Присъда по дело №23/2022 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 3
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20223240200023
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Каварна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Наказателно
дело частен характер № 20223240200023 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата И. Р. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.София, ж.к.*** 1, №18, вх. „З“, ап.18, за НЕВИНОВНА в това, че на
04.08.2020г. около обяд, в с.Божурец, ж.к.“*** Спа Резорт“, част от
„Марина“, с поведението си, станало достояние на изключително широк кръг
от хора, при което целяла принудително да отведе децата Я. Я.ов Г. и Г Я.ов
Г., в съучастие с П. П. Л., са унизили честта и достойнството на тъжителя Я.
С. Г. публично, в негово присъствие, изразяващо се във викане на висок глас
на децата да тръгнат с тях, препречване на пътя на децата да се приберат в
дома им, лишаване на малкия син Г Я.ов Г. от възможността да стигне до
брат си или до дома им, препречвайки пътя му, независимо от молбите на
малкото дете да го остави, след като изрично й е заявил, че не желае да тръгне
с тях, изявления на висок глас, че тъжителят Я. С. Г. не дава да види децата
им, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по
повдигнато й обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146,
ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия П. П. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Бургас, ул.“***“, №66, за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.08.2020г. около
обяд, в с.Божурец, ж.к.“*** Спа Резорт“, част от „Марина“, в съучастие с И.
Р. Р. – Л.а е унизил честта и достойнството на Я. С. Г., като е заснел с мобилен
телефон демонстративно, че децата не тръгват с тях и твърдения, че децата са
отвлечени и трябва да тръгнат с тях, придвижване на автомобил от него до
1
мястото на ситуацията с цел – по-лесно да бъде отведен от мястото малкият
син Г Я.ов Г., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с
чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимата И. Р. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.София, ж.к.*** 1, №18, вх. „З“, ап.18, за НЕВИНОВНА в това, че на
04.08.2020г. около обяд, в с.Божурец, ж.к.“*** Спа Резорт“, част от
„Марина“, е разгласила неверни обстоятелства посредством изразите: „Този
човек отвлече децата ми“, „Той ги държи насила и не изпълнява съдебно
решение“, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК,
във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и 2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимият П. П. Л. с ЕГН ********** с постоянен
адрес гр.Бургас, ул.“***“, №66, за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.08.2020г.
около обяд, в с.Божурец, ж.к.“*** Спа Резорт“, част от „Марина“, е разгласил
неверни обстоятелства посредством изразите: „Децата са заложници“, „Тук
ви държат насила“, поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.2,
вр. с ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и 2 от НК
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от Я. С. Г. с ЕГН **********,
против И. Р. Р. с ЕГН **********, за причинените неимуществени вреди от
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от Я. С. Г. с ЕГН **********,
против П. П. Л. с, ЕГН ********** за причинените неимуществени вреди от
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК от НК в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от Я. С. Г. с ЕГН **********,
против И. Р. Р. с ЕГН **********, за причинените неимуществени вреди от
престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1
и 2 от НК, в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от Я. С. Г. с ЕГН **********,
против П. П. Л. с, ЕГН ********** за причинените неимуществени вреди от
престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1
и 2 от НК, в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител Я. С. Г. С
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Силистра, ул.“П. Б“, №1, ет.3, ап.7, да
заплати на подсъдимата И. Р. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.София, ж.к.*** 1, №18, вх.3, ет.6, ап.18, сумата от 5000 (пет хиляди) лева,
разноски за адвокатски хонорар, от които 2500 лева във въззивното
2
производство и 2500 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител Я. С. Г. С
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Силистра, ул.“П. Б“, №1, ет.3, ап.7, да
заплати на подсъдимия П. П. Л. с, ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Бургас, ул.“***“, №66, сумата от 5000 (пет хиляди) лева, разноски за
адвокатски хонорар, от които 2500 лева във въззивното производство и 2500
лева в настоящото производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред Добрички
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
3

Съдържание на мотивите

С тъжба с вх.№2638/02.09.2020г. от ЯСГ с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Силистра, ул.“***“, №1, ет.3, ап.7, чрез адв.ИР – АК
Силистра, съдебен адрес гр.Силистра, ул.“***“, №2, офис 2, е повдигнал
обвинение:
Срещу ИРР с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.София, ж.к.*** 1,
№18, вх. „З“, ап.18 на 04.08.2020г. за това, че:
На 04.08.2020г., около обяд, в с.Божурец, ж.к.“*** Спа Резорт“, част от
„Марина“, с поведението си, станало достояние на изключително широк кръг
от хора, при което целяла принудително да отведе децата ЯЯГ и ГЯГ, в
съучастие с ППЛ, са унизили честта и достойнството на тъжителя ЯСГ
публично, в негово присъствие, изразяващо се във викане на висок глас на
децата да тръгнат с тях, препречване на пътя на децата да се приберат в дома
им, лишаване на малкия син ГЯГ от възможността да стигне до брат си или до
дома им, препречвайки пътя му, независимо от молбите на малкото дете да го
остави, след като изрично й е заявил, че не желае да тръгне с тях, изявления
на висок глас, че тъжителят ЯСГ не дава да види децата им - престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
На 04.08.2020г., около обяд, в с.Божурец, ж.к.“*** Спа Резорт“, част от
„Марина“, е разгласила неверни обстоятелства посредством изразите: „Този
човек отвлече децата ми“, „Той ги държи насила и не изпълнява съдебно
решение“ – престъпление чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.147,
ал.1, пр.1 и 2 от НК
И срещу ППЛ с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Бургас,
ул.“***“, №66, за това, че на 04.08.2020г. около обяд, в с.Божурец, ж.к.“***
Спа Резорт“, част от „Марина“, в съучастие с ИРР е унизил честта и
достойнството на ЯСГ, като е заснел с мобилен телефон демонстративно, че
децата не тръгват с тях и твърдения, че децата са отвлечени и трябва да
тръгнат с тях, придвижване на автомобил от него до мястото на ситуацията с
цел – по-лесно да бъде отведен от мястото малкият син ГЯГ - престъпление
по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
На 04.08.2020г. около обяд, в с.Божурец, ж.к.“*** Спа Резорт“, част от
„Марина“, е разгласил неверни обстоятелства посредством изразите: „Децата
са заложници“, „Тук ви държат насила“ - престъпление по чл.148, ал.2, вр. с
ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и 2 от НК.
На основание чл.45 и сл. от ЗЗД, във вр. с чл.84 и сл. от НПК е
предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство,
граждански иск от тъжителя ЯСГ с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Силистра, ул.“***“, №1, ет.3, ап.7, чрез адв.ИР – АК Силистра, съдебен
адрес гр.Силистра, ул.“***“, №2, офис 2, против подсъдимата ИРР с ЕГН
**********, за сумата от 25 000 лева, като обезщетение за причинените на
тъжителя неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр.
с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. ЯГ е конституиран като
граждански ищец по делото.
1
На основание чл.45 и сл. от ЗЗД, във вр. с чл.84 и сл. от НПК е
предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство,
граждански иск от тъжителя ЯСГ с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Силистра, ул.“***“, №1, ет.3, ап.7, чрез адв.ИР – АК Силистра, съдебен
адрес гр.Силистра, ул.“***“, №2, офис 2, против подсъдимата ИРР с ЕГН
**********, за сумата от 25 000 лева, като обезщетение за причинените на
тъжителя неимуществени вреди от престъплението чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1
от НК, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и 2 от НК. ЯГ е конституиран като
граждански ищец по делото.
На основание чл.45 и сл. от ЗЗД, във вр. с чл.84 и сл. от НПК е
предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство,
граждански иск от тъжителя ЯСГ с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Силистра, ул.“***“, №1, ет.3, ап.7, чрез адв.ИР – АК Силистра, съдебен
адрес гр.Силистра, ул.“***“, №2, офис 2, против подсъдимия ППЛ с ЕГН
**********, за сумата от 25 000 лева, като обезщетение за причинените на
тъжителя неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр.
с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. ЯГ е конституиран като
граждански ищец по делото.
На основание чл.45 и сл. от ЗЗД, във вр. с чл.84 и сл. от НПК е
предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство,
граждански иск от тъжителя ЯСГ с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Силистра, ул.“***“, №1, ет.3, ап.7, чрез адв.ИР – АК Силистра, съдебен
адрес гр.Силистра, ул.“***“, №2, офис 2, против подсъдимия ППЛ с ЕГН
**********, за сумата от 25 000 лева, като обезщетение за причинените на
тъжителя неимуществени вреди от престъплението чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1
от НК, във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и 2 от НК. ЯГ е конституиран като
граждански ищец по делото.
В хода на съдебните прении, частният тъжител, чрез повереника си
адв.Р, поддържа така предявените обвинения, като счита, че подсъдимите
ИРР и ППЛ следва да се признаят за виновни в извършените престъпни
деяния, за които им е повдигнато обвинение. Обсъжда установените по
делото факти. Моли съда да уважи предявените граждански искове, като
посочва, че същите ще имат възпираща роля за двамата подсъдими.
Подсъдимата ИРР не се признава за виновна, дава обяснения по
обвинението. Защитникът й адв.В.П – АК Варна, счита, че по никакъв начин
не са се доказали деянията, за които са повдигнати обвиненията от частния
тъжител. Посочва, че не се е осъществил фактическия състав на обвинението
по чл.147, ал.1, нито на чл.148, ал.1, т.1 от НК, като в тази връзка, моли за
отхвърляне и на гражданските искове. Претендира разноски.
Подсъдимият ППЛ дава обяснения по случая, не се признава за
виновен. Защитникът му – адв.Д.Д – АК Варна, счита, че не са събрани
доказателства – преки и коствени, които да доказват обвинителните тези в
тъжбата и извършените деяния от страна на подзащитния му П.Л. Пледира за
2
оправдателна присъда и моли гражданските искова да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
ИРР и ЯСГ са бивши съпрузи, а ППЛ е неин съпруг към настоящия
момент. От брака си с ЯГ, Ла и Г имали родени две деца – ЯЯГ, роден на
14.08.2004г. и ГЯГ, роден на 09.12.2009г. При прекратяване на брака,
страните постигнали споразумение относно упражняването на родителските
права спрямо двете деца, като големият син бил предоставен на ЯГ, а малкия
син – на И Ла. Освен това страните по бракоразводното дело постигнали
съгласие, че при пътуване и отсъствие на единия родител, периодът на
присъствие ще се компенсира в последствие.
През 2020г., с оглед на пандемията от Ковид-19, ЯГ, който имал
жилище в с.Божурец, ж.к.“ТК“, част „Марина“, осигурил на семейството на
подсъдимите самостоятелно жилище, с идеята да прекарват повече време с
децата Я и Г, като в същото време да не бъдат поставени в опасност от
заразяване с болестта. Средата на юни двамата подсъдими и тяхното общо
дете си тръгнали от резорта, като децата Я и Г останали при баща си.
На 04.08.2020г. , около обяд двамата подсъдими – И Ла и П Л отишли в
комплекса. Когато тъжителят и децата излизали от къщата заедно, двамата
подсъдими им препречили пътя. Тъжителят ЯГ се отдалечил в посока плажа.
По-късно разбрал, че това, което са се опитали двамата подсъдими да
направят, е да вземат двете деца насила с тях, като ги качат в колата, против
волята им. Когато подсъдимата Ла разбрала, че големия сън не иска да отиде
с тях, насочила вниманието си към малкия – Г, като се опитала да го вкара в
джипа, подпомогната от подсъдимия Л. Оказало се, че Ла дърпала малкия си
син за ръката от една страна, а брат му Я го дърпал за другата ръка, при което
детето се разплакало. Това според тъжителя продължило около двадесет
минути. Когато тъжителят ЯГ, придружен от свой гост – ТСТ минал по
алеята, видял, че подсъдимата се разправя по най-груб начин с децата,
сочейки тъжителя с пръст и крещейки по негов адрес, че е човекът който е
отвлякъл децата и ги държи против волята им. Подобни думи имало и от
страна на втория подсъдим – П Л. Свидетели на случката били, както гости
на комплекса, така и дошлия полицай, който подсъдимата Ла извикала. Тя си
позволила да го сочи с пръст и да крещи по негов адрес, че той е човекът,
който е отвлякъл децата и ги държи против волята им. Това е крещял и
подсъдимият Л, като обвинявал тъжителя, че ги държи като заложници, като
думите ми били „децата са заложници“. Това той крещял, както в негово
отсъствие, така и когато той отишъл там с госта си, като гледал към него,
което тъжителя счита, че било отправено към него. Двамата подсъдими, в
съучастие целели против волята им да отведат синовете му, като по този
начин са унизили честта и достойнството на тъжителя.
По същото време, подсъдимата Ла разгласявала за тъжителя Г неверни
3
обстоятелства посредством изразите „този човек отвлече децата ми, той ги
държи насила и не изпълнява съдебно решение“.
Тъжителят посочва, че свидетел на цялата случка станал служителя на
реда, който установил, че децата не искат да тръгнат с майка си, та дори и
малкият се разплакал.
Гореописаната фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на показанията на разпитаните свидетели Я Д А, С Д Д, ТСТ, АНА,
както и приетите в хода на съдебното производство писмени доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК - жалба вх. № 283000-2323/07.08.2020
г.; жалба вх. № 449/07.08.2020 г.; решение № 525/25.10.2013 г. по бр. дело
№1666/2013 г. по описа на Районен съд гр. Силистра – 4 листа; решение
№3951/13.11.2013 г. по бр. дело № 1666/2013 г. по описа на Районен съд
гр.Силистра; споразумение с правно основание чл. 50 от СК във вр. с чл. 51
ал. 1от СК от 21.10.2013 г.; решение на Общински съвет Силистра, взето на
заседание с протокол № 10 от 30.07.2020 г., мандат 2019- 20231 № 292;
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№947/20.08.2004 г. от Община Столична гр. София; удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1751/21.12.2009 г. от
Община Столична гр. София; протокол от 14.11.2017 г. по гр. д. № 1888/2017
г. по описа на Районен съд гр. Силистра; заповед за незабавна защита
№1578/25.08.2020 г. по гр. д. № 951/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Силистра; писмо изх. № СГ/Д-СС/158-001 от 07.08.2020 г. от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Силистра; постановление от 12.08.2020 г. на
Районна прокуратура гр. Каварна; споразумение от 03.11.2017 г.; анекс към
споразумение с правно основание чл. 50 СК, предмет на решение
№525/25.10.2013 г. по бр. д. № 1666/2013 г. по описа на Районен съд
гр.Силистра от 25.10.2015 г.; анекс № 2 към споразумение от 21.10.2013 г. с
правно основание чл. 50 СК и споразумение от 03.11.2017 г., предмет на
решение № 525/25.10.2013 г. по бр. д. № 1666/2013 г. по описа на Районен съд
гр. Силистра от 25.10.2018 г.; писмо от Училище – Оундъл от 17.12.2019 г.;
писмо от Училище – Оундъл от 14.01.2020 г.; прокурорска преписка
№485/2020 г. от Районна прокуратура гр. Каварна; справка за съдимост
№259/11.09.2020 г. от Бюро „Съдимост“ при Районен съд гр. Каварна;
справка за съдимост № 260/11.09.2020 г. от Бюро „Съдимост“ при Районен
съд гр.Каварна; писмо № 513000-45110 от 06.10.2020 г., с приложени към
него характеристични данни за лицето ИРР изх. №3382р-31938 от 05.10.2020
г.; писмо изх. № УРИ-251000-18987/08.10.2020 г. от Пето РУ гр. Бургас,
ведно с докладна записка изх. № 3388р[1]16711/08.10.2920 г. ;решение на
Общински съвет Силистра, взето на заседание с протокол № 10 от 30.07.2020
г.; декларации по чл. 63 ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари – 3
бр.; актуално състояние на „ФОКС-В“ ЕООД гр. Силистра; молба от И Р-Ла
до директора на Агенция за закрила на детето; договор за дарение от
10.08.2020г.; договор за дарение от 02.03.2020 г.; договор за дарение от
02.01.2020 г.; договор за дарение от 12.08.2019 г.; договор за дарение от
4
16.04.2019 г.; договор за дарение от 06.02.2019 г.; свидетелство за дарение №
1/07.09.2019г.; свидетелство за дарение № 3/08.09.2018 г.; свидетелство за
дарение №1/08.09.2017 г.; свидетелство за дарение от 24.05.2019 г.; договор
за дарение от юридическо лице № 6/22.10.2018 г.; договор за дарение от
юридическо лице № 3/24.10.2017 г.; свидетелство за дарение № 2/24.05.2018
г.; свидетелство за дарение № 1/25.04.2017 г.; изказана благодарност към ЯСГ
за свидетелство за дарение на „Многопрофилна болница за активно лечение-
Силистра“ АД гр. Силистра с 3 бр. извадки от медии; сертификат за дарение
от 22.06.2016 г.; сертификат за дарение от 10.06.2015 г.– 2 бр.; договор за
дарение членство в клуба от 26.03.2015 г.; благодарствен адрес до ЯСГ от
24.05.2019 г. от Природоматематическа гимназия „Св. Климент Охридски“
гр. Силистра; благодарствен адрес до ЯСГ от 24.05.2018 г. от
Природоматематическа гимназия „Св. Климент Охридски“ гр. Силистра;
договор за спонсорство от 29.10.2019 г.; удостоверение за дарение от
26.02.2018 г., ведно с преводно нареждане от 05.06.2018 г.; договор за
дарение от 13.02.2019 г.; решение от 14.12.2020 г. по гр. д. № 598/2020 г. по
описа на Районен съд Силистра; извадки от медии – 5бр.; писмена справка за
съдимост рег.№221024005000045056/24.10.2022г. на Бюро „Съдимост“ при
РС Каварна; справка за съдимост, рег.№221024005000045082/24.10.2022г. от
Бюро „Съдимост“ при Районен съд Каварна и писмо рег.№105820-
1/04.01.2023г. на Дирекция „Национална система 112-МВР“, Районен център
112 – Варна, с приложено към него CD с 4 файла с електронни картони и 1бр.
аудио запис с имената на файловете.
Настоящият съдебен състав подложи на доказателствен анализ
показанията на разпитаните по делото свидетели. Отчитайки служебните
отношения и финансовата зависимост на свидетелите Я Д А и С Д Д, съдът
кредитира техните показания отчасти, тъй като ги счита за пристрастни,
противоречащи на показанията на другите свидетели и събрания по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля АА, като ги счита
за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду
си, безпристрастни, отговарящи на приобщените по делото писмени
доказателства. Свидетелят А описва подробно всички действия на
подсъдимите и тъжителя.
При така установените фактически положения съдът направи следните
правни изводи:
По обвинението за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във вр с чл.
146, ал. 1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК:
Престъплението по чл. 146, ал. 1 НК предвижда наказателна
отговорност за лице, което каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е
съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на
пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание
5
противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави. С
престъплението "обида" се засяга чувството на лично достойнство на
пострадалия, положителната оценка, която той има за собствената си личност
и обществена ценност. От обективна страна деецът си служи със словесна
информация под формата на мнение, оценка, метафори или епитети, които не
съдържат проверими факти от обективната реалност, а субективно личностно
виждане. За да е съставомерна обидата е необходимо обидните изрази да се
възприемат пряко или опосредено от обидения. Необходим елемент от
обективна страна е и персоналната индивидуализация на нейния адресат,
доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно на защита от
страна на НК са честта и достойнството на конкретната личност. За да се
квалифицира обидата по чл. 148, ал. 1 т 1 от НК следва обидните
квалификации да са били казани в присъствието освен на пострадалия и на
още минимум две лица, които да са ги възприели.
Съгласно трайно утвърденото разбиране както в теорията, така и в
практиката при обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове,
които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на
същата информация и се обективират с такава цел.
Негативната оценка, която се дава на адресата следва да е своя
собствена на дееца.
Преценката дали епитети, квалификации, сравнения, жестове са
унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за
морално и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не
зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да
се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на
извършителя или употребените от него изрази, словосъчетания, епитети
противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално
човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат
изначално унизително значение, или обидната им насоченост се извежда от
контекста, в който са употребени. Поради това личните възгледи на лицето,
към което се отправя обидата, са без значение за наказателноправната оценка
относно характера на казаното. При всички случаи обаче става въпрос за
елемент от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част
от него, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да
било професионално езиково тълкуване или оценка. Така - Решение № 40/11
април 2018 година, първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за
2017 г.
За да е съставомерна обидата същата следва да е била възприета от
адресата й. Съгласно трайната съдебна практика, изискването "обидата да е
нанесена в присъствието" на адресата, следва да се разбира като изискване тя
да е произнесена по време и по начин, позволяващ същият да има обективна
възможност да я възприеме, като деецът цели именно това. Така - Решение №
6
232/11 януари 2017 година, първо наказателно отделение, дело № 851/2016
година, Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300/2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение.
В противовес на "присъствената обида" е т. нар задочна обида. При нея
обидните изрази са произнесени при липса на обективна възможност на
пострадалото лице да ги възприеме. За този вид деяние съдебната практика е
категорична, че е несъставомерна. Така Решение № 296 от 21.07.2014 г. по
нак. д. № 791/2014 г. на Върховен касационен съд.
Пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице,
което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и,
което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия.
От субективна страна деецът следва да съзнава негативната
обществена оценка, с която са натоварени използваните епитети,
квалификации, сравнения, жестове; да съзнава, че те ще бъдат възприети от
адресата, както и че по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство,
и пряко да цели това.
В конкретния случай не се установяват, елементи от обективна и
субективна страна на престъплението обида. Никъде в тъжбата и в
уточняващите такива, не е посочено, че двамата подсъдими са унизили честта
и достойнството на тъжителя. Напротив „целяха принудително да отведат
децата ми ЯГ и Г Г, в съучастие, двамата подсъдими са унизили честта и
достойнството ми в мое присъствие“, не сочи на твърдения, които да засягат
лично тъжителя.
Освен това следва да се допълни, че за да се приеме, че обидата е
нанесена публично, в теорията и практиката е прието разбирането, че
обидните думи или изрази са казани в присъствието на пострадалия и на поне
още две – три лица. Без значение е обстоятелството дали мястото е публично
по своя характер. Публичността на обидата изисква още не само присъствие
на повече лица, но и тези лица лично да са чули и възприели обидните изрази.
Безспорно от субективна страна се изисква присъствието на още поне две
лица освен адресата на обидата, да се обхваща от представното съдържание
на умисъла на дееца, т. е. същият да е съзнавал, че обидните думи или изрази
са чути, възприети и от други поне две лица, освен пострадалия.
В конкретния случай обидата, според изнесеното в тъжбата е била чута
от свидетелите на тъжителя и пристигналия полицай. Но тъй като
показанията на тези свидетели са противоречиви, то съдът няма как да
приеме, че обидни изрази са изречени спрямо адресата на обидата,
единствено в негово присъствие – тъжителя ЯГ и в присъствието на
свидетелите Я А и С Д. Ето защо съдът намира, че подсъдимите ИРР и ППЛ
не са извършили квалифицирания състав на обидата по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК,,
вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК, тъй като липсва субективния елемент,
който квалифицира обидата, като нанесена публично и поради това
подсъдимите следва да бъдат признати за невиновни в това да е нанесла
7
обидата публично, поради което и на основание чл. 304 НПК същите бяха
оправдани по повдигнатото в този смисъл обвинение.
По обвинението за престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК,
във вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и 2 от НК.:
За да бъде осъществен съставът на престъплението "клевета" по
смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. НК, е необходимо от обективна страна да бъде
установено, че субектът на престъплението по този законов текст е разгласил
неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е
приписал неизвършено от него престъпление.
Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 от
НК, форма на изпълнително деяние на престъплението "клевета" –
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на
определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно неговото
минало или настоящо поведение, укорими от гледна точка на господстващия
морал (вж. Р 464-81-І) прояви от личния му живот, негови служебни или
обществени изяви или отрицателни качества, които са от една страна неверни,
несъответни на обективната действителност, а от друга – са от естество да
накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно
личността на пострадалия.
Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК – приписване другиму на извършено
престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от
страна на престъпния деец, на твърдения, че пострадалият е извършил
конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил (вж. Р
464-81-І и Р 80-98-І).
Престъплението, уредено в цитирания законов текст е резултатно, като
за довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе
смисъл, да са доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в
случая предмет на посегателство. За съставомерността на деянието от
обективна страна не е необходимо деянието да е извършено присъствено
спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се
осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи
обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното
обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и
неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е
извършил приписваното му престъпление /Р 745-91-ІІІ/. Когато клеветата се
извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното обстоятелство е
неистинско или че приписваното му престъпление не е извършено от
пострадалия, като цели твърденията му да достигнат до съзнанието на поне
едно трето лице. Когато клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може
да не е сигурен в действителното положение, но въпреки това да прави
8
съответното твърдение, или да не е сигурен, че неговите твърдения могат да
бъдат възприети от трето лице, но да се примирява с тази възможност. При
обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по
горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниква
отговорност за осъществен състав на престъплението "клевета".
Квалифицираният състав на престъплението "клевета" по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1 от НК е налице, когато клеветата е разгласена публично, а
именно, когато разгласяването на позорните обстоятелства или приписването
на престъпление е извършено по такъв начин, че да дава възможност да бъде
възприета от предварително неопределен брой лица, без да е необходимо
задължително да е възприета от трети лица.
При всяка от двете форми на изпълнителното деяние на клевета следва
да бъдат посочени конкретни явления от действителността, които да
злепоставят съответното лице, да накърняват обществената оценка за него.
Когато се касае за приписване на престъпление, същото следва да бъде
конкретизирано по време, място и обективни признаци на извършването му /Р
159-15-I /, като не е необходимо авторът на изявлението да е дал правна
квалификация на деянието, като е достатъчно той да е описал факти, които
могат да се подведат под някой от съставите на наказателния закон, а
"позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно твърдяни, а не
да се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието
на пострадалия. " /Р 75-12-II/. Не е налице клевета, когато е изразено мнение
или оценка, тъй като те не могат да бъдат средство за осъществяване на
изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление / Р104-13
III/. Именно на база съдържанието на обективираната в изявленията на лицата
информация, би могло да се проведе разграничението между обидата и
клеветата. При обидата, от една страна, се касае за използване на различни
епитети, квалификации и оценъчни изявления, чрез които авторът изразява
негативното си отношение към личността на засегнатото лице. При клеветата,
от друга страна, винаги се сочат конкретни факти от обективната
действителност, които са от естество да накърнят доброто име на лицето /Р22-
95-III/. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно
изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и
обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не. Те са изцяло
в обсега на правото на гражданите да изразяват свободно личното си мнение,
убеждението си и оценката си за дадено лице или явление. Позорящите факти
и/или обстоятелства трябва обективно да са заявени от дееца като реално
съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, а не да се
извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им.
В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се
приема, че предмет на клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство,
време, място, лице. Това обстоятелство следва да бъде позорно или в частност
да представлява приписване на престъпление. На следващо място тези факти
9
трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност.
В настоящия случай изразите употребени от подсъдимите, не
съдържат твърдение и не разгласява никаква информация за определени
обстоятелства свързани с личността на тъжителя, поради което обективно с
него не би могло да им се припише престъпление. В конкретния случай,
съдът намира, че изразите употребени от подсъдимите представляват
оценъчно съждение и представляват собственото им възприятие и
тълкувание. В тази връзка, според константната практика на ВКС, начинът на
мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него са
нееднозначнн и не подлежат на доказване /Р-80-98-П/.
Дотолкова доколкото става въпрос за лична оценка на подсъдимите за
тъжителя, а не за изложение на факти от обективната действителност, е
безпредметно обсъждането на нейната истинност, тъй като оценката не
подлежи на проверка и доказване, а съдържанието й зависи единствено от
съзнанието на автора й. По същата причина обективно не може да се даде
отговор и на въпроса, дали тази оценка е правилна или не.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението клевета, за
което подсъдимите са обвинени, е безпредметно да се обсъжда неговата
субективна страна.
Предвид изложеното по-горе, съдът прие, че подсъдимата И Ла на
04.08.2020г., около обяд, в с.Божурец, ж.к.“*** Спа Резорт“, част от
„Марина“, не е извършила деянието, което осъществява състава на
престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, като е разгласила
неверни обстоятелства, посредством изразите „този човек отвлече децата ми“,
„той ги държи насила и не изпълнява съдебно решение“, поради което и на
основание чл. 304 НПК, я ОПРАВДА по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление чл. 148, ал. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
По същите причини, съдът прие, че подсъдимият П Л на 04.08.2020г.,
около обяд, в с.Божурец, ж.к.“*** Спа Резорт“, част от „Марина“, не е
извършил деянието, което осъществява състава на престъпление по чл.148,
ал.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, като е разгласила неверни обстоятелства,
посредством израза „децата са заложници“, поради което и на основание чл.
304 НПК, го ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление чл. 148, ал. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Предвид извода, че подсъдимите ИРР и ППЛ, не са осъществили с
деянията си, престъпленията за които им е повдигнато обвинение, липсва
основание за ангажиране на тяхната гражданска отговорност, с оглед на което
съдът отхвърли предявените граждански искове, за присъждане на
обезщетение за причинените на частния тъжител неимуществени вреди.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
10
На основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът възложи върху частния
тъжител разноските по делото, направени от подсъдимите. Така ЯСГ дължи
на ИРР разноски в размер на 5000 лева, които са за адвокатски хонорар, от
които 2500 лева във въззивното производство и 2500 лева в настоящото
производство. Разноски се дължат и на ППЛ, които също са в размер на 5000
лева - за адвокатски хонорар, от които 2500 лева във въззивното
производство и 2500 лева в настоящото производство.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
11
Съобщи за изтекли лични данни