Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 255 19.07.2017 година гр. С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa
05 юли две хиляди и седемнадесета
година
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
НИКОЛАЙ УРУКОВ
СЕКРЕТАР:
ПЕНКА ВАСИЛЕВА…………………………………………
ПРОКУРОР:
……………………………………….………………………...
като
разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д.
№ 1258 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивната жалба на Н.Г. Б. против решение № 150 от 13.02.2017
г., постановено по гр.дело № 4117/2016 г. по описа на С.я районен съд.
Въззивницата е останала недоволна от
решението на първоинстанционния съд и го обжалва изцяло като неправилно. Счита,
че съдът е допуснал съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, неправилно е приложил материалноправните
норми, не е обосновал решението от фактическа и правна страна, не е спазил
принципа за служебното начало, като не е събрал достатъчно доказателства по
спора, относно изменението на мерките, касаещи малолетното им дете и поради
това е постановил решение в противоречие с интереса на детето. Излага подробни
съображения. Намира, че решението е неправилно и по насрещния иск. Моли съдът
да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на С.я районен съд и
вместо него да постанови ново, с което да отхвърли иска на ищеца и да измени
мерките относно малолетното им дете А.така, както са поискани в насрещния иск.
Моли съдът да й присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият Д.И.Д. чрез адв. Т.К., оспорва изложените твърдения във въззивната
жалба, както и фактите и обстоятелствата, като заявява,че същите са
неверни. Излага съображения по всички
пунктове и оплаквания в жалбата, като счита, че
следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от
първоинстанционния съд решение – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Излага подробни съображения.
Дирекция “Социално подпомагане“ гр.С.
редовно и своевременно призовани не изпращат представител.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271
ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 56 ал.6 от СК, с който е съединен насрещен иск с правно
основание чл. 59 ал.9 от СК.
Ищецът Д.И.Д. твърди
в исковата си молба, че с влязло в сила на 09.07.2015г. съдебно решение по гр.
дело 1353/2015г. по описа на Районен съд - С. били изменени постановените с
решение № 277/10.03.2014г. по гр. дело № 67/2014г. по описа на С.я районен съд
мерки относно местоживеенето на децата, родени по време на прекратения
граждански брак между него и ответницата Н.Г.П., упражняването на родителските
права по отношение на И. Д.Д. и А. Д. Д.
било предоставено на бащата Д.И.Д., определено било местоживеенето им да е при
техния баща на адрес: град С., кв. Трите чучура бл. 65, вх. В, ет. 1 , ап. 57,
а на майката бил определен режим на лични отношения с децата - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспИ.е,
както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на бащата. Моли съда да
постанови решение, с което да предостави ползването на семейното жилище,
находящо се в град С., кв. Т., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на него, като
родител и законен представител на И. Д.Д. и А. Д. Д., на когото е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата.
По отношение на
предявения насрещен иск сочи, че и след постановяване на съдебното решение, с
което упражняването на родителските права по отношение и на двете деца били
предоставени на него, децата продължавали да живеят в собственото на родителите
на майката жилище, находящо се в град С. кв. кв. Т., бл. ., вх. ., ет. ., ап. .Преките
и непосредствени грижи за тях били полагани от тяхната баба по майчина линия,
която получавала помощ от неговите родители. Заявява, че средства за издръжката
и на двете деца се осигурявали от него. Счита, че в интерес на децата е да не
се разделят, а родителските права върху децата да продължат да се упражняват от
него, който желаел да ги отглежда с помощта на своите близки и доказал, че е в
състояние правилно да изпълни родителския си дълг. От постановяване на Решение
№ 277/10.03.2014г. по гр. дело № 67/2014г. по описа на С. районен съд до сега
не била налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК,
която да доведе до изменение на определените с решението мерки относно детето
Анелия. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение
предявените искове от ищцата по насрещния иск с правно основание чл. 59, ал. 9
от СК.
Ответницата Н.Г.П.
счита иска, предявен от Д.Д. срещу нея за неоснователен. Твърди, че ищецът Д.И.Д. от
момента, в който напуснал пределите на Република България и се установил в К.,
където престирал труд, рядко се завръщал на територията на страната. Това се
отнасяло и за времето, в което му били предоставени родителските права над
децата. Според ответницата от страна на ищеца била налице незаинтересованост по
отношение на възпитанието на децата и преди всичко по отношение на детето А. Д.
Д.. Причина за възникване на
многобройните правни спорове било преди всичко поведението на родителите на
ответницата, които полагали грижи за децата към настоящия момент. Това
негативно поведение от страна на нейните родители си обяснявала като следствие
на неодобрението от тяхна страна на лицето, с което изградила връзка и към
настоящия момент сключила брак. Следвало да се отбележи, че към датата на постановяването на съдебното
решение, с което й било предоставено ползването на семейното жилище, и до
настоящия момент, същата не била придобила жилище и не била отпаднала необходимостта
й от ползването на семейното такова. По отношение на ищеца, както към момента
на постановяването на решението, с което било предоставено правото на ползване
на семейното жилище, така и към настоящия момент посоченото жилище не му било
необходимо. Същият се завръщал на територията на България спорадично и много
рядко, основно пребивавал в К., където се бил установил. Моли съда да отхвърли
като неоснователна и недоказана исковата молба ведно със законните последици от
това. Моли съда да осъди ищеца да й заплати направените в настоящото производство
разноски.
В срока за отговор
по делото е постъпила насрещна искова молба от Н.Г.П. против Д.И.Д.. Ищцата по
насрещната искова молба Н.Г. сочи, че по отношение на непълнолетното дете А. Д.
Д. за нея е налице правен интерес да
предяви иск за промяна на родителските права, местоживеенето на детето,
дължимата издръжка, както и определяне на режима на лични отношения с неговия
баща, поради наличието на съществена промяна на обстоятелствата по чл. 59, ал.
9 от СК. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да допусне промяна на
родителските права, като същите бъдат предоставени на майката Н.Г.; да определи
местоживеене на детето А. Д. Д. да бъде
при нея; да осъди Д.И.Д. да заплаща на
непълнолетното си дете издръжка в размер на 150 лева, чрез нея, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, считано от
датата на подаване на исковата молба; да определи режим на лични отношения на Д.И.Д.
с детето А. Д. Д.: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния
ден с преспИ.е при бащата, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с
нейния отпуск. Моли съда, да осъди ответника да й заплати направените в
настоящото производство разноски.
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане от *** *** Загора, страните са
родители на детето А. Д. Д., родена на ***
г. в гр.С., както и на детето И. Д.Д. видно от удостоверение за раждане от ***г***
Загора.
С решение №277 от
10.03.2014г., постановено по гр.д.№ 67/2014г. по описа на С.я районен съд е
прекратен гражданския брак между Н.Г. Д.
и Д.И.Д. като дълбоко и непоправимо разстроен и е одобрено от съда постигнатото
от страните споразумение, съобразно което е предоставено упражняването на
родителските права върху родените от брака деца И. и А.на майката Н.Г. и е
определено местоживеенето им да е в гр.С., определен е режим на лични отношения
с бащата и същия е осъден да заплаща
издръжка за децата. С това решение е предоставено ползването на семейното
жилище на съпругата Н.Г..
Впоследствие с решение
№ 587/11.06.2015 г. по гр.д. № 1353/2015 г. по описа на С.я районен съд са били
изменени постановените с бракоразводното решение мерки по чл.59, ал.2 СК, като
местоживеенето на децата И. Д.Д. и А. Д. Д. е било определено при бащата Д.И.Д., на
когото е предоставено упражняването на родителските права, а на майката е бил
определен режим на лични отношения с децата - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспИ.е, както и 20
дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на бащата. С решението майката е
била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лв. за детето И. Д.Д.
и в размер на 120 лв. за детето А. Д. Д..
С това решение съдът не се е произнасял по въпроса за предоставяне на
ползването на семейното жилище, т.е. този въпрос е останал решен съобразно
постигнатото между бившите съпрузи споразумение по бракоразводното дело.
За изясняване на
обстоятелствата по делото са разпитани свидетели. От показанията на свидетелката
П. /майка на ответницата/ се установява, че детето И. живеело при нея от края
на м.септември 2014г., а детето А.– от края на м.април 2015 г. Свидетелката
твърди, че децата живеели в нейното жилище и тя се грижела за тях. Сочи още, че
децата били неразделни, помагали си в училище, А.била отличничка, а И. също бил
с висок успех и много добър ученик. Издръжката за двете деца осигурявал бащата,
другите баба и дядо по бащина линия и родителите на ответницата. Бащата Д.
работел в К. и той пращал всеки месец пари. Детето А.се виждало с майка си и
преспивало в нейното жилище. Детето И. не контактувало с майка си, тя не го
търсела, не давала никакви средства за неговата издръжка. Свидетелката водела
детето А.на лекар, дори я придружавала 16 дни в болницата през 2014 г. където
първоначално била майката с детето, но после се наложило свидетелката да я
смени, тъй като майката била на работа. Свидетелката твърди, че И. и А.контактували редовно с баща си по
телефона. Твърди, че от февруари месец 2016г. майката не е плащали издръжка.
Свидетелката сочи, че бащата напуснал страната през м. август 2015г.
Свидетелката М. установява, че грижи за децата
полагали бабите и от двете страни. От 2014г. децата живеели при родителите на Н..
Бащата работел в К., изпращал всеки месец средства и си идвал по няколко пъти в
годината. Почти всеки ден се обаждал на децата и се интересувал дали са здрави.
А.контактувала с майка си, но по-рядко. Н. не търсела детето И., дори за
рождения му ден. Бащата бил в К. от 5-6 години, но желаел да се върне, за да
живее с децата.
Според свидетелката Т.
бащата работел в К. от поне 7-8 години.
Голямото дете и майката били по-отчуждени, но А.се чувствала по-добре при майка
си, отколкото при бащата. А.се виждала с майка си един-два пъти месечно и
понякога преспивала при нея. Непосредствените грижи за детето се полагали от
баба й.
Свидетелят Б.
/съпруг на ответницата/ твърди в показанията си, че отношенията на детето А.с
него и с майката са много добри, за разлика от отношенията с детето И.. В
началото ответницата плащала издръжката
на нейната майка до януари месец 2016г., но получила забрана от баща й да получава
и да подписва каквото и да било от нея. След това ответницата спряла плащането
на издръжката, тъй като нямало на кого да я заплаща, поради което нямало начин
да стори това. Н. посещавала родителски срещи, а детето А.идвало в дома й, за
да й подписва бележника.
Разрешаването на
въпроса относно ползването на семейното жилище е обусловено от това на кого от
родителите се предоставя упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца. С оглед на това преди съдът да се произнесе по
претенцията на ищеца по чл.56, ал.6 СК,
е необходимо да се разгледа основателността на насрещната претенция на
ответницата за предоставяне упражняването на родителските права.
С предявения
насрещен иск се претендира изменение на мерките досежно упражняването на родителските права по
отношение на детето Анелия, определени по гр.д. № 1353/2015 г. по описа на С.я
районен съд. По начало определянето на тези мерки е насочено към осигуряване
правилното развитие на детето, поради което, ако обстоятелствата се изменят
съществено, може да бъде поставен въпросът за вземане на нови мерки съобразно
изменените обстоятелства. Тези изменени обстоятелства може да се отнасят до
положението на детето, до ефикасността на мерките или нововъзникнали права и задължения на родителите по повод
задължителното спазване на мерките /в този смисъл е Постановление №
1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74 г., Пленум на ВС/.
В разглеждания
случай искането на майката Н.П. за изменение на мерките се основава на две
обстоятелства: отсъствието на бащата от страната и желанието на детето А.да
живее при майката. От свидетелските показания по делото се установява, че
бащата е напуснал страната през м. август 2015 г., за да работи в К., като сам
той обяснява че сторил това тъй като не е успял да си намери добре платена
работа. Безспорно е също така /самия Д.Д. сочи в обясненията, които е дал пред
РС по реда на чл.59 ал.6 СК/, че и преди това е бил в К., където работи като
стъклар заедно с бащата и брата на майката Н.. Бащата също така обяснява, че
той изпраща пари за нуждите на децата на баба им по майчина линия, която се
грижи за тях. Същия твърди, че ако му се
предостави ползването на семейното жилище би се върнал в страната и би се
установил за постоянно тук. Установено
е, че бащата периодично се завръща в страната, като при неговото отсъствие
грижите за децата преимуществено се полагат от бабата по майчина линия.
В обясненията,
дадени от майката пред РС на основание чл.59 ал.6 от СК същата заявява изрично,
че тя желае да отглежда детето Анелия, като по предходното дело се съгласила те
да бъдат предоставени на бащата, тъй като тогава такова е било желанието на
детето, с чието желание тя винаги се съобразявала. Майката е категорична, че
желае тя да полага грижи за детето Анелия, а не тяхната баба, и съответно
техния баща, който на практика упражнява предоставените му права по телефона.
За другото дете – И. майката твърди, че същото се е отчуждило от нея и не желае
по никакъв начин да контактува с нея, поради което и тя не е направила искане
за промяна на родителските права по отношение на него.
В с.з. на 17.01.2017
г. детето А.е изразило изрично желание да живее при майката. Същевременно е
споделило, че е привързано към брат си, който й помага в училище. Посочило е,
че иска да се премести при майката, тъй като бабата му се карала за маловажни
/според детето/ неща.
В социалния доклад
на ДСП – С. изрично е отразено, че независимо, че бащата е бил родителят, на
когото са предоставени родителските права, той е оставил грижите за двете деца
на бабата по майчина линия и се е върнал да работи в К.. Посочено е също така,
че връзката между А.и майката не е нарушена и двете осъществяват регулярни
срещи и се чуват редовно, докато
връзката между детето И. и майката е нарушена и детето отказва да контактува с
майка си, заради настоящия й съпруг. Посочено е също така, че между двете деца
има изградена емоционална връзка, като не е в интерес на децата тя да бъде
прекъсвана и те да бъдат разделяни.
Съгласно
Постановление №1 от 12.ХІ.1974г. на Пленума на ВС, съдът определя родителя ,
който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за
интересите на децата. Под „интересите на децата“ се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици
и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на
всяко дете като съзнателен гражданин. Интересите на децата следва да бъдат
преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане на
грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобИ.е знания,
трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и
битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и
между децата, помощ на трети лица и др.
Като прецени всичко
изложено по-горе и взе предвид установеното по делото, че детето А.е момиченце,
от постановяване на решението, с което са предоставени родителските права на
бащата – 11.06.2015г. до настоящия момент – м.юли 2017г. същия живее е работи в
К., като е предоставил упражняването на родителските права върху родените от
брака му с Н.Г. деца И. и А.на тяхната баба, самия той не упражнява по никакъв
начин пряко предоставените му със съдебното решение права, както и като взе
предвид изрично заявеното желание на детето А.както пред съда, така и пред социалния
работник, че същото желае да живее с майка си, въззивният съд намира, че следва
да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето А.на
майката. Несериозно звучат твърденията от бащата, че ако му бъде предоставено
ползването на семейното жилище на него, то той тогава щял да се върне в страната
и да упражнява родителските права, които са му били предоставени. Същия е могъл
на първо място да поиска това едновременно с искането за промяна на
родителските права по гр.д.№ 1353/2015г. по описа на СРС. От друг страна макар,
че същия е поискал промяна в упражняването на родителските права и съдът е уважил неговото
искане то той така и не е намерил време и сили в продължение на две години да
се върне в страната, за да ги упражнява. Към настоящия момент същия продължава
да живее и работи в К.. Недопустимо е при наличието на двама родители, които са
дееспособни, родителските права да се упражняват от бабата още повече, че не е
в този смисъл и постановеното през 2015г. решение на съда. Безспорно няма
пречка в отглеждането и възпитанието на децата да помагат и други близки
роднини на децата, но не и на тях, в случая на бабата, да бъде предоставено
изцяло отглеждането и възпитаните на децата, а родителя на когото са предоставени
да отсъства трайно от страната. Упражняването на родителски права означава,
тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата.
На следващо място
въззивният съд намира, че не може да се приеме за укоримо поведението на
майката, че след прекратяването на брака й с Д.И., същата е заживяла с друг мъж
като впоследствие видно от представеното пред настоящата инстанция удостоверение
за сключен брак същата е сключила граждански брак с лицето Веселин Стефанов Б..
С оглед на
гореизложеното въззивният съд намира, че е налице съществена промяна на
обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК, след решението по гр.д. №1353/2015г. по описа
на СРС. Безспорен е факта, че бащата не е упражнявал предоставените му с
решението по това дело родителски права за период почти от две години. По
делото е установено, че бащата и родителите на майката манипулират децата и ги
настройват по всякакъв начин против майката. Важен е факта, че реално и
фактически бабата упражнява родителските права, а не бащата на когото са
предоставени. Установено е по делото, че майката е тази, която се интересува от
детето, от неговите проблеми, ходи по родителски срещи, подписва бележника му
дава съгласие, когато е необходимо, както и че детето я търси и има нужда от
нея, за да може да си споделя по въпросите, които го вълнуват с оглед възрастта
му. Не без значение е и обстоятелството, че именно в периода, в който е било
предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака на
страните две деца - на бащата, е настъпило нарушаване на връзката между детето И.
и майката, като безспорно е установено, че детето отказва да контактува с майка
си.
При решаване на
въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда преди
всичко от интересите на децата, като се вземе предвид възрастта и пола на
малолетните деца, факта, че на практика майката е тази, която се намира в страната
и тя е родителя, който детето А.ще намери при нужда. Не без значение са и битовите
условия на живот в дома на майката, които видно от представените социални
доклади са много добри и подходящи за отглеждане и възпитание на детето.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че майката е по-пригодна от бащата да
отглежда и възпитава детето А./в този смисъл е Постановление № 1 от
12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74 г. на Пленума на ВС/. Наличието на тази
предпоставка в процесния случай несъмнено обуславя необходимост от родителските
права на роденото от брака дете А.да бъде предоставено на нея. Поради
изложеното съдът намира, че интересите на детето А.налагат упражняването на
родителските права да бъдат предоставени на майката.
Предвид гореизложеното
въззивният съд намира, че следва да бъде уважен предявения от майката насрещен
иск за предоставяне упражняването на родителските права върху детето А.на нея,
както и да се определи местоживеене на детето А. Д. Д. при нейната майка Н.Г.П.. С оглед на това
следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата Д.И.Д. с детето А. Д.
Д.: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден с преспИ.е
при бащата, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката.
ПО ВЪПРОСА ЗА
ИЗДРЪЖКАТА
След преценка на
материалните възможности на родителите, съдът намира, че за пълното
задоволяване нуждите на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и
хармонично им развитие, следва да бъде определен един размер на дължимата
издръжка около средния за възрастта съобразно границите, дадени в ПМС № 38/85г.
/изменено ДВ бр. 117/17.12.2002г./. С оглед на това въззивният съд приема, че за
издръжката на детето А.са необходими 250лева, от които 150лева следва да се
поемат от бащата, а останалата сума, ведно с грижите по отглеждане и възпитание
на детето - от майката.
С оглед на това следва
да бъде осъден бащата Д.И.Д. да заплаща на
малолетното си дете А.ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, чрез нейната
майка и законна представителка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й. Издръжката следва да бъде определено,
считано от датата на влизане на настоящото
решението в сила.
ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ
По
отношение на иска, предявен от Д.Д. за предоставяне на него ползването на
семейното жилище, въззивният съд намира същия за неоснователен и недоказан.
Семейно жилище на страните се явява апартамент, находящ се в гр. С., кв. Т., бл.
., вх. ., ет. ., ап... С решение №277 от 10.03.2014г., постановено по гр.д.
№67/2014г. по описа на РС-С., семейното
жилище е предоставено за ползване на съпругата Н.Г. Д., на която е предоставено и упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца. С решението по гр.д.
№ 1353/2015 г. по описа на С.я районен съд упражняването на родителските права
е предоставено на бащата, но не са
променени мерките относно ползването на семейното жилище. Разпоредбата на
чл.56, ал.5 СК предвижда като основен
критерий при предоставяне ползването на семейното жилище интересите на
ненавършилите пълнолетие деца. Тези интереси несъмнено изискват родителят, на
когото е предоставена родителската грижа, да разполага с жилищен имот, в който
да живее заедно с децата. В случая процесното жилище е съпружеска имуществена
общност. С оглед промяна на упражняването на родителските права и предоставяне
на същите по отношение на детето А.на майката въззивният съд намира, че не
следва да променя ползването на
семейното жилище, определено с решение по гр.д.№67/2014г. по описа на СРС,
поради което следва този иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
гореизложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск за промяна
на ползването на семейното жилище следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение на
насрещните искове, предявени от Н. Б. срещу Д.Д. същите следва да бъдат уважени
изцяло като основателни и доказани.
С оглед на това
следва обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него бъде
постановено друго, с което бъде отхвърлен предявения от Д.И.Д. против Н.Г. Б.
иск за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., кв. Т.,
бл. ., вх. ., ет. ., ап.., на него.
Следва да бъдат
изменени мерките относно упражняване на родителските права и местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжка на детето А. Д. Д. ЕГН **********, определени с решението по
гр.д.№1353/2015 г. по описа на С.я районен съд, като вместо това съдът определи
местоживеенето на малолетното дете А. Д. Д. ЕГН ********** да бъде при нейната майка Н.Г.
Б.. Следва да се предостави упражняването на родителските права върху
малолетното дете А. Д. Д. ЕГН **********
на майка й Н.Г., а на бащата Д.И.Д. следва
да се определи следния режим на лични отношения с малолетното дете А. Д. Д., както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден с
преспИ.е при бащата, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с
отпуската на майката Н.Г. Б.. Следва Д.И.Д.
да бъде осъден да заплаща на малолетното дете А. Д. Д. ЕГН ********** чрез нейната майка и законна
представителка Н.Г. Б. ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет
лева/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането
й, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила до настъпване на
законни основания за нейното изменяване или прекратяване, както и направените
разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Пред въззивната инстанция въззивницата Н. Б. е поискала присъждане на разноските, които е
направила в двете съдебни инстанции. С оглед основателността на въззивната й жалба
следва Д.Д. да бъде осъден да й заплати сумата от 437,50лв., представляваща
направените разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Водим от горните
мотиви, С.я Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 150 от 13.02.2017 г., постановено по гр.дело
№ 4117/2016 г. по описа на С.я районен съд изцяло, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.И.Д. *** против Н.Г.П. *** чучура – север, бл. 77, вх. В, ет.
1, ап. 63 иск за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
С., кв. Т., бл. ., вх. ., ет. ., ап.., на него.
ИЗМЕНЯ мерките
относно упражняване на родителските права и местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжка на детето А. Д. Д.
ЕГН **********, определени с решението по гр.д.№1353/2015 г. по описа на С.я
районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на малолетното дете А. Д. Д. ЕГН ********** при нейната майка Н.Г. *** .бл..
вх. ет.. ап.., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху малолетното дете А. Д. Д. ЕГН ********** на майка й Н.Г. *** . бл.
вх.. ет.. ап.63 ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата Д.И.Д. *** ЕГН ********** с малолетното дете А. Д. Д. ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в
неделния ден с преспИ.е при бащата, както и 20 дни през лятото, които да не
съвпадат с отпуската на майката Н.Г. Б..
ОСЪЖДА Д.И.Д. ***
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете А. Д. Д. ЕГН ********** чрез нейната майка и законна
представителка Н.Г. Б. ЕГН **********,*** . бл..вх.. ет..ап.6.ежемесечна
издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й, считано от датата на влизане на
настоящото решение в сила до настъпване на законни основания за нейното
изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА Д.И.Д. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
Н.Г. Б. ЕГН **********,*** . бл.. вх.. ет.. ап.сумата от 437,50лв. /четиристотин тридесет и седем лева
и 0.50 ст./, представляваща направените разноски по делото за двете съдебни
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: