РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16/5.1.2023г.
Гр. Пловдив, 05 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пловдив, XІV състав, в публично съдебно заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Недялка Петкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.
дело № 1850 по описа за 2022год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на
Ш.Н.С. ***, чрез адв.Г.М., против разрешение за строеж № 136/13.06.2022г. на
главен архитект на община Асеновград, с което на Ф.Т.П. и М.К.П. се разрешава: „Основен
ремонт на жилищна сграда“ в УПИ IX-352, кв.44 /ПИ с идентификатор
99088.503.158/ по плана на гр.Асеновград, кв.Долни воден, обл.Пловдив.
Твърди се в
жалбата, че през месец юли 2021г. Д.Ю.А. – праводател на възложителите на
строежа, без съгласие на жалбоподателката е започнал ремонт на покрива на
къщата си, находяща се в ПИ 99088.503.158,
при което е нарушена целостта на сградата – собственост на жалбоподателката,
тъй като двете сгради имат обща стена. Сочи се, че издаденото разрешение за
строеж касае несъществуваща сграда и се иска отмяната му.
Ответникът
по жалбата - главен
архитект на община Асеновград,
представляван от юрк.М., намира жалбата за неоснователна, поради което моли същата
да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения излага в представена по делото писмена
защита
Заинтересованите страни – Ф.Т.П. и М.К.П., чрез процесуалния си представител – адв.Д., сочат жалбата за
недопустима като подадена при липса на правен интерес от оспорването. Молят да се отхвърли същата. Претендират разноски и
представят писмена защита.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав, като съобрази представените по делото
доказателства и становищата на страните, намира че жалбата е недопустима
като подадена от лице,
което
няма правен интерес от процесното оспорване.
Предмет на жалбата, с която е сезиран съдът
е разрешение за строеж
(РС) № 136/13.06.2022г.
на главен архитект на община Асеновград, с което на
основание чл. 148, ал. 2
от ЗУТ и от
чл.142,
ал.6, т.1 от ЗУТ, въз основа на оценка за съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план, извършена съгласно Протокол № 19/08.06.2022г. на ЕСУТ при
община Асеновград, е разрешено да се извършат: строително-монтажни работи,
съгласно одобрени инвестиционни проекти на 13.06.2022г. от главния архитект на
община Асеновград за обект: „Основен ремонт
на жилищна сграда“ в УПИ IX-352, кв.44 /ПИ с идентификатор
99088.503.158/ по плана на гр.Асеновград, кв.Долни воден, обл.Пловдив.
Разрешението е издадено по заявление вх. № 94-М-307 от 02.06.2022г., подадено
от Ф.Т.П. и М.К.П..
По
делото е представена административната преписка по издаване на оспорваното РС,
инвестиционен проект /л. 51/ и писмената документация по одобряването му.
Жалбата срещу
процесното РС е подадена от Ш.Н.С.,
в качеството ѝ на собственик на ПИ с идентификатор 99088.503.155 и
находящите се в същия: сграда с идентификатор 99088.503.155.1 с площ 27 кв.м.,
бр. етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор
99088.503.155.2 с площ 69 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна. Към жалбата са представени писмени документи /л.5 и 6/, съгласно
които Ш.Н.С. се лигитимира като собственик на така посочените ПИ и сгради.
По
отношение на собствеността на ПИ с идентификатор 99088.50.158, в който е
ситуирана сградата - предмет на процесното разрешение за строеж, от страна на заинтересованите
страни по делото е представен нот. акт № 20, /2022г., легитимиращ ги за
собственици на ПИ с идентификатор 99088.503.158, ведно с построените в него:
сграда с идентификатор 99088.503.158.1 с площ 16кв.м., бр. етажи: 1, предназначение:
хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор 99088.503.158.2 с площ 39 кв.м.,
бр. етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, както и всички
подобрения и приращения в имота.
Няма
спор по делото, че за двата поземлени имота - ПИ с идентификатор 99088.503.155
и ПИ с идентификатор 99088.503.158 е
отреден един общ УПИ IX-352,
кв.44 по плана на гр.Асеновград, кв.Долни Воден, в който е ситуирана жилищната
сграда, за която е издадено процесното РС. Няма спор между страните и по
отношение на отразяването в кадастралната карта и кадастралните регистри на
посочените ПИ и сгради, включително и по отношение на собствеността им.
Разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ, установява изчерпателно
четири категории активно легитимираните лица да оспорват издадено разрешение за
строеж като посочва, че заинтересувани лица по ал. 1 са: т.1. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., изм., бр.
109 от 2013 г.) в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на
заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни
права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 -
възложителят и собственикът на земята; т.2.
в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж -
лицата по чл. 38, ал. 3 и
4 и чл. 39, ал. 2; т.3. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) в
случаите по чл. 185, ал. 1 –
собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти,
помещения или части от тях; т.4.
(нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) в случаите по чл. 185, ал. 2 –
собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно
собствениците в етажната собственост.
От друга страна съгласно чл.183 ал.1 от ЗУТ, в съсобствен
урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или
пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в
нотариална форма с останалите собственици.
Безспорно
установено е по делото, че сградата – предмет на процесното РС се намира в ПИ с
идентификатор 99088.503.158 по КК на гр.Асеновград, както и че собственици на
този имот и сградите в него са заинтересованите страни Ф.Т.П. и М.К.П..
Според приетото по делото заключение
на вещото лице – инж.Я.Р., което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено в действащи КРП е отразена една обща съществуваща
жилищна сграда, която е разделена на две сгради в кадастралната карта, по имотната
граница между двата поземлени имота - ПИ
с идентификатор 99088.503.155 и ПИ с идентификатор 99088.503.158. Пак според
ВЛ, одобреният инвестиционен проект предвижда запазване на габарита,
конфигурацията и обема на сграда с идентификатор 99088.503.158.2, както и изграждане на нова стоманобетонова конструкция,
доближаваща се до общия делителен каменен зид между двете части на
съществуващата сграда, без да се навлиза в северозападната част. По този начин
е предвидено да се реализира делатационна фуга /противоземетръсна/ фуга, която
ще създаде две отделни носещи конструкции за двете части от сградата и ще
възпрептства взимното им влияние при статични и динамични натоварвания. Според
ВЛ, така се запазва целостта на северозападната част /собственост на жалбоподателката/
при строителството и при експлоатацията и се цели ненамеса в съществуващото
жилище в същата тази северозападна част. В тази връзка ВЛ посочва, че изпълнението
на проектното решение няма да засегне собствеността на жалбоподателката по
делото. Следователно разрешението
за строеж и съпътстващият го инвестиционен проект не предвиждат увеличение в
обема на сградата, чийто основен ремонт се разрешава, напротив, същият е изцяло
в съответствие с предвижданията на ПУП и данните от кадастъра.
Според
дадената дефиниция в пар.5, т.42 от ДР на ЗУТ „Основен ремонт“ на строеж е
частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи,
основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и
строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени
материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или
се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Т.е. с
процесното РС е разрешено извършване на основен ремонт чрез извършване на СМР
по възстановяване на сграда, която е съществуваща такава и за извършването им
не се изисква съгласие на съсобственика в УПИ.
С
оглед на така посоченото и предвид приетото по делото заключение по СТЕ се
налага извод, че предвиденото строителство с оспореното РС е в същия обем както
е заварената сграда и проектираната сграда е напълно в обема на съществуващата.
Доколкото в случая с одобреният проект и издаденото въз основа на него разрешение
за строеж не е предвидено изграждане на нов строеж, нито пристрояване или надстрояване
на заварен строеж, то жалбоподателката, легитимираща се като съсобственик в УПИ
не е в кръга на заинтересованите лица нито по чл.149, ал.2, т.1, нито по чл.183,
ал.1 от ЗУТ.
С оглед
разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ меродавно е титулярството на права върху
„поземлен имот“, в който е разрешено строителството, а не върху „урегулиран
поземлен имот“, ако границите им не се припокриват. Различието между ПИ и УПИ е
очертано в дефиниращите разпоредби съответно на т. 2 и т. 11 от § 5 ДРЗУТ.
Понятието за „поземлен имот“ по ЗУТ е идентично и в ЗКИР (вж. чл. 24, ал. 2 от
закона) – ПИ е част от територията (земната повърхност), определена с граници
съобразно правото на собственост. С тези си белези ПИ е обект на кадастъра –
чл. 23, т. 1 ЗКИР, а правата върху него - предпоставка за принадлежност към
заинтересованите лица с правото да обжалват РС (така Определение № 1708 от
03.02.2020г. на ВАС по адм. дело № 12681/2019г.). Ето защо след като ПИ с идентификатор 99088.503.155 и ПИ
с идентификатор 99088.503.158 са отразени като самостоятелни обекти в
кадастралната карта със записани титуляри
и удостоверяващи правата им актове, жалбоподателката не притежава нито едно от
необходимите според чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ качества по отношение на имота, в
който е разрешено извършването на основен ремонт на процесната сграда.
На следващо място Ш.Н.С. не попада и
в кръга на заинтересованите по чл.149, ал.2, т.2, т.3 и т.4, доколкото
настоящия случай не се отнася нито за етажна собственост, нито за преустройство
и промяна на
предназначението на заварен строеж.
Изброяването в нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ е
изчерпателно и не може да бъде тълкувано разширително, поради което жалбата се
явява подадена от лице
без правен интерес,
наличието на който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на съдебното обжалване, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Съответно нейната липса обосновава недопустимост на жалбата, което налага
оставянето ѝ без
разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.
По делото е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния
представител на ответника, което с оглед изходът на спора, съдът намира за
основателно, поради което на ответника следва да се присъди възнаграждение в
размер на 100 (сто) лв., на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата
за правната помощ.
При този
изход на спора на заинтересованите
страни - Ф.Т.П. и М.К.П., по отношение на които актът е благоприятен, се следват сторените и
претендирани своевременно разноски в размер на 1100 (хиляда
и сто) лева,
съгласно представените
по делото списък с разноски и договор
за правна помощ
и съдействие
/л.425,426/.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав и на основание чл.159, т.4 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определението за даване ход на делото по същество, постановено в открито
съдебно заседание на 01.12.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Ш.Н.С. ***, против разрешение за
строеж № 136/13.06.2022г. на главен архитект на община Асеновград с което на Ф.Т.П.
и М.К.П. се разрешава: „Основен ремонт на жилищна сграда“ в УПИ IX-352, кв.44 /ПИ с идентификатор
99088.503.158/ по плана на гр.Асеновград, кв.Долни воден, обл.Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 1850/2022г. по описа
на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Ш.Н.С. ***, да
заплати
на Община Асеновград,
сторените по делото разноски в
размер на 100
(сто) лева.
ОСЪЖДА
Ш.Н.С. ***, да
заплати
на Ф.Т.П. и М.К.П., сторените
по делото разноски в размер
на 1100 (хиляда и сто)
лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
7-дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: