Протокол по дело №289/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 32
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Янко Димитров Янков
Дело: 20203000600289
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 32
гр. Варна , 03.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на трети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Росица А. Тончева

Даниела П. Костова
Секретар:Геновева Х. Ненчева
Прокурор:Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203000600289 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Н. А. К., редовно призована, явява се лично и с
адв.П. И. Д. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Граждански ищец МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ чрез ТД на НАП -
ВАРНА, редовно призовани, не се явява представител.
СЪДЪТ докладва постъпили писмени бележки с входящ № 4550/19.11.2020
година в Апелативен съд – Варна от ст.юрисконсулт Т.А., в които заявява, че няма
да се яви в съдебно заседание, изразява становище по даване ход на делото и по
същество.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АНДОНОВ.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Ув.съдии, ще съм кратък до колкото по моему в мотивите
си съдът е дал отговор на всички въпроси, които са важни за изясняване на
същината на всяко едно наказателно дело.
Споделям изцяло позицията на съда, включително и по отношение на
отмереното наказание, включително и по отношение на решението му за прилагане
на института на условното осъждане, което по моему също би изиграло успешна
ролята си за поправяне на подсъдимата.
С оглед на това Ви моля за оставите жалбата без уважение и да потвърдите
първоинстанционната присъда.
АДВ.Д.: – Ув. Апелативни съдии, ние не споделяме мотивите на съда.
Поддържам молбата на подзащитната ми Н. К. и от нейно име Ви моля да отмените
първоинстанционната присъда и да постановите друга такава, с която да я
признаете за невиновна и да я оправдаете по повдигнатото й и поддържано
обвинение, така, както е постановил Варненски окръжен съд при първоначалното
разглеждане на делото.
На второ място считам, че ВОС погрешно е насочил анализа и съответните
изводи към взаимоотношенията на подсъдимата с други лица и фирми, които нямат
отношение към предмета на доказване.
Първоинстанционния съд, според нас е ценил избирателно доказателствените
източници като на тези на свидетелката Ж. е предал изключителна тежест.
В същото време останалите гласни доказателства на няколко свидетели К.,
Г.Р., Л.З., Р.А., К.М. К.К., Т.Д. и други, а и някои обективни доказателства, имам
предвид писмени, е игнорирал в резултат на което е стигнал до грешни изводи.
Други гласни доказателства неправилно и необосновано е интерпретирал.
Съдът не е кредитирал с доверие показанията на свидетелката Т.А., т.к. тази
2
свидетелката според съда пресъздавала не собствените си възприятия, а
предположенията относно отношенията между подсъдимата и свидетелката Ж..
Съдът е цитирал свидетелката извън контекста на нейните цялостни показания.
Напротив свидетелката А., която безспорно много често е посещавала офиса на
подсъдимата много подробно, последователно и конкретно разказва за личните си
възприятия, това което е виждала и чувала. Тя категорично опровергава
свидетелката Ж., че след 2012 година тя не била посещавала офиса на К. и не се
била срещала с нея. Това го потвърждават и други свидетели. Освен, че е доказано
безспорно по делото, че свидетелката Ж. е посещавала офиса на К. и се е срещала с
нея и през 2013 и 2014 година налице са доказателства, че още от самото начало Ж.
е била наясно, че К. е подава само нулеви декларации, а подава декларации
сключени сделки. Тук са налице и другите обективни доказателства, тя е
ангажирала и втори счетоводител, който е извършвал проверки и е установил за
какво става въпрос. Защо риторично поставям въпроса, още в първия момент,
когато е видяла тези декларации не е потърсила К., не е уведомила НАП или
прокуратурата. Отговора е еднозначен, защото свидетелката Ж. е имала уговорка с
подсъдимата последната да ползва временно нейната фирма, регистрирана по ДДС
и да й предава лично на ръка съответно по фактурата 20 % ДДС по всяка издадена
фактура. Това и е правила подсъдимата, по всяка фактура е предавала на
свидетелката Ж. за ДДС съответната сума, което тя е следвало да го внася. Това
обстоятелство също се доказва от свидетелите очевидци, които съдът е игнорирал.
Свидетелката Ж. още от първия момент на подаване на декларация сключени
сделки от подсъдимата тя разбрала за това, а не както твърди съдът в мотивите си,
че през 2014 година едва тогава по повод на данъчна проверка на фирмата е
разбрала затова и тогава сигнализирала прокуратурата.
Неправилно съдът, дори погрешно е интерпретирал свидетелските показания
на Р.А.а в резултат на което обаче се е мотивирал да приеме за достоверни
твърденията на Ж.. Съдът приема, че свидетелката А. е работила в счетоводната
кантора на подсъдимата през периода 2008 – 2011 година, че е познавала
свидетелката Ж., която е била клиент на подсъдимата и често е посещавала офиса.
Съдът приема твърденията на А., че тя в нито един момент не е разбрала, че
подсъдимата К. е започнала да се занимава и с производство на дрехи, нито пък е
ставала свидетел на разговори между К. и Ж. за продажба на дрехи.
3
И забележите горното е мотивирало съда да приеме за достоверни твърденията
на Ж., че през инкриминирания период не е посещавала счетоводната кантора на
подсъдимата. В тази връзка съдът е допуснал грешка, която е довела и до погрешни
изводи. Свидетелката А. е напуснала кантората през 2011 година, поради което
няма как да е била свидетел на техните разговори, няма как да е знаела, че К. е
започнала да се занимава с производство на дрехи, защото това се е случило след
нейното напускане.
Впрочем тези неправилни интерпретации и необоснован анализ на
доказателствата представляват съществено процесуално нарушение.
Категорично необоснован е извода на съда, че твърденията на свидетелката
Т.А. и свидетелката Р. за това, че през 2013 година са ставали свидетели на
размяна на фактури и пари между К. и Ж.П. са недоказани.
Свидетелката А. пресъздавала не собствените си възприятия, а
предположенията си, относно отношенията между подсъдимата и свидетелката Ж..
Меко казано това не е вярно, не е верен извода на съда, че интензивните
взаимоотношения между подсъдимата и свидетелката Ж. са били преди
инкриминирания период. Напротив и двете свидетелки са категорични, че това е
ставало след 2012 година. Тези обстоятелства се потвърждават и от други няколко
свидетели посещавали офиса на подсъдимата през инкриминирания период. Това
са, свидетелката Р. твърди, че 2013 и 2014 година е виждала Ж. в офиса на
подсъдимата, виждала е, че К. е давала пари на свидетелката Ж. и то няколко пъти
и по този повод я питала К. за какво й дава тези пари.
Свидетеля З. също потвърждава, че през инкриминирания период е виждал в
офиса и то няколко пъти К. да дава пари на свидетелката Ж., а тя й дава касовите
бонове. Подсъдимата й дава фактури и пари.
Свидетеля К. също твърди, че през периода 2013-2014 година много пъти е
виждал Ж. в офиса на К., която й е давала пари, може би 3-4 пъти минимум.
Свидетелката А. не говори за предположения, както твърди съда, а е
категорична, че през 2013 година поне 3-4 пъти е виждала в офиса на К.
свидетелката Ж.: „Няма никакви колебания /казва свидетелката/ затова, че
свидетелката Ж. идваше постоянно в офиса на К. през 2013 година“. Виждала я е, а
4
не е пресъздадено от подсъдимата, така както твърди съдът в мотивите си, че К.
след като представи фактурата е давала пари в брой на Ж.. Това са били парите за
ДДС твърди още А..
По делото са събрани много гласни доказателства, затова, че през 2013-2014
година Ж. е посещавала офиса на К. и е получавала пари в брой от подсъдимата за
да внася ДДС.
Съдът остава без коментар това, а дава вяра на свидетелката Ж., която отрича
дори и това, че 2013-2014 година е посещавала офиса на К., нещо, което безспорно
е установено по делото.
Не е приемливо противоречивото твърдение на съда, че за ангажиране на
наказателна отговорност на подсъдимата К. е абсолютно ирелевантно дали всички
продажби на дрехи са били извършени със съгласието на Ж., дали свидетелката Ж.
е получавала пари от подсъдимата и за какво евентуално.
Тези обстоятелства биха могли да обосноват, казва съдът, евентуално наличие
основание за дирене на наказателна отговорност и на Ж., като помагач, но не да
отпадне наказателната отговорност на К..
Считам тази теза на съда е законово необоснована, престъплението в което е
обвинена подсъдимата е умишлено, тя трябва да е съзнавала, че избягва да плаща
данъчно задължение, напротив тя е била спокойна, че е изпълнявала този си
ангажимент към държавата.
По делото е установено, че между подсъдимата и Ж. е имало уговорка К. да
извършва продажбите временно чрез нейната фирма, т.к. е регистрирана по ДДС.
Подсъдимата е поела ангажимент редовна да предава на свидетелката Ж. сумата за
ДДС и го е правила, за което има достатъчно доказателства гласни и писмени.
Извода е, че К. не следва да носи наказателна отговорност, поради което Ви
моля да а оправдаете по повдигнатото обвинение.
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Искам да кажа уважаеми съдии, не се считам за виновна
и не съм виновна по така отправените обвинения.
Бих искала съдът да произнесе оправдателна присъда по обвинението.
5
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Бих искала да бъда оправдана.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в
законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6