РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13757
по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от Р.А.П. против „Ю.Б.“ АД, с което е
предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК.
Ищцата Р.А.П. твърди, че е наследник
по закон на Б.С.П., чието наследство е приела под опис. Твърди, че въз основа
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 30236/2011 г., СРС,
55 състав, издадени в полза на кредитора Ю.И Е.Д.Б.АД е образувано изп. дело № 9971/2011 г., по описа на ЧСИ Н.М.срещу Б.П.(поръчител)
и Б.Г. К.ЕООД за сумите: 25 723,72 лв. – главница; 6 738,84 лв. – договорна
лихва; 231,36 лв. – такси по договора; 1 586,21 лв. – такси за заповедно
производство. Били предприети изпълнителни действия (запор на трудово
възнаграждение – 12.2011 г.; запор на ППС – 20.01.2012 г.), като последното е
на 30.01.2012 г. (наложен на ППС с рег. № С 6642 К запор). Сочи че по отношение
на двамата длъжници вземанията за главница са
погасени поради изтичането на 5 годишна давност, а за лихви – кратката 3 год. давност,
тъй като последното изпълнително действие срещу тях е било извършено на
30.01.2012 г. Моли да бъде признато по отношение на ответника, че като
наследник на Б.П.не дължи на Ю.Б. АД (правоприемник на Юрабанк
И Е.Д.Б.АД) сумите: 25 723,72 лв. – главница; 16 848,12 лв. – законна лихва за
периода 12.07.2011 г. – 12.12.2017 г.;6 738,84 лв.
договорна лихва; 231,36 лв. – такси по договора; 1 586.21 лв. – разноски в
заповедното производство, както и разноските по изпълнителното дело.
В отговора на исковата молба и в
съдебно заседание, проведено на 26.09.2019 г. ответникът е направил възражение
за недопустимост на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и се
установява, че между „Ю.И Иф Д. АД“ (с ново
наименование „Ю.Б.“ АД) и „Б.Г.К.“ ЕООД е възникнало облигационно
правоотношение по силата на Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ от 06.10.2006 г., както и че договорът е
бил обезпечен с поръчителството на Б.С.П..
Не е спорно между страните, а и се
установява, че въз основа на заповед за изпълнение от 04.08.2017 г. по
гр.д. № 30236/2011 г. по описа на СРС,
55 състав е издаден изпълнителен лист, с който „Б.Г.К.“ ЕООД и Б.С.П.са осъдени
да заплатят солидарно на „Ю.И Иф Джи АД“ (с ново
наименование „Ю.Б.“ АД) сумата от 25723,72 лева – главница, дължима по Договор
за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“
от 06.10.2006 г., ведно със законната лихва от 12.07.2011, сумата от 6738,84
лева – договорна лихва, дължима за периода от 30.09.2008 г. до 07.07.2011 г., сумата от 231,36 лева – такси по договора,
дължими за периода от 30.09.2008 г. до 07.07.2011 г.,
както и сумата от 1586,21 лева – разноски в заповедното производство.
По молба на „„Ю.И Иф Джи АД“ (с ново наименование „Ю.Б.“ АД) от 28.11.2011
г. и издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20118410409971 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с
район на действие СГС. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание
чл. 18 от ЗЧСИ да извършва изпълнителни действия от името на взискателя.
С Разпореждане от 28.11.2011 г. съдебният
изпълнител е наложил запор на банкови сметки на длъжника Б.С.П.и е насрочен
опис на движими вещи.
Покана за доброволно изпълнение е
връчена на длъжниците на 12.12.2011
г.
С молба от 29.11.2011 г. взискателят „Ю.И Иф Джи АД“ (с
ново наименование „Ю.Б.“ АД) е присъединил и вземане по изпълнителен лист,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по гр.д. № 46735/2011 г. по описа
на СРС, 27 състав, с който „Б.Г. К.“ ЕООД е осъдено да заплати сумата от
8832,37 лева- главница по договор за банков кредит № 3477/28.06.2007 г. продукт
„Пост револвираща линия“, сумата от 2474,11 лева – договорна
лихва за периода от 21.03.2010-24.10.2011 г., сумата от 68,10 лева – такса за
периода от 12.04.2010 – 24.10.2011 г. и законна лихва върху главницата от
01.11.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 227,49 лева –
държавна такса и 572,99 лева – адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане от 20.01.2012 г. е
наложен запор върху мотоциклет Кавазаки с рег. № *****,
който е отменен с разпореждане от 30.01.2012 г.
С молба на взискателя
от 20.08.2015 г. е направено искане да
бъде наложена възбрана върху недвижими имоти собственост на длъжника. С молба
от 05.05.2017 г. е направено искане за налагане на
запор на всяко възнаграждение на длъжника Б.С.П..
С Постановление от 01.12.2017 г. съдебният
изпълнител е констатирал прекратяване на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20118410409971 по описа на ЧСИ Н.М.на основание чл. 433,
ал.1, 3 от ГПК.
Установява се от удостоверение за наследници
№ 01905/28.02.2017 г., че Б.С.П. е починал на 18.02.2017 г. и е оставил като
наследник по закон Р.А.П. - майка
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124,
ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то
е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл. 439 от ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато
основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Същото право има и длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение,
която е влязла в сила. Предмет на делото е отрицателен установителен
иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на
ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 30236/2011 г. по описа на СРС, 55 състав не
съществува респ. не подлежи на принудително изпълнение, като погасено по
давност. Ищцата има правен интерес от предявяване на специалния установителен лист, тъй като при прекратяване на
изпълнителното производство на основани чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК кредиторът
може да предприеме отново действия по принудително събиране на вземането, за
което съществува изпълнително основание. Следователно предявеният иск е
допустим, независимо от прекратяване на изпълнителното производство.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената
тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) и въведените от ищеца твърдения, ответникът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на задължение за
ответника, възникнало по силата на договор за заем, прехвърлянето на вземането,
което е породило действие по отношение на ищеца. Освен това, във връзка с
направеното възражение за изтекла погасителна давност ответникът е следвало да
установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на
погасителната давност за главница и лихви.
Не е спорно между страните, че между
Б.Г. К.ЕООД и „Ю.И Иф Джи АД“ (с ново наименование „Ю.Б.“
АД) е съществувало облигационно правоотношение, в съдържанието на което е било
включено процесното задължение, обезпечено с
поръчителството на че е била издадена заповед за изпълнение, както и че е
образувано изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането. Доколкото по делото не е спорно, че заповедта
за изпълнение, издадена по гр.д. №
30236/2011 г. по описа на СРС, 55 състав е влязла в сила, то не следва да бъде
обсъждано съществуването на вземането, както и въпросите относно настъпване на
предсрочната изискуемост на задължението за връщане на предоставените по силата
на договор за кредит суми. Следователно изискуемостта на вземането е настъпила
от датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем и е обявен от
кредитора за такъв при условията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Преценката на
заповедния съд относно наличието на предпоставките за издаване на заповед за
незабавно изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК във връзка
с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ не подлежи на проверка от настоящия съдебен състав,
доколкото не са въведени твърдения, а и не са налице доказателства, че
разпореждането за незабавно изпълнение е обжалвано и поради това следва да се
приеме, че тя е влязла в сила. Твърдения в тази насока не са въведени и от
ищеца, който не оспорва дължимостта на сумата като се
основава на възражения срещу изискуемостта на везамането.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства относно датата на настъпване
на изискуемостта на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение, то най-късния момент е подаване на заявлението за издаването й.
Следователно това е 12.07.2011 г.
В чл. 116, б. “б” от ЗЗД е
предвидено, че давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от
кредитора. В конкретния случай, обаче, изпълнителният лист е издаден въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се прекъсва давността. Това е така, тъй като заповедното
производство е едностранно производство и до постановяване на съдебния акт, с
който на длъжника се разпорежда заплащане на определена сума, длъжникът не
е уведомен за предприетите по отношение
на него действия.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемане действия за принудително изпълнение, а
според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
От събраните по делото
доказателства се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително производство на 28.11.2011 г., като с образуването на
делото давността относно вземането не е прекъсната. Последното изпълнително
действие – запор върху МПС, наложен на 21.01.2012 г., след което не са
предприети изпълнителни действия и не е направено искане от взискателя
за извършването им повече от 2 години, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство е прекратено по право на 21.01.2014 г. без да е
необходимо съдебният изпълнител да постановява това (Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). От събраните
по делото доказателства се установява, че изпълнително действие е извършено едва
на 20.08.2015 г. след прекратяване на изпълнителното производство и
следователно давността не се счита прекъсвана до датата на предявяване на настоящия
иск. Това е така, тъй като действията на съдебния изпълнител, извършени след
прекратяване на производството не пораждат действие.
По отношение на вземанията на
ответника намира приложение общото правило на чл. 110 от Закона за задълженията
и договорите и следователно давността за вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист от 04.08.2011 г., е започнала да тече на 12.07.2011 г. е
изтекла на 12.07.2016 г. и считано от тази дата се е погасила възможността сумите
да се събират принудително. Следователно не съществува вземане, което да се
реализира по принудителен ред и сумите, за които е издаден изпълнителен лист не
се дължат от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 2045,13 лева,
представляващи дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Е.М.Г. сумата от 2063,84
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 във връзка с
чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Р.А.П., ЕГН-**********,*** против „Ю.Б.“
АД, ЕИК – **********, със седалище и адрес на управление ***, че Р.А.П. като наследник на Б.С.П. не дължи
на „Ю.Б.“ АД сумата от 25723,72 лева –
главница, дължима по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ от 06.10.2006 г., ведно със законната
лихва от 12.07.2011, сумата от 6738,84 лева – договорна лихва, дължима за периода от 30.09.2008 г. до 07.07.2011 г., сумата от 231,36 лева – такси по договора,
дължими за периода от 30.09.2008 г. до 07.07.2011 г.,
както и сумата от 1586,21 лева –
разноски в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 04.08.2011 г. по гр.д. № 30236/2011
г. по описа на СРС, 55 състав като погасени по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Ю.Б.“
АД, ЕИК – **********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 2045,13
лева, представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата „Ю.Б.“ АД, ЕИК – **********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. Е.М.Г., ЕГН-**********,***
сумата от 2063,84 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: