпил.Счита, че предявяването представлява правно действие от страна на кредитора, което може да бъде извършено и неформално, за него не се изисквало предписана от закона форма. Поканата била изпратена чрез куриерска фирма- „Спиди” АД , с която имали сключен договор за доставка на куриерска услуга и същата се счита за изпълнена с поставяне на подписа на потребителя/получател на пратката. Моли съдът да отмени разпореждането на районния съд , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Манол Костадинов Костадинов от гр. Кърджали и постанови да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочената в заявлението сума. Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли изцяло заявлението на „ПРО ЛЕГО” АД , със седалище гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК районния съд е приел, че записа на заповед от 12.08.2008 г. и джирото към него представляват редовен документ. Падежа на записа на заповед бил на предявяването му, но по делото не били представени доказателства, от които да се установява, че длъжникът е поканен да заплати цялата сума по представения документ. От фактическа страна по делото се установява следното: Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК заявителят е представил запис на заповед от 12.08.2008 г. в оригинал, с който издателят се е задължил неотменимо и безусловно да заплати при предявяване на записа на заповед на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ „ АД, със седалище гр. София или на нейна заповед сумата от 6100.00 лв. , ведно с годишна лихва в размер на 15.20% върху тази сума , считано от датата на издаване на записа на заповед. Посочено е, че записа на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 12.09.2018 г. и е платим без разноски и протест при „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД, гр.София, Финансов център Батенберг-Пловдив. На 22.10.2010 г. правата по записа на заповед са прехвърлени на заявителя „ПРО ЛЕГО” АД , със седалище гр. София чрез джиро , написано на гърба на оригиналния запис на заповед и е подписано от джиранта „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД, гр.София. Представена е и покана от приносителят на записа на заповед до издателя, с която предявява за плащане записа на заповед. Доказателства за ефективно връчване на поканата от куриерска фирма „СПИДИ” не се представят. От правна страна съдът приема следното: Джирото е способ за прехвърляне на ценна книга. В случая изискванията за форма на джирото, съгласно чл.468 от ТЗ, са спазени, извършено е в писмена форма върху записа на заповед, при което съдът намира, че е валидно и правата по записа на заповед са придобити от заявителя. Съгласно ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. в производство по чл.417 от ГПК съдът има задължение да провери налице ли са изискуемите от закона реквизити на записа на заповед от външна страна по чл.535 от ТЗ, настъпил ли е падежът на вземанÕто, подадено ли е заявлението от кредитор или джиратар, срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист и размера на вземането. Непредявяването на менителничния ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл.417 от ГПК. Записа на заповед представлява обещание за плащане от издателя още с подписването на документа, както спрямо поемателя, така и спрямо всеки друг кредитор/джиратар/ по ценната книга. Предявяването за плащане е предпоставка за поставянето на издателя в забава , а неплатеният на падежа запис на заповед е изпълнително основание и въз основа на него кредитора може да се снабди с изпълнителен лист. По силата на чл.537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно,доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите на менителницата. По изричната разпоредба на чл.536,ал.2 от ТЗ записа на заповед е валиден и когато в него не е посочен падеж, а когато е посочен следва да отговаря на изискванията на чл.486,ал.1 от ТЗ и може да бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. С чл. 486 ал.2 от ТЗ законодателят е прогласил за нищожна менителница, издадена с падежи , определени по друг начин или с последователни падежи. В случая падежът на записа на заповед е посочен по два начина – на предявяване по чл. 486,ал.1, т. 1 от ТЗ и на предявяване до определен ден/ в записа на заповед е използван израза „може да бъде предявен до 12.09.2018г.”/, какъвто начин на определяне на падеж не е предвиден в чл.486,ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.486,ал.1,т.4 от ТЗ падежа може да бъде на определена дата. От това следва, че са нарушени императивните изисквания на чл.486,ал. 2 от ТЗ за начините на определяне на падежа на записа на заповед и е основание да се приеме, че записа на заповед е нищожен. Или налага се извода, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен по начин да не буди съмнение и да не дава основание за различно тълкуване. При тези данни съдът намира, че записа на заповед няма валидно определен падеж съгласно чл.486,ал.1 от ТЗ, същия е нищожен/ чл.486,ал.2 от ТЗ/ и не представлява годно изпълнително основание. Въз основа на този запис на заповед не следва да се уважава заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист и поради това, че крайния резултат съвпада с този на районния съд, следва атакуваното разпореждане да бъде потвърдено. Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 124 от 12.01.2011 г. по гр.д.№ 64/2011 г. по описа на Районен съд- Кърджали. Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: Членове:1.
2.
|