Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 29.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шести
март
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 12098 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от К.А.С., В.К.С. и М.К.М.
срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че ПТП настъпило
на 01.02.2016 г. е причинена смъртта на М.В.С.-съпруга на първия ищец и майка
на двете ищци, вследствие на което ищците търпят неимуществени вреди.
Поддържа се, че на 01.02.2016 г. С.Й.К.
управлявал л.а.м. „Фолксваген Поло“ с ДК № *******АМ в гр. Дупница, като на ул.
„*******водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел със
скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, не
бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, при което причинил ПТП като реализирал удар с пешеходката М.В.С.,
вследствие на което е причинена смъртта й. Поддържа се, че във връзка с горното
е образувано ДП № 64/2016 г. по описа на РУП-Дупница, пр.пр.
№ 283/2016 г. на ОП-Кюстендил.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № *********-59349, валидна от 02.07.2015 г. до
01.07.2016 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 200 000 лв. за всеки
един от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната съпруга и майка М.В.С.,
резултат от настъпило на 01.02.2016 г.в гр.Дупница ПТП, виновно причинено от
водача управлявал л.а.м. „Фолксваген Поло“ с ДК № *******А, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.”
АД с полица № *********-59349, валидна от 02.07.2015 г. до 01.07.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта
01.02.2016 г. до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата с пълномощни
приложени към отговора. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията
в исковата молба. Твърди, че не е извършен деликт, а
е налице случайно деяние. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е пресичала
на необозначено за целта място без да се съобрази с посоката и скоростта на
движение на приближаващия я автомобил. Оспорва размера на иска като завишен.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците депозират допълнителна искова молба, с която оспорват всички възражения
на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита. Заявяват
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените
искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани, евентуално да не ги уважава в пълен размер.
Претендира разноски по списъка.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 348з-1406/01.02.2016 г., от протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата, фотоалбума към него, от показанията на
свидетеля С.Й.К.-водач на процесното МПС, както и от
неоспореното от страните заключение на приетата по делото САТЕ, изготвената от
вещото лице инж.Ж.Х.Е. се установява, че на 01.02.2016 г. около 07,16 часа в
гр. Дупница по ул. „Венелин“ се е движил лек автомобил марка „Фолксваген поло“ с рег. № *******АМ, управляван от свидетеля К., в
посока от Центъра към ж.п.рампа. Пешеходката С. предприела пресичане,
притичвайки от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила. Водачът не възприел
своевременно намиращата се на платното за движение пешеходка и настъпил удар,
нанесен по дясно-страничната част на тялото. Последвало падане на тялото върху
капака и удар на главата в предното стъкло. В следващия момент, следствие на
отрицателното ускорение от спиране на автомобила, тялото е отхвърлено напред и
вдясно по посоката на движение на автомобила върху терена, като не може да се
изключи и удар в намиращото се на близо дърво. Произшествието е станало в
тъмната част на денонощието при добра видимост и влажно пътно платно. Установява
се, че при достигане главата на пешеходец по височина на челното стъкло,
скоростта на процесния автомобил към момента на удара
е била от порядъка и не по-ниска от 60 км/ч. Мястото на удара по дължина на
пътното платно се намира по продължението на десния тротоар на ул.
„Ген.К.Вазов“ при движение към ул. „Венелин“, а по ширина на пътното платно-по
продължението на левия тротоар на ул. „Ген.К.Вазов“ при движение към ул.
„Венелин“.
Установява се, че от момента, в
който автомобилът е отстоял на разстояние равно на дължината на опасната му
зона – 45,62 м, водачът е имал обективна възможност да възприеме намиращата се
в осветената от късите светлини зона пред автомобила пешеходка и при адекватна
реакция с аварийно спиране е могъл да установи автомобила си преди мястото на
удара. Причина за настъпване на процесното ПТП е
закъсняла реакция за аварийно спиране при възникналата ситуация от страна на
водача на лекия автомобил.
Вследствие на гореописаното ПТП пешеходката
М.В.С. почива от съчетана травма: закрита черепно-мозъчна травма, шийна травма, закрита гръдна травма, закрита коремна
травма, травма на опорно-двигателния апарата. Между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт, е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка. Установява се с приетото по делото
заключение на СМЕ.
От приетото по делото
удостоверение № 697/08.02.2016 г. на Община Дупница се установява, че първият
ищец К.А.С. е съпруг на починалата М.В.С., а двете ищци са нейни дъщери.
Между страните е прието за
безспорно, към датата на ПТП е налице валидно, действащо застрахователно правоотношение
между водача на л.а.м. „Фолксваген Поло“ с ДК № *******АМ и ответното дружество
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица №
*********-59349, валидна от 02.07.2015 г. до 01.07.2016 г.
От заключението на приетата по делото СПЕ се установява, че
претърпяната от ищците тежка психотравма е довела до
остра стресова реакция, след което е наблюдавано състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото
събитие, с различно изразена по интензивност депресивна симптоматика. При ищеца
К.С. е възникнала симптоматика, която съдържа характеристиките на
посттравматично стресово разстройство. При ищцата М.М.
е наблюдавана тревожно-депресивна симптоматика, която може да се прецени
диагностично като протрахирана смесена тревожно-депресивна
реакция, а при ищцата В.С. е възникнала протрахирана
депресивна реакция. При ищеца е налице неотреагирано психотравмено преживяване, с персистиращо
напрежение, непълноценен сън. При двете ищци психотравменото
преживяване също не е отреагирано, като при М.М. тревожно-депресивната симптоматика е претърпяла обратно
развитие, но все още е налице емоционална неустойчивост, а при В.С. се
установяват персистиращи депресивни симптоми и
промяна в начина й на живот. Вещото лице дава заключение, че психичното
разстройство при ищците е в причинна връзка с претърпяната тежка психотравма -загубата на съпруга и майка.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица. Същите са изготвени обективно и компетентно и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства.
Пред настоящата И.танция са събрани свидетелските показания на свидетелите Д.В.Б.,
П.А.Д.и А.В.Л..
Свидетелят П.Д.установява, че
починалата М.била добър, лъчезарен човек, добра майка, съпруга и баба.
Починалата живеела заедно със съпруга си К. и дъщеря си В. в един дом, а дъщеря
им М. живеела в самостоятелно домакИ.тво в същия град, през една пресечка. В семейството съществували
нормални, човешки взаимоотношения. Починалата била човекът, който обединявал
семейството, дори и в трудности. Свидетелят Д.установява, че след новината за
смъртта на М., М. и К. били много разстроени. М. постоянно плачела. К. бил
неадекватен и не осъзнавал ясно какво се случва. Свидетелят го видял на
следващия ден и той постоянно повтарял, че за него вече няма живот, разплакал
се. С В. свидетелят се видял след няколко дни, тя също била много угнетена.
Всички постоянно плачели, били мълчаливи и се затворили в себе си. К. видимо
променил външния си вид, занемарил се, не искал да излиза от къщи, постоянно
плачел, говорел с умиление за М.. М. станала по-затворена и със сестра си
постоянно плачели. Ищците не са превъзмогнали загубата и към момента.
Свидетелката А.Л.установява, че М.била
кротка и възпитана жена, добра майка и баба. М.живеела заедно със съпруга си и
едната дъщеря, а другата живеела в близост до тях. Били страхотно семейство,
винаги били усмихнати, спокойни, нямало напрежение между тях. Ищците били
шокирани от новината за смъртта на М.. На М. не й се вярва, че майка й вече я
няма, независимо, че е минало толкова време. И към момента ищците не са
превъзмогнали загубата на М..
Свидетелката Д.Б.установява, че в
деня на погребението и непосредствено след това ищците били буквално сринати и
винаги плачели. Свидетелите Л.и Б.установяват още, че В. била бременна, но
загубила детето. Ищците не са превъзмогнали загубата и само плачат.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени
имуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.226, ал.1
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно с ангажираните по
делото писмени доказателства и заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице
инж.Е. се установява, че едИ.твена
причина за настъпване на процесното произшествие е
виновното поведение на водача на л.а.м. „Фолксваген поло“
с рег. № *******АМ, който нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал
автомобила си със скорост над разрешената от 50 км/ч, а именно 60 км/ч., не
забелязал своевременно опасността на пътното платно, въпреки, че е имал
обективна възможност за това и реагирал със закъснение за аварийно спиране.
По делото не се събраха доказателства за нарушение на
правилата за пресичане на платното
за движение от пострадалата, нито с поведението си да е допринесла
за вредоносния резултат.
Съобразно
утвърдената съдебна практика, а и по силата на по-късно приетата норма на § 6,
т. 54 ЗДвП, продълженията на тротоарите и банкетите на платното за
движение на кръстовищата, са пешеходни пътеки. Безспорно се установява, че
пострадалата е пресичала на кръстовище по продължението на левия тротоар на ул.
„Ген.К.Вазов“. Не се установи пострадалата да е навлязла
на платното за движение внезапно
или по начин,
който да причини произшествието, доколкото тя вече се е намирала
на пътното платно, в осветената от късите светлини зона пред автомобила, при
което за водача на процесното МПС е възникнало
задължението да осигури предимство на пресичащия пешеходец, да намали скоростта
и да спре.
Предвид горното съдът намира, че
пострадалата няма никакъв принос за настъпване на произшествието, поради което
това възражение на ответника ще следва да бъде оставено без уважение. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем.
Между страните не е
било спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към 01.02.2016
г. между прекия причинител и ответника-застраховател.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
С оглед ангажираните
доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка
причинна връзка между настъпилото произшествие и смъртта на съпругата на първия
ищеца и майка на двете ищци.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗ. и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното
застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за
всяко събитие са достигнали до
700 000 лева за всяко събитие при
едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две
и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими
до 01.01.2010 г. като
след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./
и чл. 266 КЗ /отм./, а именно: 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложими към датата на процесното ПТП тези суми са съответно: 2 000 000
лв. и 10 000 000 лв.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на съпругата и майката
на ищците/ следва
да се отчитат
като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищците неимуществени
вреди Съдът определя в размер на сумата от 180 000 лв. за преживелия
съпруг и по 150 000 лв. за всяко едно от двете деца, поради което
предявените искове ще следва да бъдат уважени в посочените размери и отхвърлени
за разликата до пълния претендиран размер.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищците след смъртта на тяхната съпруга и майка болки и страдания,
отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка,
привързаността между съпрузите, прекрасните отношения между тях.
При определяне размера на
обезщетението за ищеца К.С. съдът съобразява, че същият на 62 години е останал
без подкрепата на съпругата си, изпаднал в депресивен период и към момента все
още не е преживял смъртта на съпругата си. След смъртта на съпругата си ищецът
видимо променил външния си вид, занемарил се, не искал да излиза от къщи,
постоянно плачел, говорел с умиление за М.. И към момента е налице неотреагирано психотравмено
преживяване, с персистиращо напрежение, непълноценен
сън. При двете ищци психотравменото преживяване също не е отреагирано,
като при М.М. тревожно-депресивната симптоматика е
претърпяла обратно развитие, но все още е налице емоционална неустойчивост, а
при В.С. се установяват персистиращи депресивни
симптоми и промяна в начина й на живот.
Установи се, че ищците и
починалата били изградили едно сплотено семейство, подкрепяли се и взаимно се
подпомагали. Починалата съпруга и майка обединявала семейството. Били страхотно
семейство, винаги усмихнати, спокойни, нямало напрежение между тях. След
смъртта на тяхната съпруга и майка тримата ищци изпаднали в шок, не можели да
приемат случилото се, плачели непрекъснато, затвори ли се в себе си, променил
се живота им.
Болките и страдания, които ищците
ще продължат да изпитват от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците,
вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречат на принципа на справедливостта.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗ. виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на
чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима
само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и
увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил
застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ето защо съдът присъжда законна
лихва върху горните главници, считано от датата на увреждане 01.02.2016 г.
По разноските в процеса:
Ищцата М.М.
е направила разноски в размер на 500 лв. за внесена държавна такса. Останалите
ищци са освободени от такси и разноски, поради което такива не им се присъждат.
При това положение и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата М.
разноски в размер на 375 лв., които са съответни на уважената част от иска й.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 09.10.2017 г. Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“
е осъществявало на ищците безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия
закон, ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на адвокатското
дружество възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
При цена на иска 200 000 лв.,
размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5 530
лв., съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.5(нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която, при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв., адвокатското възнаграждение се определя като сбор
от 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.
От тази сума 5 530 лв. и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати адвокатско възнаграждение, съответно: за процесуално
представителство на ищеца К.С.-4977 лв., съответно 5972,40 лв. с ДДС, предвид
регистрацията на дружеството по З.ДС и в размер на по 4147,50 лв., съответно
4977 лв. с ДДС за процесуално представителство на другите две ищци, като сумите
са съответни на уважените части от исковете на ищците, съответно 180 000
лв. и 150 000 лв. Или общо адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 15 926,40 лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 440 лв. депозит вещи лица и свидетел. До приключване на устните
състезания по делото ответникът не е представил договор за правна помощ и други
писмени доказателства, удостоверяващи уговаряне и заплащане на адвокатско
възнаграждение, поради което такова не се присъжда. По тази причина съдът не се
произнася и по възражението на ищците с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК.
От общата сума от 440 лв.
направени разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника сума в размер на 88 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от исковете /120 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в
размер на 19 200 лв. държавна такса, както и сумата от 504 лв.-възнаграждения
вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗ. на К.А.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. София,
ул. „*******сумата от 180 000 лв. /сто
и осемдесет хиляди лв./, а на ищците В.К.С., ЕГН ********** и на М.К.М., ЕГН **********,
и двете с адрес ***, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*******сумите от по 150 000 лв. /сто и
петдесет хиляди лв./ за всяка една от тях, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, вследствие смъртта
на тяхната съпруга и майка М.В.С., резултат от настъпило на 01.02.2016 г. в
гр.Дупница ПТП, виновно причинено от водача управлявал л.а.м. „Фолксваген Поло“
с ДК № *******А, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица №
*********-59349, валидна от 02.07.2015 г. до 01.07.2016 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на деликта
01.02.2016 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове за неимуществени вреди за разликата над сумата от 180
000 лв. и над сумите от по 150 000 лв. до пълния размер на по 200 000
лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на М.К.М., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*******сумата от 375 лв. /триста
седемдесет и пет лв./ разноски направени от ищцата пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ
*********, гр. София, ул. „*******адвокатско
възнаграждение в размер на 15 926,40 лв. /петнадесет хиляди деветстотин
двадесет и шест и 0,40 лв./ с начислено ДДС.
ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН **********, В.К.С.,
ЕГН ********** и М.К.М., ЕГН **********, и тримата с адрес гр. Дупница, ул. „*******,
с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*******да заплатят на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 88 лв. /осемдесет и осем лв./ разноски направени от ответника,
съобазно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК
по сметка на Софийски градски съд 19 200 лв. /деветнадесет хиляди и двеста лв./
държавна такса и 504 лв. /петстотин и четири лв./ заплатени възнаграждения вещи
лица от бюджета на съда.
Присъдените с решението суми
могат да бъдат заплатени по следните банкови сметки на ищците:
IBAN: *** В.К.С.,
IBAN: *** М.К.М.,
IBAN:*** К.А.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: