Р Е Ш Е Н И Е
№ 31, гр. Добрич,14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, ІV състав, в
публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Т.
МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева, като разгледа докладваното от съдията Т. Милева адм. д. № 601 на Административен съд - Добрич по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1, вр.чл. 144,
ал. 1, вр.чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството е образувано по жалба на А.Г.И. ***, чрез адв. Г. Д. - ВАК против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №11463/17.01.2019 г. на старши инспектор при
Дирекция "Местни данъци и такси" при Община-Добрич, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
"Местни данъци
и такси" при Община-Добрич, с който на дружеството са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2018 г. и
ДПС от 2011 до 2018 г. включително.
Жалбоподателят твърди, че жалбата му е допустима, подадена
в законоустановения срок от узнаването за издадения АУЗ. Сочи, че не е спазена
процедурата по чл.32, ал.1 от ДОПК. По същество излага доводи, че акта е
незаконосъобразен, неправилен, постановен в противоречие със закона. Твърди се,
че същият е издаден и в нарушение на изискването за форма – чл.59, ал.2, т.5 от АПК, допуснати съществени процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочва, че ДНИ и ТБО за 2018 г. е
погасен с плащане, а по отношение на данъка за ППС, същият е погасен по давност
за периода 2011-2016 г., като е погасено и аксесорното вземане за лихва. Моли за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на
разноски, съгласно представен списък.
В
с.з., оспорващия, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа жалбата
на въведените в нея основания. Позовава се и на изготвената съдебно-автотехническа
и съдебно-счетоводна експертиза.
Ответната страна - директора на Дирекция "Местни
данъци
и такси" при Община-Добрич, чрез гл.
експерт Г. К., оспорва жалбата. Не прави възражение за недопустимостта
й и се позовава на издадения Акт за изменение на АУЗ, с който първоначалния акт
е изменен. Излага подробни съображения по същество на спора. Представя и
писмени бележки.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна, следното:
На
17.01.2019 г. Д.Г.– ст. инспектор в
дирекция „Местни данъци и такси“ издала Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК №11463, с който на А.Г.И. за два обекта – жилище и
търговски обект – магазин са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2018 г. За
притежаваното от него МПС е определен
данък върху превозните средства от 2011 г. до 2018 г. Общият размер на
задължението е 3 316,69 лева.
Едновременно
с акта е издадена и покана за доброволно изпълнение , на осн. чл.4 и чл.9 от
МДТ.
До
оспорващия е изпратено съобщение за издадения АУЗ и покана за доброволно
изпълнение с изх. №94А-00-49/22.01.2019 г. /лист 15/. Видно от известие за
доставяне от дата 23.01.2019 г., пратката не е потърсена от получателя. /лист
31/.
На
дати 21.10.2019 г. и 29.10.2019 г., служители на община Добрич са посетили
адреса в гр. Добрич с цел връчване на АУЗ и поканата, но лицето И. не е било
открито на адреса и при двете посещения /лист 16,17/ Пристъпило се е към
процедурата по чл.32 от ДОПК, като на определено място в дирекция МДТ при
община гр. Добрич е поставено съобщение задълженото лице да се яви в 14-дневен
срок за получаване на акта. Процесното съобщение е поставено на 15.11.2019 г. и
свалено на 29.11.2019 г., като е прието от органите, че акта и поканата са
надлежно връчени /лист 18-19/.
На
24.09.2020 г. е постъпила жалба от А.Г.И. до Директора на дирекция МДТ при
община Добрич, вх. №94-АА-551, с която се оспорва АУЗ №111463-1/17.01.2019 г. В
същата на първо място се твърди, че жалбоподателят не е уведомен за акта и от
узнаването му, го обжалва. Излага и съображения за недължимост на част от
задълженията, като представя доказателства, че ДНИ и ТБО е заплатена, а за
данъка за ППС претендира изтичането на давност. По жалбата липсва произнасяне
на Директора на дирекция МДТ при община Добрич. Същата е резолирана г-жа Д. Г.
/издателя на акта/ като липсват данни да е
надлежно администрирана по реда на чл. 146 от ДОПК.
На
04.11.2020 г. Диана Г. – ст. инспектор в дирекция МДТ, издава на осн. чл.99,
т.2 и чл.100 от АПК Акт за изменение на Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДПОК, изх. №107-61/18.01.2019 г., с който е изменен предходния
акт и са определени задължения за ППС за периода 2014-2018 г. в размер на
888,88 лева.
Акт
за изменение на АУЗ не е обжалван.
По
делото като доказателства са приети Удостоверение №66 от 2012 г. за
разкомплектоване на лекотоварен автомобил, марка „Баркас“ с ТХ 18 45 Т и
свидетелство за регистрация на МПС, от което е видно, че лекотоварен автомобил
„Баркас 1000“ с рег. №ТХ 1845 Т е регистриран на А.Г.И. и К.К. Г. /лист 45/.
По
делото са допуснати две съдебно-счетоводни експертизи и една съдебно-техническа
експертиза.
От
заключението на първата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимият данък за превозното средство е в размер на 500 лева главница и 257,18
лв лихва към 26.03.2021 г. Експертизата е оспорена от жалбоподателя.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че лекотоварния автомобил е марка Баркас 1000, с двигател на
Варбург и мощност 45 к.сили. Според вещото лице, автомобила не е специализирана
строителна машина, както е определен от административния орган, а това е леко
товарен автомобил с бордова открита платформа, мощността му е 33 kw при 3 500 оборота. Посочено е, че
конструкцията на автомобила не е пригодена за натоварване над 2,2 т.
В
с.з. на допълнителните въпроси, вещото лице е отговорило, че автомобила е с
двигател на Варбург, с 3 цилиндъра, двутактов, тип двигател на мотор. Посочил
е, че рамата му е малка и не издържа дори 1 000 кг., поради което и няма
как да бъде строителна тежка машина. В талона на автомобила също не е вписан
като товарен.
Назначена
е и втора съдебно-техническа експертиза, която следва да даде своето заключение
след като се запознае с техническата такава, какво представлява МПС-то и тогава
да изчисли данъка му. Според заключението на вещото лице, неоспорено от
страните, за периода 2011-2017 г. /вещото лице не е изготвило заключение за
2018 г./, дължимия данък върху превозното средство е в размер на 124,74 лева, а
дължимата лихва за забава в размер на общо 55,55 лева.
По
делото като свидетел по искане на оспорващия е разпитан Е.Д.Е./негов
братовчед/. Същият удостоверява пред съда, че И. е имал бордови Баркас с
каросерия, 1000 кубика, трицилиндров двигател, който няма тон товароподемност. От представените снимки от
вещото лице на автомобили е посочил точно как е изглеждал автомобила. Посочва,
че същият е имал ППС-то от 1993, 94 или 95 година. Не знае дали е имал друг
собственик автомобила.
По
делото не успя да се представи декларацията за автомобила, която по сведения на
ответника е била подадена през 1998 г. Същата не се съхранява в община Добрич.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата.
За
да породи правно действие за своя адресат всеки индивидуален административен
акт, какъвто е и актът за установяване на задължения , трябва да достигне до
адресата по установения в закона начин - съобщен, по реда на чл. 61 АПК или
връчен, по реда на чл. 29 - 32 във вр. с чл. 33 във вр.
с чл. 107, ал. 4 ДОПК. Следователно,
връчването на акта за установяване на задължения -АУОПВ е действие, което
органът по приходите е длъжен да извърши пряко по силата на закона - чл. 29, ал. 2 ДОПК. Това
фактическо действие законодателят е определил точно кой може да го извърши -
орган по приходите или друг служител или служител на лицензиран пощенски
оператор - чл. 29, ал. 2 и 3 ДОПК.
От
доказателствата по делото е безспорно, че органът по приходите е извършил
връчване при условията на чл. 32 ДОПК/ връчване чрез
прилагане към досието/, като преди това е правил опити за връчване по реда на
чл.29 ал.3 ДОПК .
Разпоредбата
на чл. 29, ал. 3 ДОПК допуска
връчване на съобщенията чрез пощенски оператор, но съобщението в случая не е
връчено. Вярно е, че съобщението е изпратено на адрес на жалбоподателя, но е
върнато с отбелязване, че не е потърсено. Това не съответства на законовото
изискване за надлежно връчване. За да бъде надлежно връчено съобщението чрез
пощенски оператор е необходимо връчването да е извършено и удостоверено в
съответствие с нормативно установените изисквания. За пощенския оператор, по
смисъла на чл. 19, т. 1 и 2 от Закона за пощенските услуги
(ЗПУ),
условията за доставяне на пощенските пратки са определени с Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети (Общите правила), издадени на
основание чл. 36, ал. 2 ЗПУ от
Комисията за регулиране на съобщенията. В случая връчването е извършено чрез Български пощи АД - лицензиран пощенски
оператор за извършване на универсална пощенска услуга, но пратката не е връчена
лично на получателя или на пълнолетен член на домакинството. Съгласно чл. 5,
ал. 3, когато при посещение на адреса поради отсъствие на получателя или на
лицето по алинея 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската
кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския
оператор не по-кратък от 20 дни, но не надхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и
времевия интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските
оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по-малък от две. Няма данни да е оставено известие в
пощенската кутия на жалбоподателя и пратката не е доставена и връчена, а
върната като непотърсена.
Законът
обаче не урежда фингираното връчване по пощата на съобщението, ако пратката не
бъде потърсена от получателя в срока по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от
Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от ЗПУ. Напротив, според чл. 30, ал. 3 от ДОПК съобщението,
изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която
обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8, т.
е. законът държи на реалното връчване на пощенската пратка, с което съобщението
е изпратено, било на адресата, било на негов представител или пълномощник,
пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има
същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го
предаде, или пък по месторабота – лично или чрез лицето, определено да приема
съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го
предаде.
При
така установените факти извършеното от пощенския служител не обективира
връчване на съобщението чрез пощенски служител по смисъла на чл. 29, ал. 3 ДОПК
При
осъщественото неуспешно връчване, служители на общинската администрация не са
пристъпили към нови опити за връчване чрез пощенски оператор. От данните по
преписката е видно, че не е правен опит за връчване по месторабота. Вече чак
през месец октомври 2019 г. е пристъпено към процедурата по чл.32 от ДОПК. Действително
съставените протоколи по чл.32 ал.2 ДОПК сочат, че настоящият адрес е посещаван
два пъти 21.10. и 29.10.2019 г. и двата
дни са понеделник в 11,50 и в11,25 часа, т.е. в работно време и е съвсем
нормално на адреса да няма лице за получаване на кореспонденцията. Не е правен
опит за връчване на съобщението в ранните часове на деня, след работно време
или в събота или неделя или както се каза на работното място.
С
нормата на чл. 32 от ДОПК, озаглавена
"Връчване чрез прилагане към досието", са регламентирани особени
правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в
производството по ДОПК. Касае се за извънреден способ, който се прилага в
случаите, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните
способи за връчване, и в частност – по реда на чл. 29, ал. 1 от ДОПК на адреса
за кореспонденция на субекта, като в случая това е чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК –
постоянния адрес на ФЛ
Съобразно
предвиждането на чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез
прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият
представител или пълномощник, не е намерен на адреса за кореспонденция след
най-малко две посещения през 7 дни. Но и тук не е спазена процедурата. Съгл.
разпоредбата на чл.32, ал.4 от ДОПК съобщението за връчване едновременно с
поставянето му на определеното за целта място, се публикува и в Интернет.
Според чл.32, ал.5 от ДОПК заедно с поставяне на съобщението /по чл.32, ал.4 от ДОПК/, органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка както и
електронно съобщение, в случай, че лицето е посочило електронен адрес.
Изброените действия по връчването са при условията на кумулативност и осъществяването
на едно или няколко от тях не е равносилно на изпълнение на всички тях. Няма
данни по делото, а и не се твърди, че съобщението е публикувано в интернет.
Няма и доказателства, че органът по приходите е изпратил и писмо с обратна
разписка. След като липсват тези доказателства, то не може да се направи извод,
че производството за уведомяване на лицето е протекло съобразно императивните
процедурни правила на чл.32 от ДОПК, респ. не следва да намери приложение
законовата презумция, че АУЗ е редовно връчен. В този смисъл следва, че след
като жалбоподателят не е редовно уведомен за издадения срещу него акт за
установяване на задължения, то и срокът за обжалването на този акт не е
изтекъл.
Предвид
изложеното съдът приема, че неправилно органът се е позовал на приложението на
чл.32 от ДОПК и е приел актът за установяване на задължения за влязъл в сила на
29.11.2019 г.
Предвид
липсата на надлежно връчване на оспорения акт от издателя на адресата му,
депозирането на жалбата против него на 24.09.2020 г. пред по-горестоящия в
йерархията административен орган – директора на Дирекция "МДТ" при
община Добрич, като ръководител на звеното за местни приходи в общината,
упражняващ правомощията на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 и чл. 107, ал. 4 от ДОПК е произвела
своето действие и същият е следвало да се произнесе в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК. Този срок е
изтекъл на 23.11.2020 г.. Жалбата е подадена на 15.11.2020 г., т.е. в
законоустановения срок, поради което е и допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
АУЗ №11463-1/17.01.2019 г. е обжалван от А.Г.И. пред директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община-Добрич с жалба рег. №94А-00-551/24.09.2020 г..
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК, решаващият орган - в
случая директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община-Добрич, следва да се произнесе по жалбата в 60- дневен срок,
който, по правилата за броене на сроковете по чл. 22, ал. 6 от ДОПК, смятано от
25.09.2020 г. изтича на 15.11.2021 г.
В случай че решаващият орган не се произнесе в рамките на
60-дневния срок, по правилото на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, актът се счита за
мълчаливо потвърден. В тази хипотеза актът подлежи на съдебно обжалване в
30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне по чл. 155, ал. 1 - чл.
156, ал. 5 от ДОПК.
В
срока за произнасяне на директора на ДМДТ по жалбата на И. обаче имаме издаден
Акт за изменение на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК,
издаден от същия орган, а именно Д.Г.– ст. инспектор в дирекция МДТ при община
Добрич. С процесното изменение са уважени частично заявените в жалбата искания.
В Акта за изменение и посочено, че същият се издава на осн. чл.99, т.2 и чл.100
от АПК.
При това положение неправилно в Акта за
изменение АУЗ е посочено, че се издава в хипотезата на изменение
по
чл.99, т.2 от АПК, тъй като този случай се прилага за влязъл в сила ИАА, който не
е бил оспорен пред съда и само в този случай може да бъде изменен от
непосредствено по-горестоящия орган, а не както е в случая от същия орган. Още
повече, че АУЗ не е бил влязъл в сила, с оглед нередовното връчване на същия.
Посоченото нарушение е особено съществено, тъй като актът за изменение на АУЗД
е издаден при липса на правно основание, поради което и съдът намира, че не
следва да го цени като доказателство по делото.
Само
за сведение, съдът намира, че изменение на още нестабилния АУЗ е допустимо единствено в хипотезата на чл. 91 от АПК
"Преразглеждане на акта", според която в 7-дневен срок, а когато
органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал
издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
Преразглеждането на акта от неговият издател - т.н.
"Право на отзив", е правно регламентиран способ за преустановяване/изменение
на действието на незаконосъобразен/неправилен акт, с цел чрез предоставената от
закона възможност за самоконтрол, да се спести технологичното време за
осъществяване на йерархическия контрол. С факта на оттеглянето на акта се
прекратява неговото действие - Определение на ВАС № 10048/04.07.2013 г. по адм.
д. № 8520/2013 г. Правото на отзив по своята същност не е контрол по
административен ред, а законова възможност в определен срок административният
орган сам да оттегли, отмени или измени акта при наличие на подадена жалба. С
изтичането обаче на срока по чл. 91, ал. 1 АПК, който е преклузивен, правото на
отзив се прекратява - Решение на ВАС № 1066/21.01.2011 г. по адм. д. №
6151/2010 г. ; Решение на ВАС № 7201/28.05.2013 г. по адм. д. № 4461/2013 г.
Новият акт подлежи на оспорване по реда на АПК - чл. 91, ал. 2 АПК, като
проверката за неговата законосъобразност започва с проверка за наличие на
предпоставките за допустимост по чл. 91, ал. 1 АПК.
В случая предпоставките по чл. 91, ал. 1 от АПК не са
налице, т.к. към момента на издаване на Акта за изменение преклузивният 7-дневен срок по чл. 91, ал. 1 от АПК е бил изтекъл.
Т.е.
настоящото производство касае единствено и само Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №11463-1/17.01.2019 г., мълчаливо потвърден
от Директора на дирекция „МДТ“ при община Добрич.
По
съответствието на акта с материалния закон.
С
Акт за установяване на задължения е определен ДНИ в общ размер на 55,99 лева за
жилище с идент. №72624.622.4371.1.14 и търговски обект – магазин с идент.
№72624.622.4371.1.34 за 2018 г. и ТБО в общ размер 301,45 лева. Видно от
приходна квитанция /лист 7/ същите са заплатени от А.Г.И. на 12.07.2019 г. Т.е.
задължението е заплатено и не е дължимо.
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните
средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната
мрежа в Република България. По силата на чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от
собствениците на превозните средства
С
АУЗ са установени задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК на А.И. за специализирана
строителна машина, марка „Баркас“, модел 1000, с рег №Тх 1845 Т за периода от
2011 г. до 2018 г. в размер на 1 675 лева и лихви ДПС към 18.01.2019 г. в
размер на 1 284,25 лева.
По
направеното възражение в жалбата за изтекла давност, съдът намира следното:
Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.
С-но
разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, с изтичане на 10-годишен давностен срок,
считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да
се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено.
С
оглед на което, съдът намира, че задълженията за 2011, 2012 и 2013 г., вкл.
погасителната давност е изтекла за събиране на данък ППС, поради което и в тази
си част АУЗ също е неправилен.
Относно
направеното възражение, че неправилно е определен данък ППС за лекотоварен
автомобил „Баркас“ по делото се установи следното:
Спора
по делото се свежда до това дали процесния автомобил е специална строителна
техника, както е прието при облагането от административния орган или е
лекотоварен автомобил.
Видно
от свидетелството за регистрация на МПС, в същото е записано, че „БАРКАС 1000“
е лекотоварен автомобил. От приетата и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза безспорно се установява, че така описания
автомобил в АУЗ не отговаря на приетото от вещото лице в експертизата. В същата
е посочено, че „Баркас 1000“ е с двигател Варбург, двигател 1-литров двутактов,
мощност 33 kw /45 к.сили/, товароносимост 1 000 кг. По
смисъла на §6 от ДР на ЗДвП, „специален“ автомобил е автомобил с постоянно
монтирана апаратура, съоръжение или машини, които не позволяват ползването им
за други цели. Автомобили със специално предназначение – МПС от категории М или
N, притежаващи специфични технически характеристики,
които им позволяват да изпълняват функции, изискващи специална конфигурация или
оборудване. Вещото лице след като се е запознало с всички писмени доказателства
е установило, че никъде не е уточнено какъв вид, каква специална машина или
техника представлява, за какви строителни дейности може да се използва, като е
посочило кои са строителните техники: специална земекопна техника / багер,
фадрома, грайдер и др./; специализирана строителна техника А-самосвална
транспортна техника, Б – бетоновози, В – бетон помпи и специална техника
монтирана на товарен автомобил – генератор, компресор, хидропомпа. Като краен
извод, който се споделя изцяло от настоящият състав, че процесния автомобил не
може да попадне в нито една от изброените по-горе категории, тъй като няма
необходимата максимална маса и товароносимост, за да може да носи основните и
специалните агрегати на специалната строителна техника; няма необходимата
мощност за задвижване на основните и специалните агрегати на специалната
строителна техника и конструкцията на автомобила не е пригодена за натоварване
над 2,2 т. Основните и специалните агрегати на специалната строителна техника
надхвърлят товароносимостта на автомобила, която е 1 000 кг, поради което
отчитайки конструктивните особености на автомобила, техническите му данни и
параметри, той не може да бъде специализирана строителна машина, както е прието
от община Добрич.
С
оглед направените изводи от вещото лице, приети от настоящия състав изцяло е
изготвена нова съдебно-счетоводна експертиза, която е изчислила размера на
задължението за ППС, собственост на жалбоподателя спрямо мощността на
двигателя. Според заключението на вещото лице за периода 2011-2017 г., дължимия
данък върху превозното средство е в размер на общо 124,75 лева и дължима лихва
за забава в размер на общо 55,55 лева. Тъй като задължението не е изчислено за
2018 г., съдът сам го изчисли, като приема, съгл. и Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на община Добрич, че за процесния
период, данъкът е в размер на 17,82 лв. /както и в предходните периоди/, а
лихвата за забава, изчислена с електр. калкулатор е 0,99 лева, т.е. задължението
от 2011-2018 г. е в размер на 142,57 лева и дължима лихва за забава в размер на
56,54 лева, като именно до този размер следва да се измени АУЗ. А задължението
за ДПС за 2014-2018 г. е в размер на
89,10 лева и лихва за забава в размер на 21,84 лева.
С оглед на изложеното Актът за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК в частта относно ДНИ и ТБО за 2018 г. и данък на
превозното средство с рег. №ТХ 1845Т за периода 2011-2013 г е незаконосъобразно
определен, което налага отмяната му в тази част, ведно със съответната дължима
лихва. В останалата си част за определения данък ППС за периода 2014-2018
г., АУЗ следва да бъде изменен до
размера, посочен в съдебно-счетоводната експертиза.
Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е
недоказана и неоснователна, т.к. по делото не са представени доказателства за
извършването на такива разноски от жалбоподателя. Адв. Д. е осъществила процесуално
представителство по силата на пълномощно, приложено на л.9 от делото, но не е представен договор за правна защита и
съдействие, или друг документ - фактура, разписка, платежно нареждане, от които
да се установява реално заплащане на адвокатски хонорар. По изложените
съображения на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в размер на 10 лв., представляващи
заплатената за производството държавна такса и 480 лева, заплатени възнаграждения за
вещо лице, или в общ размер на 490 /Четиристотин и деветдесет/ лева.
Водим от горното, Административен
съд
Добрич, ІV състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Г.И. ***, Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 11463-1/17.01.2019 г. издаден от Д.Г.-
старши инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при
община Добрич, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „МДТ“, с който са
установени задължения за ДНИ за 2018 г. в размер на 55,99 лева, ТБО за 2018 г.
в размер на 301,45 лева и местен данък върху притежавано пътно превозно
средство за периода 2011-2013 г. /вкл./ в общ размер 2 183,23 лева.
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 11463-1/17.01.2019 г. издаден от Д.Г.-
старши инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при
община Добрич, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „МДТ“, с който на
А.Г.И.
*** е определен Данък върху превозно средство –
лекотоварен автомобил „Баркас 1000“ с ДКН Тх 1845 Т за 2014, 2015, 2016, 2017 и
2018 г. в размер 625 лева /по 125 лева на година/ и лихва в размер на 151,02
лева, като ОПРЕДЕЛЯ Данък върху
превозно средство за 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г. в общ размер на 89,10 /по
17,82 лв. за година/ и лихва в размер на 21,84 лева.
ОСЪЖДА Община Добрич да заплати на А.Г.И. ЕГН **********
***, разноски за производството в размер на 490 (четиристотин
и деветдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: