Р Е Ш Е Н И Е № 77
Гр. Сливен, 04.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ………..
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно
дело № 421 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2021 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от В.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу Акт за установяване
на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ001260-1/30.08.2021 г., издаден от инспектор
в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, с който е установен
размера на задължения за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихвите за
просрочие към тях за периода от 2016 г. до 30.08.2021 г., в частта, с която е
определен данък върху превозните средства в общ размер на 226,24 лв. за 2020 г.,
потвърден с Решение № НОМ 140/15.11.2021 г. Образуваното
производство се движи по реда на глава деветнадесета от ДОПК.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че актът е постановен
при неизяснена фактическа обстановка. Действително автомобилът бил придобит
през 2003 г., като регистрацията в Сектор „Пътна полиция“ му била отказана, поради
установено, че бил о.. За периода от 29.12.2004 г. до 26.04.2005 г. автомобилът
бил задържан като веществено доказателство по образувано досъдебно производство
по описа на СДВР. В последващите години върху автомобила, който продължавал да
бъде регистриран на бившия собственик Т. Ц., били наложени два запора за
обезпечаване на вземания за данъци върху автомобила за същия собственик.
Запорите били вдигнати през 2020 г. след извършени последващи действия от
настоящия жалбоподател К.. В началото на 2021 г. се оказало, че автомобилът
вече е продаден на трето лице. В Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Сливен се получило уведомително писмо, че процесният автомобил все още се води
на името на предишния собственик Т. Ц.. Извършената проверка от
административния орган до Столична община, отдел Панчарево през м. октомври
2021 г. не била актуална с оглед посочените различни адреси на Т. Ц. и следвало
да се извърши в Столична община, район Слатина. Моли съда да отмени атакувания
административен акт.
В с.з. оспорващият,
редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Ел.
Х. ***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи с направеното уточнение.
В писмени бележки заявява, че поддържа жалбата срещу акта в частта му, с която
за 2020 г. са определени задължения за данък върху превозните средства в общ
размер на 242,76 лв., от които главница в размер на 220,49 лв. и лихва за
забава в размер на 22,27 лв. Събраните по делото доказателства опровергавали
приетото от административния орган и горестоящия
такъв. Оспорващият, след подписване на договора за продажба добросъвестно
декларирал автомобила пред Община Сливен, като през всички години плащал и
дължимия данък. Независимо от невъзможността да промени регистрацията на
автомобила, го ползвал временно до 30.06.2006 г. От събраните по делото
доказателства се установило, че извършената от административния орган проверка
е непълна. Установила се конкуренция между правото на собственост на свид. К. и жалбоподателя К., като първоначално
собствеността била придобита от първия. Сключеният 7 месеца по – късно договор
за продажба не могъл да прехвърли собствеността върху автомобила в полза на К.,
тъй като продавачите вече не били собственици и не биха могли да прехвърлят
това, което вече не притежават. К. владял автомобил, без да притежава собствеността
върху него, а за наличието на извършена през 2002 г. продажба същият узнал едва
в хода на настоящото съдебно производство. Това налагало извода за неправилност
на извода на горестоящия административен орган –
Директор на Дирекция МДТ при Община Сливен, че оспорващият не е представил
документ за промяна на собствеността или разваляне на договора от 2003 г. Още
повече, че този договор не се развалял по съдебен ред, а чрез писмено
волеизявление по реда на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 189 от с.з. Счита, че настоящият съд може да приеме този основен факт и с
решението си занапред да обвърже данъчния орган с липсата на едно от условията
за данъчна отговорност – правото на собственост. Моли съда да уважи жалбата в
частта за начисления данък за лекия автомобил за 2020 г. Претендира разноските
по делото.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен служител с ю. о. ст. експ. А. О.,
която оспорва жалбата и моли съд да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат. В писмени бележки заявява материална и процесуална
законосъобразност на акта. По делото не се събрали доказателства за обстоятелства,
които да са от съществено значение за данъчното облагане на процесното превозно
средство и да доведат до отпадане на качеството на жалбоподателя К. на данъчно
задължено лице за задълженията за данък върху превозните средства за 2020 г. От
изискана и получена справка от ОД на МВР – С. се установявало, че лекият
автомобил все още се води на предишния собственик Т. Ц.. В отговор на Столична
община било заявено, че лицето Т. Ц. не е подавал данъчна декларация по чл. 54
от ЗМДТ за процесния автомобил. Събраната по делото информация била идентична
като съдържание. С коментар и на останалите, събрани по делото писмени
доказателства заявява законосъобразност на процесния АУЗ и моли съда да
отхвърли жалбата, с претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С пълномощно рег. №
21775/20.12.2002 г. Т. П. Ц. и н. с. Г. Ц. упълномощили настоящия оспорващ К.
да управлява в страната и чужбина собствения им лек автомобил м. „Ауди“ модел
А6 с рег. № ……….., с посочени номер на рама и двигател, както и да продава
автомобила на когото намери за добре, при каквито условия и цена сметне за
разумни, включително да договаря сам със себе си. По силата на така
предоставените му права, с Договор за продажба на моторно превозно средство
рег. № 3481/31.03.2003 г. на нотариус с рег. № 128 в Нотариалната камара К.
закупил автомобила и на 30.04.2003 г. декларирал същия с Декларация вх. № 2832
в Община Сливен, подадена по чл. 54 ал. 1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил.
По образувано срещу
неизвестен извършител досъдебно производство № ЗМ 6366/2004 г. по описа на 01
РПУ – СДВР за престъпление по чл. 345а ал. 1 от НК автомобилът бил задържан
като веществено доказателство – предаден с Протокол за доброволно предаване,
съставен на 29.12.2004 г. С
Постановление от 27.04.2005 г. на прокурор при СГП автомобилът бил върнат на В.К.,
а наказателното производство било спряно с Постановление от 07.09.2005 г.
С писмо изх. № МДТ-672/18.10.2021 г. орган по
приходите в Дирекция МДТ при Община Сливен на основание чл. 47 от ДОПК и чл. 4
ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ поискал от Столична община информация, от която да е
видно за лекия автомобил със собственик Т. Ц. кога е подадена декларация по чл.
54 от ЗМДТ, кога и започнало данъчното облагане на превозното средство и в
какъв размер и период са заплащани данъци по партидата на посочения данъчен субект.
Съгласно отговор № ДПН21-ДИ05-39/1/, на Началник ОП Панчарево, лицето Т. П. Ц.
няма декларирано моторно превозно средство с рег. № ………...
С писмо изх. №
МДТ-258/13.04.2021 г. орган по приходите изискал от СДВР – Сектор „Пътна
полиция“ информация за периода от 01.01.2002 г. до настоящия момент кое лице и
за кой период от време е било собственик и кой е настоящият собственик на
процесния лек автомобил. В отговор на това писмо с вх. № МДТ-44/28.04.2021 г.
постъпила Справка по история на регистрацията. Съгласно същата, на 01.03.2001
г. е вписана промяна на регистрацията, на 10.01.2005 г. – спиране от движение,
на 29.11.2007 г., 12.05.2009 г. и 18.08.2010 г. – поставяне на МПС под запор,
на 06.03.2013 г. – снемане на запор за продажба на МПС, на 03.01.2017 г. –
поставяне на МПС под запор за продажба, на 22.11.2017 г. – регистриране на
договор за продажба – праводаване, на 07.12.2018 г. –
снемане на запор за продажба на МПС и на 04.03.2021 г. – снемане на запор за
продажба на МПС. Според данни за дата 01.03.2001 г. собственик на превозното
средство е Т. П. Ц., а за дата 22.11.2017 г. – Т. П. Ц. и В.Й.К..
При горните събрани
по преписката писмени доказателства, на 30.08.2021 г. инспектор при Дирекция
МДТ към Община Сливен постановил Акт за установяване на задължения по чл. 107
ал. 3 от ДОПК № АУ001260- 1, с който установил по отношение на В.Г.К. размера
на задълженията за данък върху превозните средства за лек автомобил марка
„Ауди“ модел „А6“ с рег. № …………. за периода от 2016 г. до 30.08.2021 г. в
размер общо на 1 344,47 лв., от които главница от 1 033,40 лв. и лихва в
размер на 311,07 лв. Актът бил връчен на адресата, чрез неговата с. Й. К. на
17.09.2021 г. и срещу същия постъпило Възражение с вх. № 9400-20120/01.10.2021
г. до Директора на Дирекция МДТ при Община Сливен. В същото К. заявил, че е
управлявал автомобила издавани му от
СДВР временни талони, както и че не му било позволено да извърши промени по
регистрацията на същия, нито да го бракува и съответно – дерегистрира,
а в същото време превозното средство се води собственост на Т. Ц. и има
начислени данъци за МПС в съответната дирекция на МДТ в С. за същия период, в
който К. заплаща данък. По постъпилото възражение Директорът на Дирекция МДТ
при Община Сливен се произнесъл с Решение № НОМ 140/15.11.2021 г., с което
потвърдил Акт за установяване на задължение по чл. 107 ал. 3 от ЗМДТ №
АУ001260-1/30.08.2021 г. Според мотивите на горестоящия
орган, липсват данни за разваляне на нотариално заверения договор за покупко – продажба от 31.03.2003 г., не е подадена
коригираща декларация относно лекия автомобил за промяна в статута на ППС, а
именно: прекратена регистрация или промяна в собствеността. Решението било
връчено на неговия адресат на 23.11.2021 г. Жалбата срещу АУЗ е депозирана пред
настоящия съд на 06.12.2021 г.
Според съдържанието
на приобщено по доказателствата писмо рег. № 433200-3298/13.01.2022 г. на
Началник ОПП при СДВР, на 22.11.2017 г. в АИС КАТ е отразена информация за
договор за покупко – продажба на процесното МПС с №
12957/05.08.2002 г. с „предстоящ“ собственик В.Й.К.. Съгласно предоставена от
същия орган информация, на 06.03.2013 г. е вдигнат запор, наложен по изпълнително
дело с длъжник Т. П. Ц.; идентичен запор е вдигнат и на 04.03.2021 г., както и
на 07.12.2018 г., като в последното постановление за отмяна на обезпечителни
мерки на главен публичен изпълнител е вписано като основание: „Съгласно
нотариално заверен договор за покупко – продажба от
31.03.2003 г., горепосоченият автомобил е придобит от В.Г.К.“. Към
доказателствата е приобщен и представен от ОПП при СДВР Договор за покупко – продажба на МПС от 05.08.2002 г., по силата на
който Т. П. Ц. и неговата с. са прехвърлили собствеността върху процесния автомобил на В.Й.К.. Този договор е въведен в АИС
КАТ на 21.11.2017 г. Според представен АУАН, на 14.12.2004 г. последният е
извършил административно нарушение на ЗДвП при управление на превозното
средство – л.а. Ауди А6 с рег. № ………….. Последният, разпитан по делото като
свидетел заявява, че не помни дали изобщо е имал договор с Ц., както и дали е
декларирал автомобила в МДТ; автомобилът бил ползван от него 2-3 месеца, след
което върнал малкия талон и принадлежностите на автомобила на Ц.. К.
стопанисвал автомобила, К. му дал друг такъв. Заявява, че вероятно е направил
пълномощно на Ц., тъй като не бил сменил собствеността и може би поради тази
причина Ц. я прехвърлил директно, а след тази продажба тя „отивала“ директно
при К.. Според свид. К. 15 години след прехвърлянето
на собствеността отишъл да декларира в „Пътна полиция“, че автомобилът не е
негова собственост, защото получавал доста глоби, които плащал. Заявява още, че
като отишъл в КАТ да сменя СУМПС, му казвали че има глоби, а не можело да му
издадат СУМПС без да е заплатил глобите.
Към доказателствата
по делото са приобщени Наредба за определяне размера на местните данъци, приета
от Общински съвет Сливен с Решение № 408/29.09.2016 г. и Заповед № РД
15-1163/18.06.2021 г. на Кмета на Община Сливен.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на
база всички приобщени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени
от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави валиден и процесуално законосъобразен. Обжалваният акт е издаден след
извършена проверка по писмени данни и подадена декларация по чл. 54 ал. 1 от ЗМДТ от служител при общинската администрация – инспектор в Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4
ал. 1 от ЗМДТ) и Заповед № РД 15-1163/18.06.2021 г. на Кмета на Община Сливен материална
компетентност. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като съобразно ал. 3, изр. първо, в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите и според ал. 4 същите се определят със
заповед на кмета на общината. Такъв акт, определящ правомощията, респ.
материалната компетентност на конкретни служители от общинската администрация е
цитираната по – горе заповед на Кмета на Община Сливен. В процесния случай е
спазен и редът за административен инстанционен
контрол, като на адресата на акта е предоставена (и дружеството се е
възползвало) от възможността да възрази срещу установяванията в АУЗ пред
компетентния горестоящ орган, който съобразно вида на
постановения акт е директорът на звеното за местни приходи в общината (чл. 4
ал. 5 от ЗМДТ) – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Сливен. Предмет на съдебна проверка в
настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на
задължения, постановен на основание чл. 107 ал. 3 от ДОПК, в частта му, с която
са определени задължения за 2020 г. за данък върху превозните средства в размер
на 226,24 лв. за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ………… по
подадена от В.Г.К. декларация. При анализ на събраните по делото доказателства
и относимите правни норми настоящата съдебна
инстанция намира, че процесният АУЗ в неговата оспорена част е валиден и
постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Съображенията на съда в тази
насока са следните:
В процесния случай
автомобилът е придобит с договор с нотариална заверка на подписите рег. №
3481/31.03.2003 г., по силата на който настоящият жалбоподател К. е закупил
превозното средство от Т. П. Ц. и в съответствие с изискването на чл. 54 ал. 1
от ЗМДТ в действащата към момента редакция, е депозирал пред компетентния данъчен
орган декларация за притежаван автомобил. Съгласно чл. 54 ал. 1 от ЗМДТ (Доп. -
ДВ, бр. 119/2002 г.), собствениците на превозни средства декларират пред
териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, съответно седалище,
притежаваните от тях превозни средства в едномесечен срок от придобиването им.
От приобщени по делото дубликати на документи се установява, че К. е заплащал
определения му данък върху превозните средства за 2003 г., 2004 г., 2005 г.,
2007 г., 2010 г. и 2021 г. Оспореният акт е издаден на 30.08.2021 г., като в
същия, въз основа на подадената декларация по чл. 54 ал. 1 от ЗМДТ е определен
размерът на данъка върху превозните средства съобразно декларираните индивидуални
параметри на автомобила и определената в Наредба за определяне размера на
местните данъци на Община Сливен ставка. Видно от съдържанието на атакувания
АУЗ, при определяне размера на данъка върху ППС за 2020 г. правилно са
приложени определените в Наредбата два компонента – имуществен и екологичен,
както и коригиращият коефициент според годината на производство на автомобила,
което налага извода, че размерът на данъка за посочения период е правилно
определен. Това мотивира съда да приеме, че процесният АУЗ е постановен в
съответствие с относимите материалноправни
разпоредби. Освен материално съобразен, актът е издаден и при спазване на
всички съществени административнопроизводствени
правила. Видно от приобщената по делото административна преписка, органът –
издател е извършил всички изискуеми действия по определяне основанието и
размера на данъка, като по подаденото от данъчно задълженото лице възражение са
извършени и допълнителни проверки преди постановяване на решението на горестоящия административен орган. При същите не е
установено дублиращо заплащане на данък върху превозните средства от друго лице
за процесния лек автомобил. Твърдението на оспорващата страна, че основният
въпрос в случая е дали оспорващият е бил собственик на автомобила, доколкото са
представени документи за конкуренция между правото на собственост на свид. К. и жалбоподателя К. не се споделя от настоящата
съдебна инстанция. Въпросът дали и как са противопоставими
субективни права на посочените лица не може да бъде разрешен от настоящия съд и
в това съдебно производство, доколкото се касае за спор за съществуването или
несъществуването на право на собственост, за разрешаването на който родово
компетентен е гражданският съд (чл. 124 ал. 1 от ГПК). От значение в настоящото
производство и от компетентността на административния съд е извършването на
надлежна проверка досежно наличието на фактическите и правни основания за
издаване на административния акт, а такива в случая са налице – валиден и
оформен по законовия ред договор за покупко –
продажба на моторно превозно средство и депозирана от собственика К. декларация
пред компетентния данъчен орган. Видно е и от представеното по делото
постановление на прокурор при СГП, че автомобилът е върнат на К. и към момента
е и в негово владение.
Съдът не кредитира
показанията на свид. К., доколкото същите съдържат
противоречиви и взаимно изключващи се твърдения, както и липсва каквато и да
било хронологична и логическа последователност в заявеното. Същите не
кореспондират по никакъв начин и с писмените доказателства по делото, доколкото
според представения договор К. е закупил автомобила на 05.08.2002 г. (а не е
получил владението срещу пълномощно), две години (а не 2-3 месеца) след
сключване на договора го е управлявал, според представения АУАН (л. 113). Не се
доказва и заявеното от свид. К., че е упълномощил Ц.
за извършването на продажба на превозното средство с купувач К., чрез
упълномощаване на 19.12.2002 г. (л. 22). Абсолютно неизяснен остава и въпросът
как свид. К. е управлявал автомобила година след
неговото придобиване от К., доколкото последният твърди, че упражнява фактическа
власт върху превозното средство от момента на неговото придобиване и е
извършвал продължителен ремонт.
Изложеното мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че оспореният Акт за установяване на
задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ001260-1/30.08.2021 г., издаден от
инспектор в Дирекция МДТ при Община Сливен, в частта му, с която по отношение
на В.Г.К. са определени задължения за данък върху превозните средства за 2020
г. в общ размер на 226,24 лв. е материално и процесуално законосъобразен, а
подадената срещу него жалба като неоснователна, следва да бъде отменена.
Предвид изхода на
спора с отхвърляне на жалбата, основателна се явява претенцията на ответния
административен орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи на основание чл. 161 от ДОПК
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което
възнаграждението е дължимо и следва да се определи спрямо материалния интерес
по реда на чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 300,00 лв., които
се възложат в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу Акт за
установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ001260-1/30.08.2021 г.,
издаден от инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, с
който е установен размера на задължения за данъци, такси и глоби по видове и
периоди и лихвите за просрочие към тях за периода от 2016 г. до 30.08.2021 г.,
в частта, с която е определен данък върху превозните средства в общ размер на 226,24
лв. за 2020 г., потвърден с Решение № НОМ 140/15.11.2021 г.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Община Сливен разноски по делото в размер на 300,00 (триста)
лева.
Решението е
окончателно на основание чл. 160 ал. 7 от ДОПК.
Административен
съдия: